Постинг
28.02.2018 20:39 -
“ ТРАКИЙСКИ“ БОГОВЕ В ХЕТСКИЯ ПАНТЕОН http://sparotok.blogspot.bg/
“ ТРАКИЙСКИ“ БОГОВЕ В ХЕТСКИЯ ПАНТЕОН
Херодот бе първия автор, чиито работи прегледах в търсене на интересни неща за миналото ни. Този летописец твърди, че траките са най-големия народ след индийците, допълва, че благородниците се познават по татуировките, представя ценни данни за погребалните обреди, а и за почитаните божества. Бащата на историята смята, че у нас има култове само на Дионис, Арес, Артемида, като Хермес е считан за праотец на благородническата прослойка - Her.V.7. В друга своя книга обаче, Херодот споменава за това, че персийския военоначалник Ойобаз е заловен от траките апсинти, които го пренасят в жертва на бог Плеистор - Her.IX.119. Дали това е епитет на господаря на бойното поле Арес, или пък се касае за отделно, различно божество не е съвсем ясно поради оскъдната информация. След време разбрах, че впечатлилия много хора автор е дал твърде скромно описание на тракийския пантеон. Бендида (Вендис), Котито, Дерзас, Дарзала, Епта, Папас, Атис, Кибела, Сабазий, Хероса и още много други също са били на почит у нас в далечното минало. Някои са се радвали на голяма популярност, толкова голяма, че култовете им не са забравени и в ново време. Става дума за облечените в християнска дреха празници Трифон Зарезан, Гергьовден, кукерските и русалийски игри, ладуването и лазаруването и т.н. Търсейки информация за слабо познати тракийски божества попаднах на името на бог Канзуренос. То предизвика жив интерес поради приликата си с названието на хетския бог Канзура. За жалост и за него няма много сведения, а близостта на имената едва ли е случайна. Хетския Канзура е бил планинско божество и дори една планина носи неговото име. Подробности за култа на тракийския Канзуренос няма, Димитър Дечев представя теонима във варианта Канзеренос и смята, че се касае за епитет на Хероса – Detch. Thrak.с.226. Смятам, че Канзуренос може да се раздели на две части – канз, отговаряща на стблг. кънѩѕь-княз, господар, водач, и ур(енос) отговаряща на орити-унищожавам, като смисъла на името е господар на войната. Хето-лувийската дума за цар, княз е khandawat, тя е изградена по същия начин както нашата дума кънѩѕь-княз, господар, коренът kan/kun притежава значение начало, на хето-лувийски, khantili означава първи, начален. Българската и хето-лувийската дума са близки, но нашата е по-добър кандидат за обяснение на името на бог Канзура, а и на Казнуренос-Хероса. Друго интересно име e това на хетския бог на войната и чумата - Яриш. Поне за мен, тук се касае за Ярей/Арес – тракийския бог на войната. Не само названията са близки, функцията на тези божества е една и съща. Това просто няма как да е случайност. Важна подробност е това, че на скалния монумент Язили Кая е изобразен бог, чиято долна част на тялото е стилизирана във формата на меч.
Photograph Dick Osseman http://a4.pbase.com/u19/dosseman/large/36319796.P0063Yazilikayaswordgod.jpg Учените отказват да идентифицират този образ с бога на войната Яриш, навярно поради факта, че при тракийските роднини скитите, бог Арес бива почитан под формата на меч. Знаем за това от работите на Херодот – Her.IV.62. Бащата на историята разказва, че скитите правя олтари само на Арес, т.е. на него се отдава най-голяма почит. Защо култът към тракийския Арес е толкова силен при траките научаваме от Стефан Византийски. Той казва без увъртане, че скитите са тракийски народ.
Друга важна подробност е това, че по време на Античността се е смятало, че богът на войната е роден в Тракия, по-точно при гетите - Jord. Getarum 39-31. По време на Троянската Война, Арес взема страната на траки и трояни. Най-древното споменаване на името на бога на войната е върху златен пръстен от благородническо погребение на територията на минойски Крит под формата AREI.
http://mnamon.sns.it/assets/img/lineare_a/KN%20Zf%2013.jpg А за това, че Крит е обитаван от траки, знаем както от минойски и микенски документи, така също благодарение на археологически находки, за които е споменал още през 50-те години на ХХ век Б.Хрозни. Поне от наличната информация, която притежавам, не ми е известно някой да е предложил хетска етимология за Канзура и Яриш. Няма смисъл на хетски и друго божество – Хебат (Хепит). Навярно по тази причина Хебат (Хепит) е обявена за хуритска богиня. Дали е така е друг въпрос*, но е вън от всякакво съмнение, че името на Хебат (Хепит) е свързано с името на тракийската богиня Епта. Не само е регистриранo тракийски речно име Ептапор, документирани са и значителен брой лични имена като Ептазета, Ептенис, Ептапер, Ептедий, Ептезен, Ептекентос, Ептела, Ептепюра, Ептесюка, Ептеменека, Ептепус, Ептетра, Ептетралис, Ептула, Епталa- Detch.Thrak..167-170. Популярността на тази богиня в обществото на дедите ни е била твърде голяма, за да се касае за чужд култ, а и самото име си е тракийско. Списъка може да се продължи с хетската богиня Кубаба. За нея се смята, че е приета от фригите под името Кубела/Кибела, наричана е още Матар Кубилея – майка Кибела. За учените вярващи, че въпросното божество не е тракийско, а само прието в тракийския пантеон съществува един сериозен проблем. Подобно на Епта, името на Кубела/Кибела е тракийско, а не хетско. Доста интересна е и връзката между имената на тракийския Херос, носещ епитета Перкон/Перкос и хетския бог на конете Перуа. За нея пише лингвиста Леонид Гиндин като предава два варианта на хетския теоним, те са Perwa/Pirwa, т.е. Перуа и Пируа. Вариацията И-Е е характерна не само за древната реч на дедите ни наречени траки, дори и днес у нас се среща замяна на Е с И. Като пример могат да бъдат посочени зелен-зилен, петел-пител и др. Вариацията Perwa/Pirwa е силна индикация за това, че божеството е тракийско и е било прието в пантеона на хетите. Никой не може да отрече, че траки и хети са имали близки взаимоотношения още през Бронзовата епоха. Мизите и дарданите са съюзници на хетския цар Муватали по време на войната му с египетския фараон Рамзес II. Реално, най-рано названието на Илион се среща в хетски документи под формата Wilusa. Самото име Илион акад. Георгиев тълкува със стблг. илъ-кал, глина и др. Ясно е, че нашите Арес, Епта, Кибела, Перкон, Канзуренос са приети от хетите и са представени в техните документи като Яриш, Хепит, Кубаба Перуа, Канзура. Доста по-интересен е въпроса – дали това е било знак на добра воля, или дедите ни са били господари на хетите в известен период от време? Втората възможност изглежда абсурдна понеже няма исторически сведения траки да са властвали над хети. Ранната история на хетите обаче е обгърната в мистерия. Все още няма съгласие къде е прародината на тези хора, ясно е само, че в началото на второ хилядолетие пр. Христа те вече са в Анатолия. През XVIII в.пр.Христа хетите създават царство, което ще бъде доминираща сила в региона около пет века. Владетелите на това царство водят умела политика и успяват да се наложат над асирийци, митани и египтяни. Ударната сила на хетската армия са бойните колесници, а според О.Гърни хетите притежават и конни стрелци, които наричат суту (скити?).
Благодарение на изображения от скални релефи знаем, че сред хетите има два типа хора – едните представители на народите на Ориента, а другите с ясни европеидни черти. Кой на кого е бил господар научаваме от работа на американският учен Вахан Куркиджиан. Той изказва едно доста интересно, а и логично предположение. Според Куркиджиан, хетите са смесен народ, основната част са хора от азиатски произход, като благородническата прослойка е представена от говорещи индоевропейски език обитатели на земите край Босфора:
“Hittites were a composite people, fundamentally of Asian origin, but dominated by Indo-European aristocratic elements from the neighborhood of the Bosporus.” http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Asia/Armenia/_Texts/KURARM/5*.html Въпросните обитатели на земите край Босфора в древността са нашите деди, които са били наричани с името траки. Както топонимите и хидронимите, така също и материалната култура от Западна Мала Азия и Балканите показват силни прилики. Жалко е само, че професионалистите ни не са обърнали достатъчно внимание на този важен въпрос. Ако нещо е наше, защо да не предявим претенции за него. В случай, че дедите ни са изиграли голяма роля в изграждането на Хетската Империя, то това трябва да бъде признато. Вместо на младото поколение да се внушава старата и вредна измислица, че българите са мешавица от побягнал от хазарите конен народ, който се е смесил с примитивни блатни обитатели дошли от север, е редно и справедливо да се обясни, че нашата история не започва през 681-ва година, а няколко хилядолетия по-рано, че сме потомци на местен народ, който не само е повлиял силно гърци, римляни и келти, но също така и народите на Азия. Младите трябва да осъзнаят, че след като сме потомци на силни и способни хора, то не е нужно да се кланяме на никого – нито на изток, нито на запад и вместо това е по-добре да запретнем ръкави и да възродим сами Родината. Можем го защото носим гените на градители на империи, на безстрашни бойци и велики мислители. Използвана литература и обяснения: 1.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996; 2.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957; 3.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998; 4. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977; *Cамите хурити (предците на кюрдите) са били подвластни на почитащите Епа/Хепа митани. Те са древен народ, чийто език е арийски, както личи по думите тера-три, панча-пет, caтта-седем, вартана-въртене. От средите на митаните произлиза всеизвестната Нефертити – съпругата на фараона Ехнатон. Нейното истинско име е Таду-хепа.
Херодот бе първия автор, чиито работи прегледах в търсене на интересни неща за миналото ни. Този летописец твърди, че траките са най-големия народ след индийците, допълва, че благородниците се познават по татуировките, представя ценни данни за погребалните обреди, а и за почитаните божества. Бащата на историята смята, че у нас има култове само на Дионис, Арес, Артемида, като Хермес е считан за праотец на благородническата прослойка - Her.V.7. В друга своя книга обаче, Херодот споменава за това, че персийския военоначалник Ойобаз е заловен от траките апсинти, които го пренасят в жертва на бог Плеистор - Her.IX.119. Дали това е епитет на господаря на бойното поле Арес, или пък се касае за отделно, различно божество не е съвсем ясно поради оскъдната информация. След време разбрах, че впечатлилия много хора автор е дал твърде скромно описание на тракийския пантеон. Бендида (Вендис), Котито, Дерзас, Дарзала, Епта, Папас, Атис, Кибела, Сабазий, Хероса и още много други също са били на почит у нас в далечното минало. Някои са се радвали на голяма популярност, толкова голяма, че култовете им не са забравени и в ново време. Става дума за облечените в християнска дреха празници Трифон Зарезан, Гергьовден, кукерските и русалийски игри, ладуването и лазаруването и т.н. Търсейки информация за слабо познати тракийски божества попаднах на името на бог Канзуренос. То предизвика жив интерес поради приликата си с названието на хетския бог Канзура. За жалост и за него няма много сведения, а близостта на имената едва ли е случайна. Хетския Канзура е бил планинско божество и дори една планина носи неговото име. Подробности за култа на тракийския Канзуренос няма, Димитър Дечев представя теонима във варианта Канзеренос и смята, че се касае за епитет на Хероса – Detch. Thrak.с.226. Смятам, че Канзуренос може да се раздели на две части – канз, отговаряща на стблг. кънѩѕь-княз, господар, водач, и ур(енос) отговаряща на орити-унищожавам, като смисъла на името е господар на войната. Хето-лувийската дума за цар, княз е khandawat, тя е изградена по същия начин както нашата дума кънѩѕь-княз, господар, коренът kan/kun притежава значение начало, на хето-лувийски, khantili означава първи, начален. Българската и хето-лувийската дума са близки, но нашата е по-добър кандидат за обяснение на името на бог Канзура, а и на Казнуренос-Хероса. Друго интересно име e това на хетския бог на войната и чумата - Яриш. Поне за мен, тук се касае за Ярей/Арес – тракийския бог на войната. Не само названията са близки, функцията на тези божества е една и съща. Това просто няма как да е случайност. Важна подробност е това, че на скалния монумент Язили Кая е изобразен бог, чиято долна част на тялото е стилизирана във формата на меч.
Photograph Dick Osseman http://a4.pbase.com/u19/dosseman/large/36319796.P0063Yazilikayaswordgod.jpg Учените отказват да идентифицират този образ с бога на войната Яриш, навярно поради факта, че при тракийските роднини скитите, бог Арес бива почитан под формата на меч. Знаем за това от работите на Херодот – Her.IV.62. Бащата на историята разказва, че скитите правя олтари само на Арес, т.е. на него се отдава най-голяма почит. Защо култът към тракийския Арес е толкова силен при траките научаваме от Стефан Византийски. Той казва без увъртане, че скитите са тракийски народ.
Друга важна подробност е това, че по време на Античността се е смятало, че богът на войната е роден в Тракия, по-точно при гетите - Jord. Getarum 39-31. По време на Троянската Война, Арес взема страната на траки и трояни. Най-древното споменаване на името на бога на войната е върху златен пръстен от благородническо погребение на територията на минойски Крит под формата AREI.
http://mnamon.sns.it/assets/img/lineare_a/KN%20Zf%2013.jpg А за това, че Крит е обитаван от траки, знаем както от минойски и микенски документи, така също благодарение на археологически находки, за които е споменал още през 50-те години на ХХ век Б.Хрозни. Поне от наличната информация, която притежавам, не ми е известно някой да е предложил хетска етимология за Канзура и Яриш. Няма смисъл на хетски и друго божество – Хебат (Хепит). Навярно по тази причина Хебат (Хепит) е обявена за хуритска богиня. Дали е така е друг въпрос*, но е вън от всякакво съмнение, че името на Хебат (Хепит) е свързано с името на тракийската богиня Епта. Не само е регистриранo тракийски речно име Ептапор, документирани са и значителен брой лични имена като Ептазета, Ептенис, Ептапер, Ептедий, Ептезен, Ептекентос, Ептела, Ептепюра, Ептесюка, Ептеменека, Ептепус, Ептетра, Ептетралис, Ептула, Епталa- Detch.Thrak..167-170. Популярността на тази богиня в обществото на дедите ни е била твърде голяма, за да се касае за чужд култ, а и самото име си е тракийско. Списъка може да се продължи с хетската богиня Кубаба. За нея се смята, че е приета от фригите под името Кубела/Кибела, наричана е още Матар Кубилея – майка Кибела. За учените вярващи, че въпросното божество не е тракийско, а само прието в тракийския пантеон съществува един сериозен проблем. Подобно на Епта, името на Кубела/Кибела е тракийско, а не хетско. Доста интересна е и връзката между имената на тракийския Херос, носещ епитета Перкон/Перкос и хетския бог на конете Перуа. За нея пише лингвиста Леонид Гиндин като предава два варианта на хетския теоним, те са Perwa/Pirwa, т.е. Перуа и Пируа. Вариацията И-Е е характерна не само за древната реч на дедите ни наречени траки, дори и днес у нас се среща замяна на Е с И. Като пример могат да бъдат посочени зелен-зилен, петел-пител и др. Вариацията Perwa/Pirwa е силна индикация за това, че божеството е тракийско и е било прието в пантеона на хетите. Никой не може да отрече, че траки и хети са имали близки взаимоотношения още през Бронзовата епоха. Мизите и дарданите са съюзници на хетския цар Муватали по време на войната му с египетския фараон Рамзес II. Реално, най-рано названието на Илион се среща в хетски документи под формата Wilusa. Самото име Илион акад. Георгиев тълкува със стблг. илъ-кал, глина и др. Ясно е, че нашите Арес, Епта, Кибела, Перкон, Канзуренос са приети от хетите и са представени в техните документи като Яриш, Хепит, Кубаба Перуа, Канзура. Доста по-интересен е въпроса – дали това е било знак на добра воля, или дедите ни са били господари на хетите в известен период от време? Втората възможност изглежда абсурдна понеже няма исторически сведения траки да са властвали над хети. Ранната история на хетите обаче е обгърната в мистерия. Все още няма съгласие къде е прародината на тези хора, ясно е само, че в началото на второ хилядолетие пр. Христа те вече са в Анатолия. През XVIII в.пр.Христа хетите създават царство, което ще бъде доминираща сила в региона около пет века. Владетелите на това царство водят умела политика и успяват да се наложат над асирийци, митани и египтяни. Ударната сила на хетската армия са бойните колесници, а според О.Гърни хетите притежават и конни стрелци, които наричат суту (скити?).
Благодарение на изображения от скални релефи знаем, че сред хетите има два типа хора – едните представители на народите на Ориента, а другите с ясни европеидни черти. Кой на кого е бил господар научаваме от работа на американският учен Вахан Куркиджиан. Той изказва едно доста интересно, а и логично предположение. Според Куркиджиан, хетите са смесен народ, основната част са хора от азиатски произход, като благородническата прослойка е представена от говорещи индоевропейски език обитатели на земите край Босфора:
“Hittites were a composite people, fundamentally of Asian origin, but dominated by Indo-European aristocratic elements from the neighborhood of the Bosporus.” http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Asia/Armenia/_Texts/KURARM/5*.html Въпросните обитатели на земите край Босфора в древността са нашите деди, които са били наричани с името траки. Както топонимите и хидронимите, така също и материалната култура от Западна Мала Азия и Балканите показват силни прилики. Жалко е само, че професионалистите ни не са обърнали достатъчно внимание на този важен въпрос. Ако нещо е наше, защо да не предявим претенции за него. В случай, че дедите ни са изиграли голяма роля в изграждането на Хетската Империя, то това трябва да бъде признато. Вместо на младото поколение да се внушава старата и вредна измислица, че българите са мешавица от побягнал от хазарите конен народ, който се е смесил с примитивни блатни обитатели дошли от север, е редно и справедливо да се обясни, че нашата история не започва през 681-ва година, а няколко хилядолетия по-рано, че сме потомци на местен народ, който не само е повлиял силно гърци, римляни и келти, но също така и народите на Азия. Младите трябва да осъзнаят, че след като сме потомци на силни и способни хора, то не е нужно да се кланяме на никого – нито на изток, нито на запад и вместо това е по-добре да запретнем ръкави и да възродим сами Родината. Можем го защото носим гените на градители на империи, на безстрашни бойци и велики мислители. Използвана литература и обяснения: 1.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996; 2.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957; 3.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998; 4. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977; *Cамите хурити (предците на кюрдите) са били подвластни на почитащите Епа/Хепа митани. Те са древен народ, чийто език е арийски, както личи по думите тера-три, панча-пет, caтта-седем, вартана-въртене. От средите на митаните произлиза всеизвестната Нефертити – съпругата на фараона Ехнатон. Нейното истинско име е Таду-хепа.
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata