
Така нареченият Европейски съюз започна да се разширява с нови страни-членки, почти взривоподобно още от средата на 90-те години на 20 век. И нямаше значение дали страната е готова за интеграция с богатите държави от Запада или не.
Защото целта на ЕС никога не е била създаване на нормален съюз между равноправни държави, които да си помагат в икономическото развитие.
Целта на ЕС никога не е била и някаква „интеграция“ на новите страни-членки в структурите на тази гигантска прахосмукачка Брюксел.
Основната задача на Запада бе да ограби ресурсите на източноевропейските страни, да ликвидира техните икономики и да използва териториите им като плацдарм за нападение срещу Русия. След като обгради Руската федерация със система от военни бази.
С други думи, за ВТОРИ ПЪТ започна осъществяването на веднъж провалилия се през 1944 г. с гръм и трясък, план „Барбароса“.
Само че авторите на плана „Барбароса 2“ отново допуснаха големи грешки. И една от най-големите бе, че в соросоидната организация ЕС бяха наблъскани като сардели в консервена кутия, държави, които бяха НЕСЪПОСТАВИМИ в икономическо, културно и политическо отношение.
Богатият Запад нахлу със своите стоки на пазарите на малките източноевропейски държави и за няколко години съсипа икономиките им почти непоправимо. Източна Европа потъна в капиталистическия ад. И, съвсем естествено, хората проклеха убийците на своите държави.
Втората грешка бе, че Брюксел обеща на страните от бившия съветски блок демокрация и благоденствие. Обаче само след броени години стана ясно, че нито демокрация ще има, нито благоденствие. Хората усетиха, че ги превръщат в роби.
Третата грешка на ЕС-овските чиновници бе, че се опитаха да унифицират страните-членки като унищожат техните традиции, култура и историческа памет. Ще споменем само най-прясното събитие – събарянето на паметника „1300 години България“. Демонтирането на това културно-историческо съоръжение не бе необходимо на никого. Но „господарите“ от запад решиха да покажат мускули, на и без това съсипаните, източноевропейски държави.
Четвъртата грешка бе насажданата русофобия сред страните-членки. А това пречеше много на икономиките на всички страни в ЕС.
Така, в недрата на Евросъюза се зароди БУНТЪТ. Отначало мълчалив и негласен, той постепенно нарастваше с годините, докато не избухна с пълна сила.Най-напред бе „железният“ унгарски премиер Виктор Орбан, който нееднократно заявяваше, че ЕС трябва да се реформира. И да спре мигрантите. Иначе ще изчезне.
След това дойде ултиматумът на словашкия премиер Робърт Фицо, който се закле, че няма да пусне стоките от Запада да припарят в неговата страна. Защото са боклуци, които само тровят народа му.
Разбунтува се и Чехия. Те бяха против русофобията и ограничаване правата на суверенните държави да решават сами с кого ще са приятели, с кого ще търгуват и с кого – не.
Преди седмица въстана и Полша. Поляците се обявиха против диктата на брюкселските чиновници, които решаваха кое е правилно да се прави и кое – не.
Не остана настрани и България. Нашият президент Румен Радев много пъти заяви, че с Русия ни свързва вековна братска дружба, чиито корени се крият далеч в миналото. И че икономическите интереси на България изискват приятелство и сътрудничество с РФ във всички области.
Така се оформиха 5 страни, които не желаеха да спазват налаганите им от ЕС „правила“. А страните от Вишеградската четворка заявиха, че повече няма да изпълняват каквито и да било разпореждания на Брюксел. И ще се съобразяват единствено с националните интереси на своите държави.
Брюксел реши да налага санкции на Полша и Унгария. Да ги лиши от право на глас в Европейския съвет и Еврокомисията. Но такава политика на санкции не решава никакви проблеми. Само ги усложнява.
Не стига, че ЕС налага санкции на Русия, без да има каквото и да било основание за това.. Но сега Брюксел трябва да „наказва“ и самите страни-членки на Евросъюза. Това означава, че в ЕС има нещо гнило.
Затова Великобритания напусна ЕС. И ако брюкселските чиновници не се опомнят, скоро от Евросъюза ще избягат и други страни. А самият, така наречен „съюз“ ще се разпадне. Защото колониалното робство в 21 век не е форма, в която държавите и народите желаят да участват.
Автор Иво МакедонскиТагове:
2. radostinalassa
3. varg1
4. mt46
5. iw69
6. wonder
7. laval
8. kvg55
9. zahariada
10. reporter
11. kunchev
12. getmans1
13. djani
14. leonleonovpom2
2. shtaparov
3. katan
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. milena6
8. dobrota
9. ambroziia
10. vidima
2. lamb
3. sarang
4. wrappedinflames
5. hadjito
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iva971
9. iw69
10. vesonai