Блогът на Ник :: БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД НА ТРАКИЙСКИТЕ ИМЕНА РЕЗОС, КОТИС, СИТАЛК И РЕМЕТАЛК Автор: shtaparov

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.07.2016 22:59 - БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД НА ТРАКИЙСКИТЕ ИМЕНА РЕЗОС,КОТИС,СИТАЛК И РЕМЕТАЛК Автор: shtaparov

Автор: nikikm Категория: Политика

Прочетен: 1418 Коментари: 1 Гласове:

БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД НА ТРАКИЙСКИТЕ ИМЕНА РЕЗОС,КОТИС,СИТАЛК И РЕМЕТАЛК

Странно ще бъде за много хора да чуят,че тези странно звучащи имена имат Български произход,но това бе установено от "Анализа" категорично и не бива да бъде укривано от хората. Напълно е логично народ като Траките.който е говорел древен диалектен вариант на Българския език да е кръщавал своите владетели с Български,а не с чужди имена. Традицията при тях не е по-различна от онази при хората,които покварената от червените фалшификатори историческа наука наричаше "пра"-Българи: Траките кръщавали царете си с имена на Български богове.

Сега на мнозина може да се стори,че не е било никак трудно да се установи окончателното значение на тези прочути Тракийски имена,но това съвсем не е така. Трудности тук създаваше същия проблем,който пречеше за разтълкуването на старите Български имена: липсата на точно систематизирана концепция за езика и за идеите,които са били вложени в тях.

Днес обаче по волята Божия тези трудности са преодоляни и няма никакви пречки споменатите имена да бъдат разтълкувани,понеже Езиковата археология откри сериозен брой различни имена на всеки един от Седемте основни Български богове. Всеки бог имал значителен брой алоними (различни или приличащи си единосъщни имена) по една проста причина: вярата в него и в останалите езически богове е изповядвана от дедите ни в продължение на хиляди години,през което време народът ни създавал все повече и повече техни епитети и названия.

И тъй,значението на указаните Тракийски имена е следното:

1. Резос= Рез-ос (Рез-из) т.е. Ръз из (Хръз из,Из Хърз). Значение: "Произтекъл из (от) Слънчевия бог",сиреч "Потомък на Дионис". Слънцето както знаем е дневно проявление на Всебога Дионис,затова статутът на цар Резос е бил извънредно висок- бидейки от рода на този велик бог,той бил от рода "Дуло",който е самия род на Дионис (Дилонис= Дулонос,Носещ ритон).

Сродни на това Тракийско име са днешните Български лични и селищни имена Ризо (виж фам. Ризови), Арсо (= Харсо,Хърсо), Хръз (Добромир Хръз или Хриз), Ръсово (наше село,чието друго име е Хърсово), Разград (със старо име Хръзград), Резо (от което е името на село Резово и на минаващата през него река,наричана Резовска река), Расате (Хръзате= Слънчевия) и пр. както и "славянското",т.е. Българското име на Слънчевия бог Хорс,наричан още Хорз,Хърз и Хръз.

2. Котис= Кот-ис,Кот-из (Кут-из,Из Кут). Значение: Произтекъл из (от) Сатурн или "Потомък на Сатурн-Дионис". Както вече знаем,Кут е едно от имената на Сатурн в древната Българска митология а Сатурн бил считан за нощно проявление на Дионис което означава,че Котис също е от Дионисовия род и е сродник на владетелите от рода Дуло.

Разликите в окончанията "-ОС" и "-ИС" на имената Резос (Рез-ос) и Котис (Кот-ис) може да бъдат обяснени по три начина:

1. Окончанието "-ОС" е сложено от гърците,а Траките са произнасяли името като Рез,Резъ (Резо,Ризо) или Резис.
2. Проява на диалектна езикова особеност,според която отделните Тракийски (Български) племена изговаряли някои свои общи думи с по-големи или по-малки фонетични отклонения.
3. Развитие на тракийския Български език за близо 800-те години,които делят единия цар от другия.

Остатък от царското име Котис е нашето лично име Котуз (= Котюс),засвидетелствано във "Волжка" България и в северната част на Дунавска чрез фамилиите Кутузови и Котузови. Сродни на него са и днешните Български имена Коте (оттам фам. Котеви), Кути (фам. Кутеви,Кутини,Кутиеви), Кутинчо (виж фам. Кутинчеви), Кито (фам. Китови), Катя (Кутя), Китан (=Кутин) и пр.

3. Ситалк= Сит-талк (Сет-тълк). Значение: Тълкувател (Върховен жрец) на Сет (Сит,Сат) т.е. на Сития (Засищащия) бог с други думи на Сатурн (Бога Сит или Сеят- Бога на засищането и на посевите). Имената Сет (Сеят,Сит,Сад,Съд) и Кут (Кат,Кот,Кад) са единосъщни поради прехода С-К ("Сатем"-"Кентум") който в древна България бил ежедневие,понеже дедите ни ползвали както едните,така и другите форми на имената и нямали онези строго определени предпочитания само към "Сатем" или само към "Кентум" формите,които имат обособените по-късно народи. Затова границата между тези форми минава именно през нашите земи,като другите "славянски" народи остават в сферата на изоглосата "Сатем":

Проучванията навеждат на мисълта,че двусъставното име Ситалк е образувано на местна почва и не могло да получи по-широко разпространение извън царската общност,която го употребявала поради краткото време,в което е използвано. Въпреки това сродни на него имена в Българския език има,но те са възникнали заради култа към същия бог,на който се кланяли Тракийските (Българските) царе. Такива имена са Соте (Сотъ,Сатъ), Сотир (Сот-Ар,Сатурнов човек), Сито (лично име,на което е кръстено село Ситово), Ате (виж фам. Атеви) от редуцираната форма (С)ате, Стойо (=Стой) от думите Сет-той и Седой (Съдой), Стоян (Стоин,Седоин,Седин т.е. Съдин) и пр.

Името или по-точно титлата Тълкувател на Сит (Жрец на Дионис),носена от Ситалк не гарантира,че той е от рода Дуло: той спокойно може да е от друг царски род и да е придобил тази "име-титла" по заслуги. Имената на негови потомци и сродници обаче,наричащи се Котис,Садок и Спарадок говорят,че той също е потомък на Сатурн-Дионис което значи,че са имали тясна роднинска връзка с рода Дуло.

4. Реметалк= Реме-тълк (Рама тълк,Брама тълк,Време тълк). Значение: Гледащ напред и назад във времето Тълкувател (Върховен жрец) на Брама (Брoма,Хрома,Рома,Рама) т.е. на Дионис,от чието име произлиза старо-Българската дума "Рамен" (= Рамин,Брамин),означаваща "Силен". Думата "Силен" навежда на същата мисъл,понеже означава Солин (Слънчев). Брама (Рама) е едно от имената на Сатурн-Дионис (Владетеля на времето),чието дневно проявление е Слънцето.

Това двусъставно име също е ползвано за кратко от някои наши владетелски династии но е дискредитирано поради тясната колаборация на повечето техни представители с римляните,затова не се откриват значителни следи от него,останали в старите Български земи. Да си тълкувател (Върховен жрец) на Дионис по онова време носело извънредно висок престиж но аз мисля че не може да се мисли еднозначно и по този въпрос.

Впрочем Бесите след своето Второ въстание от 11 г. пр. н.е. били принудени да изоставят Великия кръгъл храм на Дионис заедно със своите жреци и отишли към днешна Украйна,минавайки през Добруджа и Прикарпатието,а от там след няколко века ги върнали обратно Волег,Драгон,Кубер и Аспарух. Така истинските жреци и тълкуватели на Дионис възвърнали своите хилядолетни земи,водени от Рода Дуло а фалшивите,които Рим назначил на тяхно място,постепенно се християнизирали и накрая- ромеизирали. Име "Роймедал",което е досущ като тяхното обаче останало в земите на днешна Холандия- земята на Хайландите (Хайланд-Арите,Хайландурите).

Това означава,че назначените от Рим жреци на Дионис,които били Сапеи (Шопеи,Шопи) не са имали престижа на ония Беси (Веси,Въси),които ослужвали култа към Дионис в течение на хиляди години преди тях и принадлежали към неговия род. Че Бесите и Рода Дуло са едно и също нещо личи по техните названия: ДУЛО означава буквално РИТОН а в преносен смисъл- ДИОНИС което значи,че владетелите от Рода Дуло са преки Дионисови потомци,съответно- негови жреци. Етнонимът БЕСИ пък означава Веси (Въси),ще рече "ПЛЕМЕТО НА НАВЪСЕНИЯ БОГ",който разбира се е Богът на войната Марс-Арей,сиреч отново Дионис. Племена на Универсалния бог Дионис са Марсовите племена,начело на които стояли разбира се Богарите (Баг-Арите,Бакх-ората,Народът на Бакх-Баг-Бог),чието име Болгари или Волгари е значело Велк-Ари (Великите Марсови),но и Волог-Ари (Племето на Вологес,сиреч Племето на Дионис или Законните негови жреци).

Тракийското име Вологес,обичано от жреците на великия бог е почти идентично с името Волег (Волег плюс гръцката наставка "-ес"),което носел един Български владетел през 538 г.,а това не може да е случайно. Затова можем да считаме,че етнонимът БЕСИ (ВЪСИ т.е. МАРСОВИ) е единосъщен с етнонима БОГАРИ (ВОЛГАРИ),понеже двата имат едно и също значение- НАРОДЪТ НА ВЕЛИКИЯ МАРС-АРЕЙ (ДИОНИС). От тук можем да изкажем още едно мнение- че името Волег е значело просто Велик (Великия бог) който е разбира се Дионис,а Вологес е значело Веле-Гос (Великия Господ,Великия Сатурн-Дионис) и Волег-из (Произлязъл из [от] Великия [бог].

Цар Реметалк става Велик Дионисов жрец,без да принадлежи към неговия род. Сапеите в крайна сметка се сродили с Бесите от рода Дуло но се приобщили към римската вяра,докато истинските жреци и потомци на Дионис през това време заживели свободен живот в земите,наречени от тях "Велика България" (= "България на Великия бог" или "Обединена България"). Начинът,по който се изписвало неговото име (Ройметалк) се обяснява с диалектна особеност на Българския език,в която думата "Време" е произнасяна като "Врейме" или "Врьеме".

Ето как се установява,че в далечното минало народът ни е имал такива невероятни и велики възходи,каквито никой от днешните потиснати и прекършени Българи не може дори да си представи. Те обаче са факт- като водачи на езическата,а после на Арианската и на Православната вяра дедите ни отваряли вратите на света за себе си и се сдобивали с такава сила,пред която никой не можел да устои. Тази сила в крайна сметка си отишла- надявам се не завинаги- в резултат на религиозни реформаторства и вътрешни разцепления и противоречия,но споменът за нея се запазил жив до наши дни,за да събуди великия Български дух,който да поведе човечеството към нови и никога непостигани висини.

Нагоре