Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2016 20:05 - УКРИТИТЕ ТРАКИЙСКИ ИМЕНА И ЗНАЧЕНИЕТО ИМ ЗА ИСТОРИЯТА НИ http://sparotok.blogspot.bg/
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 3143 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 28.12.2016 20:08


УКРИТИТЕ ТРАКИЙСКИ ИМЕНА И ЗНАЧЕНИЕТО ИМ ЗА ИСТОРИЯТА НИ

 За войствения тракийски цар Терес са чували мнозина. Известни са също неговия наследник Ситалк и властвалите в по-късни времета Спарадок, Севт, Котис. Дори тези, които не са се задълбочили в изучаването на старата история, знаят за Резос, Телеф, а и за мъдреца Залмоксис, музиканта Орфей. Имената на тези хора се добре познати и макар да са от интерес за нас, съществуват други имена, чието значение за разрешаване на определени загадки от далечното минало, е доста по-голямо.

 image

 Става дума за двусъставните тракийски имена. Такива по принцип се срещат при доста народи. За галите са типични Сегомар, Нертомар, Лугорикс, на съседите ни гърците принадлежат Софокъл, Ификрат, Аристофан, а пък старите германи, по-точно франките се ползват Сигиберт, Меровех, Хилдерих.

 Разбира се ние не правим изключение. Често срещани при българите са имена като Добро-слав, Светло-зар, Божи-дар, Радо-люб, а в миналото са ползвани Рати-бор, Вито-рад, Вели-гост, Без-мер. За всички тях обаче се смята, че са се появили на Балканите след VI-VII век.

 Понеже твърде малко хора са имали достъп до специализирана литература, почти никой, чиято професия не го е налагала, не се е интересувал дали  варианти на особените български двусъставни имена са ползвани на юг от Дунава по време на Античността.

 В началото на своите проучвания не знаех за тракийските имена Имарад, Барзимер, Пюрмер(ул), Етизар, Котудар, Делопт, Мукабор, Сургаст, Дисло(в)иас. По-късно, не само разбрах, че над 700 тракийски лични имена присъстват в българската именна система, но се натъкнах и на двусъставните тракийски имена, които са изградени по същия начин както и българските.

 Имарад е синът на Евмолп- човекът въвел Елевзинските мистерии в Атина още преди Троянската Война. Частицата рад се превежда като радь-радост, тя участва в доста наши двусъставни имена: Божерад, Домарад, Десирад, Житорад, Милорад, Светорад, Хотирад и др. Имена с частица - рад, притежаваща значение радост, се срещат и в стара Индия, свидетелство за това са Шрирада, Радавалаб, Радхарани, Радика и др.

 Етизар и Велизар са други интересни имена. Второто принадлежи на тракиец, който не просто стига до чин генерал в римската армия, но е обявен и за най-способния военоначалник на Късната Античност. Велизар се ползва дори и днес, много са  другите подобни на него: Златозар, Лъчезар, Светозар, Славозар, Слънчезар, Среброзар, Цветизар. Частицата зар притежава значение сияние, зора, зарево.

 В древните тракийски имена Барзимер и Пюрмерул срещаме наставката –мер, която отговаря на стблг. мѣръ-велик. Тя присъства в името на княз Безмер, а и в други като Будимер, Витомер, Владимер, Гневомер, Домамер, Ездимер, Станимер. Частицата мер се среща и в староиндийския топоним Меру – свещена планината на тракийския бог Дионис.

 image


Преди доста време, в работа на Ганчо Ценов срещнах твърдението, че древното име Боготар притежава значение Богодар, Божидар и това ме озадачи, най-вече поради това, че не бях срещал двусъставни тракийски имена завършващи на –дар. Когато напреднах с проучванията си, разбрах че тълкуването на проф. Ценов е правилно.

 Понеже гърците са говорили език твърде различен от нашия, те са често за заменяли б с п, а и т с д. Теонимът Сбелсурт е документиран и като Сбелсурд, в такъв случай не бива да се учудваме, че частицата – дар е предавана като тар  и реално Котютар, Диитар са  Котюдар, Диидар и т.н.  Подобни се срещат днес: Божидар, Войдар, Живодар, Миродар, Скъпидар.

