Проектът за нов закон решава частни интереси на едни като застрашава здравето на всички

Отиващата си седмица беше богата на законодателни скандали в парламента. Два се открояват ярко, но вниманието бе фокусирано незаслужено само върху единия – този за поредния корупционен орган, който ще симулира борба с корупцията. По-важният законопроект, който ще има далеч по-големи последствия за всички български граждани, не намери място в медиите. Става дума за закона за храните -нормата, чакана и обсъждана с години. Правната уредба, която трябва да сложи ред в жизненоважната сфера – тази на храните. От това зависи здравето на всеки български гражданин. За депутатите обаче, това явно не е толкова важно.

Законът мина на първо четене с гласовете на около половината парламент. 102-ма народни представители го подкрепиха, един беше против, а 29 се въздържаха. Едва 30 от 240 депутати може би прозряха какви бомби са заложени в този основополагащ текст. А може така да е било замислено – тихо и без излишен шум да се приеме нещо, което не решава, а създава проблеми.

На първо място, в законопроекта се премахва процедурата по признаване на изворните води.Това означава, че всеки ще може да бутилира вода с неясен произход и да я пусне на пазара. Вносителите на този текст мотивират нововъведението с намаляване на административната тежест, но пропускат факта, че тук става въпрос за живота и здравето на хората, а не просто за някаква бюрократична пречка. И ако стане така, че на пазара бъде пусната вода, която е заразена или нечиста, няма да е ясно нито кой я е произвел и доставил до магазина, нито кой е разрешил да се подреди по рафтовете. Но дори и да няма проблем с хигиената, с тези текстове се узаконява продажбата на вода от чешмата. След като няма процедура по признаване, няма как да се знае къде е бутилирана, какви са свойствата й и т.н., т.е. чешмяна вода да се продава като изворна или минерална.Вторият, по-сериозен проблем, е създаването на абсолютен понятиен хаос. Въвеждат се нови названия, които не присъстват нито в родното, нито в европейското законодателство. Появява се терминът “извор”, който получава основна роля в етикетите. Да, в ежедневното общуване думата е широко използвана, но в работещите в момента закони, регулиращи водния сектор, се употребяват термините „находище“ за минералните води и „подземно водно тяло“ за изворните.

Кашата става още по-голяма с въвеждането на понятието „търговско описани“.

То пък заменя използвания до момента термин „търговско наименование“ (марка).

На първо място, изглежда като че ли законът е правен от дилетанти, които тепърва започват да се учат на законодателство. Ако се вгледаме внимателно обаче, ще забележим ясно очертани частни интереси, които новите текстове обслужват.

Кой би имал полза от премахването на традиционни, познати на българите търговски марки?

От унищожаването на ориентирите, които помагат на хората да изберат водата, която да купят в магазина, защото зад марката виждат ясна отговорност на производител, здрав контрол за качеството, полезни и лечебни свойства. Очевидно някой, който иска да паразитира върху градените с десетилетия име и авторитет; някой, който вместо да инвестира и разработи нови находища на вода с уникални свойства, просто бодва сондата върху вече разработен кладенец и точи вода от него или още по-зле – пуска чешмата, бутилира и продава.Защото така е по-лесно. и по-евтино: купуваш няколко депутати и влизаш в готов печеливш бизнес. Без усилия, труд, инвестиции, рискове и т.н.Каква ирония! Чрез законопроекта за храните,паразитите в бизнеса хранят паразитите в парламента,за да могат чрез законите, които творят, да подхранват паразитното им добруване.За всички нормални българи остава надеждата здравият разум да надделее и до второто четене да се внесат сериозни промени в текстовете, които освен всичко останало нямат нито оторизация от Брюксел, нито необходимата по закон оценка на въздействието.

 Анастас Добрев, ГЛАСОВЕ