„Там, където има един единствен истински българин - там е и България."- дали е така наистина?  
 Тази фраза всъщност е така- „Там, където има и един българин - там е България." моя е поправката( малка, но смятам същественна) на : „Там, където има един единствен  истински българин - там е и България."
Един коментар на българин от Македония ме накара да променя тази фраза на един наш "велик" политик.

Ето  и коментара: 1) KOSTA-Bitolja  Да ви кажам,това е правата вистина ! Верно е дека во Македониjа нема демократиja,верто е дека ние блгарите сме гонети,верно е дека се уште нашите деца учат во школо дека блгарите jaадат деца,верно е дека сите медиуми во Македониja се платени и се слуги на македонските србомани и на Белград!Тежко е и верно е ! Нема време,уште малко и остана на Македониja пред да стане албанска,се е во рaцете на маjка Блгариja! Нека Блгариja наисетне ни помогне !!! Коcта од Битола


По повод на ето тази  статия:

„Там, където има и един българин - там е България." A в Македония?

Петър Добрев  

Българският президент Георги Първанов (вдясно) и македонския му колега Бранко Цървенковски по време на посещението им в Мелник, което съвпадна с активна антибългарска кампания в Македония. Снимка: Ройтерс

В началото на годината, когато украинските власти пожелаха да закрият центъра за българска култура в Одеса, българската държава реагира изключително бързо и ясно. Премиерът Станишев отиде до Украйна, срещна се два пъти с председателя на Асоциацията на българите в Украйна Антон Киссе, говори по телефона с украинския министър-председател Юлия Тимошенко и накрая заяви мелодраматично: „Там, където има и един българин - там е България.”

Бойко Борисов също моментално използва момента, разходи се до Украйна и дари книги, учебни помагала и видеотехника на няколко училища с преподаване на български език. Успя и да размаха пръст, че държавата не се грижи изобщо за тамошните българи. Така или иначе, проблемът с центъра за българска култура беше решен.

Когато обаче на българския национален празник в Македония беше съборен паметник на легендарния лидер на ВМОРО Тодор Александров, а местни българи бяха заплашвани и тероризирани, реакция от страна на България не последва. Станишев не обели и дума по случая. Бойко Борисов този път не дари книги и техника. Нещо повече, президентът Първанов прие с големи почести македонския си колега Бранко Цървенковски, гледа го мило, поговори общи приказки и накрая заедно поднесоха цветя на гроба на Яне Сандански. Който между другото е убит през 1915 г. след издадена смъртна присъда от ВМОРО с лидер Тодор Александров.

Единственото, което Първанов посмя да направи, беше да препоръча на “македонските ни приятели” внимателно да прочетат историята на личността на Тодор Александров. Цървенковски не му остана длъжен, каза, че не вижда връзка между стремежа на Македония към членство в НАТО и ЕС и паметника на Тодор Александров и не пропусна да спомене за „македонците“ в България и техните права. В крайна сметка българите в Македония не получиха никаква подкрепа, предстои им съдебен процес за „незаконно поставяне на знаме и герб, които не съдържат символи, утвърдени със закон“, а бюстът на Тодор Александров беше неколкократно осквернен и накрая прибран за по-добри дни.

По този повод инициативният комитет за честване на лика и делото на Тодор Алексадров изпрати писмо до българските медии, в което заявява, че „за македонските българи е обидно такъв изявен българофоб като Бранко Цървенковски, канен като държавен глава само от Белград, Пекин и Катар, в тези моменти на засилваща се антибългарска истерия, излъчвана от неговата партия - СДСМ, да получава легитимитет от президента на Република България.“ В писмото се казва още, че като бивш председател на СДСМ Бранко Цървенковски многократно е проявявал жесток и гнусен антибългарски шовинизъм и се е поругавал с българската история, говорейки, че дейците от ВМРО и възрожденците в Македония са се чувствали като етнически македонци, а не българи. „Говореше, че българин не смее да бъде ръководител в държавна институция, и че не иска изобщо да води дебат с предатели и българи.“

Бюстът на Тодор Александров във Велес, който престоя по-малко от 24 часа преди да бъде съборен. Македонските власти смятат да съдят българите, отговорни за издигането на паметника. Снимка: Първан Симеонов (joroiparvan.com)

Георги Първанов обаче прие Цървенковски, сякаш нищо не се е случило във Велес, а българската преса възвеличи думите му за Тодор Александров като „урок по история“. От този „урок“ обаче не произлезе нищо градивно, единствено се даде нов повод на македонските медии да бълват антибългарска риторика. “Когато ни съветват да препрочетем историята, българите първо трябва да видят всичко, което е записано за съществуването на македонците в България и което сега упорито се отрича. Когато я препрочетат собствената история, ще видят, че там има народ, който сега не признават“, написа историкът Тодор Чепреганов в македонския вестник „Дневник“.

Журналистът Бранко Горгевски пък каза в същото издание, че „медалът има и тъмна страна, а в случая това е недостигът на самокритичност в българската политика и наука и тезата, че нашата история е истинската, а всички останали да си препрочетат своята.“

Българите в Македония са свикнали на подобно отношение и не се страхуват от нови репресии. „Искаме да кажем, че се сме българи, че се сме за демокрация в Македония, и че личностите от македонската история са етнически българи за целия свят. Тази история, която е валидна тук, важи само в границите на Република Македония“, казва в интервю пред агенция „Фокус“ журналистът Виктор Канзуров, един от членовете на инициативния комитет за честване на лика и делото на Тодор Алексадров.

Според Канзуров и съмишлениците му обаче, българската държава е длъжна да настоява за спиране на всякаква шовинистична кампания срещу България, българската нация и етническите българи в Република Македония. Нашите власти трябва да се застъпят за спиране на преследваната на етническите българи в Република Македония, деидеологизация, дешовинизация и демакедонизация на учебниците по история, където по-голямата част от значимите личности в македонската история с българско етническо съзнание се обявяват като етнически македонци, които са имали сблъсък с “предателите българофили”.

Дали обаче ще се стигне до такава подкрепа от страна на България? Явно проблемът е, че македонците, за разлика от българите в Украйна и Молдова, не говорят руски и не са емигрирали преди повече от сто години доброволно от България. Фактът, че от векове живеят в Македония и са запазили националното си самосъзнание, изглежда не е достатъчен и те са онеправдани в сравнение с бесарабските и таврийските българи при издаването на паспорти, както и при записването на студенти. Правата им не се защитават, имотите им не се защитават, достойнството им не се защитава. А там, където има и един българин - там е България, нали така, г-н Станишев?