Преди 17 години в кабината на Бойко имаше една секретарка Цецко! Пич та дрънка, който задоволяваше..

Всичко започнало преди 17 години, когато главния секретар на МВР имаше своя мъжка секретарка, както и на вечерна кафеварка. Бойко Борисов на галено го наричал Цецко. Правил страхотни кафета и майсторски палил пурата на Бойко и на неговите гости.

„Беше се научил да пали дебелите маркови джигари от ръка с къси отривисти движения. Без да дърпа от пурата, без да гълта..дима.“

Цялото домакинство в кабинета на началника Цецко въртял с невиждана лекота – голям пич, момче за всичко.

„В очите му се четеше кучешка преданост към господаря, придобита, а не вродена, добродушност, но и една присвяткаща лукавост и подмолност, особено по тъмно, толкова нехарактерна за най-добрия приятел на човека. Убеден съм, че днес Борисов добре е опознал всичките страни от душевността на този инак посредствено моделиран проекточовек.“

У него се забелязвала една дълбока подмолност, отпечатала се безнадеждно и безмилостно в ямките на очите му. Бил посредствен, но амбициозен и надарен с кучешки инстинкт – малко неща са по-страшни от това.

„Колко само роли смени в политиката за десетина години Цв Цв, с които мина и задмина шефа си и нас, по-бледите пишман актьори от абсурдната политсцена – от послушното сервитьорче и кафеджийче до дясната ръка в ГЕРБ, джеймсбондът – отмъстител от МВР Пикчърс, душманинът на лекарите, четящият като пиеска на абсурда сересета, газещият с кафяв ботуш законността, та до гълъба на мира, ястреб на американизма и атлантизма, партийният строител и туптящото сърце на ГЕРБ, пръв блюстител на законноста и мозъкът, жрецът на демокрацията в нейния храм Народното събрание…всичко това изиграно с посредствената лекота на родения натуршчик…но за тези роли подробностите по -нататък.“

Цитатите са на Николай Бареков, който се е заемнал да пише своя мемоарна книга, в която да отрази 20-на години преход и героите в него. До колко Бареков беше един от участниците, до колко беше употребен, до колко е тарикат – това всеки да прецени за себе си. Историята за секретарката Цецко обаче е много въздействаща, а и да си кажа ли ми се струва достовена.