 Когато учените тълкуват името на княз Гостун, те споменават документираното  в надписи от Черноморските степи Гастис, но не уточняват, че то е тракийско. Частицата - гаст се среща в изсеченото върху камък още през VIII век пр. Христа тракийско име Сургаст (регистрационният номер на надписа е Dd-102). Днес имена с частица - гаст са рядкост, но в миналото са ползвани из цяла България – Болегост, Велгост, Воигост, Доброгост, Домагост, Радогост, Скорогост.

 Ние имаме доста имена съдържащи частица - люб: Боголюб, Братолюб, Годолюб, Житолюб, Миролюб, Правдолюб, Славолюб, Трудолюб, Яролюб. Имена с такава постройка не са се появили на Балканите след прословутата 681-ва година, такива се срещат и при траките. Доказателство е името Делоптес – възлюбен от богинята (Бендида). Този тип постройка на име е много древен, среща се в далечната Индия, за това свидетелства Radha-vallabh-възлюбен от богинята Рада.

 Със сигурност за доста хора ще е изненада да разберат, че траките ползват имена, в които присъства частица -слав, слов. Още през IV век пр. Христа обаче, такова име е гравирано върху един от съдовете на Рогозенското съкровище. Подлагайки на анализ името Δισλοιας, акад. Владимир Георгиев заключава, че то има по-стар вариант Δισλο(β)ιας/Дисловиас. Eлементът -σλο(β) се обяснява със славити, словѫ-славя, прославям. Лариса Бонфанте превежда Дисловиас като Богослав.

 Коренът слав/слов присъства и в други тракийски имена. В началото на II век в земите на гетите е документирано името Sclaietis – C.I.L. III C VI. Понеже в старолатинския няма звукова комбинация СЛ/SL, то в чужди думи с такава комбинация бива вмъкнато С или Т, както личи от древното записване на името на река Висла – Viscla, Vistla. В случая интересното е това, че отново, подобни имена се срещат дори в Индия и са споменати в епоса “Махабхарата”. Става дума за Буришравас/Буришлавас, то отговаря точно на нашето име Борислав.

 Дълго време съм се опитвал да намеря значението на частицата - бор, която присъства в голям брой тракийски имена. Търсенето ми приключи преди около десет години, когато попаднах на работата на проф. Асен Чилингиров “Готи и Гети”. B нея намерих важна информация, по-точно тълкуването на - бор като идващо от боря се. Мукабор, Кетрибор, Пюробор и др. вече не бяха странни, екзотични имена, защото при нас българите се срещат Болебор, Вишебор, Властибор, Войбор, Всебор, Лютобор, Радобор, Чедобор.

 Понеже в историята на поп Йовчо от Трявна, дакийският цар Декебал е причислен към старите владетели на дедите ни, търсех усилено български имена завършващи на -бал. Такива не успях да намеря, но благодарение на работите на езиковеда акад. Владимир Георгиев, разбрах, че -бал може да се изтълкува със стблг. болии-по-голям, т.е. бол(ии) е развитият вариант на -бал.Тази частица присъства в български имена като Болян, Болебор, Болегост, Болислав. Интересен паралел представляват и староиндийските Прабала, Бурибала, Атибала.

 

От надпис намерен в Дакия знаем за Скорило – бащата на цар Декебал. Скорило не е нищо друго освен предаването на българското име Скорилъ, което пък се обяснява със стблг. прилагателно скоръ-бърз, пъргав.

 Отново на даките придадлежи името на цар Буребиста. Той представлява интерес за нас защото разказаната от Страбон история за изкореняването на лозите с цел да се премахне пиянството намира отражение в легендата за княз Крум, който, за да сложи край на злоупотребата с вино, наредил да бъдат изкоренени лозовите растения.

 Частицата бур в името на Буребиста несъмнено може да се изтълкува с буря, бурен. За -биста повечето учени предлагат гр. πιστης-верен. Истината обаче е друга, -бист отговаря по-скоро на быстъ, бытъ-съм, бъда, т.е Буребиста е пожелателно име – да бъде бурен, да бъде неудържим. Елементът -биста притежава варианти будъ, буд, бънд, те се срещат в нашите имена Прибуд, Прибънд, Бъдич, Будимер, Будевид и др.

