14-годишният Осман Ю. и 17-годишният му брат Станислав М. остават в ареста.

Това е единствената добра новина след зверската касапница, която младежите извършиха.

Те влязоха в дома на стара жена в Провадия, изнасилиха я и я убиха по особено мъчителен начин. По трупа имало толкова кръв и бил така обезобразен, че съседът, който го намерил, все още е в шок.

Единственият грях на 77-годишната К. Ж. бил, че дала на братята предния ден да й пренесат дървата. Тя нямала сили да го стори, познавала ги бегло и решила да им се довери. Те пък решили, че щом дава 20 лева за едни дърва, сигурно е бъкана с пари. И влезли привечер в къщата й да я оберат, но тя ги усетила и слязла. Вместо да хукнат да бягат, мургавите младежи грабнали каквото им попадне, повалили я на земята, изнасилили я, доубили я и оставили в собствената й кръв на земята. Това не ги притеснило и претарашили и къщата и взели каквото си харесали.

Шокиращото в случая е, че двамата отдавна крадат и безчинстват и имат досиета в полицията. Но толкова. Никой не е съден за кражбите досега, никой не се е сблъскал със закона.

И двамата не ходят на училище. Баща им е обявен за общонационално издирване,  майката е незнайно къде, гледат ги бабата и дядото.  С две думи никой.

Не можем да не попитаме образователния министър, който щеше да вкарва всяко дете в уличище – как ги е пропуснал тези двамата?

Не можем да не попитаме вътрешния министър как се бори с малолетните престъпници? Със записване в регистър ли?

Не можем да не попитаме Агенцията за закрила на детето как ги е закриляла тия двамата, че ги е оставила да безчинстват и не е положила грам грижа или поне наблюдение.

Не можем и да не зададем въпрос на социалните служби в носа ли са си бъркали, или са играли карти на ЕС-компютрите си, когато пред очите им има семейство, което е оставило децата си на произвола, те крадат, тормозят хората, но никой, ама никой не взима мерки.

По времето на соца, още при първата кражба големият брат щеше да е в ТВУ, а малкият щеше да си наляга парцалите, за да не отиде и той там.

Имаше ред, имаше дисциплина, имаше закони и те се прилагаха.

Сега има права на децата и права на малцинствата. А тези попадат в двете групи.

По улиците се разхождат потенциални убийци и службите се размърдват едва когато открият поредния труп. Дотогава ни дума, ни вопъл, ни стон!

На всичкото отгоре, понеже единият е малолетен, а другият непълнолетен, ще бъдат осъдени на до 10 години затвор. А в затвора, ще „попаднат на хора“ и ще излязат вече изпечени престъпници.

А ние? Обикновените хора?

Ще стоим и ще чакаме кога някой ще ни ограби, изнасили и убие.

Това е положението!

Иначе министър Радев каза, че е пречупил гръбнака на престъпността.

Пък ежедневните кланета, грабежи, убийства явно са само част от ежедневието.

Има ли кой да защити този изстрадал и нещастен народ?

Явно не.

Ще мрем до последния останал българин.

Или докато сами не потърсим справедливост пред онази сграда на жълтите павета.

Само че кога?

Кога, народе?