Това е най-интересният отговор, който се чака от Конституционния съд, след като вчера той беше сезиран от президента Румен Радев. Държавният глава поиска от КС тълкувателно становище по редица въпроси, свързани с предстоящото разглеждане в българския парламент на Всеобхватното икономическо споразумение между ЕС и Канада, наричано още ВИТС или СЕТА. Сред тях е и въпросът с какво парламентарно мнозинство би трябвало да се вземе решението за ратификация на такъв договор.

Член 85, алинея 1, точка 9 от основния закон гласи, че Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от българската Конституция. Текстът е приет през 2005 г. във връзка с предстоящото членство на България в ЕС. Заедно с това обаче е приета и нова алинея – 2, която изисква ратифицирането на договор по чл. 85, ал.1, т.9 да се приема „с мнозинство две трети от всички народни представители“. Тоест, необходимо е квалифицирано мнозинство като гаранция, че по такива важни въпроси, свързани с отдаване на още суверенитет, ще се търси по-голямо съгласие, отколкото при ратифициране на обикновени международни договори.

Пълният текст на искането на президента вече е публикуван на интернет страницата на Конституционния съд. Радев е на мнение, че в случая със споразумението СЕТА несъмнено е налице предоставянето на правомощия от България към ЕС, както и че „поради допълнителен трансфер на национален суверенитет, подобни споразумения би следвало да се ратифицират при условията на чл. 85, ал. 2 от Конституцията“. В СЕТА е предвидено създаване на нов орган – Съвместен комитет с изключително широки правомощия, без осигурено представителство на Република България в него. Същевременно комитетът ще взима решения, които заместват правомощия на българските институции. Така например новият орган може да променя и дори да разширява обхвата на СЕТА, без да е необходима допълнителна ратификация от националния парламент. Той ще има правомощия да блокира национални закони още на етап разработване или обмисляне, ако прецени, че не кореспондират с клаузи от всеобхватното споразумение. Комитетът ще назначава и съдии в търговски арбитражи, в които чуждестранни компании ще могат да предявяват искове към българската държава.

Ако се приеме, че споразумението с Канада (от което ще се възползват и множество мултинационални корпорации, регистрирали свои клонове там), е обикновен търговски договор, то той теоретично може да бъде ратифициран и с 61 гласа в НС при кворум от 121 депутати. При хипотезата, че това е всеобхватно (както и самото то е наречено) споразумение, свързано с отдаване на още национални правомощия към ЕС, то за приемането му ще се изискват гласовете на две трети от народните представители. В чл. 85, ал. 2 от Конституцията изрично е уточнено, че са необходими не две трети от присъстващите, а от всички народни представители. Тоест, ще трябват 161 гласа.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto