Един икономически убиец споделя: Джон Пъркинс за това как Гърция падна жертва на “икономическите убийци”. (бележка: ситуацията в България е абсолютно същата)

Авторът на “Признанията на един икономически убиец”, дискутира как Гърция и другите страни-членки на Еврозоната станаха новите жертви на “икономическите наемни убийци”.

Не за първи път Джон Пъркинс прави признания. Неговата доста нашумяла книга “Признанията на един икономически убиец” разкрива как международните организации като международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, докато публично обявяват “спасяването” на страдащи държави и икономики, вместо това залагат примка на техните правителства: обещавайки поразителен растеж, блестяща инфраструктура и бъдещо икономическо благоденствие – единствено, ако тези страни вземат заеми от горните организации. Далеч от постигането на неудържим растеж и успех, тези държави, вместо това, стават жертва на увеличаващ се и вреден държавен дълг.

Тогава идва времето на “икономическите убийци”: обичайно изглеждащи хора с обикновени биографии, пристигащи в тези държави и налагайки жестоки политики на остеритет (орязване на социалните услуги и пестене), предписани от МВФ и Световната банка като “решение” на икономическите затруднения, които те изпитват в момента. Хората като Пъркинс са обучени да изстискат и последната капка богатство и ресурси от тези пържещи се на огън икономики и тези хора продължават да правят това дори и днес. В това интервю, което бе излъчено по гръцкото радио (Dialogos Radio), Пъркинс обяснява как Гърция и страните от Еврозоната са станали жертва на тези икономически убийци. Интервюто е публикувано на 11 септември 2014 г.

Майкъл Нервадакис (МН): В книгата си пишете за дългогодишната си професия на икономически убиец. Кои са тези икономически убийци и с какво се занимават?

Джон Пъркинс (ДП): Накратко, работата ми бе да идентифицирам страни, които имат природни ресурси, нужни на нашите корпорации. Такива неща могат да бъдат петрол или пазари, или транспортни системи. Има толкова много различни неща. Веднъж идентифицирали тези държави, ние организираме доставката на огромни заеми за тях, но парите никога практически не отиват в тези държави. Вместо това те отиват в нашите корпорации, които строят инфраструктурни проекти в тези държави – неща като електрически централи и магистрали, облагодетелстващи местните богати, както и нашите корпорации, но не и болшинството от гражданите, които не могат да си ги позволят, а на тях именно остава след това огромният дълг, точно както Гърция днес – огромен дълг.

Веднъж вързали ги с този дълг, ние се връщаме, обикновено чрез МВФ, в случая с Гърция това са МВФ и Европейският съюз, с огромни искания: увеличете данъците, намалете харченето, разпродайте държавна собственост на частни компании – неща като енергийни компании и водопроводната система, транспортната система и т.н. Приватизирайте всички тези неща и практически се превърнете в наши роби, роби на корпорациите ни, на МВФ, а във вашия случай – на ЕС; С две думи – организации като Световната банка, МВФ, ЕС са инструменти в ръцете на големите корпорации, това, което аз наричам “корпокрация”.

МН: И преди да разгледаме конкретно случая с Гърция, нека поговорим малко повече за начините, по които оперират икономическите убийци и тези организации като МВФ. Вие споменахте как те пристигат и работят за натоварването на тези страни с огромни дългове, че парите влизат и моментално след това излизат обратно. Вие също споменахте в книгата си за умишлено пренадутите оптимистични предвиждания за икономически растеж, които са рекламирани на политиците в тези държави, но които всъщност нямат потвърждение в реалността.

ДП: Точно така, ние им доказваме, че ако тези инвестиции бъдат направени в тези енергийни проекти, икономиката ще нарасне с феноменални темпове. В действителност, когато се инвестира в тези инфраструктурни проекти, наистина се наблюдава икономически растеж, но резултатът от него се свежда до това, че богатите стават още по-богати. Той не подобрява положението на болшинството от хората и това се наблюдава днес в САЩ.

Например, където можем да покажем икономически растеж, растеж на брутния вътрешен продукт (БВП), в същото време безработицата се увеличава или не спада и броят на хората, губещи къщите си поради невъзможност да изплащат ипотеките си, нараства или не намалява въпреки икономическия растеж. Растежът облагодетелства най-богатите, тъй като те, статистически погледнато, държат огромната част от икономиката. Както и да е, ние ще ви покажем, че когато се инвестира в тези инфраструктурни проекти, икономиката ви ще расте и дори ще ви докажем, че тя ще расте много по-бързо, отколкото някога би могла и всичко това само за да оправдаем взимането на тези огромни, невероятни, болни заеми.

МН: За всички страни една и съща примка ли се използва? Например атакуваните държави богати на природни ресурси ли трябва да бъдат или обичайно притежават някакво друго стратегическо значение за силните на деня?

ДП: Да, всички тези неща. Ресурсите могат да са под всякаква форма: такива са материалните ресурси като минерали или петрол; друг ресурс е стратегическо географско положение; друг ресурс е голям пазар или евтина работна ръка. Така че различни страни имат различни привлекателни за корпорациите неща. Мисля, че това, което днес наблюдаваме в Европа, не е по-различно, включително и в Гърция.

МН: Какво се случва, когато атакуваните страни-цели задлъжнеят финансово? Как тези големи сили, икономически убийци, тези международни организации се връщат и взимат “парчето месо”, ако мога така да се изразя, от държавите, които са натоварени с тежък дълг?

ДП: Става чрез настояване тези страни да приемат политика на разпродаване на държавните инфраструктурни компании, водоснабдяването и канализацията, може би училищата, транспортната система, дори затворите на големите корпорации. Приватизирай, приватизирай! Позволяват ни да построим военни бази на тяхната територия. Много неща могат да се направят, но основното е, че те стават обслужващ персонал на това, което наричам “корпокрация”. Трябва да си припомните, че днес имаме световна империя и тя не е Американска империя, не е национална империя. Тя не помага много на американския народ. Тя е корпоративна империя, където управляват големите корпорации. Те контролират политическия процес в САЩ и до голяма степен политиката на страни като Китай, а и в целия свят.

МН: Джон, разглеждайки сега конкретно случая с Гърция, разбира се Вие споменахте, че вярвате, че страната е станала жертва на икономическите убийци и тези международни организации… Каква бе реакцията Ви, когато за първи път чухте за гръцката криза и за приетите мерки за преодоляването й?

ДП: Следя Гърция от дълго време. Бил съм в предавания по гръцката телевизия. Гръцка филмова компания направи документален филм, озаглавен “Извинението на един икономически убиец”, а също съм прекарал доста време и в Исландия и Ирландия. Бях поканен в Исландия, за да помогна за насърчаването на хората да гласуват на референдума против изплащането на дълговете им. Аз сторих това и ги насърчих да не го правят и те гласуваха с “НЕ”, и в резултат на това сега Исландия се справя доста добре икономически в сравнение с останалата част на Европа. Ирландия, от друга страна – опитах се да направя същото и там, но изглежда ирландският народ гласува срещу референдума, въпреки че имаше много сигнали за корупция.

В гръцкия случай реакцията ми бе: “Гърция е ударена от икономически убийци”. Няма никакво съмнение в това. Разбира се, Гърция е направила грешки, лидерите ви са направили някои грешки, но в действителност гръцкият народ не е направил тези грешки, а сега хората са карани да плащат за грешките на лидерите си, които често са действали в тайно споразумение с големите банки. Така някои хора са направили невероятно количество пари от тези т. нар. “грешки”, а сега хората, които не са направили тези грешки, са карани да платят цената. И това се случва навсякъде по света. Виждали сме го в Латинска Америка. Виждали сме го в Азия. Виждали сме го в толкова много места по света.

МН: Това директно води до следващия въпрос: От моите наблюдения, поне за Гърция, кризата се съпровожда с увеличаване на самообвиняването и самоподценяването. В Гърция съществува това виждане в много хора, че страната се е провалила, че народът се е провалил… дори вече почти няма никакви протести в Гърция и разбира се съществува това огромно “изтичане на мозъци” – много хора напускат страната. Дали всичко това Ви изглежда познато с други страни, в които сте “работили”?

