Неотдавна стана ясно, че от три години МВР не е давало униформи на своите служители. И това в държава, управлявана от полицай, който наду бюджета на МВР. Същевременно за последните 10 години една фирма за облекла, любимка на властта, печели всички обществени поръчки за униформи на МВР и още куп държавни служби и министерства. Общата стойност на спечелените поръчки е близо 80 млн. лева.
Някои от поръчките за униформи излизат на цената на модни костюми от „Бос” и „Валентино”. Други надхвърлят като единична цена 2-3 пъти каквато и подобна дреха да купиш от който и да е мол в България. Не, не е шега. Ето цялата история хронологично.

Представляващите фирма „Аполо“ ООД Веска и Никола Цветанови, когато участват в тръжни процедури по възлагане на обществени поръчки, все едно играят на тото 1 от 1. Винаги печелят. Отначало играят „с дребни суми, но редовно”. Първите им поръчки са за по десетки хиляди левове, докато стигнат до милионите.  Първият успешен удар на Веска и Никола Цветанови е когато измежду 11 участници в конкуренцията за възлагане на поръчка от страна на Националната компания „Железопътна инфраструктура“ за „Доставка на лятно униформено облекло и лятно специално работно облекло, по особени позиции“, в размер на 372 294 лв. без ДДС, именно „Аполо“ ООД печели тръжната процедура. Датата е 15. 06. 2007 г.

Изминало е по-малко от месец, когато на 12. 07. 2007 г., отново сред 11 участници, НК „Железопътна инфраструктура“ възлага на „Аполо“ ООД отново поръчка за „Доставка на лятно униформено облекло и лятно специално работно облекло, по особени позиции“, този път за далеч по-скромната сума 40 468 лв. без ДДС. Отново след по-малко от месец, на 06. 08. 2007 г., този път само в конкуренция с още 2 участници в тръжната процедура, на „Аполо“ ООД е възложено от „Летище София“ ЕАД „Изработка и доставка на работно облекло за 2007 и 2008 г.“, на сума 57 731 евро с ДДС. Следва спечелена тръжна процедура, обявена от Агенция „Митници“ на 27. 08. 2007 г. за „Изработка и доставка на униформено облекло за митническите служители“, в размер на 39 435 лв. без ДДС.

Както по-нататък се прояснява, участието в четирите описани дотук тръжни процедури е било напълно достатъчно за Веска и Никола Цветанови, за да се самообяват (не без чужда помощ) за доктори хонорис кауза по спечелване на тръжни процедури. Което се оказва и напълно достатъчно конкуренцията да си глътне езика и повече да не смее да оспорва правото на „Аполо“ ООД да печели.

в тръжна процедура „Аполо“ ООД получава от НК „Железопътна инфраструктура“ поръчка за „Доставка на униформено облекло“ на сума 1 274 607 лв. без ДДС.

Пътем фирмата на Веска и Никола Цветанови изстрелва в аут няколко конкурента при други тръжни процедури: от Министерство на отбраната за „Доставка на обувни изделия за нуждите на СВ при участие в мисии зад граница“ на сума 453 925 лв. без ДДС, на 19. 10. 2010 г.; отново от Министерството на отбраната, само десет (!) дни по-късно „Аполо“ ООД получава поръчка в размер на 1 465 164 лв. без ДДС за „Доставка на бойна униформа за нуждите на сухопътни войски при участие в мисии зад граница“.

Една единствена фирма, подала оферта е „Аполо“ ООД, и на търг на Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието, за поръчка за униформено облекло в размер на 152 271 лв. без ДДС, като решението за възлагането на поръчката е взето на 01.07. 2011 г. На 04.11. 2011 г. отново Министерството на отбраната възлага на „единствената фирма, подала оферта“ – „Аполо“ ООД, поръчка за „Доставка на бойни униформи и обувки за нуждите на Сухопътни войски при участие в мисии зад граница“, на сума 200 295 лв. с ДДС. Опитът, придобит дотук от Веска и Никола Цветанови, издига на по-високо ниво техните цели – възложените поръчки стават далеч по-значителни в парично изражение. На 16. 11. 2011 г. Министерство на вътрешните работи определя „Аполо“ ООД за доставчик на облекло на сума 1 989 250 лв. с ДДС.

Но ето че идва и „Златният ден“ за Веска и Никола Цветанови. На 28. 11. 2011 г. същото Министерство на вътрешните работи, когато там в битността си министър е

четири отделни поръчки за униформено облекло, в размер на 2 933 000 лв. без ДДС, 2 155 000 лв. без ДДС, 1 796 800 лв. без ДДС,  10 845 833 лв. без ДС, или общо за 17 730 633 лв. без ДДС, а с Данък добавена стойност пълният размер на разходите за държавния бюджет е 21 276 759,6 лв.
Пътем „Аполо“ ООД – редно е да го наричаме „Кръгът „Аполо“ ООД“, – не се отказва и от по-дребни поръчки: на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури за доставка на работно облекло в размер на 47 355 лв. без ДДС, като датата за решението е 24. 07. 2012 г. Отново следва номерът с „една подадена оферта“ пред Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието в размер на 100 080 лв. с ДДС. Фокусът с единствена подадена оферта е демонстриран и от „Дирекция на собствеността и социални дейности“ на 28. 08. 2012 г., като поръчката е на сума 1 871 016 лв. с ДДС.

