Постинг
30.07.2016 22:49 -
Холивуд е създаден, за да положи управляващата идеология в света. Автор: budha2
Холивуд е създаден, за да положи управляващата идеология в света.
Холивуд
Холивуд е място, където ще ти платят хиляди долари за целувка и 50 цента за душата ти.
— Мерилин Монро
В Америка, не е имало американска мечта преди евреите да дойдат в Холивуд и да я изобретят. Еврейските магнати са създали образите и иконите, които днес свързваме с идеята за „американски“ начин на живот. Това не е истинската Америка на онова време, а сянката на Америка. Впоследствие обаче тази версия става толкова популярна и широко разпространена, че тя поглъща истинската Америка. Самите американци започват да градят самоличност спрямо ценностите и образа на фалшивата Америка, която бива създадена от източноевропейски еврейски емигранти. Затова повечето филми и до днес се свеждат до историята за израстването на някой аутсайдер. Защото в онзи момент от историята, евреите са аутсайдери.
Така например и двамата създатели на Superman са евреи. Superman е пришълец от далечна планета, което го прави емигрант на Земята. Superman е най-силния „човек“ на света и в същото време е единственият супергерой, който не слага маска, за да скрие идентичността си в социума. Това е метафора за реалната власт, която има този етнос на световната сцена.
„Кой“ и „какво“ обаче не са правилните въпроси, когато говорим за Холивуд. Те са декор. Истинският въпрос е „защо“.
Холивуд е създаден, за да положи управляващата идеология в света. Когато имате силна визия за това как трябва да се развие цивилизацията, трябва ви инструмент чрез който да придадете форма на нещата и платформа чрез която да рекламирате създаденото. В контекста на тази метафора инструментът е поп-културата, а платформата – Холивуд. Именно Холивуд стои зад структурата на фантазията, в която всички ние живеем днес. И ако силата на магията е в шепота ѝ, то Холивуд със сигурност познава този език...
Говорейки астрологично, филмите и Холивуд са управлявани от Нептун, който символизира илюзията и измамата. На актьорите им се плаща, за да бъдат хора, които не са. Създателите на филми създават история, която да има драматичен ефект върху публиката. Придържането към точността в тази история, дори когато такава е искрено преследвана, е невъзможно поради самата природа на киното. В най-добрия случай Холивуд е креативна драма. Никога история. В повечето случаи креативността най-често е използвана за да подсили традиционните модели и идеи, вместо да ги трансцендира. Защото засилването на настоящите модели може да отвори врата за бъдещ РР-сценарий. Много малко от тях са свързани с нещо коренно различно. Задълбочаването на сегашните модели може да доведе до фантастичните анти-утопии, които наблюдаваме в повечето филми.
Може би за да започнем да разбираме функцията на това място по-добре трябва първо да разберем самата дума.
Древните друиди са почитали дърветата и особено дъба. То е било тяхното свещено дърво. От него те правили своите магически пръчици, с които водели религиозни жречески церемонии или извършвали магически заклинания. Магьосникът размахва своята магическа пръчица и всичко се променя. „Holly“ („свещен“) + „wood“ („дърво“) идва да ни покаже, че над нас е направено заклинание. Т.е. – това е място на магия.
Holly-wood е свещеното дъбово дърво от което са правени магическите пръчици. Диригентите имат такива, защото те дирижират движението – (подс)казват кой какво да прави. Те не поръчват музиката – те я създават, а вие ѝ се наслаждавате. Помните ли горната реклама на HULU с Алек Болдуин, в която той влиза в тайната си mind control-централа през известния надпис „Hollywood“? Това е послание за вас. Холивуд е място за създаване на заклинания.
Някой се пита защо Холивуд продължава да създава тъпи филми предвид толкова много наличен креативен потенциал (всеки знае, че определено може да е по-добре). Има дори шеги на тази тема в самите продуцентски кръгове от рода на: „В Холивуд новите идеи са анатема!“, „Този сценарий е перфектен... кой можем да наемем, за да го пренапише?“ или „Имитацията е най-искрената форма на творчество в Холивуд.“ Защо наблюдаваме това, защо виждаме само „още от същото“?
Отговорът, е че Холивуд отдавна не служи за място в което се създава кинематография. То служи именно за място, което да създава заклинания. Филми вече се правят с цел imprint. Те не правят филм с art-стойност, те правят филми, които да ви омагьосват. За целта не е нужно сюжета и актьорската им игра да е стойностна. Детайлите които показват са именно онова, което е от значение. Филмът няма за цел да ви обогати, той има за цел да ви обособи. Дори от гледна точка на лаика, в днешно време говорим за popcorn-кино, което обаче в същото време по някакви причини става все по-видимо окултно. Вече почти нямаме обикновени сюжети. Киното бълва сценарии за хора, агенти и създания със свръхсили, а митологичните и приказни истории преобладават в боксофиса. Публиката не се замисля и не анализира тези тенденции. Тя смята, че поп-културата просто си е там и е част от тях, че това е тяхната култура, която стечението на естествените обстоятелства е създала. Но не е. Това е насадена култура, която се гради с регулаторни органи, които казват кое „да“ и кое „не“. И те правят всичко възможно вие да сте в час с тази култура, да знаете какво се случва в нейните рамки. Това се прави навсякъде по света. Натрупването на новини за Холивуд в медиите и особено интернет – е очевидно. Като че на нас наистина трябва да ни пука, кой за кого се жени, кой се развежда, кой с кого има връзка и т.н. Това е особено осезаемо напоследък (чисто на ниво модел) с истериите около децата на Уиндзор. На кой му пука бе, защо това е в световните новини?!? Това е индоктринация. Т.е. на вас вече ви се казва „кое е интересно“! Всички тези неща са придобили почти свещен статус за тълпата. Именно затова жълтата преса е най-печелившата от всички – защото тя задоволява именно тази нужда на хората – още и още развлечения под формата на клюка за известните личности. „Животът на другите ВИНАГИ е по-интересен от твоя“ – това е посланието. Вие сте захранвани с онова, което се предполага, че трябва да е интересно, за да започнете да резонирате с дадени енергии и модели. И това не е нищо различно от магия.
Самият Холивуд и обстоятелствата около него го правят доста странно и окултно място.
Безспорно, един от най-чудноватите елементи в холивудския комплекс е вавилонския портал, който на практика не се вписва по никакъв начин в цялостната идейна структура на нещата. Неговият смислов контекст може да бъде разбран единствено в измерението на метафората.
Порталът се намира в същия двор, в който се намира и Kodak Theatre – най-известния кино-театър в света. След като Kodak фалират през 2012 г., място вече се казва Dolby Theatre – това са две имена за едно и също място. Неговата известност е свързана с това, че той е на практика построен, за да служи като място за провеждане на най-престижните награди за кино – Оскар. Kodak Theatre има тази функция още от откриването си на 9.11.2001 г. Самият факт, че номерологията на това ключово място пряко е „9/11“ и дори е в същата година, в която кулите-близнаци биват взривени, може да ни говори метафорично не само за ритуалното естество на Холивуд, но – по обратния път – и за самото естество на онова, което се случи в Ню Йорк – то бе изцяло холивудска магическа илюзия. Двете са смислови отражения едно на друго.
Идеята е, че това е портала, мястото чрез което човекът се свързва с боговете. Ето защо позиционирането на тази арка е толкова важно. Тя ни дава един от символичните отговори на това каква е функцията и мястото на самия Холивуд в днешната поп-култура. То е медиатор.
Арката е построена през 2001 г. в близост до Kodak Theatre в зоната наречена „вавилонския двор“ – декор вдъхновен от филма „Intolerance“ от 1916 г. (която година също съдържа „9/11“ в себе си). Тя е висока почти колкото триетажна сграда. Фигурата отляво е Енки, а отдясно стои известната фигура на асирийския бог Нисрох. Неговото типично изображение е с шишарка в ръка, която символизира епифизата. В конкретният случай – шишарката странно липсва, което също носи своите послания.
Друг интересен факт е, че арката е на ъгъла срещу масонска ложа, която по документи принадлежи на Дисни.