 Буребиста е оправдал името си, защото точно по време на неговото властване, северните траки придобиват голяма мощ, толкова голяма, че стават заплаха за Рим и Гай Юлий Цезар е осъзнал това. Само преждевременната му смърт отлага римо-дакийските войни с около век и половина.

 Времето е променило много, но не е изтрило всички следи от древните ни корени. Сериозни промени засягат и езиците на другите народи. Френското име Ролан е звучало доста различно в древността – Хротланд (славещ земята си, славещ страната си), фламандското Лодевайк е развития вариант на Хлодовех, италианското Чезаре се е произнасяло като Кайзар преди две хиляди години.

Нищо не може да остане същото, но за един добре подготвен лингвист, разгадаването на смисъла на древните имена не би трябвало да е проблем. Защо обаче, въпреки, че тракийските двусъставни имена Имарад, Делопт, Мукабор, Сургаст и др. са добре известни на всеки специалист, никой не е видял идентичния начин на постройка с българските имена?

 И не само това, в миналото определени лингвисти нападаха настървено всеки свой колега, който прояваваше смелост да сравни определено име регистрирано по време на Античността с българско име. Когато Кирил Влахов сравни Vellicus с Велико, той едва не бе разкъсан от другите специалисти. Нямало начин Vellicus да е латинското предаване на  Велико!

 image

          надгробен паметник от времето на Античността, документирано е името Войкиус/Voicius

 Че това не е единственото наше име споменато в римски документи, такова е и Voicius. То няма обяснение на латински защото е нашето Войко, което е изключително древно защото елементът вои се среща в древнобалкански племенни названия -Περραιβοί, Συκαιβόαι, среща се и по фригийските надписи от VIII век пр. Христа като Вoiνες/Войнес.

 image

Кой да каже обаче за тези неща, кой да обясни значението им за нашата история? Дали от липса на желание, дали поради свръхзаетост, или пък притиснати от страх, но имащите достъп до важната информация мълчат. По-лошото е това, че дори древните паметници, в които се срещат важни имена изчезват.

 До неотдавна арата, на която бе изсечено името Voicius украсяваше подлеза срещу хотел “Тримонциум” в гр. Пловдив. Къде се загуби тежащият тонове каменен блок все още не съм успял да разбера и, ако не бях направил преди години снимка, едва ли щях да убедя някого, че такъв обект е съществувал.


Не мога да си обясня причината за неприязънта на определени учени към хората, наричани траки от римляни и гърци. Не мога да си обясня фанатизма, с който се отрича възможността ние българите да сме потомци на най-древния цивилизован народ. Преди да се отрече нещо, то трябва да се проучи, но всички данни показват, че нито хората наричани траки са изчезвали, нито може да се говори за установяване на нови етноси на Балканите след прословутата 681-ва година.

 Нека видим с какво разполагаме:

 1.В продължение на 1100 години българите са отъждествявани с мизите- най-големия тракийски народ. Монахът Фулко е убеден, че траки е по-старото име на българите, а бретонецът Вилхелм твърди, че Балдуин Фландърски е погубен от предводителя на траките (цар Калоян).

 2.Укрепленията, а и типовете обикновени жилища след 681-ва година, не са нещо ново, а представляват продължение на една дълга традиция, развила се на Балканите.

 3.Стопанските методи като съхраняването на зърно в ями, отглеждането на просо, а и значителен брой български земеделски уреди –рала, брани, дикани, се явяват също типични за траките.

 4.Издигането на могила над гроба на благородник, доброволното жертване на съпругата, жертване на кон и куче в гроба на боец, са типичните белези за тракийските погребални обреди, а тази традиция не прекъсва след 681-ва година.

 5.Старобългарската чернолъскава керамика не е нещо ново в земите на юг от Дунава, такава керамика има на Балканите хилядолетия преди времето на Аспарух.

 6.Свещеният за дедите ни знак IYI не е донесен от Азия, това се знае прекрасно от нашите археолози благодарение на доклада на Стамен Михайлов, в който съвсем ясно е посочено, че особения символ се среща най-рано на Балканите, хилядолетия преди времето на Аспарух.

 7. Кукерските и русалийски игри, обредите по време на Атанасовден, особената почит към Трифон Зарезан, Гергьовден, Еньовден, а и Св.Марина, Св. Модест биват тълкувани от етнолозите като остатъци от култовете към Дионис, Залмоксис, Хероса, Сабазий, Деметра, Бендида, тракийския Хермес. В българския култ към предците, змията-стопанин, къпането с роса, почитането на извори и т.н., учени като Евгений Теодоров откриха древна тракийска традиция. Дори почитта към богинята Земела/Семела не е секнала у нас изобщо. Цени сведения по този въпрос е представил Борис Илиев в работата си “Тракийската Богиня Семела в съзнанието на българите днес“.

 8.В средновековните миниатюри, старите българи са изобразени като европеиди с преобладаващо кестенява, рижо-кестенява коса. Във византийските хроники старите българи са описани като едри и красиви хора. Няма никакви индикации, които да позволят дори предположение за азиатски произход на хората предвождани от Аспарух, Тервел, Крум. Това, че българите са смесица от европейски раси и нямат нищо общо с народите на Азия бе доказано и от две мащабни антропологични проучвания. Резултатите от тези проучвания показаха и друго – повечето от нас принадлежат на така наречения понтийски тип, т.е. този, който е характерен за най-старото население на Балканите. Това прочее бе потвърдено и от няколко генетични проучвания...които за жалост биват тълкувани от специалистите както дявола чете евангелието.

 Явно не е важно къде и каква информация излиза, а кой и как я тълкува. Докога обаче, докога българската “наука” ще ползва такива методи? За да се определи етническата принадлежност на даден народ, са нужни няколко неща.

 На първо място е антропологичния тип, в това отношение, подобно на повечето от своите съседи, ние сме представители на средиземноморската раса, т.е. потомци на древно балканско население.

 На второ място е езика ни и въпреки отричането на повечето лингвисти, няма как да се скрие, че тракийските топоними от късната Античност се тълкуват съвсем ясно на български. Става дума за споменатите от Прокопий Цезарийски селища Вода, Листе, Стене, Дебре, Баба, Бога, Бела, Илирин, Базина, Берзана, Струя, Кабец, Кал и още много други.

 На трето място е фолклора, а както бе споменато по-горе, въпреки, че сме православни християни, ние все още оказваме почит на древни тракийски божество и то доста на брой. Това е установено не от любители, а от професионалисти-етнолози.

 На четвърто място е материалната култура- земеделски сечива, пастирски атрибути, народна носия. Николай Колев, Георги Михайлов, Георги Китов, Даниела Агре и др. учени установиха, че тракийската женска носия прилича много на българската женска носия, че ямурлука и цървулите са били типични за тракийското селско население, че няколко типа рала, брани, дикани са с тракийски корени. Други изследователи вярват, че направата на кисело мляко, булгур и т.н. също трябва да се отнесе към древната тракийска традиция.

 На пето място са историческите извори. По принцип те са само индикация защото старите летописци не винаги са били честни и обективни. Съвпадат ли обаче сведенията от хрониките със сведенията от областта на антропология, етнология, лингвистика, това означава, че се касае за правдиви данни. Имайки предвид горе- спомената информация, то излиза, че отъждествяването на българи с траки в продължение на 1100 години не е някаква мистерия, а истина, която за жалост не отърва на определени влиятелни хора и служещите на тези хора, са се постарали да съчинят измислици, за да укрият неудобното.

 Ние не сме длъжни да приемаме измислици. Не сме длъжни да задължаваме децата си да учат измислици. Дадена ни е свобода на мисленето, свобода на избор и свобода на словото. Нека ги използваме докато е възможно и да разпространяваме истината за произхода и историята си. Нека предизвикаме тези, които защитават догмите на открита дискусия. Нека децата ни растнат като горди хора, които вместо да се кланят на чужденци, са изпълнили сърцата си с любов към род и Родина.

 




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 14148477
Постинги: 27288
Коментари: 5896
Гласове: 6410
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930