Постинг
28.02.2017 18:23 -
БЪЛГАРИЯ Е ЕДИНСТВЕНАТА СТРАНА,КОЯТО ОБЯВИЛА НЕЗАВИСИМОСТ ОТ ТУРЦИТЕ САМА - НА ВСИЧКИ ДРУГИ НЕЗАВИСИМОСТ ИМ ДАВАТ ВЕЛИКИТЕ СИЛИ Автор: shtaparov
БЪЛГАРИЯ Е ЕДИНСТВЕНАТА СТРАНА,КОЯТО ОБЯВИЛА НЕЗАВИСИМОСТ ОТ ТУРЦИТЕ САМА - НА ВСИЧКИ ДРУГИ НЕЗАВИСИМОСТ ИМ ДАВАТ ВЕЛИКИТЕ СИЛИ
На 22-и септември 1908 г. (5 октомври по нов стил) се случва едно знаменателно събитие,което няма аналог в световната история- за първи път един народ,който е бил под турско иго обявява независимостта си сам. Това уникално постижение не е повторено от никой друг народ освен Българския,нито е оценено от учените както подобава.
Другите народи,които възстановили държавите си след многовековния турски гнет рано или късно добили независимост,но нито един от тях не успял да го направи сам- ние сме единствените,които са го направили! Този факт дори не е забелязан от нашите историци а от чуждите още по-малко,но е неоспорим и показва ясно волята на Българина за свобода и независимост,както и неговата морална сила и духовна извисеност.
Говори се,че прословутите сръбски любимци на Москва се били освободили от турско още в 1804 г. Нищо подобно: през 1806 г. (а не в 1804) сърбите получават (с руска помощ естествено!) АВТОНОМИЯ в рамките на Османската империя което значи,че те си остават турска провинция. Автономии като сръбската имат башкирите и чувашите в днешна Русия,но има ли ги на картата на света? Няма ги естествено- те са част от държавата Русия! Така и със Сърбия: тя останала част от османската държава до 1878 година,когато Берлинският конгрес на великите сили й дава независимост. В продължение на цели 72 години сърбите не посмели да обявят никаква независимост и обитавали кротко заделената за тях турска провинция та добре,че Българските въстания накарали великите сили да се размърдат,инак Сърбия и днес можеше да си е част от Турция!
Гърция,получила автономия благодарение на руснаците в 1828 г. става независима 48 години преди сърбите,но дотогава била автономна турска провинция,която се моли на великите сили да й дадат независимост. Накрая на тях им омръзнало гръцкото хленчене и те дали на тази за пръв път появила се на световните сцени страна онази самостоятелност,която гърците не посмели да обявят без решение от чужбина. Гръцка независимост обаче е обявена през февруари 1830 г. от английските гъркомани в Лондон- не от самите гърци!
Черна гора е друга автономна турска провинция,която става княжество т.е. реална държава едва през 1852 г.,но продължава да бъде автономна провинция на Турция до юли 1878 г.,когато получава независимост от великите сили по силата на Берлинския договор. Тази малка страна била разделена на отделни племена,едно от които носело името КУЧА което го прави част от споменатите векове по-рано КУЧИ БЪЛГАР (http://ald-bg.narod.ru/Vladeteli/SrVlad/
DaniloPetrovic/DaniloPetrovic.htm). Сегашните редактори на историята пишат,че Черна гора имала самоуправление от 1697 г. начело с владика но не пишат,че тя не е имала никакви държавни структури до 1852 г.,когато един руснак дошъл да им ги направи,а дотогава самоуправлението й не било по-различно от онова,което имали през турско време повечето Български села. Но дори ако приемем,че Черна гора е била автономна провинция на турската империя от 1697 г. (което определено не е вярно),значи тя в продължение на 181 години не е посмяла да обяви независимост сама и е чакала някой друг да го направи!
Румъния,т.е. Влашко има най-печална "национална" история: до 1714 г. тя е дефакто Българска държава в рамките на Османската империя а до 1829 г.- гръцка,управлявана от гръцки помощници на султана. Чак в 1829 г. тя става влашка държава,която до Берлинския конгрес в 1878 г.,та и след него продължава да търси своята истинска идентичност. Близостта до Русия и постоянната опасност от руска окупация я кара да се сближи с Франция а после с Германия,при което тя губи своите "славянски" т.е. Български корени и приема голям брой латински думи в езика си,с което от Български го превръща във влашки- "език",който никога по-рано не е съществувал но по съдба много приличен на днешния "македонски".
