Истинската история Окръглянето на втората еврейска държава Шестдневната война протича като че по самата Библия Иван Петрински

Карта и съставно изображение на автора За Интернет Земите (на картата в средата са представени в оранжево-кафяво), придобити от Израел в резултат от Шестдневната война (5-10 юни 1967 г.), превишават 3,5 пъти довоенната територия на страната; от Сирия са отвоювани Голанските възвишения, от Йордания - Западния бряг на р. Йордан, а от Египет - п-в Синай и Ивицата Газа. Израелската войска окупира и Източен Йерусалим (не е посочен на картата поради незначителните му размери); анексията е осъществена и правно на 28 юни 1967 г., а окончателно чрез Закона за Йерусалим - на 30 ноември 1980 г., когато градът става "единна и неделима столица" на Израел. Вляво и вдясно от картата са разположени двете части на една снимка, представяща египетски пленници, охранявани от израелски войници към края на Шестдневната война.

Вероятно никак не е случайно разбушуването на Близкия изток особено през последните няколко години; както и по-преди - от 1948 г. насам - в основата на цялата шумотевица там е все едно и също арабо-израелско противопоставяне. Ще използваме оттук нататък предоставяните ни поводи - винаги, когато искаме да си отдъхнем от пряко засягащите ни местни и световни, исторически и съвременни раздори - за да се помъчим да внесем някаква яснота в тоя вече почти 70-годишен сблъсък; а ако погледнем във времевите дълбини, ще установим, че Палестина и околните й земи, в най-широк възможен географски смисъл, продължават да са средище на остро противопоставяне вече поне 2000 години, а че и повече даже.

* * *

Бе намекнато по-горе - малко прибързано, може би - че събитията в Близкия изток не ни засягат; това, наистина, може да е така само при голямо приближение. На 5 юни 1967 г. една съседка позвъни припряно на вратата и потърси родителите ми; беше очевидно, че е силно развълнувана. Обедно време минаваше и бях сам вкъщи. Като разбра, че родителите ми ги няма, съседката ни - високообразована жена - поръча да предам на майка ми да й се обади веднага, щом се прибере, като посланието, изречено на пресекулки, се състоеше само от един кратък израз - "войната започна". И досега не ми е съвсем понятно каква всъщност беше причината за това силно вълнение - та войната наистина бе започнала в 7:39 ч. същата сутрин, но на повече от 1500 км от нас, на границата между Израел и Египет; и никак не изглеждаше да ни засяга.

Несъмнено, че поне сред масовия потребител на международни новини у нас, Израело-арабската война от юни 1967 г., известна днес, заради нейната продължителност, като Шестдневната война, е възприемана като достатъчно сериозно международно събитие, даже съдбоносно; дори като преддверие към нова световна война. На самия 5 юни на обяд никой у нас не е можел още да знае, че войната всъщност - едва започнала - вече е завършила. Само за два часа и петдесет минути 183 израелски самолета - 95% от наличното в израелските ВВС - унищожават 197 египетски самолета, 189 от които без да могат изобщо да излетят, разрушени са при обстрела на 6 военни летища на п-ов Синай и в района на Суецкия канал; само 8 египетски самолета успяват да се вдигнат във въздуха и повечето от тях са унищожени още преди да могат да се разгърнат за въздушен бой. Разрушени напълно са и 8 радарни станции.

В 10 ч. - след като се връщат за дозареждане с гориво в базите си - нов унищожителен нальот на 164 израелски самолета обстрелва и унищожава още 14 египетски военни летища с 107 самолета на тях. Така за по-малко от три часа са извадени от строя 304 египетски бойни самолета - от общо 419, притежавани от египетските ВВС; при това най-новите от тях. В същото време Израел губи едва 15 самолета - 9 унищожени във въздушни боеве и 6 сериозно повредени.

Как това става възможно?! Мълниеносната израелска въздушна атака е така разположена във времето, че нейната най-голяма мощ да е в 7:45 ч. на 5 юни, когато израелското военно разузнаване предварително изчислява, че само за няколко минути в небето над Египет няма да има въздушни патрули; и именно в тоя микроскопичен времеви "прозорец" се разполага повсеместното израелско въздушно нападение. Твърди се същевременно, че египетските военни летци трудно се справят със съвременните им съветски военни летателни машини, а и били твърде немарливи. Известно е още, че няколко часа преди началото на нападението израелски специални части изваждат от строя антенните системи за ранно предупреждение на покрива на американското посолство в Тел Авив; да, точно така - в първите години от съществуването на Израел, именно СССР е пръв приятел и помощник на новата държава. Доказано е даже, че обявяването на независимостта на новата държава на 14 май 1948 г. - надявам се да е възможно догодина да се върнем на тези изключително показателни събития - става не само със съдействието на съветската резидентура в Дамаск, но и с най-дейното й участие; а доставките през 1948-1949 г. на значително въоръжение, от което току-що създадената израелска държава се нуждае отчаяно, се осъществяват в хода на Израело-арабската война от 1947-1949 г. от Чехословакия с мълчаливото съгласие именно на Съветския съюз.

