Единна Еврейска Русия occultknowledge / 

В надвечерието на президентските избори на Русия, които ще се проведат през Март 2018, Руският народ е раздвоен – между „независимият“ кандидат с дългогодишен политически стаж Владимир Путин (Шаломов), медийната звезда с провокативно поведение и русофобско настроение Ксения Собчак и (евентуално) наложителният антагонист, който ще бъде допуснат до финалния тур за създаване на шоу по сходен на Американските избори начин – Алексей Навални. Все пак, и името му на Иврит е изключително подходящо за тази цел: „навал“ – злодей, антагонист, безумец. Юдомасонството винаги е ‘маркирало’ играчите си, за да показва кои са ‘свои’ и кои ‘чужди’. Проблемът, както обикновено, обаче е, че всички участници в така наречените демократични Руски избори са с еврейски произход, самосъзнание, интереси и принадлежност. Както и всички стоящи зад кандидатите високопоставени личности, бутащи политическите им кариери. При така поставен избор, как стоят нещата пред втората по сила държава в света?

 

В началото на новото хилядолетие, Руският народ е по-беден, изстрадал, ограбен, изтормозен, болен и смачкан от всякога. Русия е световен първенец по

• аборти
• детска смъртност
• количество ПТПта
• самоубийства сред деца и юноши
• психически заболявания и отклонения
• изоставени в домове деца
• авиокатастрофи
• смъртни случаи в резултат на алкохол и тютюнопушене

Но на този фон, има и „поводи“ за гордост, а именно – по брой на доларови милиардери, Русия е на второ място в световен мащаб. На първо място е по внос  (и употреба) на палмово масло, както и на брой полицаи спрямо процент от населението. И със забележителни 75% от националните приходи изведени в офшорни сметки само за периода от президентството на Путин. За съжаление, тези факти далеч няма как да стоплят Руското население.

И докато известен процент от отговорните за въпросните удивителни резултати полагат усилия, за да прикрият (поне в някаква степен) еврейското си потекло посредстом позволената им от Талмуда смяна на името, то други, като кмета на четвъртия по големина град в Русия – Евгени Ройзман, депутата Йосиф Кобзон, политика Якоб Едмундович, както и много други изобщо не се и хабят. Защото евреите не са пускали властта на Русия откакто я взеха с цената на реки от Християнска кръв по време и след Болшевишкия преврат от 1917 и новата им, лелеена Хазария е [почти] завършен факт. Затова и се получават явни несъответствия между това, в което хората вярват и това, което реално се случва:

Затова и никому не прави впечатление колко Руски деца изчезват ежегодно от детските домове и улици (само за 2016 са обявени 11,109 „пропаднали“ деца, 3 777 от които – малолетни); колко Руски деца умират или са увредени при раждане и по време на бременността на майките им в държавните Руски акушеро-гинекологични болници поради лекарски грешки или липсваща документация; колко деца и възрастни умират поради ненавременна лекарска намеса или остаряла и неработеща техника; колко ПТПта, в които млади неопитни шофьори/ки убиват пешеходци с мощни коли се разрешават в полза на водителите поради „открит алкохол в кръвта на прегазеното дете“ (впоследствие установен като ‘случайно замърсяване на анализа’); колко нараства броят на емигранти от бившите Съветски мюсюлмански републики, които при случайни сбивания убиват Руснаци; колко голям процент от клубовете, дискотеките и заведенията са собственост на евреи и колко голям процент от изпълнителите, актьорите и музикантите са евреи. Евреи стоят начело и на всички катедри в държавните и частните университети и по-важни асоциации в Русия, като например Асоциацията на Руските франчайзи – Мераб Бен-Эл (Елашвили), който е и президент на групата от компании  „Г.М.Р. Планета гостеприимства“.

Големият процент на евреи в ‘Руското’ здравеопазване трудно може да се обясни с алтруистичната природа на този народ, дългите смени и лошо заплащане, но твърде лесно с лавината от ‘умрели’ родилки и младенци, изчезващи деца и продадени хора на части. Кампании, целящи да всяват страх сред руското население от ‘високите нива на ХИВ’, призовават младите хора да си правят безплатни кръвни тестове в съотвените пунктове, като анализът на биоданните и кръвта се изпраща директно в Израел. Факти, като този, че Световният Център и Централизирана База Данни за Донори за Органи се намира в Израел се изтъквани откъм положителната им страна (ако въобще може да има такава), защото хората, особено на Запад, повярваха, че да се отваря умиращ (т.е. жив) човек за органи е нещо добро и полезно. Някак си, на всички им убягват детайли от трансплантологията, която отчита безумно висок процент на ‘отхвърлени’ присадени органи, при което веднъж получил донорски орган, е почти 100% сигурно, че пациентът ще се нуждае от втора, трета, и т.н. подмяна, за да продължава да „живее“. Т.е. за един жив човек ще отидат около 3 до 5 пъти толкова хора, чиято „естествена“ смърт е необходима за поддържане на неговото съществуване. Както и стана ясно със седемте трансплантации на сърца на небеизвестната еврейска светиня Дейвид Рокфелер, който, въпреки канските усилия на цяла армия лекари, си отиде на преклонната възраст от 102 години.

Други случки от Руското ежедневие, които също не правят впечатление на никого се описват мимоходом в „руската“ преса като жълти новини, а именно: течаща кръв от контактите и вентилационните шахти на стандартен панелен апартамент, който по случайност се намира под този на семейство на равин. Нито Руските полицаи, нито Роспотребнадзор бяха в състояния да установят какъв е произхода или съдържанието на ‘кърваво ръждивата течност приличаща на кръв с лоша миризма, стичаща се по стените на жилището’ във Воронеж на окултната и важната за евреите дата 9 март. Разбира се, това е свръх силите и на държавната лаборатория и на служителите на реда, които дълги години са работили в близост с кръв и трупове. Впоследствие, официалното становище на двете държавни сруктури е за ‘неизправност в топлия под, довела до протичането на течност, която се е окислила и придобила червен цвят’, когато и средностатистически незапознат с медицина човек може да различи, че става дума за кръв.

 

Има и още неща, пряко касаещи средностатистическия Руснак, които не правят впечатление на никого. Такъв е случаят със съдържанието на Кодекса на Руската Федерация, в която изрично се упоменава „правото на евреите да извършват насилствени действия върху хора или животни“ свързани с молитвените им обреди и религиозен характер на определени празници.

Тези (и много други) абсурди съставляват по-голямата част от Руското ежедневие, в което хората мизерстват и оцеляват на ръба на възможностите си. Подобно на събратятата си от останалите славянски страни, руснаците също разчитат на бързи кредити, на допълнителни доходи от втора и трета работа, както и на редовни постъпления от останал селски наследствен имот под формата на зарзават, плодове, гъби, дивеч и билки. И, подобно на останалите Православни Християни, разчитат в голямата си част и на напътствието, покровителството и закрилата на Руската „Православна“ Църква, начело на която стои евреинът Кирил.

 

Затова и сътрудници от Руската Поща с имена като Нина Фридман успяват да присвоят милиони рубли посредством оформление на кредити на името на Руски пенсионери, които им давала да подпишат при получаването на пенсиите си. След разкриването си, еврейката избягва и се укрива в Украйна – друг процъфтяващ еврейски вилает, като много от пенсионерите получават инфаркти, разбирайки за дълговете си. Разбира се, Русия все още е сравнително изостанала в сравнение с бившата си територия, на която дъщерите на еврейски олигарси минават с над 60 км/ч на червено. премазват тълпа от стоящи пешеходци и убиват петима, след което отървават дори и условна присъда, а „обещаните“ от баща им 1.1 милиона евро на семействата на загиналите и прегазаните след потулването на процеса намаляват на по хиляда и петстотин паунда на семейство. Альона Зайцева отдавна отдъхва в Дубай, а еврейският кмет на Харков – Генади Адолфович Кернес се погрижи щетите от потресаващото меле в центъра да бъдат заличени за една нощ в иначе осеяният с дупки, разбит и запуснат град. Но когато украинците са принудени да броят последните си стотинки, за да си купуват свежо пуснатите на пазара кокали, за да нахранят семействата си или да се редят на опашки за безплатна супа с червеи, са по-склонни да забравят за този ‘нещастен инцидент’.

Но в страна, в която цари гражданска война; деца изчезват от улиците на връщане от училище или разходка; хора изчезват на връщане от работа и евреите отрито вече наричат ‘Нова Хазария’, хората имат по-належащи проблеми от това какво се случва с дъщерите на богатите. Например, да намират пари за растящите цени на ток, храна, парно и градски транспорт. Или да се опитват да не свършат на части по време на следващия еврейски Пасхален празник. По абсолютно идентичен начин стоят нещата и в останалите бивши Съветски Републики, като Литва, Латвия, Молдова, Беларус и дори България. Всичките – лидери по отмиране и остаряване на населението. емиграция, навлизане на младите в порноиндустрията, нива на депресия, психични, срдечно-съдови заболявания и самоубийства. Само в Литва населението е намаляло от 3,7 милиона човека в 1990 до 2,8 милиона в 2016 при 50, 333 емигрирали в същата година, което с 5 800 повече от предходната година. Във въпросните републики отвличанията и изчезването на хора са също поголовен проблем. Отново, главно в месеците Март/Април и Ноември/Декември.

Но понеже в Русия нещата (все още) са сравнително по-премерени и не толкова явно афиширани, хората предпочитат да вярват в медийния образ на Путин като защитник на ‘Руските ценности’ и да не виждат нито козела в логото на партията, която го издигна на власт, нито дългогодишното му приятелство и топли отношения с Берл Лазар – който освен и главен равин на Руската Федерация е човек, който не се стеснява да говори открито за истинските чувства, намерения и планове на евреите по отношение на славяните, славянските територии, традиции, генофонд, Православна вяра и потомство.

Берл Лазар винаги се е изказвал особено ласково по отношение на текущия ‘Руски’ президент Владимир Шаломов. По неговите собствени думи: „никой друг президент или ръководител на Русия или СССР не е направил толкова много за евреите колкото Путин. В момента в Росия повечето кметове, губернатори на области и министри са евреи. Това е норма.“ И действително – процъфтяващите еврейски мероприятия по време на Ханука и Пасха в центъра на Москва, както и наливането на милиони рубли в еврейски центрове като Елцин Център, в който излъчват порнографски „образователни“ филми на подрастващи, недвусмислено доказват думите на главния равин. Дори Борис Березовский споделя в интервю от 2005, че ‘Путин може да получи Израелско гражданство, защото по майчина линия е евреин и това е изиграло немалка роля в издигането му на власт’.

Действащи (и процъфтяващи) синагоги и Еврейски центрове и общества има във всеки малко по-голям град (с население над 5 000) на терирорията на Русия с редовни и подчертано публични празненства на всичките им религиозни празници и обреди. Както и множество онлайн портали, в които открито се обсъжда отношението, което ‘богоизбраните’ трябва да имат към славянските гои и начините, по които трябва да се държат с тях. Изобщо, степента на безнаказаност и спокойствие ширещи се сред еврейското Руско съсловие, са дотолкова силни, че в открити онлайн групи се дискутират свободно и ритуалните им канибалистични практики, рушенето на славянските страни и общества, привикването на гоите към всякакви извратени сексуални практики с цел размиване на генофонда им, приветстване на бизнес начинанията на всички големи и доказано еврейски банкови институции и всякакви фирми, и обсъждане на нови и нови методи за издевателстване над населението под всякаква форма – икономическа, културна, религиозна и социална.

Интересен детайл от злободневието на Руснаците е наличието на, така наречените, ‘управляващи компании’, при които всички жилищни блокове, затворени комплекси и офис сгради се предават от строителя директно на компания, която управлява разходите по електричесво, вода, поддръжа, капитален ремонт и всичко останало. Тези компании не подлежат на гласуване и/или избиране от живущите и де факто препродават електричеството, което получават от електроразпределителната компания на живущите по цени, които определят по свое усмотрение. 3-4 стайни апартаменти в нови изолирани жилищни блокове и в стари, разпадащи се ‘хрушчевки’ имат едни и същи месечни сметки, които обикновено надвишават 40% от средната работна заплата. Месечните разноски по капитални ремонти и за чисто нови жилищни блокове и сгради надвишават минималната работна заплата, като масово по входовете на всякакви кооперации висят списъци с длъжниците от входа натрупали стотици хиляди рубли дългове и уведомления за запориране на банкови сметки и събиране на дължимите суми със съдебни изпълнители и колекторски фирми. Директорите на въпросните управляващи компании са предимно с еврейски фамилии. И това е само една от формите на узаконени грабежи на Руското население.

Във връзка с нереално високите сметки за ток и парно, един от колоритите на Руското ежедневие е централното регулиране на парното. Т.е. собствениците на апартаменти дори в чисто нови, построени по „Европейски“ стандарти жилищни блокове, не могат локално да намаляват топлоподаването на радиаторите си. Това създава интересен феномен, при който дори при -15 градуса навън, Руснаците масово стоят на отворени прозорци, защото в жилищата е толкова непоносимо горещо, че на човек му прилошава от жега. Но да се намалят градусите от монтираните приспособления на радиаторите си остава невъзможно. При така създалата се ситуация, се получава, че един 3-стаен апартамент (две стаи + отделна кухня) от около 40кв.м струва на собствениците си: между 7 и 9 000 в месечни сметки за парно и топла вода (при изравнителни достигащи до 14 000) и около 4 000 в месечни такси поддръжка (капитален ремонт) ако сградата е по-скромна. При минимална заплата от 7 000 рубли и средна заплата от 20 000 (определяна от Руснаците за прага на бедността), то не е необходимо да се види абсурдността на ценовия диапазон. И това е без да се взима впредвид цената на храната (по-скъпа от Европа и САЩ), транспорта, мобилните услуги (по-скъпи от Европа и САЩ) и т.н.

Друго изключително масово явление в Русия е свързано с потресаващия номер на незавършени строежи продадени ‘на зелено’ или, още по-лошия вариант, завършени по начини, които не просто компроментират структурната цялост на сградата, а застрашават живота на живущите. Осъдени няма, а строителите продължават да предават „готови“ жилищни блокове, които още неизмазани са подгизнали, мухлясали и наводнени със зеещи дупки между дограмата и прозорците, както и тухлени къщи, които са просто ‘сглобени’, но тухлите не са измазани и/или слепени, а просто облепени отвън с прилично изглеждащи декоративни панели. Масово се продават къщи с неправилно или непълно излят фундамент и при оплакване от страна на купувачите, около структурно-компроментираната сграда се доизлива още малко цимент, за да закрие липсващите елементи или рушащия се фундамент. Като крайна мярка, някой купувачи, като случая в Краснодар, са принудени да прибягнат до отчаяна гладна стачка и писане на писма до Путин в опит да накарат властите да принудят строителя да завърши и „поправи“ недостроения блок, който вече се руши. Въпреки тези действия, чиновниците на местно ниво продължават да бездействат, фирмата изпълнител не е осъдена, парите на купувачите не са възстановени, но хората се надяват, че след намесата на Путин блокът ще бъде завършен и  ще могат да се нанесат. Остава въпроса как ще бъде завършен блок, който още недостроен вече е в разпадащо се състояние.

Самият Путин е особено внимателен в заобикалянето на неудобните и наболелите теми от ежедневието на руския народ. Например растящата прогресия на изчезващи малолетни деца. При 8,5 хиляди изчезнали безследно деца под 10 годишна възраст за 2014 и 11 хиляди за 2016, почти всичките от които изчезващи или през Март/Април или през Ноември/Декември – непосредствено преди еврейските ритуални празници, за които трябват човешки жертвоприношения – то мълчанието на ‘Руския’ президент е силно показателно. Още повече, че при високите нива на смъртност и аборти, само през 2016 в Русия са открити нови 30 пренатални болници или, по-скоро, човекофабрики. Интересното е, че освен явните еврейски корени на повечето лекари в тях, някои от завеждащите отделения в градските пренатални центрове са и съсобственици на фирми, занимаващи се с износ на кръвна плазма за Израел. Останалите малко Руски лекари отдавна се опитват да обърнат внимание на притеснителните и масов практики на изземване на плацентите и кръвта от родилки и новородени, на използването на стволови клетки в световната козметика и хранителна индустрия и потресаващата растяща прогресия на увредени Руски деца от ваксини, но нито получават гласност, нито подкрепа в обществото.