До Берлинския конгрес в езика на "румънците" т.е. власите имало само 20% латинска т.е. "влашка" лексика (вкарана в езика им от унгарци и поляци) и над 60% Българска. Затова,ако един днешен влах можеше да поговори с някой свой прадядо от средата на XIX век,той нямаше да му разбере почти нищо и трябваше да търси някой Българин за преводач,който да му обяснява какво говори неговият прадед! Този новоизтипосан народ никога не успява сам да обяви своя независимост- такава му дават великите сили през юли 1878 г. в Берлин.
Албанците направили опит за обявяване на своя независимост в края на 1912 г. с едничката цел да съхранят позициите на исляма,но това останало само гола декларация която щеше отдавна да бъде забравена,ако не бе записана на книга. Великите сили не обърнали никакво внимание на тази декларация за "независимост",която албанците направили по заръка на Австро-Унгария и (забележете!) на Турция,не я уважили по никакъв начин и не позволили тя да бъде реализирана. Още преди страната да се консолидира и да учреди реални държавни структури,властта в нея била иззета от Международна Контролна Комисия на великите сили,която разрешила на направилия декларацията австрийски агент Исмаил Кемали да оглави едно временно регионално правителство,имащо реална власт в една нищожно малка част от Албания,която като цяло била разделена между гръцки и сръбски войски,опитващи да сложат някакъв ред в непрестанните племенни междуособици.
По-късно чуждите войски опразнили малка част от албанската територия под натиска на Европа а Международната Контролна Комисия,назначена от великите сили да управлява страната решила,че правителството на Кемали е вече ненужно и изчерпано,затова го уволнила заедно с другите местни правителства като него и обособила държавата Албания като автономно (т.е. зависимо) княжество,начело с германския принц Вилхелм Вид (княз Вида). Това княжество останало под протектората на великите сили практически до 1925 г.,когато била основана първата албанска република.
Международната Контролна Комисия включвала представители на шест държави,в нея имало само един албански делегат и тя се разпореждала със съдбините на страната,без да пита албанците и без да се съобразява с декларацията на Исмаил Кемали. Специален австро-унгарски ултиматум например задължил сръбската армия да напусне окупираните от нея албански територии,а великите сили взели решение за даване независимост на Албания чак на Лондонския мирен договор през май 1913 г. Те обаче считали правителството на Кемали,съставено от чиновници на бившата османска администрация за само едно от няколкото съществуващи дотогава локални власти в страната,която след 1912 г. изпаднала в анархия и била разделена от враждуващи помежду си кланове,един от които дори нападнал администрираната от Кемали територийка.
На 29.06.1913 г. Посланическата конференция на великите сили взела решение да се създаде независима албанска държава,но административния контрол над страната останал в ръцете на Международната Контролна Комисия. Скоро след това Кемали бил свален и прогонен от подставеника на великите сили княз Вида,а областта му с гр. Вльора била окупирана от италианците,които я държали от 1914 до 1920 г. В края на 1914 г. пък един местен албански владетел обявил съединение на своята област с Османската империя- решение,което по същата причина не могло да се реализира,а истинския статут на обявилия албанската "независимост" Кемали проличава от следния цитат (по руската Уикипедия):
"Исмаил Кемали был приглашён на заседание Международной консультативной комиссии,на котором было принято решение об отставке Временного правительства во Влёре и о передаче управления в руки Международной контрольной комиссии. В официальном сообщении,датированном 22 января 1914 года говорилось,что «председатель Временного правительства,будучи убеждённым в том,что единственным средством к прекращению состояния смуты и анархии,царящих в стране является конституирование единого правительства для всей Албании и что в настоящих условиях этого можно достичь только передачей власти в руки Международной контрольной комиссии,представляющей великие державы,возобновляет свою просьбу,с которой он уже обращался"
Така до 1920 г. албанците нямали и помен от реална независимост,затова им се наложило да образуват Националната патриотична организация "Краху комбтар" (Национално крило) и да воюват с италианците,които държели под своя окупация значителна част от страната. Южна Албания тогава била под гръцка окупация а през 1921 г. "югославската" армия опитала да превземе останалите части на страната,но бързо била спряна от великите сили. Затова първата албанска република се създала едва в 1925 г.,а първото албанско кралство- през 1928 г.
Нито една от другите ислямски страни,които се обособили след разпада на Османската империя не обявила независимост сама: всички те получили независимост от Англия,Франция и ОН (днешното ООН). Северноафриканските страни Алжир,Тунис,Судан,Либия и Египет,които по-рано били част от турската империя,една по една попаднали под френска,италианска и английска колониална зависимост и минали много години,преди да станат независими по волята на своя колониален сюзерен. Същото станало с Ирак,Сирия,Ливан,
Палестина,Йордания,Кувейт,Йемен,Катар,Оман,Маскат и Бахрейн: те не успели да получат самостоятелност,преди да минат през многогодишно английско или френско колониално "присъствие".
Саудитска Арабия пък била на теория и на практика турска провинция до 1916 г.,когато Англия изпратила в нея Лорънс Арабски,за да вдигне арабско "въстание" против турците. Тя разбира се веднага подкрепила "въстанието" със силни британски и австралийски войскови части,без които Арабия нямаше да успее да се освободи. Армения,Грузия и Азербайджан минали по пътя на северноафриканските земи: те първо получили чуждестранен (в случая руско-съветски) колониализъм а много години след това- реална или номинална независимост от Съветския съюз.
По една или друга причина нито една от изброените страни не успяла да обяви независимост от турците сама- България е единствената! Дали защото не могла да разчита на външна помощ като тях,или защото се засилила прекомерно и станала регионална сила №1 на Балканите в началото на ХХ век,страната ни не чакала великите сили да й дадат независимост,нито ги питала дали са съгласни- тя просто взела свое самостоятелно външнополитическо решение и го изпълнила като обявила независимост сама,без да пита Лондон,Берлин,Париж или Москва. Тя и преди това имала много по-висок статут от оня,който имали Сърбия и Румъния до Берлинския конгрес,понеже не била автономна (т.е. фиктивна),а васална (т.е. реална) държава още от 1878 г.
Под влияние на гибелния мракобесен интернационализъм обаче у нас все още има партии със слугински манталитет,които подценяват великото събитие от 1908 г. и десетки години го обричаха на забвение,понеже е станало без разрешение на "Големия брат". То обаче не бива да бъде подценявано,а да стане пример на народа за въздигане на националната му гордост и да получи своето заслужено признание като едно велико и нечувано достояние,до което никой друг народ освен нашия не е успял да се добере!
На 22-и септември 1908 г. (5 октомври по нов стил) се случва едно знаменателно събитие,което няма аналог в световната история- за първи път един народ,който е бил под турско иго обявява независимостта си сам. Това уникално постижение не е повторено от никой друг народ освен Българския,нито е оценено от учените както подобава.
Другите народи,които възстановили държавите си след многовековния турски гнет рано или късно добили независимост,но нито един от тях не успял да го направи сам- ние сме единствените,които са го направили! Този факт дори не е забелязан от нашите историци а от чуждите още по-малко,но е неоспорим и показва ясно волята на Българина за свобода и независимост,както и неговата морална сила и духовна извисеност.
Говори се,че прословутите сръбски любимци на Москва се били освободили от турско още в 1804 г. Нищо подобно: през 1806 г. (а не в 1804) сърбите получават (с руска помощ естествено!) АВТОНОМИЯ в рамките на Османската империя което значи,че те си остават турска провинция. Автономии като сръбската имат башкирите и чувашите в днешна Русия,но има ли ги на картата на света? Няма ги естествено- те са част от държавата Русия! Така и със Сърбия: тя останала част от османската държава до 1878 година,когато Берлинският конгрес на великите сили й дава независимост. В продължение на цели 72 години сърбите не посмели да обявят никаква независимост и обитавали кротко заделената за тях турска провинция та добре,че Българските въстания накарали великите сили да се размърдат,инак Сърбия и днес можеше да си е част от Турция!
Гърция,получила автономия благодарение на руснаците в 1828 г. става независима 48 години преди сърбите,но дотогава била автономна турска провинция,която се моли на великите сили да й дадат независимост. Накрая на тях им омръзнало гръцкото хленчене и те дали на тази за пръв път появила се на световните сцени страна онази самостоятелност,която гърците не посмели да обявят без решение от чужбина. Гръцка независимост обаче е обявена през февруари 1830 г. от английските гъркомани в Лондон- не от самите гърци!
Черна гора е друга автономна турска провинция,която става княжество т.е. реална държава едва през 1852 г.,но продължава да бъде автономна провинция на Турция до юли 1878 г.,когато получава независимост от великите сили по силата на Берлинския договор. Тази малка страна била разделена на отделни племена,едно от които носело името КУЧА което го прави част от споменатите векове по-рано КУЧИ БЪЛГАР (http://ald-bg.narod.ru/Vladeteli/SrVlad/
DaniloPetrovic/DaniloPetrovic.htm). Сегашните редактори на историята пишат,че Черна гора имала самоуправление от 1697 г. начело с владика но не пишат,че тя не е имала никакви държавни структури до 1852 г.,когато един руснак дошъл да им ги направи,а дотогава самоуправлението й не било по-различно от онова,което имали през турско време повечето Български села. Но дори ако приемем,че Черна гора е била автономна провинция на турската империя от 1697 г. (което определено не е вярно),значи тя в продължение на 181 години не е посмяла да обяви независимост сама и е чакала някой друг да го направи!
Румъния,т.е. Влашко има най-печална "национална" история: до 1714 г. тя е дефакто Българска държава в рамките на Османската империя а до 1829 г.- гръцка,управлявана от гръцки помощници на султана. Чак в 1829 г. тя става влашка държава,която до Берлинския конгрес в 1878 г.,та и след него продължава да търси своята истинска идентичност. Близостта до Русия и постоянната опасност от руска окупация я кара да се сближи с Франция а после с Германия,при което тя губи своите "славянски" т.е. Български корени и приема голям брой латински думи в езика си,с което от Български го превръща във влашки- "език",който никога по-рано не е съществувал но по съдба много приличен на днешния "македонски".
До Берлинския конгрес в езика на "румънците" т.е. власите имало само 20% латинска т.е. "влашка" лексика (вкарана в езика им от унгарци и поляци) и над 60% Българска. Затова,ако един днешен влах можеше да поговори с някой свой прадядо от средата на XIX век,той нямаше да му разбере почти нищо и трябваше да търси някой Българин за преводач,който да му обяснява какво говори неговият прадед! Този новоизтипосан народ никога не успява сам да обяви своя независимост- такава му дават великите сили през юли 1878 г. в Берлин.
Албанците направили опит за обявяване на своя независимост в края на 1912 г. с едничката цел да съхранят позициите на исляма,но това останало само гола декларация която щеше отдавна да бъде забравена,ако не бе записана на книга. Великите сили не обърнали никакво внимание на тази декларация за "независимост",която албанците направили по заръка на Австро-Унгария и (забележете!) на Турция,не я уважили по никакъв начин и не позволили тя да бъде реализирана. Още преди страната да се консолидира и да учреди реални държавни структури,властта в нея била иззета от Международна Контролна Комисия на великите сили,която разрешила на направилия декларацията австрийски агент Исмаил Кемали да оглави едно временно регионално правителство,имащо реална власт в една нищожно малка част от Албания,която като цяло била разделена между гръцки и сръбски войски,опитващи да сложат някакъв ред в непрестанните племенни междуособици.
По-късно чуждите войски опразнили малка част от албанската територия под натиска на Европа а Международната Контролна Комисия,назначена от великите сили да управлява страната решила,че правителството на Кемали е вече ненужно и изчерпано,затова го уволнила заедно с другите местни правителства като него и обособила държавата Албания като автономно (т.е. зависимо) княжество,начело с германския принц Вилхелм Вид (княз Вида). Това княжество останало под протектората на великите сили практически до 1925 г.,когато била основана първата албанска република.
Международната Контролна Комисия включвала представители на шест държави,в нея имало само един албански делегат и тя се разпореждала със съдбините на страната,без да пита албанците и без да се съобразява с декларацията на Исмаил Кемали. Специален австро-унгарски ултиматум например задължил сръбската армия да напусне окупираните от нея албански територии,а великите сили взели решение за даване независимост на Албания чак на Лондонския мирен договор през май 1913 г. Те обаче считали правителството на Кемали,съставено от чиновници на бившата османска администрация за само едно от няколкото съществуващи дотогава локални власти в страната,която след 1912 г. изпаднала в анархия и била разделена от враждуващи помежду си кланове,един от които дори нападнал администрираната от Кемали територийка.
На 29.06.1913 г. Посланическата конференция на великите сили взела решение да се създаде независима албанска държава,но административния контрол над страната останал в ръцете на Международната Контролна Комисия. Скоро след това Кемали бил свален и прогонен от подставеника на великите сили княз Вида,а областта му с гр. Вльора била окупирана от италианците,които я държали от 1914 до 1920 г. В края на 1914 г. пък един местен албански владетел обявил съединение на своята област с Османската империя- решение,което по същата причина не могло да се реализира,а истинския статут на обявилия албанската "независимост" Кемали проличава от следния цитат (по руската Уикипедия):
"Исмаил Кемали был приглашён на заседание Международной консультативной комиссии,на котором было принято решение об отставке Временного правительства во Влёре и о передаче управления в руки Международной контрольной комиссии. В официальном сообщении,датированном 22 января 1914 года говорилось,что «председатель Временного правительства,будучи убеждённым в том,что единственным средством к прекращению состояния смуты и анархии,царящих в стране является конституирование единого правительства для всей Албании и что в настоящих условиях этого можно достичь только передачей власти в руки Международной контрольной комиссии,представляющей великие державы,возобновляет свою просьбу,с которой он уже обращался"
Така до 1920 г. албанците нямали и помен от реална независимост,затова им се наложило да образуват Националната патриотична организация "Краху комбтар" (Национално крило) и да воюват с италианците,които държели под своя окупация значителна част от страната. Южна Албания тогава била под гръцка окупация а през 1921 г. "югославската" армия опитала да превземе останалите части на страната,но бързо била спряна от великите сили. Затова първата албанска република се създала едва в 1925 г.,а първото албанско кралство- през 1928 г.
Нито една от другите ислямски страни,които се обособили след разпада на Османската империя не обявила независимост сама: всички те получили независимост от Англия,Франция и ОН (днешното ООН). Северноафриканските страни Алжир,Тунис,Судан,Либия и Египет,които по-рано били част от турската империя,една по една попаднали под френска,италианска и английска колониална зависимост и минали много години,преди да станат независими по волята на своя колониален сюзерен. Същото станало с Ирак,Сирия,Ливан,
Палестина,Йордания,Кувейт,Йемен,Катар,Оман,Маскат и Бахрейн: те не успели да получат самостоятелност,преди да минат през многогодишно английско или френско колониално "присъствие".
Саудитска Арабия пък била на теория и на практика турска провинция до 1916 г.,когато Англия изпратила в нея Лорънс Арабски,за да вдигне арабско "въстание" против турците. Тя разбира се веднага подкрепила "въстанието" със силни британски и австралийски войскови части,без които Арабия нямаше да успее да се освободи. Армения,Грузия и Азербайджан минали по пътя на северноафриканските земи: те първо получили чуждестранен (в случая руско-съветски) колониализъм а много години след това- реална или номинална независимост от Съветския съюз.
По една или друга причина нито една от изброените страни не успяла да обяви независимост от турците сама- България е единствената! Дали защото не могла да разчита на външна помощ като тях,или защото се засилила прекомерно и станала регионална сила №1 на Балканите в началото на ХХ век,страната ни не чакала великите сили да й дадат независимост,нито ги питала дали са съгласни- тя просто взела свое самостоятелно външнополитическо решение и го изпълнила като обявила независимост сама,без да пита Лондон,Берлин,Париж или Москва. Тя и преди това имала много по-висок статут от оня,който имали Сърбия и Румъния до Берлинския конгрес,понеже не била автономна (т.е. фиктивна),а васална (т.е. реална) държава още от 1878 г.
Под влияние на гибелния мракобесен интернационализъм обаче у нас все още има партии със слугински манталитет,които подценяват великото събитие от 1908 г. и десетки години го обричаха на забвение,понеже е станало без разрешение на "Големия брат". То обаче не бива да бъде подценявано,а да стане пример на народа за въздигане на националната му гордост и да получи своето заслужено признание като едно велико и нечувано достояние,до което никой друг народ освен нашия не е успял да се добере!
Тагове:
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. donkatoneva
10. bojil
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. donkatoneva
10. bojil
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
