Става дума за  Томас  Исидор Ноел Санкара, президент на Буркина Фасо. За пропагандиране на революцията, Томас Санкара, който е смятан за харизматичен лидер, счита че е  най-важен личният пример. Президентът  живял със заплатата на армейски  капитан –  $ 450 на месец, а  президентската заплата от $ 2 000 дарявал  във Фонда за сираци (след свалянето и убийството на Санкара се оказало, че имуществото му се състои  от едно старо  „Пежо“, закупено преди идването му на власт, хладилник със счупен фризер, три китари и четири велосипеда).

Едно от първите нововъведения на неговото правителство е публикуването на доходите и сметките на всички държавни служители.

Нещо повече, Санкара забранява поставянето на климатик в своя офис, тъй като „се срамува от хората, които не са в състояние да имат такъв лукс“, и отказал да разреши поставянето на негови  портрети на обществени места и офиси заради  факта, че „в нашата страна такива  като мен са седем милиона“.

Бил е разпродаден целият правителствен автопарк, който се състоял само от „Мерцедес“-и, и  вместо тях за нуждите на министрите били закупени „Рено 5″ – най-евтините  коли  в страната.

Санкара намалява заплатите на чиновниците и им забранява  да имат лични шофьори и да летят в първа  класа. На чиновниците им се наложило да  заменят и скъпите западни костюми с традиционните памучни туники, шити от местните жители.

Малко преди  нова година администраторите били длъжни да предадат по една  месечната заплата в полза на социалните фондове.

Уволнявайки  половината членовете на  кабинета, Санкара ги праща на  колективни ферми – да работят земята, „където от тях ще има повече полза“.