Автор:
Таня Джоева

Георги Димитров е завършил „Международни отношения“ в Москва през 1983. От 2002-а до 2005-а е секретар по външната политика на президента Георги Първанов. От 2005-а до 2010-а е посланик на България в Белград. 


- Посланик Димитров, на 20 юни Бойко Борисов и Зоран Заев се разбраха на подпишат на 2 август Договор за добросъседство между България и Македония. Страстите обаче се нажежиха. Дори се появи информация от македонска страна, че това може да бъде отложено. Как си обяснявате напрежението и евентуалното отлагане на договора?
- Възможно е някой да е размахал пръст или директно е издърпал ушите на Заев след завръщането му от София. Или не е постигнат никакъв напредък по спорните въпроси на работно ниво. Или пък в София е бил разигран театър. Или всичко това заедно.  

- Има ли елегантна форма сближаването между България и Македония да върви напред без тежки компромиси от наша страна? Пробив в отношенията ли бе визитата на Заев в София?
- Безспорно, всяко посещение и среща между държавните ръководители на двете страни е принос в укрепването на добросъседските отношения и регионалната стабилност. Дали това представлява пробив, зависи от базата за сравнение. Ако вземем за сравнение политиката на Росен Плевнелиев и Даниел Митов, визитата на Заев и обявените бъдещи стъпки могат да се нарекат и пробив. В това отношение, дори само договорката за съвместно отбелязване на Илинден има своето важно символично значение. Но ако се върнем само няколко години по-назад, ще трябва да си спомним посещението на президентите Първанов и Трайковски в музея на Вапцаров в Банско, полагането на цветя на паметника на Сандански в Мелник през 2002 г., посещението на Първанов в Отешево при бащата на загиналия Трайковски през 2004 г. През 2006-а българският президент поднесе венец на паметника във военното гробище около Струмица, в което са погребани офицери и войници от Българската армия, възстановен със съдействието на президентите на България и на Македония. През 2008 г., този път с Бранко Цървенковски, с когото диалогът вървеше по-трудно заради споровете около ОМО „Илинден“, общата история и езика, отново бяха положени цветя на паметника на Сандански. По-важното е, че тези президентски контакти имаха прагматичен характер и не спираха до символиката. На тристранна основа с албанския президент Мойсиу бяха например дискутирани изграждането на Коридор №8, борбата с трансграничната престъпност и корупцията. Още по онова време България декларира готовност да подпомогне политически и експертно усилията на Република Македония за членство в НАТО и ЕС. Така че случилото се сега безспорно е новина, но не и новост.

- Вие имате дълъг дипломатически опит в региона. Вашата прогноза – ще бъде ли подписан договорът на 2 август?
- Дали ще бъде подписан на 2 август или около тази дата, зависи и от това как ще бъдат организирани и проведени честванията на Илинденското въстание. Ние би трябвало да имаме гаранции, че няма да бъдат допуснати недружелюбни изяви. Тези чествания традиционно се провеждат на няколко места - Скопие, Крушево и местността „Мечкин камен” близо до Крушево. На „Мечкин камен” обикновено ходи президентът и кани дипломатическия корпус. Там се събират най-много хора. Досега македонците твърдо са се противопоставяли на общо отбелязване на Илинден с България, твърдейки, че подобно честване би обезличило този чисто „македонски” празник и би накърнило основен елемент от идентичността им. Затова не може да се изключва евентуална организирана провокации от страна на националистически групи, които са нароиха особено през последните три години. Преобладаващата част от тях гравитира около ВМРО-ДПМНЕ, макар че от партията отричат  и твърдят, че става дума за самоорганизиране на „револтирания” народ. Групите обикновено носят имена на видни революционери от ВМРО - Тодор Александров, Андон Лазов-Кьосето и др. Много от членовете им са тясно свързани с органите на МВР и тайните служби по време на управлението на Груевски и служеха като негови щурмови отряди без официално да демонстрират близост и имитирайки надпарийност.
От подобни групи или отделни техни членове могат да се очакват провокации по време на евентуалното посещение на Борисов на 2 август. Дали това ще се случи, до голяма степен зависи и от темпа на реформите на МВР и службите за сигурност от страна на Заев и „профилактичната” работа. Република Македония е малка страна и на практика всеки познава всеки. Не би трябвало да е трудно подобни опити да бъдат пресечни в зародиш.         

- Изявлението на Екатерина Захариева за признаването на македонския език предизвика огромно напрежение. Как ще го коментирате? Трябва да това да бъде българският компромис в името на добросъседството?
- По повод изявлението на г-жа Захариева мога само да споделя констатацията на Българското дипломатическо дружество, че то предизвика бурна негативна обществена реакция у нас, защото излезе извън рамките на една последователна национална позиция, отстоявана от всички български правителства досега.

- Кой всъщност бави вече 8 години подписването на Договор за добросъседство? Македония или България?
- За осемте години преговорите по договора преживяха своите приливи и отливи. В съгласуването на текста беше постигнато не малко, но е вярно също, че по някои от основните пунктове пробив така и не можа да се направи. Става въпрос за особено чувствителните въпроси за езика, общата история и подхода към малцинствената тематика. Освен познатия дисонанс по отношение на езика, македонците например проявяваха особена чувствителност към термина „обща история”. Не искаха също да се ангажират с отказ от защита на правата на населението, което те разглеждат като „македонско малцинство“ в България. За нас това би представлявало легализирана намеса във вътрешните ни работи. В този контекст не бих говорил толкова за съзнателно бавене, колкото за липса на базисно съгласие, непреодоляна с години.

- Сега постигнато ли е това базисно съгласие?
- Не ми е известно на ниво преговорни екипи или работни групи на двете външни министерства да е бил постигнат някакъв видим напредък до посещението на Заев. Ако в резултат на премиерската среща, преговарящите са получили политическа благословия и твърди указания, може и да успеят. Искрено им го пожелавам, но времето до 2 август е много малко за съгласуване на подобни деликатни проблеми. Освен политически кураж в такива случаи е необходима и солидна политическа подкрепа, а няма индикации Заев да притежава такава в момента. Виждаме, че реакциите от страна на ВМРО-ДПМНЕ и гравитиращи около тях медии и „възмутени“ граждани, са доста остри. Антибългарската реторика не секва. Възможно е, разбира се, нещата да са били предварително договорени или наложени по „паралелни” канали и оповестени впоследствие от Заев и Борисов. Но това е друг жанр, за който даже не ми се мисли.

- Защо изведнъж Македония се разбърза за нормализирането на отношенията с България и Гърция?
- Бих погледнал на този въпрос през призмата на общата ситуация в Република Македония. Страната е в период на политическа криза. И тя далеч не е преодоляна с даването на мандат на Зоран Заев. Ако не настъпи коренно преосмисляне на политическата философия на властващия елит и промяна на политическото му поведение и практики, напрежението ще продължи да се акумулира до следващото изригване. Събитията в парламента станаха логично следствие и проявление на дълбокото разделение сред политическите сили и граждани на Република Македония през последните години. Това водеше периодично до ескалация на напрежението, сблъсъци между различни групи на обществото, прояви на етническо противопоставяне.
Случилото се би трябвало обаче да покаже на всички участници в политическия живот, на цялата общественост в Република Македония, че привързаността към върховенството на закона, уважението към свободата на словото, сдружаването и медиите, етническата и верска търпимост, честните избори са единственият път за демократично развитие. Потъпкването на тези принципи и свободи, насаждането на омраза и разделение в обществото лесно могат да излязат извън контрол и, недай боже, да прераснат в трагедия. Членството в ЕС е инструмент за постъпателно икономическо и социално развитие на страната, за осигуряване на стабилност, сигурност и перспектива на нейните граждани. Този път обаче минава през нормализиране на отношенията със съседите. На първо място - с България и Гърция, които членуват в ЕС. В този смисъл, отговорът на вашия въпрос е, че „разбързването“ на Македония даже е закъсняло. Макар и не фатално, за щастие.
Европейският съюз държи кандидатите за членство да уредят спорните въпроси със съседите преди да бъдат приети в Съюза. Никой не би желал в него да бъдат пренасяни двустранни противоречия. Преди приемането на първата група постсоциалистически страни, Унгария и Словакия бяха заставени да уредят помежду си някои взаимни претенции, свързани с малцинствата. Подобни изисквания бяха поставени по-късно и към Румъния. Ако сега и към нашата съседка е поставено това условие за започване на преговорния процес, то и от Брюксел доста са закъснели. Но по-добре късно отколкото никога. Това обаче не означава, че България трябва да проявява безкритична и безусловна отстъпчивост.

