«Рано или късно телевизията ще бъде определена за престъпна организация»,-Виталий Гинсбург

Телевизионните предавания и интернет могат да деморализират войската и населението в една страна, да го лишат от воля, да манипулират общественото мнение и дори да сринат икономиката на държавата. И тези процеси днес са реалност.

Телевизията въздейства денонощно върху умовете на хората. Информацията, която формира съзнанието на телевизионния зрител, се съдържа във всичките предавания без изключение – от новините, през шоутата и турските сериали до политическите предавания. Тя е вече обработена и пропита от спецефекти, за да може потребителят да я приеме, усвои и запомни.

По времето на чеченската война по някои руски телевизии бяха показани руски войници в Грозни, които използват местни жители за жив щит, а в Самашки – как режат човешки глави и убиват деца. Но истината се оказа друга – бандитските формирования се прикриваха с телата на жени, деца и възрастни хора, когато излизаха от обкръжение, а пленените войници изхвърляха през прозорците.

CNN показа лъжливи репортажи как руските Военнокосмически сили “бомбардират” местно сирийско население. Водещата от CNN К. Болдуин едва не се разплака в ефир, разказвайки за петгодишното сирийско момче Омран, “ранено при бомбардировките на Алепо от руски самолети”. Журналистката К. Аманпур, интервюирайки Сергей Лавров, му показа снимката на детето с изписани думите “Това е престъпление против човечността”. По-късно се оказа, че домът на О. Дакниш е бил разрушен от терористи, а “журналистите”, които снимали Омран, предлагали на родителите му пари, за да участват в пропагандистката кампания.

През април тази година западни телевизии показаха едно постановъчно видео на “Белите каски” за последиците от авиоудара с използването на отравящи вещества, “нанесен” от сирийски бомбардировачи срещу град Хан Шейхун в провинцията Идлиб. Показаните боеприпаси обаче не се отнасят към авиационните средства за поражение и още по-малко към отравящите вещества. Що се отнася до пострадалите, режисьорите предприели опит да имитират последици от използването на зарин. Но при хората на кадрите отсъстваха характерните признаци на отравяне с това бойно отровно вещество. Зениците им бяха разширени от приемането на наркотични или психотропни препарати. “Белите каски” им оказваха помощ, без да използват индивидуални средства за защита – ръкавици и противогази. Ако действително беше използван зарин, човекът, който контактува с отровените, щеше да получи поражения. В кадрите хаотично и непрофесионално се движеха здравите и бодри “спасители” – едни поливаха пострадалите с вода, уж измивайки химическите вещества от тях, други – правеха изкуствено дишане…

Това е още един фалшификат, изработен от организация, която създава постановъчно “документално кино”, и е свързана с терористите. Евтиното менте имаше ефект: президентът Тръмп, впечатлен от видяното, заповяда да се нанесе ракетен удар по сирийската авиобаза “Шайрат”, в провинцията Хомс. В резултат имаше девет жертви сред мирното население, включително и четири деца.

В наставлението по психологическа война, издадено в САЩ, се казва:

“Необходимо е да се създаде впечатлението, че всичко, съобщавано, е истина, чиято същност се базира на преките сурови факти. Изкуството на истината не е да се говори пряко лъжа, а да се подбира онова, което е нужно, и да се показва онази истина, която аудиторията иска да чуе…”

Ръководейки се от този принцип, американските водещи постоянно повтарят мантрите за непреодолимото технологично изоставане на Русия от САЩ, продължавайки да купуват руските ракетни двигатели РД-190.

През 1994 г. генерал Д. Шаликашвили посочи по времето на хаитянската криза:

“Ние няма да победим, докато CNN не каже, че побеждаваме…”

В съвременните войни, които западните страни разпалват, се набляга преди всичко върху поразяването на общественото съзнание на противника и дестабилизацията на вътрешното състояние на народа жертва. Така САЩ поеха контрола над Северна Африка, Ирак, Афганистан, Югославия, Грузия и Украйна.

Доминирането на Вашингтон в световните и националните телевизии в отворените за американски инвестиции страни е ключов фактор за влияние. Водещите показват само гледната точка, която отговаря за интересите на САЩ. Извършените от тях престъпления против цели народи се поднасят като подвизи, а отговорността за масовите убийства на мирно население се възлага на противника.

За създаването образа на врага телевизионните режисьори, журналисти и оператори използват различни методи за въздействие върху съзнанието на хората: постановката а ла Холивуд на несъществени събития, лъжливи репортажи с измислени герои и антигерои, изкривяване смисъла на показвани действия и др.

Господстващото положение на американските телевизионни канали позволява на властващия елит да манипулира общественото мнение и да извършва глобален произвол: да извършва държавни преврати, да низвергва политически лидери, да провокира международни конфликти, да разпалва граждански войни, да назначава и наказва виновни, да обявява победители.

Американските кампании против Съветския съюз, Югославия и Ирак показаха, че дори много силен противник не е в състояние да се защити в информационната война.

Вашингтон разпалва информационна война срещу Русия и в този процес важна роля имат руските телевизии. Агентите на влияние, завзели ефира, старателно внушават нужните идеи в масовото съзнание. Теливизиите показват на руснаците къде да влагат парите си, къде и с какво да се лекуват, кой филм да гледат, на кои политици да вярват и пр. Всичкото това де преподнася като принцип на плурализма.

Навремето руската общественост се поддаде на лъжепредставата за Русия като “тоталитарна държава”, “империя на злото”, “тюрма на народите”. На тези постановки разчитат днешните русофоби, които вдълбават в съзнанието на руснаците чрез телевизиите.

Един телевизионен гуру казва:

“Ние се занимаваме с цинична работа. Колкото са по-малко парите, толкова по-малко мислиш за Родината. Това е старо правило…”

Директорът на Обществената телевизия в Русия Анатолий Лисенко дава добър съвет:

“Високоинтелигентните хора няма за какво да гледат телевизия…”

Академик Виталий Гинсбург преди да почине, заяви, че рано или късно телевизията ще бъде призната за престъпна организация.

Василий Микрюков, Издателство “Распер”