ДРЕВНИТЕ КОРЕНИ НА ТИТЛАТА ТАРКАН

Преди двадесет и пет години разполагах с твърде малко информация за миналото ни. Това бе голяма пречка при воденето на дискусия, защото без добри аргументи, без споменаване на факти, няма как да докажеш, че си прав. Може да осъзнаваш, че дадена теория е изградена на грешна основа, може да си в състояние да посочиш някои слаби места, но за налагане на ново виждане е наложително да представиш нови и необорими данни.

 С течение на времето не само събрах солидно количество литература, но и се запознах с прогресивни специалисти, които ми помогнаха да разбера същността на немалко важни проблеми. Така вече бях в състояние да ползвам пълноценно намерената информация и това доведе до доста приятни изненади.

 Често в разговор с хора поддържащи теорията за азиатския произход на старите българи, ми бе представян като основен аргумент факта, че титлите  кан(ac), каган, а и таркан се ползват не от траките, а от народите обитаващи земи край Алтай и Енисей. За таркан  някои бяха склони да приемат, че е иранска заемка в езиците на тюрки и монголци.

 В началото, изправен пред тези аргументи, аз признавах, че нямам отговор, но и добавях, че ползването на определени титли от някои народи не означава автоматично, че титлите имат обяснение на езика на въпросните народи.

 В последствие се добрах до работи на чужди учени (A.Lubotsky и др.), от която стана ясно, че траките ползват титла KANAS, AKENAS. Надписите съдържащи тези титли са регистрирани отдавна, но у нас никой специалист не си е направил труда да анализира и популяризира информацията. Така тя е останала дълго време недостъпна за тези решили да се запознаят със старата ни история.

 Благодарение на румънския изследовател Сорин Олтеану разбрах за ocoбената тракийска дума καγα/кага-свещен. Тя е сродна на тракийския топоним Когайон/Κωγαιώνον, а дава и обяснение за титлата каган, която има вариант коган и явно е ползвана от тракийското население на север от Дунава като по този начин е убегнала вниманието на римските летописци.

 Проучването засягащо титлата таркан също донесе големи изненади. Не само произхода ѝ се оказа древнобалкански, но самото ѝ разпространение ми помогна да разбера за с влиянието на дедите ни върху народите обитаващи Средна Азия в далечното минало. Знаех, че хората наричани траки са същите, които по-късно са познати като българи, но никой не бе ми разказвал за тракийското присъствие в земите на иранци, индийци, тюрки, монголци и др.

 Даже и не бях предполагал, че съществува съвсем ясно свидетелство на Плиний Стари за траките сапарари край Бактрия -Plin.VI.48. Този автор локализира в Средна Азия хора с име едони- Plin.VI.50, а eдоните са траки, за които Херодот и Тудидид споменават -Her. V.11, V.124, Thuc.II.99. Плиний дори говори за кикони/Cicones на север от индийците -Plin.IV.55, доста по-рано киконите/Κίκονες са определени от Омир и Херодот като принадлежащи на тракийското семейство – Hom.Il.II.846,  Her.VII.59.

 Нито в училище, нито в беседите с наши доценти бях чувал за тези неща, нито пък някой ми бе разказвал, че според Луций Ариан, създателят на индийската цивилизация е тракийския бог Дионис - Arr. Anab.VII.viii. За походът на Дионис и покоряването на народите на Азия разказва не само Ариан, но и още много други автори: Аполодор, Диодор Сицилийски, Еврипид, Нон, Хигиний, Овидий, Павзаний, Плиний Стари, Сенека, Страбон, Цицерон, Филострат. Защо обаче важните свидетелства на авторите от Античността не са популяризирани от нашите траколози както се полага?

 Благородник с име Негавон е наречен зера-таркан, а пък Шун носи званието жупан-таркан. По времето на цар Симеон Велики, негов служител на име Теодор носи титлата олгу-таркан. Според Веселин Бешевлиев, таркан е висок ранг и хората изпълняващи тази длъжност са се радвали на големи привилегии. (B.Бешевлиев, Прабългарски епиграфски паметници, с.116, с.144-145).

 http://macedonia.kroraina.com/vb3/vb_n060.jpg

 Таркан е титла, която е ползвана и от хазарите - хората унищожили Стара Велика България. В средновековни хроники се съобщава за Юрий таркан, който в преводи на тези хроники е наречен Юрий наместник (O.Pritsak, At the dawn of the Christianity in Rus, p.96).

 Титлата е позната и на саките под формата таракана (H.W.Bailey, Indo-Scythian studies, Khotanese texts II, Cambridge University Press, New York, 1985, p.33). Саките са съседи на перси, китайци, тюрки, а на индийците, в чиито летописи, саките са определени като потомци на кшатрия – войнската класа на старите арийци.

 Освен при българи, хазари, тюрки, монголи, саки, таркан се среща и при персите (иранците). Преди около един век, историкът H.Beverage цитира Менандър Пазител и др. стари автори, които съобщават за: “tarxan dignitas apud Persas” – таркан е титла използвана от персите. (H.Beveridge, Tarkhan and Tarquinius, The Journal of the Royal Asiatic Society of Great Britain and Ireland, Apr., 1918, p. 314-316).

 Като имаме предвид колко много и то различни по произход народи ползват титлата таркан, не е никак лесно да се определи нейния произход. Доста предположения са изказани по този въпрос. Британския учен H.Beverage смята, че имената Тархон /Таркон, Тарквиний и титлата таркан са идентични, а добавя и това, че не е изключено етруските, при които името Тарквиний се среща, да са повлияли източните народи (тюрки и монголци) : “And I do not suppose that there can be any doubt that the names Tarchon, Tarquin, and Tarkhan are identical. Nor is the interval in space between Tarquin Priscus and Tarkhan so great as to make the connection between the two names incredible… In conclusion, I may suggest that the reverence felt by the Tartars and Moghuls for the number nine is evidence of some connection between the Eastern nations and the Etruscans.”

 Етруските са хора със забележително висока култура, те притежават интересни титли като cepen/кепен съответстваща на старобългарската копан, трябва да се добави и talmiθe/талмите, която пък отговаря на старобългарската тълмач. От друга страна обаче, няма абсолютно никакви сведения за миграции на етруски в Средна Азия. Разрешението на загадката трябва да се търси на друго място.

 Първо трябва да определим какво е значението на таркан. Това ще ни позволи да разберем на чий народ принадлежи тя и как е попаднала при други хора. Докато определени изследователи са склонни да дадат тюрко-монголски произход, то има и такива, които са убедени, че титлата има за основа дума от индоевропейски език,т.е. хора говорещи индоевропейски език са я предали на тюрки и монголци.

 H.W.Bailey смята, че значението на таркан е командир, командващ, заповядващ и цитирайки J.Pokorny,  предлага ie. tolku-тълкувам, говоря (H.W.Bailey, Indo-Scythian Studies, Khotanese Texts VII, Cambridge University Press, New York, 2009).

 Британският учен  дава примери със санскр. tarkh, tarhayate-разсъждавам, мисля, предполагам, добавена е и осетинската дума tдrxon-съдещ, съветстващ, но по необясними причини пропуска старобългарските тлъковати-обяснявам, тлъкование-обяснение, тлъкъ-преводач, тлъкнѫти-чуквам, удрям.

 Древният корен на тези старобългарски думи е *talkъ, tarkъ, т.е. идентичен е на предложения от Юлиус Покорни tolku-тълкувам, говоря. Този корен се среща в тракийските лични имена Ситалк/Sitalces, Реметалк/Roemetalces, а и Торкос/Torkos.

 На пръв поглед изглежда странно думи с един и същ корен *talkъ, tarkъ да означават обяснявам, тълкувам, но и удрям, почуквам. Нека разсъдим обаче - опознато, изтълкувано е това, с което сме имали контакт, това, което сме докоснали, върху което сме оказали натиск.

 Първоначално *talkъ, tarkъ е имало смисъл само удрям, докосвам, но с течение на времето се поражда значение - обяснявам, тълкувам, говоря, а оттам и заповядвам.

Тълкувам е свързана и с нашата дума търкам (с корен* tarkъ), чието най-древно значение е удрям, оказвам натиск...опознавам.

 От тези сведения става ясно, че титлата таркан се обяснява с езика на старите балканци, които по време на Античността са познати като траки, а по-късно са известни под името българи.

 Присъствието на титлата при тюрки, иранци, монголци, не е мистерия. Все пак, както Плиний, така също още много други автори не само знаят за присъствие на траки в Средна Азия, но е известна и ролята на народа на Орфей в изграждането на културата на индийците.