Кратка справка от недалечното управление на най-големия център за спешна медицинска помощ в Москва – Склифовския Институт – показва, че бившият директор на спешното звено е бил никому неизвестният грузински евреин Хубутия Могели. Той е издигнат на позицията от близкия си приятел Валера Шумаков – чист евреин и военнопрестъпник – бивш Директор на Института по Трансплантология в Москва и основен двигател на търговията с органи в СССР и Русия. Голяма част от пристигналите в спешната помощ на Склифовския Институт пациенти умирали и се ‘оказвали’ донори, като органите им директно били извозвани за отдела на Института по Трансплантология. Сега, директор на същия институт е друг евреин – Биржи Органов с предишна фамилия Готье. Част от голямото си богатство натрупано върху планина от трупове на разфасован за части руснаци Михаил Хубутия (друга издънка на клана Хубутия) влага в построяването на хотел Хилтън в Москва неделече от църквата Христос Спасител в 2014. Общата сума на инвестицията в проекта е 42 милиона долара. Племенник на Хубутия е Бдзина Хубутия – Главен Завеждащ Лекар в Челюстно-Лицевата Хиругия в Москва.

Друг човек и бизнес, по отношение на които Путин е особено внимателен и пестелив на думи, е небеизвестният „лекар“, благодарение на който Алла Пугачова се сдоби с две ‘биолгични’ деца родени от нейна яйцеклетка и сурогатна майка на 64-годишна възраст – Марк Курцер. Той има дългогодишен стаж като администратор, но не и като акушер. Факт, който не му попречва да постигне блестяща кариера в асистираната репродукция и да отвори частна клиника ‘Мать и Дитя’ с филиали в Москва, Санкт-Петербург, Перм, Уфа, Иркутск, Киев и Самара. Дори и Уикипедия акцентира на ‘предприемаческия му дух и бизнес ориентация’, които водят до основаването на офшорната Кипърска компания MD Medical Group Investments (MDMG), благодарение на която Курцер става доларов милиардер. При проведенето IPO през 2012, Deutsche Bank посочва, че рентабилността на Мать и Дитя (50%) е надминала тази на Газпром (42,5%).

Самият Марк Курцер се явява един от инициаторите на закон Н. 144 по заповед на Министерството на Здравеопазването в Москва, който постановява, че ‘всички бременни жени подлежат на взимане на кръв за биохимичен скрининг’. Въпросът е, къде се изпраща за анализ и съхранява кръвта на родилките, както и кой има достъп до тази информация. Очевидно не става дума за подобрение на грижите за бременните жени, защото смъртността в държавните акушеро-гинекологични домове и на родилки и на новородени е потресаваща. Но за сметка на това, кръвните анализи по време на 9те месеца на бременността са навременни, чести и изиксват количества кръв, които са съмнително високи. При спорадичните разкрития на групировки, работещи в тандем с еврейски лекари от водещи Руски болници, изнасящи кръв, плацента и новородени на части за Израел, следва да се заключи, че Курцер (подобно на много свои сънародници) се занимава с търговия на биоматериали.

Изключително интересен елемент от Руското ежедневие е процедурата по записване на малолетни деца на: плуване, спорт, детска градина, танци или каквато и да е работилница по изкуства. Всяко едно от тези приятни семейни занятия е свързано с изискването и представянето на: актуален имунизационен календар (въпреки че, на теория и по закон, ваксинациите в Русия не са задължителни), кръвни анализи и  анализи на урина и изпражнения, както и оригинал(!) на акта за раждане на детето/децата, от който служителите на съотвеното предприятие правят копие на място. Без тези документи, децата нямат достъп дори до обикновен фитнес. Въпреки че, на територията на Русия с цел по-голяма защита от отвличания, се изсиква купуването на влакови, автобусни и всякакви други билети отново с оригинала на акта за раждане на детето, се получава странен пардокс – родителите почти постоянно се разхождат с документ, който ако бъде евентуално откраднат, може да им коства свободното развеждане на детето където и да е. Същото важи и за всички частни предприятия и школи, които детето им посещава, за да практикува спорт, танци, музика или каквото и да е. Защото това са частни бизнеси, най-често ЕТ-та, които закононно и напълно необезпокоявано събират личната информация на стотици хиляди деца. Къде и защо се съхранява тя?

Еврейски следи в здравеопазването, разбира се, се наблюдават далече не само в Русия и Украйна. На герба на Републиканския Център по преливане на Кръв в Симферопол в Украйна отново се забелязва дълбоката окултна символика, така любима на юдомасоните.

По отношение на процъфтяващата търговия с кръв и човешки органи – освен интервюта с американски лекари от мюсюлмански произход, които са изпращани в Украйна с военните контигенти на НАТО и комуто ежедневно са давани списъци с ‘органи за набавяне’ от живи граждани, медийни личности, които повдигат въпроса за безследно изчезналите 25,000 Украински деца и скандала с трафика на органи за Израел, ръководен от равини в Ню Йорк, изчезват. Междувременно, най-големата фондация в световен мащаб за изследвания в областта на био оръжията, производство на вируси и други медицински практики, който покровителства множество дъщерни фондации в областта на безплатните медицински услуги за социално слаби семейства, хуманитарна помощ, медицински консумативи за новородени, здравно образование в начални паралелки и безплатни медицински консултации, обучение на медицински персонал в сферата на репродуктивното здраве, услуги за възрастни и деца с увреждания, е SOCO – регистрирана в Грузия и собственост на еврейката Сандра Рулофс – Саакашвили. В същата Грузия, където по времето на Съветския Съюз е разположена най-голямата лаборатория по изследване на вируси и пандемии.

Подобно на България, Украйна в момента е лидер не само по емиграция на населението си, но и по количество смъртни случаи в резултат на ПТПта, както и на самоубийства сред подрастващите и младежите. Само за половин година, украинците са намалели със 128,5 хиляди, като на 100 умрели се падат 60 живи раждания. За съжаление, наред с останалите изброени по-горе проблеми освен и гражданската война, в Украйна също тече същият процес на подмяна на населението, както и в Русия, и в България, и в Америка, и в Канада, и в Австралия, и в Европа, който се приема радушно от младото поколение израстнало с объркани толерастки ценности.

Междувременно, статистиката по отмиране на населението в Русия показва дотолкова „обещаващи“ резултати, че управлението на Москва планира строежа на ново гробище на площ от 580 хектара, което ще го направи най-голямото в Европа въобще. Депутати и министри с еврейско потекло като Орешкин си позволяват да говорят в публичното пространство как ‘най-добре би било ако населението намалява с по 800 000 човека на година в следващите 5-6 години, което ще доведе до по-добро качество на въздуха. Извън градовете има около 15 милиона излишни хора, които не допринасят с нищо за производствената мощ на страната.’

По същото време, далновидни евреи като Навални придвидливо си пускат „предварителни кампании’ по набиране на дарения за ‘предстоящия му арест’ на следващия митинг.

Другата предполагаема ‘кандидатка’ на предстоящите еврейски избори за ‘Руски’ президент Ксения Собчак нееднократно пък споделя в публичното пространство, че ‘обича евреите, защото всички руснаци са боклуци’. Но това не пречи на растящата й популярност и 29% избирателна подкрепа сред Руснаците. Изобщо, малко неща биха направили впечатление на мизерстващия народ.

Освен с ограбването на Руския народ, еврейските наследници на олигарсите запълват времето си и с други занимания, отнасящи се най-вече до унижаването и издевателстването над случайни хора по улиците. Относително слаб отзвук в медиите предизвика случаят с ‘Руския’ влогър Григорий Мамурин – внук на мултимилионерa Игор Неклюдов – който плащаше на минувачи по улиците да пият урината му, да се събличат голи и да ядат банкноти, с които преди това си е бърсал гъза. Дядо му побърза да плати за мълчанието на медиите, както и за смекчаването на „слуховете“, като отдаде случките на ‘буйната младежка природа’ на внука си, въпреки че клиповете от канала му в Youtube и Вконатке недвусмислено показваха нескритото му задоволство от проведените ‘социални експерименти’.

Друга медийна „звезда“ с еврейски корени е Руслан Соколовски, който привлече внимание, след като му бе повдигнато обвинение за лов на покемони в църквата Храм на Крови, построена в памет на ритуално убитото царско семейство. Общественият отзвук беше дотолкова силен, че дори кметът Евгени Ройзман се застъпи за младия видеоблогер и резултът беше намалена условна присъда.

За съжаление, през последните години друг ‘феномен’, който за наблюдава в притеснително нарастваща прогресия в Руското общество е свързан с убийствата свързани с канибализъм. Отново, медиите никога не отразяват еврейския произход на извършителите, както и връзките им с определени звена на държавните структури. Такъв беше скорошният случай на семейството канибали от Краснодар, който освен, че са убили, изяли и слагали в буркани над 30 човека, са и пласирали месото по местни магазини, както и в столовата на полицейското общежитие, в което са живеели и в което канибалката Наталия Бакшаева е работила. Случаят беше бързо потулен и забравен от обществото, като властите бяха особено внимателни да не се задават неудобни въпроси, а именно – как е възможно в период от 18 години, семейство канибали да живеят, убиват и складират части от човешки тела в стаята си в полицейско общежитие и при неколкократните оплаквания от миризмата и агресивното им поведение от страна на другите жители – да не са предприети никакви действия до сега? Останалите десетки, дори стотици случаи на единични жертви (някои оцелели, други -не), и с отхапвани части от телата, както и на родители убиващи и ядящи децата си са чинно представяни като дела на маниаци, душевно болни и криминално проявени индивиди. Но дори и да оставим настрана семантичното значение на думата ‘канибал’ (от Иврит: ‘кан’ = жрец и Баал = един от демоните, които юдеите почитат), както и факта, че човешките жертвоприношения са широко описани не само в Талмуда, но и в редица исторически извори, които се концентрират върху ритуалните практики на евреите от дълбока древност до днес и факта, че самите евреи не отричат неделимата им част от своята ‘религия’ – е странно мълчанието на властите по отношение на този, добиващ все по-големи измерения, социален проблем.

За пред хората се създава измамното усещане на това, че властта се грижи за тяхното благополучие и прави всичко необходимо да насочва вниманието и ресурсите си към тези престъпници и случаи, които са значими. Но дори и публичните процеси срещу Ходорковски (друг евреин) са само прах в очите на обществото, защото след приключването на процесите и „осъждането“ им – никой не може да проследи за изпълнението наприсъдите, нито дори да докаже, че те ги излежават. Всичко е просто спектакъл за приспиване на вниманието. Защото кратка проверка на най-богатите хора в Русия открива единствено и само еврейски фамилии и милиарди долари натрупани чрез ограбване на природните ресурси на страната, труда и производството на народа.

На регионално и местно (а и държавно) ниво – политиката по разпада на Руската държава и разкапване на обществото върви стабилно с внос на голям брой мюсюлмани от бившите републики, чиито процес по легализация е в пъти по-лесен от този, през който трябва да преминават всички бели хора, идващи от България, Сърбия, Литва, Латвия, Естония, Беларус, Молдова, страни от Европейския Съюз и Америка. Изискванията са дотолкова завишени, че се настоява за документи удостоверяващи баснословни суми, рентгенови снимки  (дори) на бременни жени и деца под 1 година, както и ваксинни проби (или реваксинации) дори на деца идващи от страни, където туберкулозата е контролирана. Чакането и мотаенето е с месеци и дори близо до година, за да изтичат междувременно всякакви справки от институции, които емигрантите трябва да показват и които също се добиват изключително трудно и бавно. Целият процес сочи недвусмислено към улесняване на емиграцията на мюсюлманския контингент за сметка на този на бялото Християнско насление. Строежът на нови джамии в Москва, която много хора вече наричат Москвабад и в която, по подобие на Лондон, има места, на които жителите не могат да разхождат кучетата си, защото ‘мюсюлманите не обичат кучета’, са факти, които не могат да бъдат пропуснати. Както и изказванията на Путин по отношение на нуждата за замяна на ‘Руски народ’ от термина ‘Руска нация’ (който е в пъти по-безличен и акцентиращ върху това как ‘всеки може да бъде Руснак’ стига да има гражданство) по подобие на премахването на ‘родинознание’, ‘родина’, ‘родинолюбие’, ‘патриотизъм’ и ‘национализъм’ от речника на Българите, за да се (до)съсипе Българското им самосъзнание.

