Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.07.2016 22:02 - СВЕТОВНИЯ БОГ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ СТОИ В ЦЕНТЪРА НА "РОЗЕТАТА ОТ ПЛИСКА" Автор: shtaparov
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 1078 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 17.07.2016 22:07



СВЕТОВНИЯ БОГ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ СТОИ В ЦЕНТЪРА НА "РОЗЕТАТА ОТ ПЛИСКА"


    Българите са имали Световен бог- това личи пo "Розетата от Плиска",в чийто чентър се намира йероглифът IYI. Този йероглиф е изписан не само върху нея,но и на много други места което означава,че богът чието име обозначава той е бил особено важен за дедите ни. Йероглифът IYI твърде отдавна прави впечатление на учените,които се мъчат да го разгадаят но уви неуспешно. Седемте лъча на "Розетата" обаче,които обозначават Седемте главни Български богове говорят,че в центъра на Розетата може да стои само всеобщия Световен бог,който обединява Седемте богове в едно цяло и ги "сглобява" в един всеобщ Световен бог.

  Световния бог е Главен бог на Българите,а името му разбира се е Свят (Савят,Сават). Главния Български бог Сава,за който говори още през XIX в. Раковски е именно Сават (Съвят,Свят). Бога Свят е Свет (Светен,Свещен,Светъл) и Съвят (Съвет,Съветник,Съветващ),а също Сава (Слава- с добавено "Л"). Богът Сават е още Кават (Коват) или Бога-Ковач,който кове съдбите на боговете и хората. Той владеел света преди всички други и от него се родили боговете,света и човечеството. Пораждането обаче било необикновено- Световния бог бил седмоединен и в началото на времето се превърнал в седем отделни богове,заради което лъчите върху "Розетата" са седем. Това означава,че Световния бог на Българите е Дионис.

  Според "гръцките" (т.е. Тракийските) легенди титаните убиват късния Дионис и го разкъсват на седем части,а после го изяждат. Той обаче е съживен (възкръснал) благодарение на сърцето му,което титаните не успели да погълнат,като частите му са сглобени от Деметра (Деа Матра,Дева Матера,Майката Божия),а възкръсналият Дионис гарантира възкресението на хората
(виж "Озирис vs Дионис или стълбата на боговете" от 02.11.2010 г. с автор d3bep.blog.bg). Седемте лъча на Розетата или седемте богове върху нея са всъщност седемте части,на които е разкъсан Всебога Дионис,намиращи се в своеобразно седмоединство помежду си което означава,че в центъра на "Розетата" е именно Дионис (Световния бог) а името,изписано с йероглифа IYI е едно от неговите имена.

image

image



  Дионис e Главен (Световен) бог на Траките,понеже бил бог на доброто и злото,на светлината и тъмнината,на бялото и черното,на живота и смъртта,на войната и мира. Той бил едновременно бог на светлината (Слънцето) и тъмнината (Сатурн),понеже Слънцето е дневно проявление на Дионис а Сатурн- нощно. Затова Траките имали божество,наричано Суетлин (Светлин) сиреч Светин (Светан),от което идва днешното Българско име Цветан. Митовете за Дионис са описани от Павзаний,Прокул,Диодор Сицилийски и други антични автори,а седемте лъча на Розетата идеално съвпадат със седемте части,на които го разкъсали титаните. Култа към Дионис се разпространил от Британия и Испания до Индия и Тарим- затова следи от единството на Седемте богове ще намерим на много места в Стария свят.

   Оригиналната легенда за частите,на които бил разкъсан този бог обаче я помнели само древните Българи- хората,които издигнали Дионис за цар и след смъртта му го обожествили. Затова боговете в Розетата от Плиска не са подредени в оня ред който му придаваха досегашните изследователи,а в правилния и математически точен Дионисов цикъл което показва,че Българите са дали на света този бог и останалите седем богове,затова до Х-XI в.сл.Хр. единствено те са знаели начина,по който се подреждат боговете върху Розетата.

  Световният Български бог е Дионис,понеже е Свет (Бог на светлината и на Слънцето),а също Савят (За-Вят,За-Вед,Богът преди Вед),т.е. Богът преди Марс. Богът преди Марс е разбира се Сатурн- той е основно проявление на Световния бог,родоначалник и изначалие на боговете. Зевс-Юпитер може да е цар и водач на боговете,но техен родоначалник е Сатурн-Дионис: без него нямаше да има Зевс както личи от "гръцката" митология,в която Кронос (Крон т.е. Сатурн) е бащата на Зевс-Юпитер. Че Дионис е Слънце (светлина) и Сатурн (тъмнина) едновременно личи от произведенията на Макробий,според когото Слънцето е дневно а Сатурн- нощно проявление на Дионис. Богът Вяд (Вьед,Вед) пък е Марс (Арес) и Дионис едновременно,понеже е богът на Ведическите племена,които завладели Индия и се прочули с името Арийци.

  Арийците както разяснихме по-рано са Арейци (Хората на Арей т.е. на Арес-Дионис),а военните функции на Дионис личат по това,че той завладял Индия със сила и носел Тирс (Трис,Трес),с който трескал (тряскал) враговете си по време на конфликт.

                          Дионис покорява Индия- римска мозайка
image
   Нашествието на Дионис в Индия и нашествието на Арийците (Арейците) в Индия са две имена на едно и също събитие- няма други събития в Индия по онова време,които да могат да се отъждествят помежду си освен тези. Те съвпадат като хронология и последици,а в края на нашествието ядрото на Дионисовите армии останало в Бактрия (Бакатурия,Багатурия,Памир),което обяснява присъствието на Българи в Памир през по-късните времена.

  Езикът на Ведическите племена е архаичен Български- не гръцки от което следва,че Арите (Ората,Арийците) не са били гърци и никакви други освен Българи. Това е така,защото техния бог Вед (Вяд) е Марс,който носел още имената Ведин (Водин- Бог на водите) и Один (Водан,Вотан). Именно той е богът Адин (Един) или Той Самият (Сама бога,Първия след Сатурн),на когото е кръстена Българската година Сомор (Сам-ор,Сам-Ар,Сам Яр). Именно Марс е Тракийският Херос (Ерос,Арес,Йерос,Хер-из)- любимия Всебог на древните Тракийци,както и Орфей (Орвей,Яровей,Яровий). Той пък не е нищо друго освен "славянския" Яровит (Яровод,Яро-вод,Ярей вожда).

  Главният бог на древните Българи разбира се е Главен (Клавен,Клавин),откъдето иде неговия епитет Славин (Славен),а  също епитета Кавен (Ковин,Бога-Ковач). Богът-Ковач е Хефест (Кевест,Кевещ,Ковещ),а също и Кабир (Кубер),защото Кубер (Кубера,Кувер) е още Ковар (Ковящия бог)- пряка еманация на Дионис. Затова Великите Самотракийски богове т.е. Кабирите са четири: понеже Дионис-Свентовит бил бог с четири лица,а четирите му лица били четиримата Дионисовци,за които говорят римските писатели.

  Българския главен бог е още Кубар и Купар (Куп-Ар,Съвкупният бог). Той е Капар (Кап-Ар,Капата на боговете) и Субар (Събир: прех. К-С)- Бог на урожая,плодородието и събирателството. Богът Субар е Сувар (племенния бог на Суварите),Савар (Сава-Ар),Савир и Север: Богът на севера,а неговото име носят римския император Север,Българските князе Севар и Кубер както и мнозина други. Той е Сатурн (Сатрун,Сатрин- Богът на Сатрите т.е. Сатирите),значи той е богът и на Катирите (Катарите),които са Чдар Българ (Чидар Българ,Кидар Българ) или същите онези Кидари,които са споменати в Библията. Едни от тях още в древността останали в Близкия изток като колонизатори,а другите били отведени от Дионис към Средна Азия,където добили името Кидарити.

  Сатурн е Дионис,защото Сатирите са Съдари (Съд-Ари,Хората на върховния съдник),а Сатурн е Сатрин- Богът на Сатрите (Сатирите). Техния бог Дионис носел много имена,едно от които е Сат (Съд),друго- Сит (Засищащия бог) а трето- Сет (Сеят: Засяваващия бог,Богът Родоначалник). Затова в Индия Дионис бил наричан Бромий (Брома,Брама,Рама) и Хромий (Хромия бог),а Хромия бог е Крон (Хрон,Хром) и Хран (Бог на храната и прехраната),на когото е кръстен великия Български княз Крум (Крун,Крон). Той е още Корон (Короната на боговете) и Каран (Чаран,Чърен) сиреч Чрон (Чрън,Црън),затова свещен цвят на Сатурн е черният. Дионис е също така Бел (Вел,Великия бог) и Хел (Кол,Коло,Соло),ще рече Солънце (Слънце) и Сонце (Конце,Конец) понеже е началото и края,живота и смъртта,деня и нощта,светлина и тъмнина.