Сега, запитайте се какво по дяволите прави тази вавилонска арка на мястото, където се провежда връчването на най-известните награди в света? Човек наистина може да си зададе въпроса защо някой би си създал такива трудности, за да поставят този тип символика в ареала на раздаването на Оскарите? Това води до по-голям въпрос. Защо някой си прави труда да инжектира символизъм в каквото и да е било изобщо? Правителствата, религиите – те се идентифицират с дадени символи, защото искат да се идентифицират със смисъла, който тези символи носят. Това е базова антропология. А символиката в случая е очевидна, но какъв е паравана, какво е оправданието? Истината е, че няма такова. Просто никой не се интересува да пита, нещата са именно толкова зле!
Същото се отнася и за естеството на самите Оскари. Първо какво значи „Оскар“ и защо статуетка в тази форма, каква е символиката ѝ?
Самата статуетка много наподобява изображенията на древноегиптеския бог Птах, който е покровител на занаятите (и в тази връзка – да се чете „на масоните“) и често синкретично съвпада с образа на Озирис.
В първата година на Оскарите (1929-та), победителите са били обявявани в медиите 3 месеца предварително. Това бива променено на втората церемония през 1930 г. През първото десетилетие след това, резултатите биват съобщавани на вестниците за публикация в 11РМ. И до днес най-големия брой статуетки взиман от 1 филм е 11. Такива носители са „Бен Хур“, „Титаник“ и „Завръщането на Краля“ (който взима 11 статуетки от 11 номинации – единственият филм и до днес, който печели всяка една своя номинация).
Самата статуетка напомня на някои изображения на самия Озирис, което е още по-главозамайващо, ако вземете предвид, че на египетски името му звучи подобно на „аусур“, което забележително наподобява думата „оскар“. Тук е мястото да се каже, че никой не може да каже откъде идва името „Оскар“ за въпросните награди, което е изключително странно и несериозно предвид, че не става дума за толкова стара традиция (тази година наградите бяха раздадени за 87 път). 87 години не са толкова назад в писаната история, че никой да няма недвусмислена идея как е възникнало името. Както виждате дори официалният мъгляв консенсус по този въпрос има окултен оттенък и е свързана с „Асгард“. Сякаш е по-скоро факт, за да прикрие истинския корен на нещата, отколкото нещо друго.
Оскарът прилича на рицар хванал меч и стоящ върху филмова ролка. Т.е. имаме златен идол. Може би трябва да си зададем въпроса кой друг обича мечове, рицари и червени килими.
Разбира се червеният килим по който минават всички звезди на церемонията символизира кръвните линии. Самият килим е лента, която е червена – ок? Той буквално е „кръвна линия“. Ето защо само на знаменитости се постила червен килим, защото те са от елита – от кръвните линии! Нещата са точно толкова очевидни, просто няма кой да вижда. Това е друго доказателство, че всички актьори са от кръвната линия на някой от фамилиите. Както съм казвал и преди един актьор/актриса никога не е случаен, каквато и наивна история да се представя за него/нея на публиката. Че бил/а от малко градче, че отишъл/а да пробва късмета си в големия град и хоп – просто му/ѝ провървяло. Bull-fuckin-shit! Всеки един от големите актьори може да бъде проследен до родословното дърво на някоя от фамилиите. И подобни неща дори не се крият между другото. Постоянно излизат такива новини. Ето защо и много от тях си приличат. Просто защото корените им са общи. Това ни казва буквално и метафорично, че Холивуд е съставен от елита и работи за елита. Това място винаги е било съществена част от правителството, неговата визия за света и отразява политическите му намерения.[38] Това е лесно доказуемо.
Холивуд, Пентагона и извънземните
Има много книги за умишленото въвличане на Холивуд в създаването на военни филми. Днес никой не може да преброи точно колко филма са направени за Втората световна война... Лично аз помня как преди се правиха филми само за Виетнам и бяха дошли до гуша на всички ни. Продукцията на всички тези филми има пълното съдействие на американската армия и използването на техните танкови и корабни ескадрили и всичко необходимо, за се създаде един много, много реалистичен филм. Всичко това служи за вдъхновяването и респективно набирането на млади момчета за армията. И до ден днешен Пентагонът признава, че е финансирал някои от по-големите филми за войната, като „Jarhead“ и т.н. Добра книга по този въпрос е „Movie Lot to Beachhead“. Тя разказва как Холивуд работи плътно с армията, за да създава пропагандно кино, за да може младите да се записват в челните редици. В книгата има много фотографии, които дори показват психологическите техники, с които се изобразява фигура на даден герой пред момчетата, за да ги накара да се присъединят към военните редици. Разбира се в пропагандата участват и много женски звезди от времето, за да накарат малките наивници да вярват, че веднъж запасняци – те наистина могат да имат шанс с тази pin-up звезда, просто защото тя „оценява смелостта им“. Разбира се това е безкрайно наивно, но е създавало именно подобни блянове в главите на простодушните момчета от бедните семейства, които са без каквото и да е място в света. Армията така или иначе не им предлага така липсващата им идентичност, но им предлага цел и общност. Разбира се, когато сте погребан сте бързо забравен, а ако сте осакатен сте още по-бързо забравен, особено ако живеете в Щатите. „Born on the Fourth of July“ е добра илюстрация на тази тъжна картинка. И разбира се е направен от същия Холивуд, който се опитва да ви замаже очите по този въпрос. Едва ли не един филм „показващ съчувствие“ е достатъчен да измие ръцете на всички въвлечени в тази лудост. Т.е. те отново ви показват собственото си отношение към нещата и то отново минава, просто защото е направено под формата на филм.
Стюърт Суърдлоу казва, че според много негови клиенти, които работят в холивудските среди, поне 70% от големите касови хитове с окултни или извънземни елементи са спускани под формата на идеи на различните сценаристи и режисьори от по-високи етажи и не са оригинални истории възникнали в главата на кино-творците, както ни се рекламира постоянно по плакатите. Днес, не е трудно да повярваме на това, предвид очевидността на някои тенденции и техните отявлени predictive programming-елементи. Вече съществуват и сериозни документални филми, които изследват връзките между Пентагона и Холивуд и те също стигат до извода, че много голяма част от продукциите се спонсорират от военно-индустриалния комплекс в САЩ. (По-добре късно, отколкото никога.) През последните няколко години имаше 2 много забавни и безпардонно очевидни примера в тази посока в периода, когато Америка имаше търкания със Северна Корея и искаха да навлизат в пространството им, което означава на практика война. В САЩ има много анти-военни настроения, защото дори промития им народ осъзнава, че Америка се е самообявила за световен коректив и прави каквото си поиска по земното кълбо, когато си го поиска, което е невероятно арогантно, агресивно и самонадеяно. Ето защо народа трябваше да бъде убеден, че корейците са „лоши“ и трябва да бъдат „излекувани“ от идеите си сами да решават какво да се случва в страната им :) За да се случи това, Пентагонът набързо финансира 2 филма, които бяха пуснати 2 месеца един от друг. Първият е „Olympus Has Fallen“, в чийто сюжет директно е показано как „зла корейска терористична група“ напада Белия дом (който разбира се е морално по-чист дори от сълзата на Бамби и е въплъщение на земеделски мир и хармония). „Злите корейци“, трябва да бъдат ликвидирани, за да настъпи пластмасова американска справедливост (което винаги е повод да се просълзим на химна и знамето им).
Вторият филм е „White House Down“ и сюжетът е почти същия, само че този път не става дума за корейци, а просто за някой, който заплашва Белия дом и свещения черен президент. Идеята е, че и зад двете стои практически една и съща парадигма – символът на нацията е под заплаха. Дори самите критици сравняват двата филма, като първия (с корейците) е финансов успех (и вече е обявено продължението „London Has Fallen“ – ха-ха – no kidding!), а втория – провал. Не съществуват адекватни причини два филма с почти еднакъв сюжет да бъдат пуснати през 2 месеца, защото е повече от ясно, че тези гледали единия, няма да гледат другия (както и става) и ще последва боксофис провал. Такива екстремни инжекции от едно-и-също се правят единствено, когато дадена идея трябва много спешно да бъде посята в колективното съзнание. Това идва да покаже, че стотици милиони долари се хвърлят с лека ръка ($150 000 000 вече е нормален бюджет за една холивудска продукция), за да бъде постигнат резултат. Защото за американците все още е нормално да отстояват психологическата позиция, че те знаят какво е най-добро за другите нации, което според тях им дава правото да се месят във вътрешната им политика. Те смятат, че всички други са още малки деца, само те могат да имат ядрено оръжие, защото само те са „достатъчно зрели“, че да си играят с него. Само техните ракети са „добри“, ядрените ракети на останалите нации по света са „лоши“ и ползването им е „безотговорно“.