 Сапарарите, едоните и киконите не са едиствените наши деди, които са изпратили свои хора край Хималаите, Каспийско море и т.н. На север от персите са се заселили масагетите, които Йордан определя като клон на гетите -Jord.(61). Прокопий пък обяснява, че масагетите и хуните (отъждествени от него със старите българи) са едни и същи хора -Proc.III.xi.9-10.

 Цитирайки Аврелий Виктор, Вилхелм Томашек споделя ценното сведение, че царят на северните траки Декебал е известен и като rex Sacorum-цар на саките – Die Alten Thraker, с.99. В издание на The Cambridge Ancient History c.247, британски учени изказват виждането, че споменатите от персите сака парадрая са де факто гетите. Причисляване на саките към семейството на масагетите, които Йордан определя като клон на гетите почитащи Залмоксис, прави Страбон –Strab.XI.8.8.

  Възстановка на костюма на благородник от средите на саките- автор Derzsi Elekes Andor

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0c/Sun_emperor.JPG/800px-Sun_emperor.JPG

 Както вече отбелязах, саките са определени като потомци на кшатрия – войнската класа на старите арийци- (G.Ch.Sagar, Foreign Influences in Ancient India, p.152). Понеже Ария е най-старото име на Тракия, а съществуват над дванадесет свидетелства за тракийски поход в Индия, то не е трудно да се разбере, че този поход и арийското нашествие в Индия са едно и също събитие. С идването си в Средна Азия, старите балканци повлияват не само индийците, но и други народи: перси, тюрки, монголци.

 Карта на Средна Азия, на саките принадлежат земите на изток от Партия, автор - Dbachmann

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/ad/Scythia-Parthia_100_BC.png

 Eто как титлата таркан попада сред народите на Средна Азия. Има дори ясни китайски извори, в които се казва, че согдийците, т.е. част от тракийските саки са тези, които съветват и организират тюрките. В своя работа руският учен Клящорный споделя следното: “Тюрки сами по себе простодушны и недальновидны, и можно внести между ними раздор. К сожалению, среди них живёт много ху (согдийцев), которые хитры и коварны; они научают и направляют (тюрков)!”

 http://kronk.spb.ru/library/klashtorny-sg-1964-3.htm#19

 Оказва се, че дедите ни са приели ролята на учители и наставници на други народи не едва през IX век когато разпространяват кирилицата и християнството, а доста по-рано, хилядолетия по-рано.

 Може ли да е случайност, че най-старото колело, най-старата писменост и най-старото обработено злато са намерени в земите ни? Може ли да е случайност и това, че според Николай Дерменджиев “нашата календарна схема от Слатино е датирана по 14С цели 8 столетия преди началото на древната датировка на египетския календар.”?  Може ли да е случайност факта, че древните градове край Юнаците, Пазарджишко и Провадия, Варненско изпреварват каменните стени на Рим с около 4000 години?

 Със сигурност не е случайност и това, че Орфей, Лин, Тамир, Евмолп, Имарад и др. наши предци са отговорни за създаването на гръцката култура. Религиозната доктрина на келтите също е повлияна от дедите ни. Иполит свидетелства за това как друидите са инструктирани лично от Залмоксис – обожественият мъдрец на гетите. Същите тези гети, които по време на ранното Средновековие заедно със своите роднини мизите ще освободят подтиснатите свои брая от римска власт. Да не забравяме и ролята на Дионис в създаването на индийската цивилизация.

 Ето какви хора са били предците ни – създатели на култура и разпространители на важни знания. Качествата си дедите ни са оформили в продължение на няколко хилядолетия развитие тук на Балканите, а не в дивата пустош на Алтай, Памир и Тибет. Уменията и способностите на нашите деди са кодирани в гените ни, а това е нашето най-голямо богатство. Земята ни неведнъж е завладявана, книжнината ни неведнъж е унищожавана, крепостите ни неведнъж са рушени, а градовете ограбвани и разрушавани, но враговете ни не са успели да унищожат духа ни.

 Докато знаем, че сме потомци на народа на светлината, докато пазим заветите и традициите на своите предци, няма зло, което да успее да ни затрие. Лъжите на врагове и чуждопоклонници замъглиха съзнанието на много сънародници. Много се отчаяха и предадоха, но и много бяха тези, които устояха и останаха верни на българщината. Тези хора ще стават повече и по-силни защото вече ще са напълно уверени, че са потомци на тези, които никога не са се предавали и винаги са разчитали на моща на своите мишци и на силата на духа си.