Блогът на Ник :: ИСТИНАТА ЗА БИТКАТА ПРИ ОНГЪЛА Автор: shtaparov

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.07.2017 22:41 - ИСТИНАТА ЗА БИТКАТА ПРИ ОНГЪЛА Автор: shtaparov

Автор: nikikm Категория: Политика

Прочетен: 542 Коментари: 2 Гласове:

ИСТИНАТА ЗА БИТКАТА ПРИ ОНГЪЛА
ИСТИНАТА ЗА БИТКАТА ПРИ ОНГЪЛА

За битката при Онгъла в 680 г. много е писано но малко е казано,а истината за нея още не е изяснена от историците поради недостига на информация за онази епоха и отдалечеността във времето,заличила всички спомени за нея. Не е без значение нейната голяма предистория и жестоката война с хазарите,в която Аспарух загубил живота си.

Аспарух до края на живота си воювал с хазарите и никога не прекратил войната срещу тях. Имал за какво да им отмъщава- те поругали Българските религиозни светини,нарушили посветени на боговете съюзни договори,изневерили на своя княз и назначили узурпатор на негово място,а в Българската земя извършили страшни опустошения в съюз с кръвните ни врагове- тюрките. Опасния съюз между хазари,тюрки,авари и византийци изглежда бил организиран от коварната дипломация на Погонат,който искал да се разправи с България заради това,че тя се обявила срещу неговите претенции за трона и подкрепила синовете на Мартина в династичната византийска борба.

Под ударите на тази коалиция България поела към разпад и възникнала опасност да изпадне в пълна дезинтеграция. Котраг- водача на Котрагите (Кутригурите,Сатурновите племена) поел към северните провинции на Стара Велика България,където се укрепил в неуязвими за турко-хазарските армии места. Баян (Боян) влязъл в колаборация с хазарите и бил принуден да работи за техните интереси,пазейки надежда че ще помогне на своите,ако му се удаде изгоден случай. Кубер направил същото,като избягал при аварите а Алцек с голяма група Българи-християни подирил спасение при своите единоверци в Италия. Останал само Аспарух.

Когато армиите на Аспарух се отдалечили от Кавказ обаче,те излезли от обсега на тюрките и станали неуязвими за техните атаки. Затова князът не срещнал големи трудности да спре набезите на отслабналите авари,а техния коалиционен партньор Погонат бил блокиран от арабите в Константинопол. От ударите на Аспарух се възползвал и Кубер: той извел своите поданици от аварските земи и отишъл в Македония,за да възвърне земята на дедите си и да освободи от римовизантийско робство тамошните Българи,подчинени наскоро от "византийците".

Тогава Аспарух се отправил към "византийските" земи с надеждата да отмъсти на императора за повдигната война,която заплашвала да унищожи България. С неговото доближаване се вдигнали на бунт срещу империята Памирските Българи около Дунава (Седемте "славянски" племена),настанали големи брожения и сред другите Български племена на Балканите. Знаейки че към тях наближава Великия княз,за чиито победи често чували но никога не го били виждали,те били обхванати от огромно въодушевление и не искали повече да търпят византийската зависимост. Така войната,започната от Погонат взела неочакван обрат и почнала да се обръща срещу него.

Аспарух не забравил и хазарите: по пътя си към Онгъла той разбил всичките им отряди,които го връхлитали а земите след себе си навярно е опожарявал за да блокира хазарските военни части,които биха опитали да го последват. Така подсигурил на първо време тила си,а разправата с хазарите отложил до разрешаване на конфликта с "византийците". Войната с тях не била предизвикана от него но била приоритетна сред всички останали,понеже "изворът" на злото бил в Цариград и първо той трябвало да бъде отстранен. Основната му идея била,че при успешно елиминиране на основния организатор коалицията е трябвало да се разпадне,което наистина се случило и потвърдило военностратегическия гений на Аспарух.

По време на конфликта с "Византия" обаче хазарите успели да се укрепят в завзетите Български земи на север от Кавказ и да организират мощна отбрана,която попречила на Аспарух да си ги върне. Затова следващите битки с тях били много трудни.