ДП: Разбира се, това е част от играта: Убеди хората, че грешката е в тях, че те са с незначителни способности. Корпокрацията е особено добра в това. Направи го, когато бе във Виетнамската война, убеждавайки света, че северните виетнамци са като дявола; днес са мюсюлманите. Това е политиката на врага – те срещу нас. Ние сме добрите, правим всичко по правилния начин. Те са грешните. И в този случай цялата тази енергия е насочена към гръцкия народ, за да каже: “вие сте мързеливи; не сте направили правилните неща; не сте следвали правилните политики”, когато в действителност голяма част от обвиненията трябва да бъдат отправени към финансовата общност, която насърчи Гърция да следва този път. И бих казал, че имаме нещо много подобно, случващо се в САЩ, където хората са карани да вярват, че понеже са изгубили дома си, поради невъзможност да обслужват ипотечния си заем, те са били глупави и са купили грешната къща, надвишавайки бюджетните си възможности.

Всъщност техните банкери са им казали да го сторят, а навсякъде по света хората обикновено вярват на банкерите си, или поне преди вярваха. В САЩ преди никога не вярвахме, че банкер би ни казал да купим къща на стойност $500 000, ако в действителност бихме могли да си позволим само $300 000. Мислехме, че е в интерес на банката да си изплатим ипотечния заем и да не ни вземе къщата. Но преди няколко години това се промени и банкерите казваха на хора, които могат да си позволят заем от $300 000 да вземат заем от $500 000. “Затегни колана, след няколко години тази къща ще струва милиони долари; ще спечелиш много пари”… В същото време цените на недвижимото имущество спаднаха; пазарът се срина; банките взеха къщите обратно, препакетираха ги и ги продадоха отново – двоен удар. На хората бе казано: “Вие сте глупави. Вие сте алчни. Защо сте купили толкова скъпа къща?” Но в действителност банкерите им казаха да ги купят, а те бяха възпитани така, че да вярват на банкерите. Нещо подобно, в по-голям мащаб, се случи в толкова много страни навсякъде по света, включително и в Гърция.

МН: В Гърция основните традиционни политически партии с преобладаващо мнозинство разбира се подкрепят наложените сурови мерки на пестене, но също виждаме, че и големият бизнес и медиите също силно ги подкрепят. Това някаква изненада ли е за Вас?

ДП: Не, не ме изненадва и в същото време е безумие, тъй като остеритетът не работи. Доказвали сме го толкова много пъти отново и отново и може би най-голямото доказателство бе в САЩ по време на Великата депресия, когато президентът Рузвелт започна всички тези политики, които дадоха работа на хората и инжектираха пари в икономиката. Това е, което работи наистина. Знаем, че остеритетът не работи.

Също трябва да осъзнаем, че например в САЩ, през последните 40 години, средната класа, в реално доларово изражение, е в запад, докато в същото време икономиката си нараства. Всъщност същото се случи и в останалия свят. Погледнато на световно равнище, средната класа губи позиции. Това големият бизнес трябва да признае – все още не го е направил – но трябва да го стори – че това не е в полза на ничии дългосрочни интереси, тъй като средната класа е пазарът. И ако средната класа продължава да запада, било то в Гърция или в САЩ, или в света изобщо, в крайна сметка бизнесът ще плати цената, тъй като ще остане без клиенти. Хенри Форд е казал навремето: “Искам да плащам на работниците си достатъчно пари, за да могат да идат и купят автомобил “Форд”.” Това е много добра политика. Мъдро е. Тази политика на пестене действа в противоположна посока и е глупава политика.

МН: Писахте за примерите на Еквадор и други страни, които, след срива на цената на петрола през последните години на 80-те, се оказаха с огромни дългове и това, разбира се, доведе до огромни съкращения на разходите… Всичко звучи много познато и е като това, което става сега в Гърция. Как народите на Еквадор и на другите страни, оказали се в подобно положение, се противопоставиха?

ДП: Еквадор избра много забележителен президент Рафаел Кореа. Той разбира системата и разбира, че Еквадор се натовари с тези дългове преди време, когато аз работех като икономически убиец и страната се управляваше от военна хунта, контролирана от ЦРУ и САЩ. Именно тази хунта взе огромните заеми, постави Еквадор в дългове. Хората не бяха съгласни с това. Когато Рафаел Кореа бе демократично избран, той незабавно каза: “Няма да плащаме тези дългове. Хората не са взимали тези заеми. Може би МВФ би трябвало да ги плати и може би хунтата, която разбира се изчезна отдавна – отидоха да живеят в Маями или на подобни места – би трябвало да ги плаща. Може би Джон Пъркинс и другите икономически убийци би трябвало да платят дълговете, но народът на Еквадор няма да ги плаща.”

И оттогава той продължава да предоговаря и да смъква значително големината на дълговете, казвайки: “Може би и да искаме да платим част от тях.” Това бе много умно. Отразява подобни неща, направени в различни времена и места като Бразилия и Аржентина, а от по-близкото минало – Исландия последва този модел с огромен успех. Трябва да кажа, че от тогава Кореа имаше няколко наистина трудни моменти…Той, както и толкова други президенти, трябва да знае, че ако някой застане здраво срещу системата, и ако икономическите убийци не са щастливи и не получат това, което искат, тогава идват чакалите, за да го убият физически или да го изхвърлят чрез преврат. Вече имаше един опит за преврат срещу Кореа. Осъществи се успешен преврат в държава не толкова далеч от него, Хондурас, защото тези президенти се опълчиха. Трябва да осъзнаем, че такива президенти са в изключително уязвими позиции и в крайна сметка ние, хората, трябва да се опълчим и да защитаваме интересите си, защото лидерите могат да свършат само ограничено количество неща. Днес не е нужно единствено куршум, за да се свали даден лидер. Скандал – секс скандал, скандал с наркотици също може да свали лидер. Виждали сме това да се случва на много места. Ние хората трябва да отстояваме правата си.

МН: Споменахте неотдавнашния пример с Исландия… Освен че се състоя референдум, какви други мерки страната предприе, за да излезе от спиралата на остеритета и да се завърне към растеж и много по-добри изгледи за страната?

ДП: Исландия започна да инвестира пари в програми, които създават работа за хората, а също така и осъди някои от банкерите, които създадоха проблемите, което повдигна духа и морала. Така Исландия стартира някои програми, които казват: “Не, няма да свиваме разходите. Няма да плащаме тези дългове. Ще вложим пари в създаването на работа за хората. “ В крайна сметка това е, което движи икономиката – отново работещи хора. Когато имате голяма безработица, както вие в Гърция, огромна безработица, страната винаги ще има проблеми. Трябва да свалите тази безработица, трябва да назначавате хора на работа. Толкова е важно да създадете работа за хората. Безработицата ви в Гърция сега е 28%. Това е потресаващо, а чистият доход е намалял с 40% и ще продължава да намалява, ако имате висока безработица. Така че важното за една икономика е да се увеличи заетостта и чистият доход, за да започнат хората да инвестират в страната и в производството на стоки и услуги.

Превод: Райчо Марков, България на Труда и Разума – БТР

Дълги години Джон Пъркинс е бил “икономически убиец”, в света на международните финанси. Функция, която той извършва чрез убеждаване на държави от третия свят да предприемат мащабни проекти за обществени строежи. Днес разбираме, че тези проекти финансирани от Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ) служат за обогатяване на американски корпорации, докато в същото време създават осакатяващи дългове за тези държави, правейки ги зависими от САЩ.
Изживявайки вътрешна промяна, Перкинс напуска занаята през 1981. Днес той има non-profit организация (което ще рече организация, която няма за цел печалби) – Dream Change Coalition, която работи с амазонски и други туземни народи за да им помогне да запазят тяхната околна среда и култура.
*Забележка на Conspiracy Central: Джон Перкинс използва един особен термин: “корпоратокрация”, който съм съкратил на “корпокрация” (и без това няма такава дума).

ФИЛМ: Говорейки свободно: Джон Пъркинс / Speaking freedly: John Perkins: