Макар и рядко, понякога на Балканите правдата тържествува и историята отмъщава на своите фалшификатори. Днес това се случва на македонизма, заченат в края на 19 век в белградската лаборатория на сръбския национализъм. Това, което не успяха да сторят армиите на Царство България през двете балкански и двете световни войни, ще го направят албанците в Република Македония, изцяло превзели Западна Македония и получили статута на втори конституционен народ.

Изкуствената македонска държава с измислената си история изживява последните години на своето трагикомично съществуване. Трагедията е в съдбите на избитите и насилствено сърбизирани и македонизирани хиляди българи във Вардарска Македония при монархическа и комунистическа Югославия. Комедията са жалките напъни на македонистите да ограбят българската история, да сърбизират българския език, обявявайки се за потомци и на Александър Македонски.

Защо България капитулира пред държава на изкуствено дишане, в която еничарството е официализирано и всичко българско е анатемосано, в която е признато дори египетско малцинство, но не и българи?

Защо точно българско правителство, в което вицепремиер и военен министър е председателят на ВМРО, вдига бялото знаме и предава идеалите на Тодор Александров и Иван Михайлов, заради които поколения българи воюваха със сръбските колонизатори на тази свещена българска земя?

Защо ще подписваме договор със страна, в която над 70 години учебниците по история и литература са наръчници по антибългаризъм, присвояващи българската история и обявяващи за македонци цар Самуил, Братя Миладинови, Гоце Делчев, Яне Сандански, Никола Вапцаров и още стотина български възрожденци?

На 1 или 2 август българският премиер ще подпише договор с Република Македония, с който ще поругае паметта на българските воини и комити, живели и погинали за Вардарска Македония. Всъщност Борисов ще подпише не с македонския премиер, а с македонизма. Защото с подписа си ще признае две антибългарски творения на Коминтерна (1934) и сърбоюгославските комунисти (1944) – македонска нация и македонски език.

Апологетите на договора повтарят като латерни, че според международното право се признават само държави, а не нации и езици. Но удобно забравят, че Македония е много повече от съседна нам държава.

Християнското население на тази територия е 99 процента българско, неговият език е югозападният български диалект, а историята му е неразделна част от българската историческа съдба. Подпишем ли двустранен договор, с който признаем този диалект за различен от българския език, ние признаваме и измислената македонска нация, а с нея и написаната след 1944 г. в Белград македонска история.

Външната министърка Екатерина Захариева обяви, че документът ще бъде подписан на два езика – български и македонски. Три месеца след ратификацията учени и историци ще оценяват как двете страни изпълняват договора, като специално ще следят за негативни публикации в македонската преса.

Що за стока е договор, в който има мониторинг върху медиите в Скопие, а се пропуска най-важното – учебниците по история и литература в средното и висшето образование, както и академични издания по темата, представляващи Еверест от лъжи и нагъл грабеж от средновековната и възрожденската ни история?

Пак ще кажа: Зад капитулантския договор стои не друг, а шефът на ВМРО, който заради евроатлантическата кауза жертва каузата на македонските българи.

Защо Каракачанов вдига бялото знаме? Обяснението е с четири букви и се чете на един дъх: НАТО!

След като приобщиха Хърватия и Албания, а преди месец форсирано приеха в редиците си Черна гора и отрязаха достъпа на руския военноморски флот до адриатическите пристанища, щатските генерали сега ще дисциплинират и Македония. И така ще контролират Балканския полуостров, където Турция и Гърция отдавна са членове на НАТО, Румъния и България са новите бойни партньори на Чичо Сам, а Косово приюти американската военна база „Бондстийл“. След въздушните удари на НАТО срещу Югославия Балканите са новата фронтова линия между САЩ и Русия, а Македония е единственото бяло петно в балканската карта на пакта.

Стратегията на алианса предвижда Гърция да оттегли македонското вето за НАТО, а България да прекрати съпротивата си срещу македонизма. Гърците обаче не отстъпват и няма да е изненада ако принудят македонско-албанския кабинет да смени името на държавата, дори и националния им флаг – звездата на Вергина от времето на Филип II Македонски.

За разлика от българския си колега, македонският премиер Зоран Заев лично представи договора на закрито заседание в македонския парламент. И откровено заяви: „Договорът не отрича македонската идентичност, език и народ. В документа няма дилеми, че става дума за две държави, два народа и два езика“.

Бойко Борисов мълчи, оставяйки опасното минно поле на министрите Екатерина Захариева и Красимир Каракачанов. Впрочем защо договорът е секретен и в двата парламента, като в българския депутатите го четат срещу клетвена декларация да не разгласяват съдържанието му? Какво им е тайното на официални дипломатически книжа, които само след броени дни ще са публични?

Само този факт е достатъчен, за да видим гузната съвест на българските автори на договора. За критиките на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ към документа няма да говоря, още по-малко приемам забележката, че софийските критици на договора били духовни близнаци на антибългарската опозиция в Скопие.

Макар и с различни нюанси и управляващите, и опозицията в Македония изповядват радикалния македонизъм. Докато малцината критици на договора в България стъпваме на необорими исторически факти и на основателното опасение, че подписът ни под такъв документ легитимира македонистката доктрина и не елиминира бъдещи териториални и малцинствени претенции.

Който мисли обратното, нека посети Скопие, за да види как македонската столица се е изродила в комичен мраморен монумент на държавната кражба на чужда история – до Александър Македонски и коня му Буцефал исполински ръст извисяват цар Самуил, Гоце Делчев и плеяда български възрожденци…

Формулата на справедливия договор е само една: Подписваме със Скопие, ако македонските управници извършат тотална ревизия на учебните програми по история и литература в средното и висшето образование, отказвайки се от претенциите си към българската история и култура.

Република Македония наистина има собствена история, хибридна култура и сърбизиран език, но те са родени след септември 1944 година. Само това можем да признаем.

Вестник „Уикенд“
27 юли 2017 г.