Битката при Днепър (703 г.),в която Аспарух дал живота си за родината изглежда е спечелена от Българите- инак те нямаше да могат да му издигнат могила и да го погребат с вледетелските почести,които му се полагали. В старите летописи неслучайно е написано,че той унищожил много измаилтяни (араби и хазари). Да- и араби включително,понеже той ги громял неуморно по кавказките граници на България,когато хазарите в тила му изневерили на конфедерацията,пленили с измама Бат Баян или го привлекли с измамни обещания и го принудили да им съдейства за превзимането на България. Планът бил страната ни да бъде хваната в "клещи" от хазари,тюрки,авари и византийци едновременно,за да бъде унищожена от обединените сили на тази мощна коалиция.

Оттеглянето на Аспарух от Кавказ обаче дало на арабите неочаквана почивка и шанс да организират армии,с които да нападнат Византия. Възмездието не закъсняло- в 674 г. те достигнали Цариград ("Константинопол") и го обсадили напълно,блокирайки пътя на напиращите към България византийски армии. Тогава в отговор на враждебните византийски действия Аспарух завзел Малка Скития (Северна Добруджа) и към 675-676 г. сложил своята граница по Кюстенджанския вал,очаквайки изхода от големия двубой между араби и византийци. След прогонването на арабите през 678 г. Аспарух знаел че ще бъде нападнат и подготвил няколко армии от 50-100 хиляди души всяка,но имал проблеми ту с аварите ту с хазарите и армиите му не били по всяко време под ръка. Затова византийската инвазия от 680 г. го изненадала донякъде а частите,които защитавали Онгъла се състояли от личната му княжеска гвардия и народното опълчение,което се притекло на помощ от близките райони. Той веднага пратил вестоносци да повикат резервните му армии,които не били далеко и останал в Никулицелския лагер,за да ги изчака.

Византийския император обикновено не тръгвал на война лично освен ако не смятал,че опасността е изключително голяма. Погонат несъмнено знаел за победите на Аспарух срещу араби,хазари и авари и се боял да влезе в сражение с него. Аспарух също не бързал да влезе в сражение,понеже очаквал елитните му армии скоро да пристигнат а никога преди това не бил воювал срещу прославените византийци,които попилели арабите при Константинопол. Затова ситуацията останала патова няколко дни когато императорът изведнъж получил известие,че пътищата за снабдяване с продоволствия са отрязани а една или две огромни Български армии пристигат на вихрените си коне и са почнали да преминават Дунав,като неусетно са го обградили отвсякъде и отрязвайки пътищата за отстъпление,наближават за да се хвърлят срещу него. За отстъпление вече било късно- голямата му армия била тежко подвижна грамада,която не можела да се изнесе за един или два дни а клещите около нея се затваряли и пътищата за снабдяване- отвсякъде прекъснати.

Затова Погонат преценил добре обстановката щом разбрал,че битката е загубена преди да е паднал и един войник а всичките му усилия са отишли нахалос,понеже се е хванал в собствената си клопка. Тогава измислил историята с подаграта,за да опази честта си и тихомълком избягал от бойното поле което щяло да погълне цялата му армия,с надеждата да спаси поне себе си и да не предизвика ново арабско нашествие срещу империята.
Историята за подаграта на императора е съшита с бели конци лъжа,целяща да опази византийското честолюбие и да предпази империята от повторно арабско нашествие. По време на битката при Онгъла Погонат бил 28 годишен а медицината не познава феноменален случай,в който 28 годишен младеж да е развил подагра най-малко пък такава,която да се нуждае от спешно лечение. Затова забравете подаграта- не е тя тази,която е накарала лично императора да се вдигне на война,а после да заглоби цялата си армия в блатата и да попадне в обкръжение заедно с нея. Да не забравяме и това,че Аспарух бил гениален пълководец,сразил армиите на четири държави едновременно (Арабия,Хазария,Авария и Византия),затова било изключително трудно да се воюва срещу него. Императорът тъй или инак бил почти неопитен младеж- новобранец в сравнение с Аспарух,който лесно го излъгал да вкара армиите си в приготвения капан.

Така Погонат си платил за инвазията срещу България,започнала със затваряне на Българската арианска църква "Прима Юстиниана",която Юстиниан I открил в Македония за да спре войната на Българите срещу империята и да ги привлече за свои съюзници. Това е една от най-големите битки на цялото средновековие и след нея се оказало,че в цяла Европа няма по-силна армия от Българската. Изходът от тази битка променил из корен съдбата на Европа и света като възродила огромната мощ на Българската империя и за пореден път превърнала страната ни във велика сила.

Нагоре