Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2018 20:18 - СЪРБИЯ БИЛА ВАСАЛ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЦАРЕ ДОРИ ПО ВРЕМЕТО НА СТЕФАН ДУШАН http://shtaparov.blog.bg
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 312 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
СЪРБИЯ БИЛА ВАСАЛ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЦАРЕ ДОРИ ПО ВРЕМЕТО НА СТЕФАН ДУШАН

СЪРБИЯ БИЛА ВАСАЛ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЦАРЕ ДОРИ ПО ВРЕМЕТО НА СТЕФАН ДУШАН


   Средновековна Сърбия почти никога не е била независима държава за разлика от Средновековна България,която е била зависима само през XI-XII и през XV-XVI век. Държава с името "СЪРБИЯ" впрочем се явява за пръв път едва през 1217 г.,когато Иван Асен II прави известни отстъпки на "сръбските" Българи,за да изоставят опонента му Борил и да подкрепят неговите претенции за цар на Българите. Казионните "историци" под влияние на руската школа не признават и не отразяват в карти и учебници,че Сърбия е била зависима от Второто Българско царство в периода XII-XIV в.,но това е неоспорим факт: добре известно е,че царете Калоян и Иван Асен II са сменявали "непослушните" сръбски крале с послушни,които били угодни на България. Същото правели разбира се и владетелите на Първото Българско царство,а също и князете преди тях.

  Казионите са склонни с половин уста да приемат,че е имало някаква "номинална" зависимост на Сърбия от България по времето на Иван Асен II,понеже в неговия надпис от църквата "Св.40 мъченици" пише,че той превзел цялата земя на Теодор Комнин от Одрин до Драч,а също арбанашка (албаняшка= албанска) и сръбска. Това означава,че скоро след смъртта на Калоян Сърбия става зависима от Епирския деспот,но в 1230 г. отново се връща към Българската зависимост и нашият император започва да назначава сръбските крале.

  Тази ситуация не се изменила много при следващите владетели- Сърбия останала малко или много зависима от България дори през XIII-XIV в.,въпреки войната между Стефан Урош III и Михаил Шишман. Казионите злорадо тръбят и навсякъде раздухват,че нашия цар е убит от сърбите и на Българския трон една година стоял цар Иван Стефан,чиято майка била сръбкинята Ана Неда. Те обаче не обичат да се говори как следващият цар Иван Александър дал на сърбите патриаршия и как назначил техния крал Стефан Душан за цар през 1345 г.,а за "компенсация" взел част от земите му.

  Стефан Душан (1331- 1355 г.) е най-великият сръбски владетел,с който сърбите се гордеят и до преди 100 години са "плашели" България с неговото име. Те обаче не обичат да им се напомня,че родът УРОШ на баща му е "пра"-Български,а баба му и майка му са Българки. На тези пишман "славяни" не им харесва и факта,че Стефан Душан е получил царската си титла от Българския цар Иван Александър,бил женен за Българка като доказателство за лоялност а майчин език на него и на цялото му царство е бил Българския:

                          image

  Надписът "Стефан в Христа Бога" в този стенопис,където Душан е представен заедно с Българската зарица Елена определено не е на сръбски а сърбите и руснаците биха търсили преводач,за да разберат какво е писал в грамотите си той. На нас преводач обаче не ни трябва- ние си го разбираме добре и така,понеже той е писал на нашия език- не на "техния"!

  Някои "сръбски" владетели от XIII-XIV в.,включително Крал Марко и баща му Вълкашин носели титлата "Рекс Булгарорум" (Крал на Българите) или "Дукс Булгарорум" (Херцог на Българите) което нашите казиони в един глас с руските и сръбските "учени" "обясняват" с факта,че в земите на тези владетели живеели значителен брой Българи. Истината обаче е друга: тези властели подобно на "Принца на България" Раду I от Влашко са получили назначението си от нашия император,който бил върховен господар на цялата Българска империя от Черно море до Босна и от Молдова до Тесалия.

  В ония векове хората не разделяли народите така,както го правим днес. Тогава не е имало отделен влашки ("румънски"),нито отделен сръбски,украински или черногорски народ а всички са били смятани по дефиниция за Българи,които били разделени на отделни Български етноси като "власи", "сърби", "босненци", "венети", "укри", "склавини" и пр. Подобно разделение на "етноси" има и днес в България- шопи, торлаци, ахряни, мияци, македонци, помаци и пр. не са нищо друго освен Български етноси,"разделени" от времето като отделни Български "племена".

  "Сърби" и "руси" са приели Българска Кирилица и православие не заради някаква необяснима симпатия към Българите,а понеже така им наредил техния върховен господар- Българския император. Затова сърбите се покръстили почти веднага след България: тя приела християнството в 866 г. а сърбите-между 867- 874 г.

image

  Пръв "кум" на сърбите,който дал на техен владетел популярното в Сърбия име СТЕФАН несъмнено е върховният господар на Сърбия и Влашко княз Борис I Михаил,когото те при една междуособна битка така "победили",че веднага след "победата" побързали да му се преклонят,обдарят и извинят,понеже той отивал почти без войска за да ги провери и инспектира,а не за да воюва с тях. Положението с "русите" не е много различно- след като отказали да станат християни през 866 г.,те се отцепили от България и по времето на Борис II дори воювали срещу нея но много скоро след това му се поклонили,признали го отново за свой върховен сюзерен и побързали да приемат Българското християнство,а в техните владетелски родове станали популярни имената на Българските царствени кумове Борис II и Роман.