На терена се появява нов, и то много крупен възложител – Министерство на земеделието и храните чрез своите държавни горски предприятия. Оттук започва и участието на Асоциацията за борба против корупцията в България (А. Б. К. Б.) в противопоставянето на целия модел за източване на държавни средства в условия на непрозрачност, липса в повечето случаи дори на формална конкуренция при извършването на тръжните процедури, и без граждански контрол над повтаряемостта на отработения цикъл за машинации.
Всъщност историята, която привлече вниманието на А. Б. К. Б., започва само дни след началото на 2013 г. Тогава директорите на шестте държавни предприятия, които управляват горските територии и ловните стопанства у нас, без никакво официално нареждане от горна инстанция – което съвсем не означава, че не им е било изсуфлирано с командна интонация – стигнали до странно споразумение.
Всички те решили да обуват и обличат работниците си от …

Дългата клечка да ги представлява в тази значителна по обем обществена поръчка се паднала на директора на Югозападното държавно предприятие със седалище в Благоевград – инж. Светослав Петров.
Заданието – така, както е публикувано в сайта на Агенцията за обществени поръчки – е за „изработка и доставка на униформено представително теренно облекло“ за всички служители в държавните горски предприятия. Условията за участие в търга са често прилагана матрица за отсяване на „неудобните“ кандидати. Неудобни – понеже са в състояние да предложат по-ниска цена от фирмата, която се оказва победител в конкурса.

Първо: още в описанието на изискванията към участниците в бъдещото състезание е посочено, че производителите на облеклата и обувките са задължени да докажат, че „разполагат със свободни финансови ресурси в размер на 4 млн. лева“! Иска се и наличие на банкова гаранция от 110 000 лв. Освен това участниците в търга са длъжни да удостоверят, че за последните години са реализирали оборот от не по-малко от 8 млн. лв. И като последен гвоздей върху ковчега на излишната конкуренция е поставено изискването фирмата-участник да има минимум 150 официално наети и съответно осигурени работници.
Друго, непривично за която и да е законосъобразна процедура, обстоятелство е, че никъде в обявлението на тази поръчка не са описани бройки – нито на костюмите, нито на шубите и на панталоните, нито пък на обувките и другите аксесоари от служебното облекло, които ще бъде длъжен да изработи бъдещият победител в надпреварата. В точката на заданието, назована в документацията „общо количество и обем“, е записано: „Съгласно посочения  в документацията брой и не повече от броя на служителите и работниците в предприятията“. Но публичен документ, в който да са посочени изрично точно тези „количества и обем“ липсва.
Решението и задължителното публично обявление за тръжната процедура са в един и същи ден – 22 януари 2013 г. Срокът за подаване на документи първоначално е до 15 февруари. Но, очевидно някой е съобразил, че по този начин е нарушено законовото изискване за наличие на поне едномесечен срок за подаване на документацията и той допълнително е удължен до 25 февруари. Победителят, който е излъчен месец по-късно, е столичното дружество с ограничена отговорност „Аполо“, представлявано от Веска и Никола Цветанови.
Оттук нататък започва същинската история за тази обществена поръчка. Асоциацията за борба против корупцията в България (А. Б. К. Б.), като се позова и на обстойно разследване, извършено от в. „Банкеръ“, подаде сигнал за прокуратурата на РБ, с вх. № 2956/07. 03. 2014 г., по описа на деловодството на ВКП, за наличие на основателни съмнения за извършено значително ощетяване на българската държава.
Оказва се, че за мъжките зимни

а за дамските – по 315 лв. Летните униформени якета са купени по 155 лв., а зимните шуби по 255 лв. Унифоменият панталон е с единична цена 46 лв., а шапките – по 27 лв. броя.
От една шивашка фабрика, която работи у нас маркови облекла за клиенти от Париж и Рим, научаваме, че французите и италианците плащат на българските производители за модно лятно яке по 50 лв., а мъжките костюми се изкупуват по 80 лв. Най-шокираща е заплатената цена по тръжната процедура за зимните поларни панталони, доставени на горските служители – по 37 лв. Според нашите производители цената на материала за такъв панталон е … 8 лв. метъра. За един панталон са необходими 1,20 м, шевът дори при моден дизайнер и единична бройка не надхвърля 20–25 лв., а когато става дума за серийно производство и 1023 броя такива панталони (данните са от официалната справка по фактура), цената на производителя за труд не надхвърля 5 лв. Следователно себестойността е около 14,60 лв. Разликата по продажната цена е 22,40 лв., или 153 % печалба.
Обувките, с които „Аполо“ ООД е отчело изпълнението на тази позиция в поръчката, са внос и са произведени от турската фирма „Якуноглу“ и са калкулирани по 275 лв. за чифт. Този същият производител „Якуноглу“ преди години е доставял специализирани и отговарящи на по-високи изисквания за качество ботуши за британската армия на по-ниски цени, отколкото българската държава плати за обикновени обувки.
Всички налични улики за раздуване в пъти на реалните производствени (или цени на внос) на артикулите обаче бяха пренебрегнати от прокуратурата и тя прие „аргументите“ на „Аполо“ ООД за цените на продадените на държавата стоки, че са тяхното „високо качество“, както и „разходи за персонал, транспорт, данъци и офис разходи“. Всичко това на сума 10 983 829 лв. без ДДС.
Обстоятелството, че държавното обвинение отказа да защити икономическия интерес на държавата веднага създаде благоприятни обстоятелства процедурата не само да бъде повторена, но и обемът на  ощетяването на българския данъкоплатец да бъде драстично увеличено.