«От 30 години се говори за някакви “ченгета”, които явно са най-злият враг на “демокрацията” у нас. Значи, цялото ни нещастие българско се дължи на “ченгетата”? А кои са “ченгетата”? Служителите в службите за сигурност ли? Или полицаите? Или агентите? Или офицерите? Има ли държава без ченгета? И въобще какво значи ченгета? Искаме да има ред, но не понасяме ченгетата. Само в България се натрапи някаква неграмотна психоза относно “ченгетата”. Казваме, че някой е “ченге” и край. Всички служби по света работят с агентура. Комунистическите служби също са имали своята структура, в която обаче не всички са некадърници, доносници и пр. мерзавци. Просто структури на режима. В момента в службите ни за сигурност представителите на външни фактори си влизат като у дома си. Обобщаването на службите за сигурност с думата “ченгета” допринася в огромна степен за неразбирането на тази сфера. И налагането на клишета, които се ползват за инструментариум в хода на информационните войни, които всъщност са просто войни. “Този е ченге” – ми звучи абсурдно и неграмотно. “Този” сигурно е работил нещо, някъде и някога, но тази работа е имала своето точно название. Сферата на сигурността е една от най-важните сфери, за да функционира едно общество нормално. И неграмотното изкривяване на говоренето за сигурността допринася за разграждане на суверенитета на нашата държава. Не мога да не призная, че бившата комунистическа номенклатура допринесе в огромна степен за демонизирането на бившите служби по сигурността и превръщането им в “главен виновник” за комунистическия режим. НЕ! Бившите служби по сигурността са се подчинявали именно на висшата партийна номенклатура, и са изглеждали по начин, какъвто тази номенклатура е искала. Само че днес тази номенклатура произведе децата си в невинни демократи, социал-демократи и либерали. А офицерите, които работеха тази толкова сложна професия, бяха изхвърлени на бунището. БСП не е невинна партия. Тя е сбор от ръководни тъпунгери. Които мислят само за собственото си персонално оцеляване… И така продължават и до днес.»
Калина Андролова,