Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2018 21:17 - ВАЖНИ СВЕДЕНИЯ ЗА РЕЛИГИЯТА НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ http://sparotok.blogspot.com/
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 447 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ВАЖНИ СВЕДЕНИЯ ЗА РЕЛИГИЯТА НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ    

Веселин Бешевлиев е изследователят, който е проучил доста подробно вярата на старите българи. Без съмнение, този наш учен е успял да издири много ценни свидетелства на средновековни автори, а и да използва откритията на историци и езиковеди от своето време. Още в началото на ХХ век, Бешевлиев публикува две свои важни работи: “Гръцки и латински извори за вѣрата на прабългаритѣ” -1929-та година, и “Новъ изворъ за вѣрата на първобългартѣ” -1933-та година.   Във втората си творба, тази от 1933-та година, нашият езиковед и историк коментира статия на Бернд фон Арним, включена в списание “Български Преглед”. Cтава дума за материала “Принасяне на кучета въ жертва при царъ Симеона”. Бешевлиев не е доволен от превода, а и смята, че текстът, който фон Арним представя, е от по-ранна дата, отпреди приемането на християнството.   Като нов извор за вярата на старите българи, немският филолог използва 66-то писмо на патриарх Николай до неизвестно високопоставено лице. В случая, интересното е това, че римският (византийският) духовник споменава за жертване на кучета при българите. Изразявайки своята критика, Бешевлиев не се впуска в подробности засягащи корените на обреда, задоволявя се да предложи цялото писмо, с по-добър (по свое мнение) превод.   В другата си статия “Гръцки и латински извори за вѣрата на прабългаритѣ”, Бешевлиев упоменава и свидетелството на Теофилакт Охридски, който нарича българите “народ непознаващ Христа и служещ на скитското безумие, кланяйки се на слънцето, луната и други звезди, а даже принасяйки жертва на кучета”. Думите на стария летописец, явно счетени за важни от нашите учени, по-късно са включени в “Гръцки Извори за Българската История” -ГИБИ, IX, част 2, с.62.   Понеже двама различни автори споменават за един и същ ритуал при дедите ни, нашият учен стига до заключение, че кучето ще да е играло важна роля в духовния живот на старите българи. Жалко е само, че не е извършен по-подробен анализ и не е установено дали се касае за практика наложена на Балканите след VII век, или за местен култ, който е познат още във времето на Античността и може да се говори за приемственост.   В случай, че се бе направил сравнение с тракийската религия, Бешевлиев  неизбежно би установил това, че за култа на почитаната на остров Самотраки и други места богиня Зеринтия е характерно жертването на кучета.
image
Зеринтия, почитана от гъците под името Хеката, изобр. -RichardCosway http://www.britishmuseum.org https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/2e/AN00969955_001_l.jpg
  Самото име Зеринтия/Zηρινθία е обяснимо на български език. Лингвистите Иван Дуриданов и Владимир Георгиев тълкуват названието на тракийското божество със стблг. звѣръ, а за умалителната частица -инт (в Зеринтия, волинт и т.н.) дори е уточнено, че отговаря точно на старобългарската умалителна наставка -ѧте, която се среща в думи като телѧте-теленце и др.   Справедливостта налага да бъде споменато, че тълкуванията на Дуриданов и Георгиев са от доста по-късна дата, но от друга страна, способен езиковед като Бешевлиев може сам да направи анализ, а и eдва ли не е бил запознат с книгата на Вилхелм Томашек “Die alten Thraker. Eine ethnologische Untersuchung“. Тя излиза в три тома, през 1893-та и 1894-та година, като е спомената богинята Зеринтия, а и това, че нейния култ изисква да се принасят в жертва кучета.   Бих приел, че въпреки ерудицията си, Веселин Бешевлиев не е направил връзка между култа на Зеринтия и особения обред на старите българи по невнимание, ако не бяха и други пропуски. В друга своя работа от 1929-та година, “Гръцки и латински извори за вѣрата на прабългаритѣ”, този автор дава богата информация за необичайните обреди на предците ни, но отново пропуска да провери дали въпросните обреди са внесени на Балканите след VII век, или пък са характерни за местното население, което гърци и римляни наричат траки.   Цитирайки Теофан Изповедник, Йоан Зонара и Георги Акрополит, Бешевлиев споменава за това как княз Крум отсякъл главата на император Никифор, а после я обковал със сребро и гордеейки се, давал на славянските вождове да пият от нея. Същата нерадостна съдба постига и Балдуин Фландърски. След като е победен от българският владетел Калоян, фламандският благородник е обезглавен, а от черепа му е направена чаша.   Бешевлиев споменава, че такъв обичай имали също първобитните племена на Африка и Австралия, като дори смята, че по времето на цар Калоян, обичаят у нас ще да е бил забравен и е повторен навярно под влияние на куманите (конен народ, съюзници на дедите ни във войните им с кръстоносците).   И дума не е отворено за това, че този специфичен ритуал е добре познат на старите народи на Европа  - келти, скити и траки. Едва ли българският учен не е бил запознат със свидетелството на Луций Аней Флор, според когото траките пият от чаши направени от човешки черепи: “bibere in ossibus capitum…“ – “they drank out of human skuls…” – Flor. Lib.I, Bell.Thrac. XXXVIIII   http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Florus/Epitome/1J*.html#XXXVIIII   Пропуск има и при анализа на сведения представени от летописеца Лиутпранд. Те засягат Баян и Петър – синове на цар Симеон. За Баян Лиутпранд твърди, че до такава степен е изучил магията, че от човек може да се превърне на вълк, или пък на някакъв друг звяр. Отново вместо да направи връзка с обичаите на траките, Бешевлиев отправя поглед към народите на Австралия и Северна Америка, като добавя, че обличането в животински кожи е една от най-важните части на животинския култ и се среща почти у всички народи тачещи животни.   Нас обаче не ни интересуват всички народи, а единствено и само тези, с които са били отъждествявани старите българи. В продължение на 1100 години, различни автори наричат българите мизи, а мизите са най-големия тракийски народ. Носенето на вълча кожа е типично за траките, най-вече за трако-трояните. Всеки чел “Илиада” знае за Долон и това, че този омиров герoй носи вълча кожа: “Долон повярва. Тутакси той си обрамчи извития лък на плещите, а върху него наметна си кожа на сив вълк одрана.” – Илиада, X.332-332   https://chitanka.info/text/2033/10   image
Долон наметнал вълча кожа, лекитос от Лувъра, снимка Marie-Lan Nguyen https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/bd/Lekythos_Dolon_Louvre_CA1802_n2.jpg   Напълно излишно е било Бешевлиев да търси връзка със средноазиатските шамани, с обичаите на индианците и австралийските аборигени. Тук на Балканите култът към вълка е необикновено силен. Неслучайно северните траки – даките носят това име, то е изведено от древна дума за вълк – даос. Почти всички наши езиковеди тълкуват даос с българския глагол давя-душа.   Друга тракийска дума за вълк е улкос, почти не различима от блг.диал. уълк-вълк, забележително близка е и до имената Вълкас, Вълкуш. Тук е мястото да се спомене и това, че у нас имена като Вълко, Вълкан, Вълк, Въло, Вълкомир, Вълкослав, Вълкун, Вълчо, Вълчин и др. са били доста популярни. Тези имена не са нито тюркски, нито ирански, а местни и то доста древни съдейки по думата улкос-вълк.   В работа си “Гръцки и латински извори за вѣрата на прабългаритѣ”, Бешевлиев е представил още много подробности относно вярванията и религиозните практики на старите българи. Споменал е, че (след битката при Верзиникия), недалеч от Златната врата (на град Константинопол), следвайки обичая си, Крум пренесъл в жертва много хора и добитък.   Отново, нашият учен бърза да спомене, че човешкото жертвоприношение се среща при много други народи и отново забравя, че нас ни интересуват само тези етноси, които са отъждествявани със старите българи.   В случая би било редно да се направи връзка с Ахил Пелеев и неговите мимидони. За тях Йоан Малала твърди, че в ново време са наречени българи. От друга страна, благодарение на сведенията от Илиада научаваме за това, че при погребението на Патрокъл, неговият роднина Ахил жертва много хора и животни:   “В чест на Патрокъл заклали множество овце и волове и с лойта им покрили цялото му тяло; около одъра с тялото наредили и съдове с мед и с масло. Убили четири коня и две кучета. Върху кладата поставили и труповете на дванадесетте троянски младежи, които Ахил собственоръчно убил.”   https://chitanka.info/text/2428/96   Приликата между обреда извъшен от княз Крум и обреда извършен от Ахил Пелеев е повече от ясна и не е случайна, защото, както вече бе споменато, Йоан Малала счита българите от своето време за потомци на водените от Ахил бойци.   Погребалните ритуали несъмнено отразяват характера на изповядваната религия. Бешевлиев често свързва хуните със старите българи и поради това споменава свидетелството на Йордан, че хуните отрязвали част от косата си и разкървавили лицето си когато Атила Умрял. Нашият учен твърди, че този обичай се среща при тюрските народи, но забравя да добави, че около хилядолетие по-рано Херодот е описал абсолютно същото при европейските скити: “…Scythians, that is they cut off a part of their ear and shave their hair round about and cut themselves all over the arms and tear their forehead and nose and pass arrows through their left hand.“ - Her.IV.71.   http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4070.htm   Тук е мястото да се спомене, че Стефан Византийски нарича скитите тракийски народ, че има тракийско име Скитоток, а и, че според Ганчо Ценов, етнонима скити може да се обясни със стблг. скытати сѧ-скитам.   Бешевлиев забравя и друго, след като хуните (които Приск нарича скити) погребват Атила, те организират конни надбягвания, а и угощение, което на собствения си език наричат стравa: “The best horsemen of the entire tribe of the Huns rode around in circles, after the manner of circus gamesWhen they had mourned him with such lamentations, strava, as they call it…” – Jord.256-258.   https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html   За конни надбягвания при погребение на одриси съобщава доста по-рано Ксенофон: “As for the latter, when they had accomplished this speedy victory, had slain the Odrysian Thracians who guarded the tents, and recovered all the booty, they departed; so that the Greeks, on coming to the rescue when they learned of the affair, found nothing in the camp except dead bodies stripped bare. But when the Odrysians returned, they first buried their dead, drank a great deal of wine in their honour, and held a horse-race.”- Xen. Hell. 3.2.5   http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0206%3Abook%3D3%3Achapter%3D2%3Asection%3D5   Що се касае до хунската дума страва-погребално угощение, тя има прекрасно обяснение на български език, а също на украински и др. Значението е храна, като древния вариант на думата е бил съ трава с храна, угощение. Коренът травхрана се среща в тракийския хидроним Травос/Τραῦός. Toй е споменат от Херодот преди около две хилядолетия и половина – Her.VII.109.   В“Гръцки и латински извори за вѣрата на прабългаритѣ”, е споменат факт, който е известен, но не му е обърнато достатъчно внимание. Става дума за това как са погребвани благородниците. Бешевлиев цитира следният отговор на папа Николай: ”И наистина мъртвецътъ затова трѣбва да бѫде занесен въ собствената му земя, ако пожелаятъ близките му, за да си спомнят за него, като виждат надгробната му могила...“.   Този текст, а и текста от надписа на княз Омуртаг, кара нашият учен да признае, че “Надъ гроба на умрѣлия прабългаритѣ са издигали, както се вижда от приведения надписъ, могила, която е била по-величествена, колкото е било по-важно погребаното лице.”   image

За това, че траките издигат могили над гроба на своите благородници, не се казва нищо, все една страната ни не е осеяна с десетки хиляди могили и все едно никой не е наричал българите траки, пеони, мизи. Бешевлиев цитира само Йордан, който споменава за това, че в чест на Атила е издигната могила.-Jord.258, но забравя да уточни няколко важни неща:   -хуните са наречени многократно скити от Приск, а Стефан Византийски определя скитите като тракийски народ; -хуните почитат свещения меч на Арес, който е несъмнено тракийски бог, за скитите пък е казано, че почитат Арес под формата на меч и само на него издигат олтари; -скитските куполни гробници от Приазовието са трудно различими от тракийските; -хунските лични имена Адамас, Атила, Балас, Берик, Гордас, Улдин, съотвестват точно на тракийските Адамис, Атий, Балис, Бергай, Гордий, Улден.   Слава Богу, в някои случаи, Веселин Бешевлиев споменава за паралелите мажду старобългарските ритуали и тези на древните балкански народи. Засягайки други действия на княз Крум извършени край Златната врата (на град Константинопол), нашият учен споменава за това, как българският владетел подложил себе си и войската си на очищение, напръсквайки с морска вода. Добавена е и важната подробност, че точно такъв обичай на очищение на войската има и при старите македонци.   Към събитията станали пред стените на Константинопол, трябва да се отнесе и желанието на княз Крум да забие копието си във Златната врата. Значението на това действие е обяснено доста по-късно от Бешевлиев в неговата книга “Първобългарите, История Бит и Култура”.  Там, опирайки се на мнението на западни учени, нашият учен представя постъпката на Крум като акт целящ да покаже право на собственост, т.е. чрез забиването на копие в “Златната врата”, Константинопол е обявен за превзет. И в този случаи са дадени примери от класическата древност, като най-интересен е примера с Александър Велики, който като наближил троянския бряг, “хвърлил от кораба копие, което се забило в земята. Тогава той скочил от кораба и заявил, че приема от боговете завладяната с копие Азия”.   Ценно сведение от книгата на Бешевлиев е това, че старите българи имали идоли, на които се кланяли. Самият учен обаче е принуден да признае, че по време на археологически проучвания не са открити първобългарски идоли (т.е. такива каквито се почитат от тюрските народи, бел.моя), ако не се смята намерена в околностите на Шумен плочка от пясъчник. Изображението е на гол мъж, който дъри в ръцете си продълговат предмет (навярно меч според Бешевлиев), а от двете страни на мъжа са изобразени по една змия и друго четириного животно.   image
 http://atil.blog.bg/photos/118356/original/images%20(4).jpg http://atil.blog.bg/history/2011/04/27/spisyk-na-kara-bulgarskite-care-potomci-na-bat-boian-otkysi-.736857   Странно как начетеният български историк и езиковед изобщо не е забелязал, че изображението от шуменската плочка има прототип в древна Тракия, по-точно изображенията на Асклепий, Сабазий. Те представят полугол мъж с жезъл и змии, въпреки огромната разлика във възрастта на артефактите, приликата изобщо не може да се отрече.   image
Изображение на Сабазий със змии, Белинташ, снимка Kmrakmra  https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6e/Sabazij2.jpg/800px-Sabazij2.jpg   Интересното в случая е това, че Бешевлиев представя сведение от грузинското житие на Св.Георги Агиоритис, в което се споменава, че българите край Солун почитали една антична женска статуя. Защо ли изследователят на миналото ни не се е запитал как ревниво пазещите вярата си стари българи, ще почитат “чуждо” божество? Нали уж дедите ни са почитали Тангра,  каква е причината се кланят на божествата на траките?   Иваничка Георгиева, а и други наши учени са установили, че култът към богинята Бендида (Венда, Менда) е оцелял в особената почит към Св. Марина. В българската именна система пък са оцелени имената Венда и Менда – реално изконните названия на древното божество. Иван Венедиков прави връзка между нашите самодиви и богинята Афродита (почитана като Зеринтия у нас бел.моя). Борис Илиев представя сведения за запазване на култа към Семела (Земела, майката на Дионис) до ново време.   image

Дали българите край Солун са се кланяли на статуя на Бендида, Зеринтия, или Земела, няма как да разберем, но е важно това, че ние пазим спомена за древните тракийски божества както във фолклора си, така и в календара си обличайки езическите богини в християнска дреха.   Важно е и друго, докато имена като Тангра, Тенгри, Танри, напълно отсъстват от българската именна система, то названията на над двадесет тракийски божества са се запазили при нас. Става дума за Яздул, Балей, Балиш, Богой, Витьо, Водю, Държил и др. вдъхновени от древните Аздул, Балей, Балис, Багайос, Витюс, Ведю, Дарзала и т.н.   На тези важни неща Бешевлиев не е обърнал внимание. Не е забелязал и това, че името на Аспарух е сродно на едно от названията на Тракийския Конник – Ут-Аспиос. Друг вариант на името на Тракийския Конник е Вед-Еспис, а точно този той отговаря и на варианта Есперих. Каква забележителна “случайност”!   Как обикновеният човек, а и студентите ни по история да получат вярна представа за религията на старите българи, след като огромно количество важна информация е премълчана? Кой би повярвал, че Аспарух е довел азиатци, ако бе уповестено, че корените на старобългарската религия трябва да се търсят на Балканите, че правенето на чаши от черепа на враг е местен обичай, че жертването на кучета е местен обичай, че вдигането на могила над гроба на старобългарски благородник е местен обичай.   