  Когато Българите назначавали някому цар,те му давали специална титла и го приемали за един от своите "Мали царе". Тези "Мали царе" били подчинени на върховния Български господар,който носел титлата "Велик цар" и се титулувал с нея не за това,че е извършил велики дела а заради това,че под неговото крило се намирали един,двама или повече "Мали царе". В един средновековен Български споменик,наречен БОРИЛОВ СИНОДИК има доказателства за това. Бориловият синодик е създаден заради събора срещу еретиците от 1211 г. и след това е продължен до края на Българската държавност но ето един цитат от него,който доказва че съм прав:

 
"Константин Велики и майка му Елена,светите и равноапостолни,първите християнски царе,вечна им памет...... Бориса,първия Бъл­гарски цар,наречен в светото кръщение Михаил,който приве­де Българския род към богоразумие чрез светото кръщение, вечна памет......... Великият и благочестивият цар Иван Асен,син на стария цар Асен който,като имаше голяма любов към Бога,просла­ви и просвети Българското царство повече от всички Българ­ски царе..... Александър севастократора,брат на великия цар Асен......  Елена,новата и благочестива царица,майка на великия цар Иван Асен,приела след това ангелски образ и наречена Евгения,вечна й памет....... монаха Теодосий,който бе протосеваст на великия цар Иван Александър...... Кераца,благочестивата деспотица,майка на великия цар Иван Александър вечна й памет...... На великия цар Иван Александър,вечна памет......"

  Ето и друг извор,в който Иван Асен II е наречен "Велик цар":

  "Още по­вече той потърси с голямо желание да възобнови патриаршия­та на Българското царство. Това обновление прочее стана така: Преосвещеният вселенски патриарх Герман по благово­ление Божие и поради голямата ревност от страна на христолюбивия велик цар Иван Асен,син на стария Асен,с остана­лите свои братя патриарси".

  В синодика не присъства Иван Страцимир- полубрат на Иван Шишман и владетел на Видинското царство но майка му Теодора я има,като съпруга на "Великия цар Иван Александър" и след това монахиня. След това в Синодика и самият Иван Шишман е наречен "велик цар",а утвърдената практика не позволявала владетели като Иван Срацимир и другите Мали царе да бъдат вписвани в Синодика.


   Тук е ясно едно- определението "Велик цар" в случая с Иван Шишман и Иван Александър не визира техните постижения,а съвсем друго нещо- мястото им в йерархията на царете. Шишман е съвременник на още няколко царе- Стефан Урош V (син на Душан),Симеон Синиша (брат на Душан),Йован Урош и Иван Срацимир (по-големия си брат),но от тези четиримата само Шишман е "Велик" което ще рече- "Старши" или "Пръв измежду царете". От това следва,че останалите четирима царе (Стефан Урош,Синиша,Йован Урош и Срацимир) са били Мали царе или подчинени васални царе на Шишман,а не че той е имал велики постижения по време на своето царуване. Същото се отнася за Иван Александър- той е Велик,понеже "малите" царе Стефан Душан,Иван Асен IV,Михаил IV Aсен и Иван Срацимир са негови васали- нищо повече! Това е тайната на определението "Велик цар"- то не е празно хвалебствие а титла,подобна на титлата "Велик княз" (Пръв измежду князете). Тя визира най-старшият измежду няколкото съуправляващи царе,които са си назначили Българите през този период а Иван Асен II е Велик цар,понеже имал на свое подчинение няколко васални Мали царе и Велики князе като Мануил Комнин Дука,Йоан Комнин Дука,Михаил II Комнин,Юрий II Всеволодович,Ярослав II и пр.

  Toва обяснява една стара загадка: защо "сръбските" царе изчезват безследно след 1373 г. Причина за това изглежда е Великият цар Иван Шишман- изправен пред опасността от дезинтеграция на Българската империя заради турското нашествие,непослушанието на болярите и трудното партньорство със Стефан Урош V и Срацимир,той отказал да назначи на сърбите нов цар и им назначил само князе,които разбира се били длъжни да го слушат и да изпълняват неговата воля. Така обясняваме още една странна загадка: защо след всяка успешна битка срещу "сърби" и "власи" турците не удряли земите на Сърбия и Влахия,а удряли земите на Иван Шишман- те явно са знаели кой дърпа конците на сръбските князе и влашките войводи и били наясно кой насочва сръбските и влашките войски срещу "султана",затова не си губели времето да удрят техните незначителни владетели,а нанасяли удари само срещу техния върховен сюзерен!

  Ето как се оказва,че прословутата война между Михаил III Шишман и Стефан Дечански от 1330 г. е била вътрешно-Българска междуособица или гражданска война,разпалена от нежеланието на Михаил Шишман да направи на своите васали Стефан Дечански и Стефан Душан онези отстъпки,на които те се надявали.

  Затова Сърбия никога до Берлинския договор от 1878 г. не е имала същинска независимост- когато не е била васал на България,тя била васал на други страни като "Византия",Епирското деспотство,Унгария или "Османската" империя,но същински независима тя НИКОГА до 1878 г. не е била!



Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 13437640
Постинги: 25192
Коментари: 5851
Гласове: 6204
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031