АРИЙСКИТЕ ИМЕНА НА ТРАКИЙСКИТЕ ПЛЕМЕНА  
Много хора смятат, че в науката всичко е точно и не подлежи на промяна. Това разбира се не е така. Както в историята, така и в лингвистиката много неща биват отхвърлени след пояата на нова и променяща фактите информация. През XIX век, Бартолд Георг Нибур – изследовател от датско-немски произход, обявява скитите за монголски народ. В началото на XX век, езиковеди като Макс Фасмер поддържат теорията за иранския произход на скитите, но подобно на Нибур – без солидна подкрепа на виждането си.   По същото време, български учени като Георги Баласчев, Ганчо Ценов и др. изнасят убедителни доказателства за това, че скитите принадлежат на тракийското семейство. Позовавайки се на сведения на Страбон, че скити означава скитащи, Ценов предлага обяснение на древното народностно име със стблг. скытати сѧ.Уви, чуждото лоби у нас е доста силно и ценната информация остава в сянка за дълго време.   Залитания има и по отношение на характера на езика на дедите ни траките. Немалко време се е смятало, че речта на Орфей е била иранска. Това не е шега, става дума за царствала известно време заблуда на учените занимаващи се с лингвистика през XIX век. Благодарение на немският филололг Август Фик, научната общност разбира, че тракийският не е ирански, а особен, отделен индоевропейски език.   Ако навремето, вместо безкритично да се приемат теориите на търсещите свои интереси чужденци,  бе обърнато повече внимание на доказателствата на Ценов и Баласчев по отношение на това, че траки и скити делят един произход, то би станало ясно защо първоначално и тракийския, и скитския са определени като ирански езици.  

В случай, че бе разгледана ролята на дедите ни в оформянето на езиците и културата на индийци и иранци, всеки би разбрал, че приликите между тракийски, скитски и ирански, индийски се дължат на това, че в дълбока древност дедите ни са повлияли значително народите на Средна Азия.   Учените разполагат с голям брой извори, в които се упоменава походът на Дионис в Индия, а и ролята на мидийците, които се явяват основоположници на иранската държавна организация. Добре известно е и сведението на Стефан Византийски, че Ария е най-древното име на Тракия.  

Всеки историк би трябвало да знае, че според Херодот най-старото име на мидийците е арийци – Her.VII.62. Същите тези арийци-мидийци са дефинирани като предци на сарматите от Плиний Стари- Plin.VI.19, а пък по-късно, Прокопий Цезарийски пише, че сарматите спадат към семейството на гетите- Proc.BG, III.ii.2-3.   Нещата са от ясни по-ясни, но не отърват на официалните теории, които пък са градени не за да представят истината, създадени са не въз основа на факти, а на съчинения целящи да задоволят определени политически амбиции. Поради тази причина, доста важни, а и интересни неща не са представени на широката публика.   Като пример могат да бъдат посочени арийските имена на определени тракийски племена. Астите са споменати и от Стефан Византийски -St.Byz. с.137. Името им притежава значение заселени, хора установени на едно място. Вл. Георгиев предлага етимология граждани, местни жители като сравнява с гръцката (пеласгийска) дума άστοι-граждани...-Траките и техния език, с. 67. Арийската успоредица на асти е думата asta-дом, обиталище. С подобна постройка е галското племенно име atrebati, то се обяснява с atrebo-жилище, дом, селище.   За дедите ни наречени брени, Breni, Βρέναι, се знае, че обитават поречието на река Хеброс (Марица) съседи са на корпилите и бесите -Strabo 7.fr.47(48). Вл.Георгиев свързва името на брените с алб. brо, brоni-рог, еленови рога и дава тълкуване елени, рогачи – Георгиев, Траките...с. 70. Навярно на Георгиев не е известна българската диалектна дума бранчо-елен (в приказката за Еленчо-Бранчо, Парчевич, Секирово, Раковски, Пловдивска област). Обяснение получаваме и с българската дума брана-земеделски уред с шипове. Най-ранните брани са се правели разбира се от еленови рога. Археолозите знаят това прекрасно. Името на брените се обясянва с арийския глагол bhrinati-наранявам.   Твърде малко хора са чували за траките вени -Beni – за тях пише Плиний Стари, но не дава подробности за тях- Pliny IV.xi-40. Името на това племе показва връзка със споменатият от Стефан Византийски тракийски град Βέννα - St.Byz. с.162. Вени прижежава значение търговци, обяснение можем да получим със стблг. венити-продавам. На арийски, vani означава цена, стойност.  

Името на весите, които повечето от нас познават като беси също е свързано с понятие за дом, селище. Веси се обяснява със стблг. вьсъ-село, селище, а и с арийската дума vişa-дом, селище.   Названието на дарданите може лесно да се обясни със санскр. drdha-силен, здрав, могъщ, масивен. Тази дума е сродна на санскр. dharati-държа, здрав съм, която път от своя страна съответва на стблг. дрьжати-държа, владея, държа във властта си. Коренът на  етнонима е дард, а наставката -ани съотвества на идентичната българска наставка -ани, която бива използвана при образуване на местни имена като добруджани, родопчани и т.н.     Предците ни наречени гарески/Garresci са обитатели на намиращият се в Южна Тракия град Гарескoc. Плиний разполага тези хора в земите между Родопите, Орбел (Беласица) и Скопиус (наречена още Скомиус, навярно част от Стара Планина, Витоша) - Pliny IV.35. Страбон разказва как македонският владетел Касандър създава град Тесалоника (Солун, наречен по името на съпругата му Тесалоникея – дъщеря на Филип II) заселвайки го с хора от други места, едно, от които е Гарескос -Strabo 7, fr.21.   Ясно е, че името на гареските идва от топонима Гарескос, чието значение е горист, планински. Коренът гар отговаря на стблг. гора-планина, сродна е и арийската дума giri, (Avest gairi)  –гора, планина.     За нашата история са важни гетите, които римляни и гърци наричат Getae, Γέται. Тези хора са споменати за първи път от Херодот. Бащата на историята твърди, че те вярват в безсмъртието си и ги нарича най-храбрите, но същевременно и най-миролюбивите от всички траки- Her.4.93. Името гети е обяснимо с арийския глагол gayati-прославям с песен. Българските съотвествия са гѫдети, гѫсти.   Траките кикони, Cicones, Κίκονης са добре известни. Херодот ги разполага в Южна Тракия като съседи на едони и бистони. По време на Троянската Война те са на страната на Троя, а техен водач/цар е Евфем – Ом.Ил.2.845-850.  Името кикони може да се обясни с българската дума кика-кичур коса. В това има логика защото определени тракийски бойци като мизите и абантите са описани като хора, които бръснат косата си на темето, а в задната част на главата я оставят да расте свободно. Арийското сътвествие на кика е kaca, kaka paksa.   Меди, Medi, Maedi- силно тракийско племе обитаващо поречието на река Струма- Strabo VII, fr. 36, съседи са на дентелетите Pliny IV.40.  От средите на медите произлиза Спартак, чийто бунт разтърсва Рим до основи. Името меди се обяснява с българската дума мед, като значението е – хора със светли коси, хора имащи коса с цвят на мед. Съотвествие на българската дума мед е арийската madhu-мед.   Одоманти притежава значение – хора живеещи в земи богати на вода. Одо отговаря на думата вода, имащa диалектни форми уда, ода, които пък отговарят на арийската дума uda –вода. Мант е частица изразяваща притежание, тя е идентична на арийската mat, mant. Avimat, avimant означава имащ овце, богат на овце. Частицата мат, мант е древна форма на стблг. имати-имам. Със същата постройка са и имената на древните герои Ифидамант, Радамант, Атамант.     Пеони, Παίονες – могъщо и многолюдно тракийско племе обитаващо земи в съседство с Македония, като граница е река Аксиос (Вардар) – Pliny IV.x-35. Тези хора населяват също поречието на Струма - Her. 5.13. Името им означава пазещи, закрилници, господари, обяснява се с арийските думи  pa-пазя, pana-пазене, закриляне.   Приянти, Priantae- Плиний Стари разполага тези хора по долното течение на Марица. Pliny IV.xi-41. Името приянти може да се обясни със санскр. priya-обичан, желан, свой, приятен и със стблг. приентъ-приятен, желан. Подобна етимология е дадена от Л.Гиндин предлагащ i.e. prῑ-aimer-обичам → “Freunde”-приятели – Gindin, z.32.     Виждате ли как подробностите променят нещата? Разбира те ли защо определени специалисти са прескочили важните трако-арийски успоредици? В случай, че знаехме за тях, а и ни беше известено за влиянието на Дионис в Индия, нямаше да се чудим защо Плиний говори за кикони в близост до Индия, за едони в близост до партите, а и за траки сарапари край Бактрия. Тези неща обаче са премълчани.  

Щяхме ли да се питаме защо староиранският показва голяма близост с нашия език, ако знаехме, че дошлите от Балканите мидийци (навярно клон на медите на Спартак) са положили основите на персийската държавност? Истината не е сложна, но е укрита добре с премълчаване, или игнориране на важни сведения.   По този начин са създадени парадокси, на които след време ученици и студенти ще се дивят. Каруцата е впрегната пред коня, учителите са изкарани ученици, като по-този начин е ощетена не само истината, но и паметта на нашите деди.   На чуждопоклонничеството трябва да дойде край. Трябва за дойде край и на прекомерната скромност и предпазливост, и вместо това, трябва да изискаме своето. Историята не е медал, с който да се кичим и гордеем, тя е наследство, напоена е с примери, които трябва да следваме. Направим ли го, ще получим съдбата, която заслужаваме защото сами ще я изковем.