Затова Америка трябва да решава кой може да има ядрено оръжие и кой не. Разбира се тази позиция няма никакво покритие, но те се чувстват много удобно в нея. Скорошният скандал с хакването на Sony и филмът „The Interview“ беше поредния арогантен опит да се създаде военно напрежение между САЩ и Северна Корея.
Накратко за тези, които не са в течение – сюжетът на „The Interview“ е как ЦРУ наема двама репортери да убият севернокорейския лидер. Безспорно сюжет който със сигурност би се харесал на всички... болни от церебрална парализа. Отгоре на всичко тая септична яма е дълбока цели 2 часа!
Колко „тъп“ трябва да си, за да си дадеш сметка, че това ще създаде реакция? Всъщност колко тъп трябва да си, да се правиш на учуден, когато това се случи? Сякаш е „последното нещо“ на света, което си очаквал от една диктаторска държава. Респективно студиото зад филма (Sony) бива хакнато анонимно, множество техни междувътрешни писма и бъдещи сценарии за филми – извадени на показ, от което следват медийни скандали и т.н. Корея отрича да има нещо общо със случая, но всички в САЩ вярват в обратното. Хакерите заплашват премиерата на филма да бъде саботирана, ако не бъде отменена от студиото и Sony я отменя, влизайки с десетки милиони долари вътре за филм, който никога не е излъчен на голям екран. Обама изнася патетични речи за това, че Sony се поддават на външен натиск (а американците нали уж никога не преговаряли с терористи) и всички са „много развълнувани“ от „напълно неочакваните събития“. Те просто правили филм за забавление видиш ли, защо някой се впрягал толкова от такова нещо? Все едно ако Северна Корея направи филм за това как убиват черен американски президент със случайно избраното име „Обама“ – всички в САЩ ще се хихикат весело на креативния гений на някой дръпнат очилатко! И за да не продължавам с глупостите, общо взето тая помия вони от 100 км. на индустриална зараза и е ясно, че американците отново си създават ситуация, която да генерира военно напрежение с надежда за окончателна ескалация. Типичен пример за проблем-реакция-решение, което този път обаче не сполучи и никой не може да каже точно „защо“ (очевидно не защото американският народ е много умен...). Тъй като хака е 100% вътрешна работа, навярно отново става дума за войни между фамилиите – някой няма интерес в Корея да има война. Подобни модели са много често събитие в Холивуд, ако имате окото да разпознавате различната им опаковка. Вече казах, че Холивуд предоставя сцена за противоборство между различните фракции на елита, борещи се за власт. Респективно на това равнище конфликтът е не кой ще направи повече пари, а кой ще imprint-не повече съзнания със своите идеи. И това се отнася до всякакви идеи, не само такива свързани с военни действия. За да започна да застъпвам и извънземния елемент в това, нека разкажа една интересна история.
Преди година попаднах на радиоинтервю с Брайс Зейбъл по радио „Coast to Coast“ от 2011 г. Зейбъл (заедно с неговия професионален партньор Брент Фрийдман) е изпълнителен продуцент на конспиративния сериал „Dark Skies“ от 1996 г. – шоу създадено като отговор на телевизия NBC на вече набралия тогава хит на FOX (познат и на всеки от нас) – „Досиетата Х“. Виждайки, че темата се радва на широка популярност, NBC създават сериал на подобна тематика, който за съжаление преживява само 1 сезон от 20 епизода. Гледал съм „Dark Skies“ и мога да кажа, че е интересен и си заслужава. През онези години той не издържа на натиска на „Досиетата Х“, обаче, които към онзи момент вече са в ефир от 3 години и имат изградена голяма фен-база. В крайна сметка сериалът на Зейбъл се оказва неуспешен проект.
Сериалът има симпатичното мото: „Историята, каквато я познаваме, е лъжа“
Както и да е – „Dark Skies“ съдържа всичко в себе си – извънземни, правителствени заговори, Розуел, mind control и всичко, което един човек интересуващ се от тези теми може да поиска. Духът на 60-те е хванат много успешно и като цяло шоуто има потенциал. Главното лице на сериала е Ерик Клоуз, който 5 години по-късно играе основна роля в друг популярен сериал с извънземна тематика – „Taken“ на Спилбърг (въртян преди години и по българските телевизии). Има още няколко човека, които са работели и по двата сериала и знаят какво правят, но за да не се отклонявам повече, стига толкова background и директно към историята.
Зейбъл разказва как в деня на излъчването на пилотния епизод на „Dark Skies“, той организира парти в къщата си, на което присъстват над 200 души. Актьорите от сериала, важни продуценти на NBC и т.н. Всеки бил регистриран на входа по малко шеговит начин – с бадж със снимката на госта поставен на картонче, на което пише „MJ-12“ – малка конспиративна закачка в духа на сериала.
Зейбъл описва как се грижи за комфорта на гостите докато те гледат шоуто на голям екран в двора му. Той самият го е гледал вече стотици пъти, защото е участвал в направата му, което му позволява да бъде по-мобилен по време на самата прожекция. Споменатият малко по-горе Брент Фрийдман е в същата позиция и помага с логистиката на партито. В някакъв момент последния е приближен от млад мъж, на не повече от 31-32 години със синьо сако и черни официални обувки – типичен вид за някой млад продуцент от телевизията. С тази подробност, че нито Брент, нито Брайс са го виждали преди. Човекът няма бадж с „MJ-12“ (както всички останали на партито) и очевидно е неканен гост. Той споделил, че сериала е добро постижение, намира го за доста качествен и е приятно изненадан, че в него има втъкана много истина. Всъщност той обяснява, че в сюжета има много попадения, но и доста неточности. Мъжът предлага услугите си и казва, че може да представи Брент на много хора, които да му кажат къде точно е допуснал грешки, които могат да бъдат коригирани в следващия сезон. При опит да бъде разбрано името му, мъжът дава само инициали, които не са важни за историята. Той бил напълно трезв и дори казал, че много добре знае как изглежда всичко това отстрани и подчертал, съвсем спокойно, че не е някоя откачалка. Не е отправял заплахи по никакъв начин и дори споменал, че в ситуацията няма нищо заплашително и е тук единствено, за да отправи предложение. Казал, че като символ на добра воля, той иска да покаже нещо, ако му бъде предоставена химикалка и лист. Брент не разполагал с такива в момента, но жена му, която в този момент дошла до него имала такива в чантата си. Мъжът започнал да пише някакви странни йероглифи на парчето лист и Брент попитал какво е всичко това. Онзи отвърнал, че: „това е тайната на вселената“.
„И каква е тя?“, попитал Брент. Отговорът бил: „Звук, светлина, честота. Комбинацията на тези три сили ти позволяват да контролираш вселената. Сложи този лист в някой сейф и след 10-15 години ще разбереш, че съм ти казал истината.“
Тук е мястото да се каже, че и Брент, и Брайс са много здраво стъпили на земята хора, които макар да имат интерес в тази сфера не са по превземките. Т.е. емоцията, която много често подхлъзва изследователите – при тях липсва. Въпреки това обаче, Брент споделя на Брайс, че по някаква причина той е бил дълбоко впечатлен от тази среща и мъжът му се сторил много на място. No bullshit here. Това се случило в нощта на прожекцията.
След известно време същият човек звъни в офиса на Брент и казва, че иска среща. Когато такава е уговорена, мъжът идва, водейки със себе си друг мъж за който казва, че има длъжност дълбоко във военно-индустриалния комплекс. Той започва да говори за „Aquarius“ и „Aviary“. За тези, които не са запознати с уфологичния жаргон от края на миналия век, горепосочените са две известни спрягани конспиративни правителствени фракции от онова време, които имат различна agenda спрямо извънземното присъствие на Земята. „Aquarius“ е фракция във военноморските сили, а „Aviary“ – във военновъздушните. Едните искат да предадат човечеството в замяна на статус в бъдещия Нов Световен Ред, а другите се борят срещу бавната и постепенна скрита извънземна инфилтрация в правителството на САЩ. Коя фракция за какво се бори варира в зависимост от източника от който се информирате по тези въпроси. Въпреки противоречията, всички са съгласни, че двата паралелни клона съществуват. В контекста на настоящата история, „Aquarius“ се представят за „добрите момчета“.
Така или иначе, този мъж, който твърди, че е от „Aquarius“ казва на Брент, че иска да сключи сделка. Той ще му даде информация, която да бъде интегрирана по някакъв начин в сериала – не иска нито пари за това, нито някаква трета услуга – просто иска информацията да види бял свят точно под тази форма, под която ще бъде предоставена. Брайс, който присъства на тази втора среща, казва че това е края на преговорите, защото нито един изпълнителен продуцент няма тази власт в структурата на едно шоу и неговия сценарий. В крайна сметка Брайс пита дали мъжа има каквото и да е доказателство за претенциите си.
В този момент от радиоинтервюто Брайс сам обяснява на водещия, че осъзнава колко откачено звучи всичко това, дори докато го изрича под формата на история, но той разказва как мъжът извадил малко стъклено шишенце като мускалче, което поставил на масата. Според Брайс, в шишенцето имало нещо като течно злато – не можел да определи точно. Мъжът казал: „Това е всичко, което трябва да знаете, това е причината поради която те са тук. Не си даваш сметка колко ценно е това. Трябва да пренапишете сценария си. Не са тук, за да отвличат хора и да им поставят импланти, тук са заради това.“
Сега, всичко това е доста интересно, предвид, че се случва през 1996 г., когато информация по тези въпроси е нямало почти никаква. На фона на това, което знаем днес, тази сцена резонира доста добре както с този материал, така и със следговора ни към втората книга на Раду в частта си за златото.
Мъжът от „Aquarius“ казва, че осъзнава, че всичко това звучи налудничаво и е трудно за вярване, но иска да придвижи нещата на следващото ниво и да срещне продуцентите с високопоставени членове от военноморските сили на някакво гробище на Лонг Бийч в полунощ.
Това, обаче, е личната граница на Брайс и Брент и в този момент те прекратяват срещата. Както казва самият Брайс: „имам 3 деца и нямам намерение да ходя на никакво гробище да се срещам с хора, които не познавам“. Зейбъл обяснява, че тези хора продължили да се обаждат, но той и Брент не отговаряли на обажданията им и в един момент онези просто спрели да опитват. Години след това двамата продължават да се чудят дали не са пропуснали възможност или просто са станали жертва на безвкусна шега. И макар второто, според самия Брайс, да е много вероятно, то той също така добавя, че ако това е така, то тези мъже са били изключително добри актьори и със сигурност са познавали добре материята за която са говорили, което предполага предварителна подготовка.
По личното ми мнение горната история е истинска и представлява тривиален пример за това как се случват нещата в Холивуд и как много неща се спускат от високо с определени цели. Това ни казва и още няколко много важни неща в потвърждение на онова за което е говорено многократно в нашия сайт по други поводи. А именно, че зад всяка една продукция стои дадена agenda. Всяка една продукция се следи под лупа и на даден етап, дори в началото да няма скрит план, то такъв ще възникне, ако условията за това са подходящи.
Дийн Хегланд, играещ един от тримата хакери в „Досиетата Х“, по подобен начин разказва, че Крис Картър, създателят на сериала, е получавал различни идеи от ЦРУ по холивудски партита. В този ред на мисли може би най-известната PP-акция откриваме в пилотния епизод на „The Lone Gunmen“, в който виждаме как няколко човека от правителството инсценират терористичен акт, отвличайки самолет, опитвайки се да го забият във все още съществуващите тогава кули-близнаци. Епизодът е излъчен само няколко месеца преди 11.09.2001 г., след което следва всеизвестното събитие от 11 септември. Разбира се впоследствие сериала е спрян. „The Lone Gunmen“ е spin-off на „Досиетата Х“ и разказва именно за историята на тримата хакери. Създателят, разбира се, отново е Крис Картър и предвид обстоятелствата не е много трудно да повярваме на думите на Хегланд, че режисьорът е захранван с различни идеи отгоре. Може би някой отвътре е искал да покаже какво ще се случи на 11.09., защото вече е знаел, че такова събитие е организирано по високите етажи на тайните служби.
Такива изтекли истории от Холивуд има много.
Стивън Спилбърг е друг човек, за който се знае, че е луд на тема извънземни. Ако погледнете филмографията му, ще видите, че в неговото творчество има основни теми: извънземни и Втората световна война. Има всякакви истории около него. От слухове за една от многото му икономки, която един ден, чистейки открила чекмедже, в което имало колекция от старателно подредени импланти (предполага се, че Спилбърг ги изкупувал от д-р Роджър Лиър); до факти свързани с „Close Encounters“, за който режисьора искал консултация от НАСА на което те му върнали писмо състоящо се от 20 стр., в които му обясняват защо не трябва да прави този филм. Това е признато лично от Спилбърг в интервю, но той никога не прави писмото публично. „В този момент“, споделя Спилбърг, „аз открих своята вяра (в НЛО). След като НАСА са толкова против филма ми, то определено съм попаднал на нещо.“
Друга известна случка с него е свързана с един от най-емблематичните му филми – „E.T.“. Тогава на власт бил Роналд Рейгън, който лично бил заинтересован от темата за НЛО. По време на частна прожекция в Белия дом на 27 юни 1982 г., на която Рейгън и Спилбърг седели един до друг, президента се навел към своя гост и му прошепнал: „Знаеш ли има по-малко от 6 човека в тази стая, които разбират колко реално е всичко това.“
Източниците твърдят, че Спилбърг е споделил тази история с холивудския телевизионен продуцент Джейми Шандера и оттогава тази легенда циркулира в пространството.
Не е много трудно да си представим, че Рейгън е направил такова твърдение. Подобно на президента Картър, Рейгън е виждал НЛО не веднъж, а два пъти докато е бил губернатор на Калифорния, а дъщеря му Пати Дейвис е споделяла, че баща ѝ е бил: „изключително запленен от истории за НЛО и вероятността за живот на други светове.“ Интересът на Рейгън е виден и в някои ключови негови политически речи. Именно негово е известното изказване от септември 1987 г. адресирано до ООН: „Често си мисля колко бързо ще изчезнат нашите различия, ако се изправим пред извънземна заплаха идваща отвъд този свят...“ Тогава той прави пауза преди да зададе един криптиран въпрос: „И въпреки това, питам ви, не е ли тази извънземна сила вече сред нас?“
Това определено е интересен въпрос и нашата поп-култура не се свени да ни дава отговора чрез хилядите филми за извънземни, които се бълват. Ние поглъщаме тези отговори ненаситно под формата на забавление, но рядко се замисляме относно структурата на онова, което ни се представя, защото не разбираме в дълбочина какво представлява самото кино.
Сега искам да се насоча точно в тази посока. Вече разгледахме теорията зад РР, историческите предпоставки за него, окултните му аспекти, инструментите и платформата чрез които бива разпръскван. В контекста на това неизбежно бе да кажа няколко неща и за самото кино като идея, но нещата отиват много по-дълбоко, затова се налага да вникнем по-добре в тъмната трактовка на онова, което представлява киното и неговите компоненти. Искам да дам максимума на онова, което може да бъде видяно за нуждите на настоящето сечение, за да може да има по-голям контраст между сегашната гледна точка и онази, която ще бъде представена в части 2 и 3 на книгата, когато ще започнем да потъваме в по-широката и неутрална рамка на архетипа за това какво са киното и творчеството въобще.
http://www.parallelreality-bg.com/
Холивуд
Холивуд е място, където ще ти платят хиляди долари за целувка и 50 цента за душата ти.
— Мерилин Монро
В Америка, не е имало американска мечта преди евреите да дойдат в Холивуд и да я изобретят. Еврейските магнати са създали образите и иконите, които днес свързваме с идеята за „американски“ начин на живот. Това не е истинската Америка на онова време, а сянката на Америка. Впоследствие обаче тази версия става толкова популярна и широко разпространена, че тя поглъща истинската Америка. Самите американци започват да градят самоличност спрямо ценностите и образа на фалшивата Америка, която бива създадена от източноевропейски еврейски емигранти. Затова повечето филми и до днес се свеждат до историята за израстването на някой аутсайдер. Защото в онзи момент от историята, евреите са аутсайдери.
Така например и двамата създатели на Superman са евреи. Superman е пришълец от далечна планета, което го прави емигрант на Земята. Superman е най-силния „човек“ на света и в същото време е единственият супергерой, който не слага маска, за да скрие идентичността си в социума. Това е метафора за реалната власт, която има този етнос на световната сцена.
„Кой“ и „какво“ обаче не са правилните въпроси, когато говорим за Холивуд. Те са декор. Истинският въпрос е „защо“.
Холивуд е създаден, за да положи управляващата идеология в света. Когато имате силна визия за това как трябва да се развие цивилизацията, трябва ви инструмент чрез който да придадете форма на нещата и платформа чрез която да рекламирате създаденото. В контекста на тази метафора инструментът е поп-културата, а платформата – Холивуд. Именно Холивуд стои зад структурата на фантазията, в която всички ние живеем днес. И ако силата на магията е в шепота ѝ, то Холивуд със сигурност познава този език...
Говорейки астрологично, филмите и Холивуд са управлявани от Нептун, който символизира илюзията и измамата. На актьорите им се плаща, за да бъдат хора, които не са. Създателите на филми създават история, която да има драматичен ефект върху публиката. Придържането към точността в тази история, дори когато такава е искрено преследвана, е невъзможно поради самата природа на киното. В най-добрия случай Холивуд е креативна драма. Никога история. В повечето случаи креативността най-често е използвана за да подсили традиционните модели и идеи, вместо да ги трансцендира. Защото засилването на настоящите модели може да отвори врата за бъдещ РР-сценарий. Много малко от тях са свързани с нещо коренно различно. Задълбочаването на сегашните модели може да доведе до фантастичните анти-утопии, които наблюдаваме в повечето филми.
Може би за да започнем да разбираме функцията на това място по-добре трябва първо да разберем самата дума.
Древните друиди са почитали дърветата и особено дъба. То е било тяхното свещено дърво. От него те правили своите магически пръчици, с които водели религиозни жречески церемонии или извършвали магически заклинания. Магьосникът размахва своята магическа пръчица и всичко се променя. „Holly“ („свещен“) + „wood“ („дърво“) идва да ни покаже, че над нас е направено заклинание. Т.е. – това е място на магия.
Holly-wood е свещеното дъбово дърво от което са правени магическите пръчици. Диригентите имат такива, защото те дирижират движението – (подс)казват кой какво да прави. Те не поръчват музиката – те я създават, а вие ѝ се наслаждавате. Помните ли горната реклама на HULU с Алек Болдуин, в която той влиза в тайната си mind control-централа през известния надпис „Hollywood“? Това е послание за вас. Холивуд е място за създаване на заклинания.
Някой се пита защо Холивуд продължава да създава тъпи филми предвид толкова много наличен креативен потенциал (всеки знае, че определено може да е по-добре). Има дори шеги на тази тема в самите продуцентски кръгове от рода на: „В Холивуд новите идеи са анатема!“, „Този сценарий е перфектен... кой можем да наемем, за да го пренапише?“ или „Имитацията е най-искрената форма на творчество в Холивуд.“ Защо наблюдаваме това, защо виждаме само „още от същото“?
Отговорът, е че Холивуд отдавна не служи за място в което се създава кинематография. То служи именно за място, което да създава заклинания. Филми вече се правят с цел imprint. Те не правят филм с art-стойност, те правят филми, които да ви омагьосват. За целта не е нужно сюжета и актьорската им игра да е стойностна. Детайлите които показват са именно онова, което е от значение. Филмът няма за цел да ви обогати, той има за цел да ви обособи. Дори от гледна точка на лаика, в днешно време говорим за popcorn-кино, което обаче в същото време по някакви причини става все по-видимо окултно. Вече почти нямаме обикновени сюжети. Киното бълва сценарии за хора, агенти и създания със свръхсили, а митологичните и приказни истории преобладават в боксофиса. Публиката не се замисля и не анализира тези тенденции. Тя смята, че поп-културата просто си е там и е част от тях, че това е тяхната култура, която стечението на естествените обстоятелства е създала. Но не е. Това е насадена култура, която се гради с регулаторни органи, които казват кое „да“ и кое „не“. И те правят всичко възможно вие да сте в час с тази култура, да знаете какво се случва в нейните рамки. Това се прави навсякъде по света. Натрупването на новини за Холивуд в медиите и особено интернет – е очевидно. Като че на нас наистина трябва да ни пука, кой за кого се жени, кой се развежда, кой с кого има връзка и т.н. Това е особено осезаемо напоследък (чисто на ниво модел) с истериите около децата на Уиндзор. На кой му пука бе, защо това е в световните новини?!? Това е индоктринация. Т.е. на вас вече ви се казва „кое е интересно“! Всички тези неща са придобили почти свещен статус за тълпата. Именно затова жълтата преса е най-печелившата от всички – защото тя задоволява именно тази нужда на хората – още и още развлечения под формата на клюка за известните личности. „Животът на другите ВИНАГИ е по-интересен от твоя“ – това е посланието. Вие сте захранвани с онова, което се предполага, че трябва да е интересно, за да започнете да резонирате с дадени енергии и модели. И това не е нищо различно от магия.
Самият Холивуд и обстоятелствата около него го правят доста странно и окултно място.
Безспорно, един от най-чудноватите елементи в холивудския комплекс е вавилонския портал, който на практика не се вписва по никакъв начин в цялостната идейна структура на нещата. Неговият смислов контекст може да бъде разбран единствено в измерението на метафората.
Порталът се намира в същия двор, в който се намира и Kodak Theatre – най-известния кино-театър в света. След като Kodak фалират през 2012 г., място вече се казва Dolby Theatre – това са две имена за едно и също място. Неговата известност е свързана с това, че той е на практика построен, за да служи като място за провеждане на най-престижните награди за кино – Оскар. Kodak Theatre има тази функция още от откриването си на 9.11.2001 г. Самият факт, че номерологията на това ключово място пряко е „9/11“ и дори е в същата година, в която кулите-близнаци биват взривени, може да ни говори метафорично не само за ритуалното естество на Холивуд, но – по обратния път – и за самото естество на онова, което се случи в Ню Йорк – то бе изцяло холивудска магическа илюзия. Двете са смислови отражения едно на друго.
Идеята е, че това е портала, мястото чрез което човекът се свързва с боговете. Ето защо позиционирането на тази арка е толкова важно. Тя ни дава един от символичните отговори на това каква е функцията и мястото на самия Холивуд в днешната поп-култура. То е медиатор.
Арката е построена през 2001 г. в близост до Kodak Theatre в зоната наречена „вавилонския двор“ – декор вдъхновен от филма „Intolerance“ от 1916 г. (която година също съдържа „9/11“ в себе си). Тя е висока почти колкото триетажна сграда. Фигурата отляво е Енки, а отдясно стои известната фигура на асирийския бог Нисрох. Неговото типично изображение е с шишарка в ръка, която символизира епифизата. В конкретният случай – шишарката странно липсва, което също носи своите послания.
Друг интересен факт е, че арката е на ъгъла срещу масонска ложа, която по документи принадлежи на Дисни.
Сега, запитайте се какво по дяволите прави тази вавилонска арка на мястото, където се провежда връчването на най-известните награди в света? Човек наистина може да си зададе въпроса защо някой би си създал такива трудности, за да поставят този тип символика в ареала на раздаването на Оскарите? Това води до по-голям въпрос. Защо някой си прави труда да инжектира символизъм в каквото и да е било изобщо? Правителствата, религиите – те се идентифицират с дадени символи, защото искат да се идентифицират със смисъла, който тези символи носят. Това е базова антропология. А символиката в случая е очевидна, но какъв е паравана, какво е оправданието? Истината е, че няма такова. Просто никой не се интересува да пита, нещата са именно толкова зле!
Същото се отнася и за естеството на самите Оскари. Първо какво значи „Оскар“ и защо статуетка в тази форма, каква е символиката ѝ?
Самата статуетка много наподобява изображенията на древноегиптеския бог Птах, който е покровител на занаятите (и в тази връзка – да се чете „на масоните“) и често синкретично съвпада с образа на Озирис.
В първата година на Оскарите (1929-та), победителите са били обявявани в медиите 3 месеца предварително. Това бива променено на втората церемония през 1930 г. През първото десетилетие след това, резултатите биват съобщавани на вестниците за публикация в 11РМ. И до днес най-големия брой статуетки взиман от 1 филм е 11. Такива носители са „Бен Хур“, „Титаник“ и „Завръщането на Краля“ (който взима 11 статуетки от 11 номинации – единственият филм и до днес, който печели всяка една своя номинация).
Самата статуетка напомня на някои изображения на самия Озирис, което е още по-главозамайващо, ако вземете предвид, че на египетски името му звучи подобно на „аусур“, което забележително наподобява думата „оскар“. Тук е мястото да се каже, че никой не може да каже откъде идва името „Оскар“ за въпросните награди, което е изключително странно и несериозно предвид, че не става дума за толкова стара традиция (тази година наградите бяха раздадени за 87 път). 87 години не са толкова назад в писаната история, че никой да няма недвусмислена идея как е възникнало името. Както виждате дори официалният мъгляв консенсус по този въпрос има окултен оттенък и е свързана с „Асгард“. Сякаш е по-скоро факт, за да прикрие истинския корен на нещата, отколкото нещо друго.
Оскарът прилича на рицар хванал меч и стоящ върху филмова ролка. Т.е. имаме златен идол. Може би трябва да си зададем въпроса кой друг обича мечове, рицари и червени килими.
Разбира се червеният килим по който минават всички звезди на церемонията символизира кръвните линии. Самият килим е лента, която е червена – ок? Той буквално е „кръвна линия“. Ето защо само на знаменитости се постила червен килим, защото те са от елита – от кръвните линии! Нещата са точно толкова очевидни, просто няма кой да вижда. Това е друго доказателство, че всички актьори са от кръвната линия на някой от фамилиите. Както съм казвал и преди един актьор/актриса никога не е случаен, каквато и наивна история да се представя за него/нея на публиката. Че бил/а от малко градче, че отишъл/а да пробва късмета си в големия град и хоп – просто му/ѝ провървяло. Bull-fuckin-shit! Всеки един от големите актьори може да бъде проследен до родословното дърво на някоя от фамилиите. И подобни неща дори не се крият между другото. Постоянно излизат такива новини. Ето защо и много от тях си приличат. Просто защото корените им са общи. Това ни казва буквално и метафорично, че Холивуд е съставен от елита и работи за елита. Това място винаги е било съществена част от правителството, неговата визия за света и отразява политическите му намерения.[38] Това е лесно доказуемо.
Холивуд, Пентагона и извънземните
Има много книги за умишленото въвличане на Холивуд в създаването на военни филми. Днес никой не може да преброи точно колко филма са направени за Втората световна война... Лично аз помня как преди се правиха филми само за Виетнам и бяха дошли до гуша на всички ни. Продукцията на всички тези филми има пълното съдействие на американската армия и използването на техните танкови и корабни ескадрили и всичко необходимо, за се създаде един много, много реалистичен филм. Всичко това служи за вдъхновяването и респективно набирането на млади момчета за армията. И до ден днешен Пентагонът признава, че е финансирал някои от по-големите филми за войната, като „Jarhead“ и т.н. Добра книга по този въпрос е „Movie Lot to Beachhead“. Тя разказва как Холивуд работи плътно с армията, за да създава пропагандно кино, за да може младите да се записват в челните редици. В книгата има много фотографии, които дори показват психологическите техники, с които се изобразява фигура на даден герой пред момчетата, за да ги накара да се присъединят към военните редици. Разбира се в пропагандата участват и много женски звезди от времето, за да накарат малките наивници да вярват, че веднъж запасняци – те наистина могат да имат шанс с тази pin-up звезда, просто защото тя „оценява смелостта им“. Разбира се това е безкрайно наивно, но е създавало именно подобни блянове в главите на простодушните момчета от бедните семейства, които са без каквото и да е място в света. Армията така или иначе не им предлага така липсващата им идентичност, но им предлага цел и общност. Разбира се, когато сте погребан сте бързо забравен, а ако сте осакатен сте още по-бързо забравен, особено ако живеете в Щатите. „Born on the Fourth of July“ е добра илюстрация на тази тъжна картинка. И разбира се е направен от същия Холивуд, който се опитва да ви замаже очите по този въпрос. Едва ли не един филм „показващ съчувствие“ е достатъчен да измие ръцете на всички въвлечени в тази лудост. Т.е. те отново ви показват собственото си отношение към нещата и то отново минава, просто защото е направено под формата на филм.
Стюърт Суърдлоу казва, че според много негови клиенти, които работят в холивудските среди, поне 70% от големите касови хитове с окултни или извънземни елементи са спускани под формата на идеи на различните сценаристи и режисьори от по-високи етажи и не са оригинални истории възникнали в главата на кино-творците, както ни се рекламира постоянно по плакатите. Днес, не е трудно да повярваме на това, предвид очевидността на някои тенденции и техните отявлени predictive programming-елементи. Вече съществуват и сериозни документални филми, които изследват връзките между Пентагона и Холивуд и те също стигат до извода, че много голяма част от продукциите се спонсорират от военно-индустриалния комплекс в САЩ. (По-добре късно, отколкото никога.) През последните няколко години имаше 2 много забавни и безпардонно очевидни примера в тази посока в периода, когато Америка имаше търкания със Северна Корея и искаха да навлизат в пространството им, което означава на практика война. В САЩ има много анти-военни настроения, защото дори промития им народ осъзнава, че Америка се е самообявила за световен коректив и прави каквото си поиска по земното кълбо, когато си го поиска, което е невероятно арогантно, агресивно и самонадеяно. Ето защо народа трябваше да бъде убеден, че корейците са „лоши“ и трябва да бъдат „излекувани“ от идеите си сами да решават какво да се случва в страната им :) За да се случи това, Пентагонът набързо финансира 2 филма, които бяха пуснати 2 месеца един от друг. Първият е „Olympus Has Fallen“, в чийто сюжет директно е показано как „зла корейска терористична група“ напада Белия дом (който разбира се е морално по-чист дори от сълзата на Бамби и е въплъщение на земеделски мир и хармония). „Злите корейци“, трябва да бъдат ликвидирани, за да настъпи пластмасова американска справедливост (което винаги е повод да се просълзим на химна и знамето им).
Вторият филм е „White House Down“ и сюжетът е почти същия, само че този път не става дума за корейци, а просто за някой, който заплашва Белия дом и свещения черен президент. Идеята е, че и зад двете стои практически една и съща парадигма – символът на нацията е под заплаха. Дори самите критици сравняват двата филма, като първия (с корейците) е финансов успех (и вече е обявено продължението „London Has Fallen“ – ха-ха – no kidding!), а втория – провал. Не съществуват адекватни причини два филма с почти еднакъв сюжет да бъдат пуснати през 2 месеца, защото е повече от ясно, че тези гледали единия, няма да гледат другия (както и става) и ще последва боксофис провал. Такива екстремни инжекции от едно-и-също се правят единствено, когато дадена идея трябва много спешно да бъде посята в колективното съзнание. Това идва да покаже, че стотици милиони долари се хвърлят с лека ръка ($150 000 000 вече е нормален бюджет за една холивудска продукция), за да бъде постигнат резултат. Защото за американците все още е нормално да отстояват психологическата позиция, че те знаят какво е най-добро за другите нации, което според тях им дава правото да се месят във вътрешната им политика. Те смятат, че всички други са още малки деца, само те могат да имат ядрено оръжие, защото само те са „достатъчно зрели“, че да си играят с него. Само техните ракети са „добри“, ядрените ракети на останалите нации по света са „лоши“ и ползването им е „безотговорно“.
Затова Америка трябва да решава кой може да има ядрено оръжие и кой не. Разбира се тази позиция няма никакво покритие, но те се чувстват много удобно в нея. Скорошният скандал с хакването на Sony и филмът „The Interview“ беше поредния арогантен опит да се създаде военно напрежение между САЩ и Северна Корея.
Накратко за тези, които не са в течение – сюжетът на „The Interview“ е как ЦРУ наема двама репортери да убият севернокорейския лидер. Безспорно сюжет който със сигурност би се харесал на всички... болни от церебрална парализа. Отгоре на всичко тая септична яма е дълбока цели 2 часа!
Колко „тъп“ трябва да си, за да си дадеш сметка, че това ще създаде реакция? Всъщност колко тъп трябва да си, да се правиш на учуден, когато това се случи? Сякаш е „последното нещо“ на света, което си очаквал от една диктаторска държава. Респективно студиото зад филма (Sony) бива хакнато анонимно, множество техни междувътрешни писма и бъдещи сценарии за филми – извадени на показ, от което следват медийни скандали и т.н. Корея отрича да има нещо общо със случая, но всички в САЩ вярват в обратното. Хакерите заплашват премиерата на филма да бъде саботирана, ако не бъде отменена от студиото и Sony я отменя, влизайки с десетки милиони долари вътре за филм, който никога не е излъчен на голям екран. Обама изнася патетични речи за това, че Sony се поддават на външен натиск (а американците нали уж никога не преговаряли с терористи) и всички са „много развълнувани“ от „напълно неочакваните събития“. Те просто правили филм за забавление видиш ли, защо някой се впрягал толкова от такова нещо? Все едно ако Северна Корея направи филм за това как убиват черен американски президент със случайно избраното име „Обама“ – всички в САЩ ще се хихикат весело на креативния гений на някой дръпнат очилатко! И за да не продължавам с глупостите, общо взето тая помия вони от 100 км. на индустриална зараза и е ясно, че американците отново си създават ситуация, която да генерира военно напрежение с надежда за окончателна ескалация. Типичен пример за проблем-реакция-решение, което този път обаче не сполучи и никой не може да каже точно „защо“ (очевидно не защото американският народ е много умен...). Тъй като хака е 100% вътрешна работа, навярно отново става дума за войни между фамилиите – някой няма интерес в Корея да има война. Подобни модели са много често събитие в Холивуд, ако имате окото да разпознавате различната им опаковка. Вече казах, че Холивуд предоставя сцена за противоборство между различните фракции на елита, борещи се за власт. Респективно на това равнище конфликтът е не кой ще направи повече пари, а кой ще imprint-не повече съзнания със своите идеи. И това се отнася до всякакви идеи, не само такива свързани с военни действия. За да започна да застъпвам и извънземния елемент в това, нека разкажа една интересна история.
Преди година попаднах на радиоинтервю с Брайс Зейбъл по радио „Coast to Coast“ от 2011 г. Зейбъл (заедно с неговия професионален партньор Брент Фрийдман) е изпълнителен продуцент на конспиративния сериал „Dark Skies“ от 1996 г. – шоу създадено като отговор на телевизия NBC на вече набралия тогава хит на FOX (познат и на всеки от нас) – „Досиетата Х“. Виждайки, че темата се радва на широка популярност, NBC създават сериал на подобна тематика, който за съжаление преживява само 1 сезон от 20 епизода. Гледал съм „Dark Skies“ и мога да кажа, че е интересен и си заслужава. През онези години той не издържа на натиска на „Досиетата Х“, обаче, които към онзи момент вече са в ефир от 3 години и имат изградена голяма фен-база. В крайна сметка сериалът на Зейбъл се оказва неуспешен проект.
Сериалът има симпатичното мото: „Историята, каквато я познаваме, е лъжа“
Както и да е – „Dark Skies“ съдържа всичко в себе си – извънземни, правителствени заговори, Розуел, mind control и всичко, което един човек интересуващ се от тези теми може да поиска. Духът на 60-те е хванат много успешно и като цяло шоуто има потенциал. Главното лице на сериала е Ерик Клоуз, който 5 години по-късно играе основна роля в друг популярен сериал с извънземна тематика – „Taken“ на Спилбърг (въртян преди години и по българските телевизии). Има още няколко човека, които са работели и по двата сериала и знаят какво правят, но за да не се отклонявам повече, стига толкова background и директно към историята.
Зейбъл разказва как в деня на излъчването на пилотния епизод на „Dark Skies“, той организира парти в къщата си, на което присъстват над 200 души. Актьорите от сериала, важни продуценти на NBC и т.н. Всеки бил регистриран на входа по малко шеговит начин – с бадж със снимката на госта поставен на картонче, на което пише „MJ-12“ – малка конспиративна закачка в духа на сериала.
Зейбъл описва как се грижи за комфорта на гостите докато те гледат шоуто на голям екран в двора му. Той самият го е гледал вече стотици пъти, защото е участвал в направата му, което му позволява да бъде по-мобилен по време на самата прожекция. Споменатият малко по-горе Брент Фрийдман е в същата позиция и помага с логистиката на партито. В някакъв момент последния е приближен от млад мъж, на не повече от 31-32 години със синьо сако и черни официални обувки – типичен вид за някой млад продуцент от телевизията. С тази подробност, че нито Брент, нито Брайс са го виждали преди. Човекът няма бадж с „MJ-12“ (както всички останали на партито) и очевидно е неканен гост. Той споделил, че сериала е добро постижение, намира го за доста качествен и е приятно изненадан, че в него има втъкана много истина. Всъщност той обяснява, че в сюжета има много попадения, но и доста неточности. Мъжът предлага услугите си и казва, че може да представи Брент на много хора, които да му кажат къде точно е допуснал грешки, които могат да бъдат коригирани в следващия сезон. При опит да бъде разбрано името му, мъжът дава само инициали, които не са важни за историята. Той бил напълно трезв и дори казал, че много добре знае как изглежда всичко това отстрани и подчертал, съвсем спокойно, че не е някоя откачалка. Не е отправял заплахи по никакъв начин и дори споменал, че в ситуацията няма нищо заплашително и е тук единствено, за да отправи предложение. Казал, че като символ на добра воля, той иска да покаже нещо, ако му бъде предоставена химикалка и лист. Брент не разполагал с такива в момента, но жена му, която в този момент дошла до него имала такива в чантата си. Мъжът започнал да пише някакви странни йероглифи на парчето лист и Брент попитал какво е всичко това. Онзи отвърнал, че: „това е тайната на вселената“.
„И каква е тя?“, попитал Брент. Отговорът бил: „Звук, светлина, честота. Комбинацията на тези три сили ти позволяват да контролираш вселената. Сложи този лист в някой сейф и след 10-15 години ще разбереш, че съм ти казал истината.“
Тук е мястото да се каже, че и Брент, и Брайс са много здраво стъпили на земята хора, които макар да имат интерес в тази сфера не са по превземките. Т.е. емоцията, която много често подхлъзва изследователите – при тях липсва. Въпреки това обаче, Брент споделя на Брайс, че по някаква причина той е бил дълбоко впечатлен от тази среща и мъжът му се сторил много на място. No bullshit here. Това се случило в нощта на прожекцията.
След известно време същият човек звъни в офиса на Брент и казва, че иска среща. Когато такава е уговорена, мъжът идва, водейки със себе си друг мъж за който казва, че има длъжност дълбоко във военно-индустриалния комплекс. Той започва да говори за „Aquarius“ и „Aviary“. За тези, които не са запознати с уфологичния жаргон от края на миналия век, горепосочените са две известни спрягани конспиративни правителствени фракции от онова време, които имат различна agenda спрямо извънземното присъствие на Земята. „Aquarius“ е фракция във военноморските сили, а „Aviary“ – във военновъздушните. Едните искат да предадат човечеството в замяна на статус в бъдещия Нов Световен Ред, а другите се борят срещу бавната и постепенна скрита извънземна инфилтрация в правителството на САЩ. Коя фракция за какво се бори варира в зависимост от източника от който се информирате по тези въпроси. Въпреки противоречията, всички са съгласни, че двата паралелни клона съществуват. В контекста на настоящата история, „Aquarius“ се представят за „добрите момчета“.
Така или иначе, този мъж, който твърди, че е от „Aquarius“ казва на Брент, че иска да сключи сделка. Той ще му даде информация, която да бъде интегрирана по някакъв начин в сериала – не иска нито пари за това, нито някаква трета услуга – просто иска информацията да види бял свят точно под тази форма, под която ще бъде предоставена. Брайс, който присъства на тази втора среща, казва че това е края на преговорите, защото нито един изпълнителен продуцент няма тази власт в структурата на едно шоу и неговия сценарий. В крайна сметка Брайс пита дали мъжа има каквото и да е доказателство за претенциите си.
В този момент от радиоинтервюто Брайс сам обяснява на водещия, че осъзнава колко откачено звучи всичко това, дори докато го изрича под формата на история, но той разказва как мъжът извадил малко стъклено шишенце като мускалче, което поставил на масата. Според Брайс, в шишенцето имало нещо като течно злато – не можел да определи точно. Мъжът казал: „Това е всичко, което трябва да знаете, това е причината поради която те са тук. Не си даваш сметка колко ценно е това. Трябва да пренапишете сценария си. Не са тук, за да отвличат хора и да им поставят импланти, тук са заради това.“
Сега, всичко това е доста интересно, предвид, че се случва през 1996 г., когато информация по тези въпроси е нямало почти никаква. На фона на това, което знаем днес, тази сцена резонира доста добре както с този материал, така и със следговора ни към втората книга на Раду в частта си за златото.
Мъжът от „Aquarius“ казва, че осъзнава, че всичко това звучи налудничаво и е трудно за вярване, но иска да придвижи нещата на следващото ниво и да срещне продуцентите с високопоставени членове от военноморските сили на някакво гробище на Лонг Бийч в полунощ.
Това, обаче, е личната граница на Брайс и Брент и в този момент те прекратяват срещата. Както казва самият Брайс: „имам 3 деца и нямам намерение да ходя на никакво гробище да се срещам с хора, които не познавам“. Зейбъл обяснява, че тези хора продължили да се обаждат, но той и Брент не отговаряли на обажданията им и в един момент онези просто спрели да опитват. Години след това двамата продължават да се чудят дали не са пропуснали възможност или просто са станали жертва на безвкусна шега. И макар второто, според самия Брайс, да е много вероятно, то той също така добавя, че ако това е така, то тези мъже са били изключително добри актьори и със сигурност са познавали добре материята за която са говорили, което предполага предварителна подготовка.
По личното ми мнение горната история е истинска и представлява тривиален пример за това как се случват нещата в Холивуд и как много неща се спускат от високо с определени цели. Това ни казва и още няколко много важни неща в потвърждение на онова за което е говорено многократно в нашия сайт по други поводи. А именно, че зад всяка една продукция стои дадена agenda. Всяка една продукция се следи под лупа и на даден етап, дори в началото да няма скрит план, то такъв ще възникне, ако условията за това са подходящи.
Дийн Хегланд, играещ един от тримата хакери в „Досиетата Х“, по подобен начин разказва, че Крис Картър, създателят на сериала, е получавал различни идеи от ЦРУ по холивудски партита. В този ред на мисли може би най-известната PP-акция откриваме в пилотния епизод на „The Lone Gunmen“, в който виждаме как няколко човека от правителството инсценират терористичен акт, отвличайки самолет, опитвайки се да го забият във все още съществуващите тогава кули-близнаци. Епизодът е излъчен само няколко месеца преди 11.09.2001 г., след което следва всеизвестното събитие от 11 септември. Разбира се впоследствие сериала е спрян. „The Lone Gunmen“ е spin-off на „Досиетата Х“ и разказва именно за историята на тримата хакери. Създателят, разбира се, отново е Крис Картър и предвид обстоятелствата не е много трудно да повярваме на думите на Хегланд, че режисьорът е захранван с различни идеи отгоре. Може би някой отвътре е искал да покаже какво ще се случи на 11.09., защото вече е знаел, че такова събитие е организирано по високите етажи на тайните служби.
Такива изтекли истории от Холивуд има много.
Стивън Спилбърг е друг човек, за който се знае, че е луд на тема извънземни. Ако погледнете филмографията му, ще видите, че в неговото творчество има основни теми: извънземни и Втората световна война. Има всякакви истории около него. От слухове за една от многото му икономки, която един ден, чистейки открила чекмедже, в което имало колекция от старателно подредени импланти (предполага се, че Спилбърг ги изкупувал от д-р Роджър Лиър); до факти свързани с „Close Encounters“, за който режисьора искал консултация от НАСА на което те му върнали писмо състоящо се от 20 стр., в които му обясняват защо не трябва да прави този филм. Това е признато лично от Спилбърг в интервю, но той никога не прави писмото публично. „В този момент“, споделя Спилбърг, „аз открих своята вяра (в НЛО). След като НАСА са толкова против филма ми, то определено съм попаднал на нещо.“
Друга известна случка с него е свързана с един от най-емблематичните му филми – „E.T.“. Тогава на власт бил Роналд Рейгън, който лично бил заинтересован от темата за НЛО. По време на частна прожекция в Белия дом на 27 юни 1982 г., на която Рейгън и Спилбърг седели един до друг, президента се навел към своя гост и му прошепнал: „Знаеш ли има по-малко от 6 човека в тази стая, които разбират колко реално е всичко това.“
Източниците твърдят, че Спилбърг е споделил тази история с холивудския телевизионен продуцент Джейми Шандера и оттогава тази легенда циркулира в пространството.
Не е много трудно да си представим, че Рейгън е направил такова твърдение. Подобно на президента Картър, Рейгън е виждал НЛО не веднъж, а два пъти докато е бил губернатор на Калифорния, а дъщеря му Пати Дейвис е споделяла, че баща ѝ е бил: „изключително запленен от истории за НЛО и вероятността за живот на други светове.“ Интересът на Рейгън е виден и в някои ключови негови политически речи. Именно негово е известното изказване от септември 1987 г. адресирано до ООН: „Често си мисля колко бързо ще изчезнат нашите различия, ако се изправим пред извънземна заплаха идваща отвъд този свят...“ Тогава той прави пауза преди да зададе един криптиран въпрос: „И въпреки това, питам ви, не е ли тази извънземна сила вече сред нас?“
Това определено е интересен въпрос и нашата поп-култура не се свени да ни дава отговора чрез хилядите филми за извънземни, които се бълват. Ние поглъщаме тези отговори ненаситно под формата на забавление, но рядко се замисляме относно структурата на онова, което ни се представя, защото не разбираме в дълбочина какво представлява самото кино.
Сега искам да се насоча точно в тази посока. Вече разгледахме теорията зад РР, историческите предпоставки за него, окултните му аспекти, инструментите и платформата чрез които бива разпръскван. В контекста на това неизбежно бе да кажа няколко неща и за самото кино като идея, но нещата отиват много по-дълбоко, затова се налага да вникнем по-добре в тъмната трактовка на онова, което представлява киното и неговите компоненти. Искам да дам максимума на онова, което може да бъде видяно за нуждите на настоящето сечение, за да може да има по-голям контраст между сегашната гледна точка и онази, която ще бъде представена в части 2 и 3 на книгата, когато ще започнем да потъваме в по-широката и неутрална рамка на архетипа за това какво са киното и творчеството въобще.
http://www.parallelreality-bg.com/
Вълнообразно
Увеличава се напрежението между САЩ и Ки...
ХОРАТА ВЪСТАВАТ, А ПРАВИТЕЛСТВАТА ПАДАТ...
Боян Чуков: Европейския съюз приключи. В...
ХОРАТА ВЪСТАВАТ, А ПРАВИТЕЛСТВАТА ПАДАТ...
Боян Чуков: Европейския съюз приключи. В...
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. kunchev
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. kunchev
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. mimogarcia
10. iw69