Щеше ли някой да вярва, че дедите ни са се домъкнали от Алтай, или Памир, ако бе обяснено, че обредите, които княз Крум извършва край Златната порта са типични за древните балкански народи, като описание на тези обреди има в “Илиада”?   Дали и най-наивните биха се подлъгали да вярват, че дедите ни са вярвали в Тангра и, че са били монотеисти, ако учените бяха уточнили, че от IV до XV век нито един римски (византийски) летописец не отваря и дума за култ към Тангра при старите българи? Кой да обърне внимание на думите на патриарх Фотий, че българите са се отказали от бащините си богове? Забележете – богове, няма и загадка за монотеизъм, няма и бегло споменаване на Тангра, или пък някой ирански бог.   Направо тръпки ме побиват като се замисля, че хора, които ние считаме за способни учени са премълчали важни факти, а същевременно са ни внушавали фантазии, карали са ни да вярваме в измислици и то вредни измислици. Многобройните лъжи отровиха съзнанието на много сънародници, а по-лошото е това, че процеса на укриване на истината продължава и днес.   Няма извинения за внушаваните дълго време заблуди, няма дори бегъл опит да бъде рехабилитиран Ганчо Ценов. Създават се даже пречки на хората, които по културен начин искат да поднесат на широката публика важна за историята ни информация.   Тези, които служеха и все още служат на догмите, няма да се предадат никога, защото това означава и да признаят вина. Ще бъдат създавани пречки на прогресивните изследователи. Тези, които изнасят неудобната информация ще бъдат чернени и клеветени. Нищо ново под слънцето. Явно битката за истинската ни история ще бъде дълга и трудна, но си заслужава. Дължим го не само на нашите деди, чието име трябва да бъде измито от лъжите, дължим го и на децата си защото те трябва да получат светъл пример, който да следват.   Тези, които идват след нас трябва да са бунтари като Спартак, да не се примиряват с робски хомот и да знаят, че дори и най-големия противник може да бъде победен със съвместни усилия. Тези, които идват след нас трябва да наследят мъдростта на Орфей и Залмоксис – да пазят душата си чистта. Тези, които идват след нас трябва да се поучат от урока на цар Ситалк, който въпреки, че има огромна войска прави всичко възможно да разреши конфликта с роднините си по мирен начин. Истински живот живееш само тогава когато следваш пътя на предците си.         Използвана литература:   1.В.Бешевлиев, “Гръцки и латински извори за вѣрата на прабългаритѣ”, Известия на Народния Етнографски Музей, 8-9, 1929 ; 2.В.Бешевлиев, “Новъ изворъ за вѣрата на първобългартѣ”, Известия на археологическото дружество, 13, 1933; 3.В.Бешевлиев, Първобългарите. История бит и култура, “Фондация Българско Историческо Наследство”, Пловдив, 2008; 4.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977; 5.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976; 6.ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, Т.9, Произведения на Теофилакт Охридски, архиепископ български, отнасящи се до българската история, част 2, Подготвени от Илия Г. Илиев, Институт за История, БАН, София, 1994; 7.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998 8.И.Венедиков, Медното гумно на прабългарите, Митове на българската земя, Издателство към Частен колеж „Тракия”, II прераб. изд.Стара Загора 1995; 9.И.Георгиева, Българска Митология, Изд. Наука и Изкуство, София, 1993; 10.Б.Илиев, Тракийската Богиня Семела в съзнанието на българите днес, Хелис IV, Археологически Институт с Музей – БАН,  Изд. Марин Дринов, София, 2005;     Извори от интернет:   Н.Кун, Старогръцки легенди и митове (посл.вид. 29-07-2018)    https://chitanka.info/text/2428/96 Омир, Илиада, прев.А.Милев, Б.Димитрова (посл.вид. 29-07-2018)    https://chitanka.info/text/2033/10 Lucius Anneus Florus, Loeb Classical Library (посл.вид. 29-07-2018)  http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Florus/Epitome/1J*.html#XXXVIIII Jordanes, transl.Ch.C.Mierow (посл.вид. 29-07-2018)   https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html Herodotus, transl. G.C.Macaulay (посл.вид. 29-07-2018)      http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4070.htm Xenophon, transl. C.L.Bronson, (посл.вид. 29-07-2018)      http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0206%3Abook%3D3%3Achapter%3D2%3Asection%3D5



Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 14448744
Постинги: 29002
Коментари: 5912
Гласове: 6547
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930