- Има ли риск България да се предовери на Зоран Заев и след като Македония получи подкрепа за интеграцията в НАТО и ЕС, антибългарските настроения да се развихрят с нова сила?
- Изненади и рискове никога не са изключени в дипломацията и външната политика. Нито пък ирационални и безотговорни действия на някои от участниците в тях. За да бъдат минимизирани подобни опасности, всяка държава поотделно и държавите-съмишленици трябва да имат ясна визия за целите и интересите, които преследват, за възможностите и инструментите, с които разполагат.
Ние например, ако можем да задаваме тон в ЕС и НАТО, то това е в Югоизточна Европа и Черноморския басейн. За съжаление, през последните 5-6 години не само не бяхме активни, но и някак си се изолирахме от регионалната проблематика. Даниел Митов тотално прекъсна диалога със съседите и страните от региона, а Росен Плевнелиев даже се похвали на изпроводяк, че пет години не се е срещал с македонския си колега. Сега чувам, че нещо щъкат по Скопие. Но кой ги е пратил, какви ги вършат там и какви акъли дават в София не знам. Може би пак на тяхната „експертиза“ се е опряла политиката ни по отношение на Македония и на тях трябва да зададем и Вашия въпрос.

- Ще бъде ли намерен компромис за името на Македония?
- Този дългогодишен спор дълги години не можа да намери своето решение, въпреки неуморните усилия на международния посредник Нимиц, призивите, а понякога и директен натиск от страна на трети държави и международни организации. За Гърция въпросът за името е от същия ранг, както въпросът за езика – за България. За Македония – умножено по две. Нямам информация да са били водени скоро гръцко-македонски разговори по въпроса – директни или с помощта на посредник. Което не ги изключва, разбира се. Ако обаче по някакъв начин е постигнато съгласие, ще имаме истинска новина и ситуация, при която ще се отвори вратата на членството на Република Македония в НАТО и началото на преговори за присъединяване към ЕС. България няма проблем с подобно развитие, позицията ни е известна. Но ако в общия комплекс от компромиси са включени отстъпки от наша страна спрямо Македония като компенсация за техни отстъпки спрямо Гърция, работата става по-сложна. Да не бързаме все пак с конспиративните теории, макар че скоро някои неща ще се изяснят.
Не е изключено Заев и Борисов да са обменили мнения, но на официално ниво досега много сме се пазили от замесването ни в спора. Гърция вероятно би желала да заемем по-близка до нейната позиция. Но като се има предвид, че България първа призна Република Македония именно под това име, всяко отстъпление би могло да нагнети отношенията София-Скопие, които са достатъчно сложни и без да се намесват допълнителни проблеми.

- Има ли интерес Сърбия от евентуалната евроинтеграция на Македония? А Русия? Виждате ли опити това да бъде саботирано?
- След като изтърка понятието „европейска перспектива“, подхождаше с двойни стандарти и се движеше след събитията, ЕС отвори такъв вакуум в региона, че беше въпрос на време някой да се опита да го запълни. Нечии апетити към засилено влияние се засилиха, други започнаха да се озъртат за алтернатива или поне за част от възможното решение. Тежестта на Русия в региона като цяло, и по отношение на Македония в частност, ще зависи от това колко свободно „пространство“ ще остави ЕС. И от виждането на самата Македония, разбира се. Колкото до Сърбия, не мисля, че би трябвало да противодейства на интеграцията на Македония. Тя самата декларира такава ориентация. Естествено, едва ли ще й бъде приятно Македония да я изпревари. Но темпът на собственото й присъединяване е да голяма степен в нейни ръце.