Отново, едни и същи модели са използвани за раздвояване на обществото, както и за провокирането на крайни позиции и объркване на младите. Подобно на небеизвестния филм направен с достатъчно приличен бюджет целящ да принизи образа на светинята за Българския народ – Дякон Васил Иванов Кунчев (Васил Левски) – последният пирон в ковчега на Руското самосъзнание беше (е) щедро финансираният филм Матилда. В него, режисьорът Алексей Учитель (евреин), чийто филми са винаги изключително провокативни и двусмислени с цел да осмеят човешката природа и слабостите й, си позволява да се гаври с образа на последните Християнски мъченици – хората, чието ритуално убийство слага началото на края на Руската Империя и отваря вратите пред втория по големина геноцид в историята на човечеството. Разбира се, режисьорът не е счел за необходимо да се спре на извадки от запазение дневник нито на Николай II нито на съпругата му, в които отчетливо проличават Християнското им смирение, набожност, тъга и мъка по теглилата на Руския народ и страх от това, което му предстои след тяхната смърт, но за сметка на това, не се свени да покаже царя като разгонено псе, което в състояние да затрие цяла империя в името на страстта си по една еврейска балерина. По същия начин, по който и във филма Дякон Левски се акцентира върху задяванията му със случайни туркини, но не и върху безкористното му, самоубийствено дело и (отново) запазени бележки, които рисуват образа на човек, който се е издигнал над базовите, плътски, скотски потребности. Нещо, което нито един еврейски режисьор, сценарист или изобщо евреин е в състояние да разбере, защото тяхното съществуване се върти единствено и само около тях.

Затова и в Руското ежедневие също изобилства от примери за развращаване на населението – от откриването на нови и нови садо-мазо клубове с ‘тематични’ представления, платени трейнинги учещи младите рускини на фелацио и други нестандартни сексуални практики, големият брой на ‘сауни’ във всеки по-голям град до медийни звезди, пропагандиращи трансексуализма, разврата, абортите и новите програми за деца в началното училище по сексуална просвета. Разбира се, Русия е все още доста далече зад Америка, Канада и Европа, където на деца в първи клас се показват плюшени вагини и пениси, като им се обяснява за това колко е приятно ‘да се пипаш или да те пипат’, както и им се четат книжки за хомосексуални семейства и всички видове полове, като към началото на средното училище вече се преминава на брошури указващи какво е анален секс, анална течност, фистинг, риминг, аборт и безопасен секс, като на всяко момиче навършило 13 години се предлага безплатна контрацепция без знанието на родителите, а на деца на 8-9 се дават анкети питащи ги ‘дали се чувстват комфортно в собствения си пол’. Но с тези темпове на развитие и мълчаливата подкрепа на властта – Руското общество ще стигне Западния Содом и Гомор в близките 5-10 години.

И докато в Руското общество се създават разногласия отвътре, настройващи младото поколение срещу старото, което се противопоставя на ‘прогресивните’ течения идващи от Запад, на най-високо ниво задвижените процеси още по време на Болшевишката революция си вървят и играчи от един и същ отбор създават усещане за промяна и избор, които единствено влошават ситуацията на Руския народ. Същия, от който след разочарованието си от Европа, България и останалите славянски страни очакват някаква помощ, напътствие, подкрепа. За да бъдат спасени от собствените си еврейски палачи.

Advertisements