С претенция за авторство,но който иска да ползва, колкото иска безвъзмездно! Н.М.

   Положението в българската икономика е толкова отчайващо, че дори самодейци като гербаджиите, макар и предизборно, нямат очи да надуват розовите балони за след 2020 година, когато ще спрат еврофондовете. Пак лъготят, но колкото другите – осем години управляваха – влезли са в калъпа не само на кражбите, но и на лъжите. Като се хвалят обаче, че направили България втора по икономически растеж в ЕС, упорито не казват кой е първият. А това е Румъния. И не е нужно да сте кой знае какви икономисти или финансисти, за да си обясните простичкия счетоводен трик: ниска база за сравнение и наливане в джобовете на „наши” хора на европейски и бюджетни пари, броени като инвестиции. От колко магистрали, къщи за гости и селски стадиони се откраднаха милиони?!

   „Сега икономиката расте благодарение на обществените поръчки и еврофондовете – субсидирано. Тоест, икономиката на България и доходите на българите растат административно”, обяснява икономистът на „Булстрад Виена Иншурънс Груп” Румен Гълъбинов. В същото време, българската икономика „става все по-зависима от държавата и основната причина за растежа се дължи на намесата на държавата – коментира той. – Разходите на правителството влияят съществено върху размера на растежа поради ниската активност в частния сектор и ниския приток на чужди инвестиции.”

   Печели ли от това държавата? Защото не е тайна, че сме закърмени с масовата практика да крадем от общото, при това законно, организирано и систематизирано. Как? Като измисляме съответните междинни звена между държавата и мафията под формата на Здравна каса, Енергиен холдинг, Държавна консолидационна компания и други по-големи или по-малки търговски дружества с различно държавно участие. А, според проф. Христина Вучева, „досега няма правителство, което да е направило нещо, за да отстрани познатите недостатъци в организацията и мениджмънта на тези дружества. Негласно се приема, че това са места, където се осигурява добро препитание на активисти на управляващата партия, която и да е тя. Това е така здраво вкоренено, че дори и някой искрено да желае да го промени, няма да има успех.”

   Така че мафията, за която заговори и Корнелия Нинова, си има конкретни адреси и служители, свързани с държавата. (Нали това е мафията – организирана престъпност, свързана с държавата?!) А кои са тези свръзки, ако не представителите на държавата в съответните полу- или изцяло държавни дружества, които хрантутят не само себе си и близките си, но и сложилите ги там партийци, както и секторните олигарси – всичките рекетьори. Ерго, някой да разбира повече от рекет от милиционерите, били те от ГЕРБ, от БСП или от ДПС?!

   „Достатъчно е да погледнем какво се случва със създаденото през 2010 година дружество „Държавна консолидационна компания” (ДКК) през последните месеци на 2016 година – обяснява проф. Вучева. – В него вече се апортирани цели дружества. Например, в ДКК са всички акции на "Ел Би Булгарикум" и на "Кинтекс". Това са дружества, включени в забранителния списък за приватизация, с добри приходи и печалби. Сега вече дивидентите от техните печалби се насочват към ДКК, а не към държавния бюджет. По този начин със значителни средства ще се разпореждат няколко души, подчинени на министъра на икономиката, за които обществото не знае нищо.”

   От друга страна, критиците на кейнсианските мерки често изтъкват един проблем с тях – дори управляващите държавата наистина да имат необходимите лостове да изглаждат икономическите цикли и да знаят как да ги ползват, те никога нямат необходимата пълна информация, за да решат правилно кога точно да ги задействат. Икономическите данни идват със закъснение и често са по-скоро оценки. А прогнозите, основани на тях, логично са още по-изкривени. Въпреки това, именно на тяхна база, централните банки решават (или поне обосновават решенията си) кога и с колко да намаляват лихвите, за да стимулират икономиката. И данните показват, че те почти винаги не са прави.

   Иначе, споменатият в началото икономически ръст на българската икономика загатва и друго: че най-после демокрацията е стигнала ниво, когато икономиката дори у нас може да стане независима от политиката. Защото за всичкия този напредък се трепе малкия и среден бизнес, мачкан с 15 % данък за едноличните търговци (при 10 на сто плосък за олигархията, която и него не плаща, понеже винаги е счетоводно на загуба). А не че Лукарски и Каролев са оправили работата или па Гечев (да не дава Господ!) ще я оправи.

   Прочее, последната новина по темата е нарастването с близо 7 процента за миналата година на промишлено производство. За каква промишленост обаче става въпрос? „Позиционирането на страната в международното разделение на труда се подобрява прекалено бавно, като България продължава да произвежда твърде много ниско технологични стоки за междинно потребление, които като правило са с ниска добавена стойност и съответно водят и до ниски заплати”, коментира главният икономист на "Уникредит Булбанк" Кристофор Павлов.

   Най-значителен е годишният ръст при производството на метални изделия, без машини и оборудване – с 34.5 %, както и производството на основни метали – с 26.4 %. Което общо взето ни прави суровинен придатък на ЕС. И за да се промени това, за да се увеличат шансовете на страната да сложи край на неблагоприятните демографски тенденции, наред с други промени в досега провежданата политика, България трябва да инвестира повече в собствените си хора, като увеличи средствата отделяни от бюджета за образование.

   Ако питаш обаче клакьорите на олигархията, според тях главният виновник за това мнимо развитие е „моторът” на лукарската икономика – плоският данък. Който киха, кашля, облагодетелства олигархичните структури и нищо повече – десета година не прилъгва ни чужди, ни наши инвеститори , каквото би трябвало да е основното му предназначение. Даже проблемите с преките чужди инвестиции се задълбочават – в последните 3 години  са замрели на около 1 млрд. евро годишно, което е нищожно, в сравнение с другите страни от ЕС, където се увеличават.

   Плосък данък има в някои бивши социалистически и повече африкански страни. Но дори и плосък, почти навсякъде той не е символичен от 10, а е 20 и повече проценти (в Естония – 21, в Латвия – 24 %). Докато нашите политици го смятат за десен или полезен, само защото всячески гледат да угодят на олигарсите – от корист и дори от страх, какъвто забелязахме, че трепна и в редиците на БСП, колкото и Корнелия Нинова да се прави на Леонид Брежнев.

   Докато прогресивният данък може да тушира социалните разделения в обществото. Защото държавата така и така дере с ДДС, акцизи и други косвени данъци и такси и бедни, и богати. И затова развитите страни са преминали към прогресивния данък като форма на преразпределение на създаденото национално богатство и на акумулиране на достатъчно средства в националния бюджет за финансиране на проекти от общонационално значение. Плоският данък в тези страни се разглежда, не само като антисоциален, но и като антидемократичен, защото социалната справедливост се приема за важен елемент на демокрацията.

   В годишната класация на Световния институт за предприемачество и развитие (GЕDI), която оценява възможностите за бизнес, към момента страната ни заема 82-ро място от общо 138 държави в света, като пред нас се оказват дори Албания и Грузия. Това е сериозен срив, защото миналата година България се нареждаше с почти 40 позиции по-нагоре в класацията. А в доклада на GЕDI се посочва, че България не успява да се справи с липсата на добре развита конкуренция и с дефицита на квалифицирани кадри.

   Тъй че истината за икономическото развитие се крие в необходимостта от достъпна и некорумпирана съдебна практика, която да гарантира конкуренцията. След което идва необходимостта от здрава и образована работна ръка. Защото единствената страна, в която ситуацията с наличната работна ръка е по-неблагоприятна от тази в България, е Унгария. И там, и тук хората са емигрирали, тъй като и Орбан, и Борисов са от един дол дренки.