- Появи се обвинение, че бившата ДС се опитвала да саботира предстоящия договор на България с Македония. Как ще коментирате подобни твърдения?
- Видях, че тази глупост я е изрекъл маститият международен разбирач и домашно страшилище за ДС Андрей Ковачев. Той не за пръв път облъчва с ДС-обсесия, но този път я изнесе на международно ниво. С това евродепутатът сериозно промотира силата и влиянието на тази, сигурно преминала в нелегалност организация. Какво друго да се коментира, освен че от такива като него поне на мен уроци по патриотизъм и евроатлантизъм не са ми нужни. Мой прадядо е воевода от Илинденско-Преображенското въстание, а самият аз съм оглавявал преговорния екип за договора с Македония и съм наясно с всички проблеми и препъникамъни. Но нека лично той признае македонски език и нация и да видим дали ще бъде избран следващия път и как ще бъде посрещнат у нас.

- Няма как да не ви попитам за предстоящото европредседателство. Пропилени ли бяха последните две години, защо и ще можем ли да наваксаме изоставането?
- Нека свържа този въпрос с основната ни тема. Официалната ни позиция е в подкрепа на европейската и евроатлантическата интеграция на Република Македония, но тя трябва да изпълни необходимите критерии и изисквания, като ние държим преди всичко на добросъседските отношения. Отстъпление от горната позиция в нейната цялост не може да има дори в името на председателския бон тон. По същия начин, в интерес на стабилността, сигурността и просперитета на целия регион, сме заинтересовани от връщане в дневния ред на въпроса за разширяването на ЕС към Западните Балкани. Ако успеем правилно да формулираме този наш интерес като общоевропейски, да спечелим достатъчно съмишленици и наложим тази тема в рамките на българското председателство, можем да бъдем доволни. А в историята на Европейския съюз София‘2018  да замени Солун’2003, когато темата за интеграцията на Западните Балкани бе наложена в дневния ред на Европейския съвет.
А дали сме закъснели, ми е трудно да преценя. Зависи кой как гледа на председателството. Аз смятам, че то се натоварва с твърде много очаквания – понякога от неразбиране, но често пъти - съзнателно преднамерено. Председателството не е времето и мястото, където се решават чисто национални проблеми. Вход в Еврозоната или Шенген, например, няма да ни бъде даден заради председателството.
Председателството не е и демонстрация на политическо визионерство и управленски размах, нито пък на пищно гостоприемство, бляскав протокол и други пиар атрибути. То е рутинна по съществото си дейност, която трябва да осигури ефективно функциониране на общността от държави, безпрепятстено провеждане на договорените преди това политики и нормална организация на диалога.
И още нещо: председателството не е средство за укрепване на вътрешнополитически властови ресурс и решаване на странични, несвързани с ЕС, проблеми. Камо ли за удовлетворяване на групови или лични интереси. Напоследък у нас като че ли се завъртяхме около последната тема. Иначе големи гафове не очаквам. Няма да допуснат да ги направим. Но за резил можем да станем – за това никой не може да ни попречи.

- С НДК-гейт много ли се орезелихме пред чужденците? Чували ли сте подобни скандали да избухват в друга страна, преди да поеме европредседателството?
- Е, чак НДК-гейт… Не можем да се сравняваме с Уотъргейт, Иран-контри гейт, нито с големите финансови „гейтове“, като тези на Мейдофф, Лемън Брадърс или Банка Амброзиано. Възможностите и мащабите ни са много по-дребни. Кокошкарски в сравнение с други. Вероятно затова, чужденците не ни обръщат много внимание.

http://epicenter.bg/article/-/131473/11/0