Прочетен: 394 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.08.2016 17:33
Александър Дугин*
Във връзка с драматичните събития в Турция, които доведоха да промени във всички структури на геополитическия баланс на силите, средствата за масова информация все по-често използват понятието „паралелна държава“.
Паралелната държава представлява проамериканска мрежа от агенти на влияние, която съществува в почти всяка страна и която при вътрешната лоялност на националната власт изпълнява заповедите на Вашингтон.
Именно тази паралелна държава в Турция предприе опита за извършване на военен преврат в нощта на 15 срещу 16 юли. В Турция турските лидери изглеждаха сякаш са на крачка от смъртта заради преживения шок. В някакъв момент завесата на мълчанието около паралелната държава бе повдигната и до ден днешен различните медии и сайтове са залети с информация за разобличени американски шпиони на висши постове в турската власт.
Но не след дълго ужасът ще се уталожи и тази тема отново ще се смести в периферията, а после от само себе си ще се разсее и забрави. И как мислите, защо? Защото не е така лесно да бъде изкоренена паралелната държава.
Днес в затворите на Турция се озоваха само онези, които принадлежат към върхушката на айсберга. Паралелната държава, създавана десетилетия наред от американските спецслужби, които смениха в тази тяхна роля спецслужбите на Великобритания, не могат да бъдат така лесно изкоренени. Тя продължава да действа в Турция и сега стремително ще започне да замита следите.
Терминът „паралелна държава“ постепенно ще слезе от първите страници и ще отиде на вторите, после – последните. Накрая ще го сместят в областта на конспирологията и маргинализма. Това неизбежно ще се случи, защото паралелната държава е могъща, пуснала корени във висшите ешелони на властта.
Паралелната държава не е само турско явление. Тя се появява на повърхността само в изключителни ситуации – по време на преврати, войни и извънредни обстоятелства, но действа постоянно и наглед не съществува. Това е и главната цел. На митингите на радикалната опозиция излизат клоуни. Истинските агенти на влияние се намират на върха на властта, бидейки външно напълно лоялни, но непрекъснато и упорито се занимават с разрушителни саботажи, излизайки на авансцената само в краен случай.
Днес в Турция е прието паралелната държава да се отъждествява със сектата на Фетуллах Гюлен. Впрочем дейността на тази секта вече достатъчно дълго е забранена на територията на Русия, а същият този Ердоган, когото тя едва не уби, се възмущаваше от предвидливото и далновидно, както се оказа, решение на руските власти.
Гюленистите обаче действат активно в Казахстан и Азербайджан, а в Киргизия влиянието им достигнало такава степен, че контролират самия президент Атамбаев. Турците бият тревога. Но не ги чуват: паралелната държава ще замете следите – подигравайки се на тези, които са се сблъскали с нейното съществуване; видите ли, това е параноя и теория на заговора. След като едва не загубиха страната и живота си, турските власти сега не мислят така.
Но паралелната държава е много по-мащабна от сектата на Гюлен, която представлява малко звено от огромната мрежа. Не гюленистите са виновни за дестабилизацията на положението в Казахстан или за неотдавнашните протести в Армения. А в Русия, макар да купиха редица експерти турколози, очевидно влиянието им е нищожно. Да, на сектата на Гюлен е нищожно, но паралелната държава – под съвършено друго прикритие – съществува в Русия и представлява могъща сила.
Понякога наричаме това шеста колона, която, за разлика от петата, която директно се изправя срещу властта, се намира не извън, а вътре в тази власт, провеждайки вътре в нея поръчаното от американските куратори.
И нищо не може да подкопае основите й. Нито вербуването, нито материалното осигуряване. Всичко е значително по-гъвкаво: паралелната държава не е просто инструмент на американското надмощие, тя също така е и мирогледна секта. И ако в Турция и сред тюркските народи е стилизирана под прикритието на исляма и турския национализъм, то аналогична функция в Русия изпълнява либералната идеология.
В Русия от началото на 90-те години на ХХ век либерализмът и западнячеството бяха почти национална идея. И властта директно помагаше за разпространението на либерални възгледи, институти, теории и практически стратегии. Това беше в реда на тенденциите. Точно както в случая с Ердоган и сектата на Гюлен. Със собствените си ръце Ердоган създаде инструмент за своето самоунищожение.
Така че през 90-те и Русия детайлно възпитаваше проамерикански либерален елит, за да я няма повече Русия. Нищо лично: просто това е паралелна държава. И тя – независимо от всички патриотически реформи на Путин – още е изключително силна.
*Александър Дугин е руски философ, политолог, социолог и публицист. Поместваме материала в превода на „Гласове“
Мненията на редакцията и на авто2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69