15 July 2016   

Автор Мартин Карбовски

И той е: Кой позволи да ни убиват на улицата, на летището, в кафенето, в театъра ни или на празника ни?

Кой позволи Ница? Париж? Брюксел?

Новината за Париж беше до новината за 400 хиляди емигранти, влизащи в Европа.

Новината за Брюксел беше до новината за най-много на брой наведнъж спасени бедстващи северно африканци в Средиземно море.

Филмът за бедстващи афганистанци беше до краткото съобщение, че половината европейски страни са щадили и пазили от руското правосъдие човека, взривил Истанбул - Чатаев.

Новината за Ница е до реплика на Хилари Клинтън, че ислямът няма нищо общо с тероризма. Нищо.

По чие нареждане, в коя политика така безкритично се приемат непознати хора, чужди култури и се разселват в цитаделата на славния мечтан мир?

В чия глава не е ясно, че това е отчаяна, пълзяща, всенародна, нелегална, подла война с всички средства срещу обикновения европеец и никога срещу кохортите охрана на неолибералните меркелисти.

И никой не пита защо толерантостта към мъката на бежанците не беше съчетана с ясен регламент на приемане, и дори варианти за отхвърляне на кандидатури за европейски заселници?

И никой не пита кой точно реши, че ако емигрантите са се откъснали от африканския бряг не могат да бъдат връщани там?

И защо всеки, комуто биват зададени тези въпроси, те поставя пред свършения факт, че вече местни, локално живеещи хора правят атентатите и те нямат нищо общо с политиката на прегръщане на убийците на Европа.

Да, местни са.

Защото това, което се случва започна преди десетилетия.

Някой изкова и закачи на входа на целия континент табелката, че сме толерантни към всичко и всички.

И друг добави думата "касапница" отдолу на арабски. За да се чувства като у дома си.