След катастрофалното за Египет начало на войната на Израелските въоръжени сили не остава нищо друго, освен да задържат и да закрепят постигнатия смайващ успех; което те правят през оставащите пет дни на войната; та се получава като в Библията - окръглянето на втората* еврейска държава продължава шест дни, а на седмия - и много още следващи го - Израел си почива от положения труд; всъщност не съвсем, както ще стане ясно по-долу.

* * *
Резултатите от Шестдевната война са твърде добре известни, за да ги подлагаме на продължително обсъждане (вж. Изображението); след Египет - най-мощната във военно отношение арабска държава по това време, Израел се справя още по-лесно и с останалите си арабски съседи. От Йордания завоюва Западния бряг на р. Йордан, от Сирия - Голанските възвишения, от Египет - п-в Синай и Ивицата Газа, от арабските палестинци - Източен Йерусалим. Да, в Шестдневната война Израел прави немислимото - успява да надделее над обединените сили на арабските си съседи и само намесата на СССР и САЩ спасяват от превземане Кайро (израелската войска е на 100 км от града при подписването на примирието) и Дамаск (израелците са само на 40 км от града).

Какво обаче е останало днес от тези успехи?! Синай бе върнат на Египет по Кемп-Дейвидските споразумения (17 септември 1978 г.), а Ивицата Газа бе напусната, но оставена под блокада от израелската войска през 2005 г. в резултат на Договорите от Осло (1994 г.). Остава нестабилна и принадлежността на останалите израелски придобивки в Шестдневната война - Голанските възвишения и Западния бряг на р. Йордан, а Източен Йерусалим така и още не се е превърнал в пълноценна столица на Израел вече 37 години. И цял Израел почти седем десетилетия живее в страх; и това, ако е живот . . .

* * *

Теоретичните основи за създаването на еврейска държава поставя отпечатаната на 14 февруари 1896 г. книжка (само 63 страници) "Държавата на евреите" (Der Judenstaat) на австро-унгареца Теодор Херцел (1860-1904). Тази почти брошура се превръща скоро в здрава основа на ранния ционизъм - идеологията, и същевременно политическото движение, за възраждането на евреите именно в тяхната историческа родина - в Палестина.

Създаването и историята на втората еврейска държава - с резолюция 181/ 29 ноември 1947 г. на Общото събрание на ООН, която остава неизпълнена и до днес - е твърде поучителна; тази твърде потискаща, даже трагична история би трябвало да е налице винаги пред ония, които биха искали да приложат принципите на държавното инженерство - на изкуственото създаване на нови държави, всъщност - дори и това да е със съгласието на по-голямата част от държавите в света. Неспособността на Израел - макар и при несъмнения му стопански успех; особено при високия му брутен вътрешен продукт и в усвояването на земи, смятани за напълно непригодни за отглеждане на културни растения - да стабилизира своята държавност вече почти 70 години трябва все на нещо да е научил световните велики сили; за да не настъпват една и съща мотика повече от десетина пъти. Очевидно само с издаването на книги и с гласуването на резолюции на Общото събрание на ООН тая работа няма как да стане успешна. Та и много други народности чакат да им бъдат създадени собствени национални държави - на ред са кюрдите, и за още други се обсъжда; говори се и за циганите . . .

__________

* Първата съвременна еврейска държава е създадената на 7 май 1934 г. Автономна Еврейска национална област, позната като Биро-Биджански национален район още от 20 август 1930 г., според постановлението на Централния изпълнителен комитет (Министерския съвет) на Руската съветска федеративна социалистическа република в състава на Съветския съюз; и макар днес там евреите да са под 1 % от населението, тя продължава да съществува и в наши дни именно като първата съвременна еврейска държава.


Извори:

„По време на войната, ние трябваше да прогонваме обитателите [на арабските селища върху завладените земи]. Това намаляване на коренното селско население в техните села [постигахме] като превръщахме тези хора в бежанци; казано направо – в прогонени [чрез извършването на етническо прочистване]; и не става дума за един, двама или трима от тях [от коренното арабско население], а за истинско и пълно изселване. И когато виждате как [обитателите на] цяло село са подкарвани като агнета към кланицата, без [да имат] ни най-малка [възможност] да се съпротивляват, тогава вие разбирате какво означава Холокоста . . .“

Из свидетелствата на един израелски войник, участник в Шестдневната израело-арабска война (5-10 юни 1967 г.); интервю в документалния филм Censored Voices (2015) на израелския режисьор Mor Loushi.
Превод от френската версия на филма; изказът и използваните изрази са предадени възможно най-грижливо.