  Затова Световния бог Савят (Сават,Съвят) е още Сиват (Живат,Живот),Шива (Сива,Жива) т.е. Жива бога,но също Марс (Март,Морт),Марш (Мърш,Мърша)
 и Свентовит (Световод,Водача на света) у "славяните" (Волжките Българи). Световния бог е Мир ("Господар" на персийски език,"Свят" на руски),което означава Мил (Мал: с прех. Р-Л) т.е. Мала бога или Сатурн. Сатурн-Дионис е Малък,защото е скъсен (нарязан на части) и куц (къц,клъц= "Накъцан,Накъсан,Накълцан"),каквото име носел княз Маламир (Мало-мир,Мало-мил,На Малкия бог мил).

  Сат (Сет,Сатурн) пък е Кут (Чут,Кутр) и Кът (Малкия бог),заради когото днес ползваме израза "Много е кът" за стока,която е много малко и не достига. Той е Чет и Черт (Богът на четмото и писмото),наречен от християните "Чорт" за да бъде очернен. Богът "Чет" (Сет,Сат) бил Чест (Честност) и Чист (Бог на чистотата и честта,Бог на неопетнените и неопозорените от срамни дела),Чед (Бог на чедата т.е. на малките деца) и Бог на Истината (Ситината,Сатината),от когото гърците се страхували и срамували. Великия Световен бог обаче е тъждествен с бога Пан (Пун,Плън,Пълен),който е бог на урожая и на пълните хамбари,затова с думата "Пан" гърците обозначавали своето понятие за "Всичко" (виж думите Пандемия,Пантократор,Панславизъм,Пантюркизъм и пр.).

  Бога Чут т.е. Сатурн е още Чад (Очаден) и Кад (Окаден),понеже е бог на подземното царство а свещения му цвят е черният. От него иде думата Сатана (Сатина,Сатинъ,Сатурнов),но Сатаната не е просто Сатурн (Нощния Дионис) а Световния бог или Целокупния Дионис,от който монотеистите толкова много се бояли,че очерняли името му и го превръщали в символ на злото. Това личи от факта,че Сатаната е изобразяван като кукер с козина,опашка и рога,а другото му име- Луцифер означава Лъчефор (Лъченосен),понеже е алоним на Слънчевия бог (Дневния Дионис). Той бил още много и много неща но сега ще се спрем върху името,с което е споменат върху Розетата от Плиска.

   Най-важния бог на древните Българи е обозначаван със знака IYI,което не се чете "Йуй" както им се струва на първите негови изследователи,а по съвсем друг начин. Примерът на великия изследовател Петър Добрев с думите Йуви и Ефе (Еве) за жалост не върши работа,понеже Йуви е Йово или Юпитер,а Ефе (Еве) е всъщност Севе (Саве,Сава)или Световния бог,който е отъждествяван по-често със Сатурн. Че това е така личи по три неща:

1. Върху "Розетата" този йероглифът IYI е насочен право към лъча на Сатурн.

2. Ухото на Розетата,което дедите ни привързвали вероятно с конски косми понеже конят е свещено животно на Сатурн,е насочено директно към надписа с името на Сатурн,разположен върху най-горния лъч на Розетата.

Надписът с името на Сатурн върху Розетата така,както е разчетен от Спароток
image 
  Звуковата стойност на тези два йероглифа е установена от Павел Серафимов (Спароток) чрез изключително сполучлива съпоставка на древно-Българските руни от Розетата с Крито-Микенските линеари:

image 
  Единственото,което не е успял да дешифрира Спароток е точното звучене и значение на божествените имена изписани върху "Розетата",както и връзката на разчетените термини с конкретните Български богове- нещо,с което блестящо се е справил "Анализът".

3. Йероглифът
 IYI директно посочва Българското име на Световния бог и е едно от имената на Кубера-Сатурн т.е. на Дионис. Напълно логично е в центъра на "Розетата" да стои Световния бог- той е много по-висше божество от Тангра или Зевс,които са разновидности на Юпитер. На фона на Бога Свят Тангра и Зевс са като деца,понеже са породени по негова заповед и са възрастни прераждания (аватари) на младежа Марс,който като Първи бог е наричан още Адин (Адем,Адам),но е направен от кал сиреч от онова,което се намира в Подземното царство под властта на Сатурн.

   Затова преди Марс е Сатурн- Нулевият бог чието число е 0 (Нула),понеже името му е Мало (Нуло),Зеро (Херо,Зоро,Зора: Зората на боговете) и Миро (Миръ,Свят).
 Името,което разчита Серафимов върху неговия лъч от "Розетата" е ЛО-НО (Лоно= Вътрешност,Пазва). Приемам това за вярно,понеже алтернативната дума Вътре означава Въ Тере (Во Тера,В Земята) а онова,което за древните хора било вътре в земята,е подземното царство сиреч Сатурн.

  Четенето на Спароток обаче има едно ценно и бих казал феноменално допълнение. В древните линеари и в Архаичния Български език звукът Л практически не се различавал от звука Р,което означава че името на бога може да е било друго,а от него да е възникнала думата Лоно. "Ръкащата" форма РОНО,която получаваме в алтернатива е част от името на бог Сатурн но не цялото име,понеже Линеарите А и В така и не са разчетени окончателно заради нежеланието на гръкоманската световна наука да признае,че езикът на микенците не е гръцки. Истинското четене на Сатурновото име в случая е имало два варианта- ХРОНО (с добавено "Х") и КРОНО (Кронос),понеже знакът + е наричан от Българите на новото време "кръст",а древните Българи са го чели като КРЪ и КРО (ХРО).

  Сравнителното езикознание показва,че при йероглифите са възможни различни варианти на четене на един и същ знак- думата Кръст например може да звучи в различни езици и диалекти по различен начин: Крест,Кръс,Кроче,Крус,Крис и пр.,но нейния най-прост и разбираем от всички знак е именно онова +,което са употребили дедите ни върху Розетата. Така разбираме че името на Сатурн (най-стария Български бог),което е изписано върху Розетата от Плиска вече е установено,а негови "Лъкащи" алтернативи са думите ХЛОНО и ХОНО (КОНО),кото показва от къде произлиза думата КОН и защо конят,бидейки свещено животно на Сатурн,е бил толкова любим на Българите.

  Моите проучвания установиха,че боговете в "Розетата от Плиска" са разположени обратно на часовата стрелка,а след лъча на Сатурн е лъчът на Марс. С
ъпоставките на Павел Серафимов показаха,че името на Марс е обозначено със звукова стойност,много близка до разчетената от него дума СА-А (САА),където знакът Y ще да е осначавал СА или нещо много близко до него. "Анализът" обаче установи,че правилното разчитане на думата СА-А е СА-МА (САМА),зад която се крие САМА БОГА или самият Марс,т.е. Самотния (Първия) бог,обозначен в "Календара" ни с думата Сомор (Самар,Сам-Ар).

  Това потвърждава,че знакът Y в йероглифа IYI се е чел като "СА",но не казва как се е чел знакът I - още повече,че това дори Павел Серафимов не е успял да го установи. Той си има сериозна причина за това: в Егейските линеари знакът I не е сричков знак,а цифров и не е писмен знак,а обозначение на числото 1 (едно). У средновековните Българи обаче този знак е две приложения: първото служело за изписване на числото 1 (едно),а второто обозначавало някаква сричка,чиято фонетична стойност не била далеч от думата,с която Българите наричат числото ЕДНО още повече,че то е свещено число именно на Сама бога (Марс). А в този случай ние сме една крачка напред: знакът I в йероглифа IYI се повтаря два пъти което означава,че с по-упорито и задълбочено проучване ще успеем да установим загадъчното име на великия Български бог,което дедите ни са изписали върху Розетата.

  Намирането на истината обаче не бе толкова лесно и трябва да кажа,че ми отне два месеца докато я открия. Имаше немалко погрешни предположения разбира се както и забатачвания които ме караха да мисля,че разчитанията на Спароток може би са погрешни. Наличието на голям брой чисто Български имена сред древните "Микенци" (Ахейци,Пеласги) обаче ми даваше сили да продължа своите издирвания и да не се отказвам,а в мен се затвърждаваше мисълта,че разчитанията няма как да са коренно погрешни и е нужно в тях да бъдат направени само някои дребни и незначителни корекции,за да блесне истината в цялото си великолепие. Тогава по волята Божия просветлението дойде и се оказа,че в конкретния случай не е било нужно дори да се прави корекция,а само да се открие онази приемлива фонетична стойност на знака I,която да помогне за сглобяването на ясно различима Българска дума или израз от йероглифа IYI.

   Името на великия Български бог Дионис,разположен в центъра на "Розетата от Плиска" е изписано с три знака което говори,че е било съставено най-малко от три срички,средната от които е СА. Първата и последната сричка,както установих след целенасочено двумесечно проучване,е четена като БАТ,с което целия йероглиф IYI е имал фонетичната стойност БАТ-СА-БАТ (БАТ САБАТ).

   Думата Бат в нашия древен език е означавала Господар,както бе установено и другаде а Сабат е форма на името Сават (Съвят,Свят) за което по-горе установихме,че е едно от имената на Световния бог. С това целия израз БАТ САБАТ придобива ясното значение ГОСПОДАРЯ СВЯТ.

  Това потвърждава изложеното по-горе мнение,че Свят= Съвят= Сават= Сабат и ни дава най-забележителния Български теоним,от когото евреите са заимствали своя Шабат. Шабат или Събота на Господа у тях се пада винаги в събота (деня на Сатурн) което означава,че Сава,Сават и Сабат са схващани като алтернативни имена на Крон-Сатурн. Крон (Хрон,Хран) бил изключително важен за древните,понеже бил Хранещия бог за дедите ни- бога Сит (Засищащия) и Сет (Засяващия),без чиято помощ хората масово измирали от глад. Затова е естествено той да е толкова почитан от Българите,които хиляди години оцелявали благодарение на земеделието и е също така естествено да бъде отричан от ранните елини,които мразели земеделието и се прехранвали само от търговия,пиратство и грабежи.

  Малцина у нас знаят,че йероглифите са една от най-съвършените писмени системи в света,позволяща на хората да общуват дори когато говорят на най-различни езици. В това отношение те са голяма сила- великата китайска империя е оцеляла до днес в тези гигантски размери само благодарение на йероглифите. Вземете на китайците йероглифите и до няколко поколения Китай ще се превърне в необединима група от постоянно враждуващи дребни държавици. Йероглифите и езичеството държали и великата Българска империя по същия начин- затова след приемането на азбука и християнство тя започва с такива темпове да се разпада,че малко повече от век след това е почти напълно заличена от картата на света.

  Йероглифите позволяват на хора,говорещи различни езици и диалекти да общуват свободно помежду си,без да им се налага всеобщ международен език. В Китай например днес се говорят 13 основни и няколко десетки по-малки езика,а в миналото броят им бил още по-голям,но всички те общуват свободно помежду си без преводач благодарение на йероглифите. Науката е установила за китайския "език" някои интересни факти,които не се познават у нас:

"Лингвистите често разглеждат китайския като 
езиково семейство. Но поради социалнополитическото и културно положение в Китай и поради факта, че всички говорими варианти на езика използват една общоприета писмена система,е прието да се говори за тези обикновено взаимно неразбираеми разновидности като за “Китайски език”. Разнообразието от китайски диалекти се равнява с това на романските езици и дори превъзхожда това на германските и славянските езици." 

(по данни от Уикипедия,в чиято достоверност няма основания да се съмняваме).

  Фактите,които днес се установяват за Китай,преди 1200 и 1500 години били валидни за България. Когато тя станала огромна империя с невиждани размери (V-VI в.),в нея по различно време били включени различаващи се от Българите народи- тюрки, перси, хорезмийци, германи, гърци, латинци, индуси, монголи, арменци, тохари, согдийци, евреи, араби и пр. Те не можели да се разбират помежду си,без да познават "пра"-Българската йероглифна писмена система,но с нейна помощ всички се разбирали отлично,без да е ставало нужда империята да им налага Българския език за официален международен и без никой от тях да е изучавал чуждите за него езици.

  Това означава,че йероглифът IYI може да е имал и други видове четения,не всички от които са били чужди а някои са били само диалектни. Веднъж открил основното значение и разчитане на централния надпис,лесно успях да се добера до другите негови варианти,които във всеобщо резюме са следните:

1. Бат Сабат
2. Бати Сабати (Батъ Сабатъ)
3. Вяд Савят (с последващ преход Д-Т)
4. Вед Савет (със същия разговорен преход Д-Т)
5. Вод Севод (Вод Всевод,Господаря Всеводач)
6. Вел Савел (Великия Савел)

  Особено впечатление прави последния вариант Вел Савел,чието значение е Вел Савул (Великият Сава,Великия Световен бог),от чието звучене произхожда другото име на Дявола- Велзевул. Когато изричали това име обаче дедите ни не мислели за дяволи,а за своя свещен върховен бог Савят (Свят),който стоял начело на пантеона им и от когото така се страхували монотеистите,че обявили за опасна ерес,престъпно вещерство и погубване душата на вярващия всичко,което било свързано с него. Прави впечатление и името Сабат,което с носовка е звучало като Самбат,с което напълно е повтаряло името на Само (Само бат),брата на Курт-бат.

  Това е една от причините "Розетата" да бъде открита в дворцовия кладенец- тя е хвърлена там лично от княз Борис (в качеството на върховен първожрец),за да бъде пречистен с осветената му вода двореца от влиянието на боговете,които олицетворявала или пък за да бъде върнат свещения знак на онези богове,които властвали във водите на кладенеца: в случая на Подземния бог Сатурн и на Водния бог Марс-Арей,който бил наричан още Воден (Водин,Ведин).

  Алтернативните думи ВАД и ВЯД,с която дедите ни замествали титлата БАТ в някои свои диалекти означават просто ВОД (ВОДАЧ) и ВОЖД,но произходът им иде от Бога на ведическите племена ВЕД (МАРС) което значи,че те са военни титли. Това се потвърждава от думата Войвода (Бой-вода,Войн-вода),означаваща Повеждащ боевете и Водач на воините. Другото разчитане "БАТ (БАТЪ)" на знака I се потвърждава и от "гръцкото" название ЙОТ (ЙОТА) на същия този знак в "гръцката" азбука,което не е типично финикийско наследие,а е пеласгийска (Българска) заемка в гръцкия език.

  В допълнение ще напомня,че от думата БАТ (ВАД) произлизат популярните до днес думи ГОСПОДИ (ГОС-ПАТИ,ГОС-БАТЪ) и СВОБОДА (СВАБАДЪ),ползващи се с голяма популярност не само у нас,но и във всички бивши Български земи включително в някои части на Персия.

  С това можем да считаме "Розетата от Плиска" за окончателно разшифрована понеже вариантите на Спароток,допълнени и обяснени най-подробно от "Ангеловия анализ" обозначават имената на всичките седем основни богове,в които вярвали дедите ни. Основния начин на подреждане бе установен от мен още преди 4 години,но след подробен анализ на разчитанията,направени от Спароток той бе напаснат окончателно върху лъчите на "Розетата",без да му се прави никаква друга корекция освен тази,че на "върха" на боговете вместо Слънцето бе поставен Сатурн.

  Сега става ясна още една загадка- защо близкоизточните народи наричат Седмолъчката,която според нейното окончателно разчитане е откровено Български знак на хиляди години със семитското (юдеоарабско) название "Ключът на Соломон". Отговорът е прост: тези които са сложили това име на "Розетата" са имали предвид не еврейския цар Соломон,а неговия Български предшественик и кръстник Солей-ман (Слънчев мъж),наричан от дедите ни още Коломан (Коло-ман,Мъжът-Слънце) и Големан (Големия мъж,Бога Мъж),който разбира се е Марс (Марж,Маж) сиреч Арей-Дионис,отъждествяван със Световния бог Сават (Свят,Сабат). Затова истинското име,с което трябва да нарочаме "Розетата" от днес е "Звездата на Сават" или "Ключът към света".



Гласувай:
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 19708935
Постинги: 44674
Коментари: 6160
Гласове: 7174
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031