Новият закон за концесиите е взрив в основите на Третата българска държава: Осигурява се възможност за колонизиране (откъсване за 100 и повече години) на общини, неспособни да плащат на концесионера Публикувано на 11.07.2016 в България

На 28 април т.г. икономисти и синдикалисти обсъдиха предложеният от Министерския съвет проектозакон, който да замени приетият през 2006 г. Закон за концесиите. Новият проект за закон със сигнатура 602-01-29, внесен в НС от Министерския  съвет  на 9 юни, бил подготвен по предложение на 11 институции, твърдят лобисти.

На семинара, проведен на 28 юни в Дома на научно-техническите съюзи, бе представен анализът на д-р инж. Александър Трифонов „Проектозаконът за концесиите – корупция и икономически регрес“.

Журналистът Боян Аспарухов засне събитието и анкетира специалистите. Интервютата бяха излъчени в предаването „Капитал“ на ТВ АЛФА на 30 април 2016 г.

Ето становищата на експертите:

Д-р инж. Александър Трифонов:

Новият закон позволява частни корпоративни концесионери да колонизират цели общини

–       Инж. Трифонов, кои са силните и слабите страни на новия закон за концесиите?

–       Новият проект за закон за концесиите противоречи на документи на ЕС, например Регламент 1303 за усвояване на средствата в новия програмен период. В четири члена, 62, 63, 64 и 121 се третира публично-частното партньорство, а не концесиите. Тъй като при публично-частното партньорство се разбира едно взаимно действие – дали ще се направи едно съвместно дружество – това е един от документите на Еврокомисията – за публично-частните партньорства, при които публичният партньор е съдружник с частния партньор в една нова фирма. В новата фирма се участва само с вещни права и с финанси. Така беше и по закона за публично-частното партньорство, така е и по света – публичният партньор управлява и гарантира изпълнението на проекта, когато се използват европейски средства.

При концесиите това не може да бъде. Винаги вървим след събитията. Ще ходи някаква комисия и ще гледа дали концесионерът спазва договора. И ако не спазва, какво?! Ние само ще констатираме, а концесионерът ще консумира. То и в момента всички концесии са така – не изпълняват своите ангажименти и ние само доказваме: „Колко сте лоши!“ И нищо повече. В международната практика има много лоши казуси, които явно са вкарани в нашите закони за концесиите, но ние явно не ги виждаме, не виждаме самите договори за концесии. Юристите казват, че в тях концедентът (възложителят) няма право на възражения, т.е. каквото концесионерът поиска впоследствие при  изпълнението, не може да му бъде отказано. Юнкер също предоставя средства за реализиране на инвестиционни проекти свързани с производството, както и с хоризонт 2020 и навсякъде се бори за публично-частно партньорство, а не за концесии. Всички хора търсят устойчивостта на реализацията на проекта, а не просто че някой трябва да ги изпълни и да похарчим някакви пари. Много слаб и опасен момент в този проект на закон е, че той разрешава да се апортират някакви активи, докато досега беше забранено да се прехвърля държавна и общинска собственост в активите на новото дружество или в полза на концесионера.

–       Дайте един пример, моля.

–       Подземните богатства са такъв казус. Ние сме ги дали за ползване и концесионерът може да дава подконцесии, да ги използва по всякакъв начин и ние не знаем  какво право той с този актив. Второ, в договорите никъде не е казано в какво състояние концесионерът ще остави този актив.

–       Тоест, концесионерът не е длъжен да се отчете пред концедента – държавата за онова, което прави и ще прави с активите?

 –       Да, защото процедурата е такава – и в новия закон така е заложено – когато предстои да се сключи договорът концесията се оценява на прогнозни стойности. Ние не знаем кой ще бъде този концесионер, какви са неговите идеи. И той ще запише много малко като своя задача, колкото да отговори на желанията на концедента, а после да извърши много други дейности. Челопеч е същият. Какво става с другите редки метали, които се извличат? Концесионерът усвоява ли ги, или не. Ако да, къде ги складира? Можем ли ние след 15 или 25 години да отидем и да ги ползваме? Къде да ги търсим? Ето, сега ще дадат на концесия летище София за 25 години. Но в какво състояние ще ни го върнат? Ами ако се окаже, че трябва да дадем 2 пъти повече пари, за да си го построим отново? Такъв е случаят с Лондонското метро. Фрапантен случай. Дават го на концесия на 6-те май-големи инвестиционни фирми в Европа, „Бомбардиър“ и пр. След 10 години положението става нетърпимо – условията са ужасни, стават катастрофи.  И държавата трябва да плати 2 милиарда паунда натрупани задължения, за да си го върне.

–       Законопроектът за концесиите предвижда ли възможност да бъде преразгледан договорът с даден концесионер, ако се нарушават интересите на българската държава и общество?

–       Това го има в сегашния закон – член 7. Той казва, че икономическата изгода е разпределена между концедент и концесионер. Няма случай в историята, в който държавата да не се е възползвала от този член 7 на съществуващия закон. В новия закон също говорим, че ако се наруши икономическия баланс всяка от страните може да поиска преразглеждане на договора. Какво съдържа този „икономически баланс“? Кои са параметрите на този икономически баланс, за да може да определим по тях, че е нарушен. Концесионерът винаги ще намери хиляди примери – повишил се е токът, газът и т.н. Но ако тези цени са паднали, той никога няма да върне на държавата част от свръхпечалбата си. Такова нещо няма. По закона за концесиите наредбата, по която работи Челопеч, е написана преди 15 години, когато цените на скъпоценните метали са били съвсем други, Оттогава те нараснаха в пъти. Къде отиде тази свръхпечалба? Ние и в момента можем да се възползваме от член 7. Нека печалбата да се разпредели – никой не иска да го лиши от печалба. Но свръхпечалбатата трябва да отиде за държавата. Но и в новия закон не е казано как се прави тази процедура.

–       Отварят ли се врати за повече корупционни практики чрез тези неясноти в новия закон? И още нещо, дали става още по-възможна ситуацията, в която можем да наблюдаваме още по-силно срастване на определена икономическа олигархия с политическото тяло?

 –       Не само срастване, има опасност корпоративните интереси да колонизират общини. Когато концесионерът построи училище или социален дом, общината има задължението да му изплаща инвестицията 25 години. Той обаче може веднага да прехвърли вземанията си на колекторска фирма, на банка, на когото й да е и оттук нататък тя започва да си търси правата. И само една вноска да не бъде направена, общината може да бъде обявена в несъстоятелност. Това обаче рефлектира в държавния бюджет, тъй като в България 185 общини са на ръба, те разчитат само на държавни субсидии. Тогава концесионерът може да каже: „Щом общината не може да ми плаща, аз блокирам всичките й сметки и оттук нататък аз управлявам.

–       Т.е. общинската власт, държавната власт може да стане заложник на частния капитал.

–       Точно така – на частния капитал, независимо дали е местен, чуждестранен, извънземен. И ние няма да знаем. Ще разберем едва когато дойдат да си искат вземанията. Това е международна практика, вярно е, но прехвърлянето на вземанията също трябва да стане с разрешение. Трябва да се знае на кого ги прехвърля. [Концесионерът] може да ги прехвърли на Ал Каида. Получава си от Ал Kайда парите и отива да си живее на Палма де Майорка или Сейшелските острови.

Мика Зайкова:

Когато става дума за концесии, всеки специалист си задава следните въпроси: Кой, на каква цена каква полза ще допринесе за държавата от даването на концесия? Три ясни и точни въпроса, на които за съжаление този закон не дава отговор. Има уклончиви формулировки, които будят съмнение и създават проблем.

Проблем първи: кой?

Законопроектът казва, че този който може да кандидатства за концесията е сдружение, или лице, което според една поредица от условия не трябва да е осъждано за кражби, за злоупотреби, за участие в терористични организации, имал е проблеми с органите на сигурността и т.н. След това обаче на 10 страници се обяснява как същото това лице, което е крало, злоупотребявало, имало е проблеми със сигурността, работило е в зони със забранителен режим, може при известни условия да участва. Тоест, ние казваме от една страна кой не може да участва в състезанието за концесия, а после му намираме вратички да участва. Въпросът КОЙ не е ясен.

Второ, на каква цена това лице ще участва и кой ще я плати? Това също не е ясно. Пример за това е бъдещата концесия на летище София. Извинете, в закона ясно пише, че максималният срок за отдаване на концесия е 25 години. Макар че и този срок може да се дискутира, но все пак той е обозрим. Докато 99 години е необозрим срок. Кой и как ще проконтролира какво е ставало след 100 години? Това си е чиста скрита продажба.

Още повече, че за тази концесия трябва да правим отделен закон и да обясним на българския народ защо ще дадем летището за 99 години на някого, който ще разполага с нашите лични данни (което си е проблем за националната сигурност), който ще отговаря за безопасността на полетите.

Третият въпрос: на каква цена даваме ресурса? Все едно дали е природен или инвестиционен. И веднага се сещам за една концесия – Челопеч, от която ние вземаме жълти стотинки, а концесионерът изнася доста солидни капитали. И затова този закон ме притеснява.

Притеснява ме също размитата отговорност откъм структурите, които ще определят какво да се случва с дадена концесия. Изброени са 11 държавни структури. За всяка от тях е казано по нещо. Най-важен е естествено, министърът на финансите. Втора по важност е Агенцията за следприватизационен контрол, която има достатъчно опит и която ще дава странична, независима оценка на онова, което структурите на властта (какъвто е финансовият министър) ще правят с тази концесия. Което е добре. Но там има една дирекция, която аз наричам не Спецдирекция, а  „Дирекция за специални поръчки“. Е, тя е нещо като диспечер. Според мен нейните диспечерски функции, разписани на 2 реда, не са посочените в закона, а тя трябва да казва кой да и кой не, защото някой някъде е казал кой да и кой не. Това ме съмнява, това ме тревожи.

Проф. Кръстьо Петков:

 Изсмукват и последните национални ресурси, които вместо за развитие на икономиката и подобряване на жизненото равнище на българските граждани, ще бъдат подарени на големи частни корпорации

Според мен този законопроект трябва да бъде спрян временно, да бъде отложен поради няколко много важни причини. От една страна той не спазва достатъчно строго европейските директиви и не отразява добрите европейски практики. От друга страна, повечето колеги, особено  икономисти и финансисти смятат, че се смачква законът за публично-частното партньорство, но той се подчинява на материята на концесиите. А едната и другата материя, едната и другата уредба не са едни и същи.  Затова ние препоръчваме в новия закон да има специален раздел за публично-частното партньорство, или да не се погубва това, което е направено. Ако трябва – да се усъвършенства, да се даде възможност на държавно равнище, в предприятия за насърчаване на социални услуги да се развива. И още нещо важно, което искам да кажа. И на миналата експертна дискусия, и днес стана ясно, че законът е направен предимно по лобистки съображения. Много яко са работили лобистите или онези, които са им поръчали да напишат закона, което дава възможност след приватизацията, голяма част от която беше криминализирана, сега чрез концесионирането, да се изсмучат и последните възможности за използване на националното богатство вместо за развитие на икономиката и подобряване на жизненото равнище на българските граждани, за облагодетелстване на онези предимно големи частни корпорации, които могат да си позволят да вървят по този закон. На какво прилича това, докъде сме се  докарали – от над 600 концесионни договора понастоящем, да получаваме годишно едва-едва 80 милиона лв?! Когато всяка година би трябвало милиарди да остават в държавния бюджет? Докарали сме я дотам  както вчера беше съобщено, да платим 1 милиард лева кръвен данък на американските инвеститори в „Мариците“, само защото някой преди 20-тина години е подписал неизгоден концесионен договор. Тъкмо затова съм категоричен – ако трябва да изчакаме, да го обсъдим и дано господа депутатите да се вслушат в експертите – и тогава да се направи един хубав, солиден, работещ закон за концесиите, отговарящ на националния интерес, и отделно от него закон за публично-частното партньорство. /  Вестник Атака

Новият закон за концесиите ще ликвидира България

Кабинетът да си върне 85 000 лв., които е дал на адвокатската кантора за изготвянето на закона и да ги дари за животоспасяващи операции, призова лидерът на АТАКА Партия АТАКА остро възрази на новия закон за концесиите, който Народното събрание прие на първо четене с 75 „За“, 38 „Против“ и 27 ‚“Въздържали се“. Това е вреден … Продължете с четенето на

 

Грабеж на века е новият закон за концесиите

Били са грабежи за последните 27 г., но новият закон за концесиите, гласуван от 75 депутати на ГЕРБ, ДСБ и на Ковачки преди 2 дни е №1 Въпреки че се оправдава с нова евродиректива, той в ярко противоречие с препоръчвания от нея 5-годишен срок (за по-голям се препоръчва конкретна преценка на разумния срок за възръщаемост), … Продължете с четенето на Грабеж на века е новият закон за концесиите

The Bulgarian Times

Грабеж на века е новият закон за концесиите

Били са грабежи за последните 27 г., но новият закон за концесиите, гласуван от 75 депутати на ГЕРБ, ДСБ и на Ковачки преди 2 дни е №1 Въпреки че се оправдава с нова евродиректива, той в ярко противоречие с препоръчвания от нея 5-годишен срок (за по-голям се препоръчва конкретна преценка на разумния срок за възръщаемост), … Продължете с четенето на Грабеж на века е новият закон за концесиите

The Bulgarian Times