Френският посланик в София – Ерик Льобедел, явно продължава маниакалната идея на самонадеяния си предшественик Ксавие дьо Кабан да се изживява като ментор, да ни диктува как да устройваме държавата си и дори да четем собствената си история съобразно техните вкусове. Пред Българската национална телевизия, с добре познатото чувство за превъзходство на генерал-губернатор в някоя френска колония Льобедел обяви на „туземците“ пред екрана, че имали „усложнено отношение към историята“. И не разбирал „тенденцията да се преувеличават измеренията на турското робство в България“.

Историческата неграмотност на някои западни лидери и дипломати спрямо събитията от миналото ни е пословична, опитите им да преиначават истината в полза на своята геополитика – също. Ние българите трябва да забравим „измеренията“ на онези страшни 5 века, когато варварската империя на султаните целенасочено и безмилостно почти унищожи българския генофонд. Трябва да забравим 500-годишния геноцид над нашия многострадален народ, милионите мъже, жени и деца избити от дивите азиатски орди или продадени по пазарите за роби, мъченията, издевателствата, кръвният данък за попълване на еничарския корпус на всеки пет години… Да забравим насилственото ислямизиране на стотици хиляди хора, реките от кръв, когато посечените бебета „умирали учудени от блясъка на сабята“ – по думите на кореспондента на Лондонския „Дейли нюз“ Макгахан… Да забравим дивашката преизподня, в която народът ни бе натикан с огън и меч, а развитието му спряно за векове.

Това се опитва да внуши, лицемерно от екрана, емисарят от Париж с дипломатически имунитет, сънародникът на великия писател Виктор Юго, който потресен от турските зверства бе заявил публично: „ Има минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва да я слушат. Трябва да се сложи край на империите , които убиват, стига кланета!“… Същото говорят и пишат по онова време известните френски журналисти Жан дьо Вестин, Жан Петри, Емил Жирарден. Към тях се присъединяват Оскар Уайлд, националният герой на Италия Джузепе Гарибалди, американецът Юджийн Скайлър, колосите на руската и световната литература като Достоевски и Тургенев, а британският политик Уйлям Гладстон издава специална брошура със знаменателното заглавие „Уроци по клане“.

Тази гавра на френския посланик Льобедел с нашата историческа памет и със страданията на милиони българи по време на османското „присъствие“ бе посрещната от властите в София с обичайното срамно мълчание. Вместо да бъде извикан незабавно в нашето външно министерство, където да поискат от него публично извинение, а ако откаже, да му внушат по съответния дипломатически начин, че трябва да се отправи към Терминал -2 на Софийското летище с еднопосочен билет за Париж. Разбира се, че не може да очакваме „специалистката“ по т. нар. македонски език, външният министър Екатерина Захариева да намери у себе си достатъчно кураж и достойнство, за да го направи. Ако не беше така, арогантният посланик на Турция отдавна щеше да бъде обявен за персона нон грата и изгонен от страната, заради непрестанна и груба намеса във вътрешните работи на страната ни. Същата съдба можеше да имат и някои презокеански дипломатически представители, които гледат на България като на американски протекторат – каквато всъщност е политиката на Вашингтон. Спрямо нас, проблемът обаче е във васалното угодничество и острият дефицит на национална чувствителност, в политическото сутеньорство, съчетани с нисък интелектуален и управленски хоризонт на нашия държавен елит — отличителна черта на обитателите по високите етажи на властта след криминалния преход към криворазбрана демокрация. И логично — слугинското раболепие към някои чужди столици, което ни превръща в „периферия“ и ни отрежда място в килера за прислугата.

Димитър Аврамов – член на Националното оперативно бюро на Военния съюз и ръководител на неговия Информационно-аналитичен център

 

Дали е травестит? Или е само обикновен френски евроинтегриран педераст!?