Прочетен: 420 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.12.2017 19:31
Как ви подслушват със СРС – описание на системата отвътре
13.12.2017 в БългарияРосен Миленов
Росен Миленов е служителят на ДАНС, който публично потвърди истинността на записите за “Мишо Бирата”, които вестник “Галерия” публикува през 2011 г. Миленов се яви и пред вътрешната комисия в Народното събрание, за да свидетелства, заради което и бе уволнен от агенцията. Той е работил дълго време със специални разузнавателни средства, прилагани за разследване на корупцията по-високите етажи на властта. Разследвания, които никога не са излизали извън специализираните служби за сигурност поради политически натиск. В този смисъл Росен Миленов има преки наблюдения върху сенчестата страна на властта. Той е работил в ДАНС, ГД “БОП”, ГД “Национална полиция” и ГД “Гранична полиция”. Експерт е по икономическа престъпност, а сега е консултант по фирмено разузнаване и защита от некоректни пазарни практики. В няколко свои статии за “Гласове” Росен Миленов разглежда механизмите по които се осъществява сливането на престъпността с държавата в България.
През изминалата седмица Народното събрание прие доклада за дейността на Националното бюро за контрол на СРС, който съдържа редица установени съществени нарушения при прилагането им. Това поставя под съмнение доколко и дали въобще са защитени основните конституционно закрепени права на гражданите в България.
Изключително важно е да се осмислят от всеки един от нас разрушителните последствия от този вид нарушения, а именно – че СРС-та се използват за съсипване на човешки съдби, бизнеси и кариери на хора, дръзнали да се опълчат на схемата и да нарушат душевния мир на силните на деня, тоест управляващите. Трябва да се има предвид, че никой от нас не е застрахован срещу това.
За съжаление, по–голяма част от населението омаловажава този проблем, защото е потънало в битовизми, кредити, драматични сериали и евтина консумация. Оказва се, че през последните десетилетия елитът си е свършил работата за маргинализирането на народа. Същевременно в най–корумпираната държава в Европейския съюз, където годишно се крадат около 5-6 млрд. лв. през приходната и разходната част на бюджета, в прокуратурата няма заведено нито едно дело за подкуп срещу лица от високите етажи на властта – министър-председател, министър, зам.–министър и депутати (съгласно информация, предоставена на „Медиапул“ от държавното обвинение по реда на Закона за достъп до обществената информация).
Този факт говори, че в страната СРС не се използват за доказване на престъпление, а за събиране на компромати. Това е характерно за целия престъпен преход. С тези компромати определени лица си правят сметки още десетилетия напред да крепят статуквото, което ги устройва. И в тази посока СРС се използват изключително професионално и резултатно, разбира се, в нарушение на закона.
Разглеждайки по същество нарушенията при прилагането на СРС се вижда, че в преобладаващата си част те са „законни“ – тоест спазени са процедурите, заложени в закона. Но има едно голямо „НО“, а именно – всичко се спазва само формално. Това е същият формализъм като при процедурите за обществените поръчки, изключително издържани с много гаранции в Закона за обществените поръчки, но винаги предварително предрешени със съответната комисиона. Такъв е формализмът и при декларирането на имущество от лица, заемащи висши държавни длъжности, живеещи в палати и ползващи лимузини, а в декларациите им – смешни суми и големи кредити.
За да станат ясни на широката публика естеството на нарушенията и формализмът, обхващащи от началото до края процедурите по прилагането на СРС, ще илюстрирам с отделни примери от оперативната практика. В преобладаващата част от случаите на разследване, ръководството на съответната дирекция в МВР или ДАНС поръчково свежда на изпълнителския състав кое лице да се разработва и съответно да се прилага СРС, а когато става въпрос за политик, крупен бизнесмен или журналист – винаги и на 100 %.
Това е следствие от факта, че всички ръководители, без изключение, са политически и икономически назначения, които имат задача да отстояват личните интереси на техните покровители. И започваме със „законовите“ нарушения. Понеже по разработката няма информация за престъпна дейност на журналиста „Х“, които е решил в поредица от статии да отразява злоупотребите на властимащите, ръководството на службата, под натиска на засегнатия политик, иска да се приложат СРС-та, за да има основания утре да му се затвори устата с шантаж.
Тук веднага идва на помощ уредената в закона фигура на „Доброволния заявител“ (ДЗ) – вид сътрудник на службите, който остава анонимен за всички в бъдещия наказателен процес. Така се появява един рапорт от ДЗ, тоест от гражданин, който оперативният работник нито е виждал, нито е чувал, с отразена в него информация за престъпна дейност, предимно осъществявана от група лица.
Това се прави, защото е най-лесно да включиш някой в организирана престъпна група (ОПГ) и по този състав от Наказателния кодекс да искаш прилагане на СРС. Няма как журналистът, политикът или крупният бизнесмен да ги разследваш директно по престъплението за контрабанда, дори и в случаите, когато последните два субекта съвместяват легалната с нелегалната дейност, защото те винаги използват подставени лица за черната работа на терен. Затова „пришиваш“ журналиста и неговите приближени към ОПГ и си ги разработваш най-спокойно, а в ДАНС е даже е още по–лесно във връзка със защитата на националната сигурност. Но тази сигурност е толкова разтегливо понятие, че няма край.изфабрикувания донос вече имаме мотиви, които, въпреки че не кореспондират с истината, се посочват в искането за прилагането на СРС и цялата процедура върви при спазването на законовите правила. Ако политикът е рейтингов, журналистът е добре приет от обществото и гилдията, а бизнесменът е олигарх, тогава същите директно не се „качват на контрол“ (подслушване и наблюдение), а това става с най-близките и доверени лица от тяхното обкръжение, през които минава цялата професионална и лична информация, която ги касае.
Това се прави с цел първо да не изтече информация към подслушваните лица, ако някой от службите, прокурорът или съдията се изкуши и реши да я осребри с пари, индулгенция или друга лична полза и второ – да не се стигне до публичен скандал от факта, че по отношение на лицето са прилагани СРС-та без основание. Друга схема, която се прилага при подслушването на публично известни лица е „качването на контрол“ под претекст да се изясни ползвателя на определен телефонен номер. Преимуществото на тази правно уредена възможност в ЗСРС е, че в искането за прилагане на СРС не се посочва името на лицето, което се подслушва, защото смисълът на самата процедура е да се установи ползвателя.
Вторият, но всъщност най-важен момент в процедурата по прилагане на СРС, е даването на разрешение за използването им от председателя на съответния компетентен съд. Този акт е също толкова формален, колкото и самото искане. Невъзможно е за около 10-15 минути съдията да се запознае подробно с обстоятелствата, посочени в искането като мотиви за прилагане на СРС и най–вече да провери тяхната истинност и обективност.
А когато става въпрос за политици, журналисти и крупни бизнесмени, отказът е немислим, защото това би означавало да се прости с бъдещото си кариерно развитие (имайки предвид скандалната и порочна кадрова политика на Висшия съдебен съвет), а може и по–лошо – да бъде пуснат в центрофугата на омаскаряването, което е приложимо за всеки, особено за лица от такива сфери, където има голям корупционен натиск. В тази връзка може да се даде следния пример – води се разработка за данъчна афера за десетки милиони, прилагат се СРС-та по НПК в рамките на досъдебното производство, образувано по случая, прави се реализация, фиксират се доказателствата и прокурорът внася делото в съда.
Всички участници в наказателния процес – прокурорът, обвиняемите и съдията мислят, че действията по придобиване на информация са приключили. Но служителите, примерно на ДАНС, са „обработили“ някои от участниците в престъпната схема по време на реализацията, когато същите са много уязвими с цел привличането им към доброволно сътрудничество. За проверка на тяхната лоялност се прилагат СРС, но вече по ЗСРС, което е правно допустима възможност.
Същевременно делото тече, съответно негласните совалки за неговото уреждане вървят с пълна сила и в един момент – съдията също „протича“ по мероприятията. Така въпросният съдия вече е в ръцете на службите, затова иска, не иска, разрешава поръчковите СРС-та. Оперативната практика познава и случай, в който председателят на съда, при разрешаването на СРС по отношение на лице, заемащо висша държавна длъжност, съгласува решението си с политическо лице от изпълнителната власт. Впоследствие същия магистрат израства в кариерата до ръководител на един от съдебните органи. Става въпрос за явна зависимост на съдебната власт от политическо и икономическо влияние, което очевидно устройва идеално политическия елит. При това положение, кой ще съди силните на деня?
Затова, да се говори за наличие на правова държава в България е просто смешно – може само да си мечтаем за гражданско общество, демокрация, ред и справедливост.
Росен Миленов, ГЛАСОВЕ2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata