Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.09.2018 17:21 - Трите идеи на Римския клуб http://www.budnaera.com
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 890 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Трите идеи на Римския клуб     image

/Поглед.инфо/ Малцина, навярно, могат да оценят ролята на Римския клуб в съдбата на света. Най-често казват, че Римският клуб е „мозъчен тръст“, занимаващ се с прогнозирането на световните процеси. Но той принципно се отличава от другите подобни учреждения. Римският клуб е институция, работеща, така да се каже „в интерес на човечеството“. Тези, които наистина получават полза от него, са същите, които го учредяват преди 50 години.

Смята се, че Римският клуб е организиран от големия италиански учен, мениджър и обществен деец АурелиоПечей (1908-1984) и генерален директор по въпросите на науката от Организация за икономическо сътрудничество и развитие Александър Кинг. Но реалният създател на тази структура е Дейвид Рокфелер, починал през 2017 г. на 102 години.

През 1965 г. във вилата на Дейвид Рокфелер в Беладжио (Италия) се провежда конференция „Условията за световния ред”, на която са поканени двадесетина интелектуалци. А на 6 и 7 април 1968 г. в Рим се състои представителна среща с участието на 75 души, където е взето решение за учредяването на Римския клуб. Участниците на срещата провъзгласяват, че клубът трябва да се занимава с интелектуална дейност по описването на желаните параметри на бъдещето на човечеството. Договарят се, че броят на членовете на Римския клуб ще бъде равно на 100, ще се формира от най-видните учени, общественици, политически и финансови дейци на различните страни. Изпълнителният комитет от 12 души ще определя направлението на дейността и дневния ред на ежегодното събирания на клуба. През 2018 г. на юбилейното събиране на клуба, посветена на неговата 50-та годишнина ще се състои на 17 и 18 октомври в Рим.

   

От 2008 г. щабът на Римския клуб се намира в Швейцария, във Винтертур. Освен пълноправните членове има и асоциирани членове на клуба, участващи в дневния ред на проектите и в докладите по поръчка на клуба. На ежегодните срещи на Римския клуб се канят почетни гости сред водещите държавни дейци, политици и учени. Освен действащите и асоциираните дейци има и почетни членове. В списъците на членовете фигурират бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, белгийският крал Филип, бившият генерален секретар на НАТО Хавиер Солана, бившият генерален секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов , милиардерът и основател на СиЕнЕн Тед Търнър, бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор, основателят на „Макрософ” Бил Гейтс, бившият генерален секретар на ООН Кофи Анан, кралицата на Холандия Беатрис, финансовият спекулант Джордж Сорос, бившият президент на САЩ Бил Клинтън, бившият британски премиер Тони Блеър, бившите председатели на ЕК Романо Проди и Жак Делор.

Римският клуб непрекъснато разширява географския обхват на своята дейност чрез създаването на национални асоциации, които са създадени в 35 държави. През 1989 г. Асоциацията за съдействие на Римския клуб се създава и в СССР. Разпадът на Съюза не пречи на преобразуването на Руската асоциация за съдействие на Римския клуб, действаща сега под егидата на фондацията за перспективни изследвания.

Римският клуб има публична и непублична сфера на дейност. В публичната сфера са представени преди всичко докладите на клуба. Първите се появяват през 70-те години и представляват прогнози за световното развитие, направени чрез математически модели.

Първият доклад „Световна динамика” излиза през 1971 г. и е подготвен от професора на Масачузетския технологичен институт Джордж Форестър. Щафетата се приема от група изследователи под ръководството на Денис Медоуз, публикувал резултатите от компютърни изчисления на динамиката за развитие на човечеството в близките десетилетия: промишлено и селскостопанско производство, население, запаси природни ресурси, замърсяване на околната среда. Резултатите са представени като неутешителни. Продължението на икономическия ръст заедно с демографския ръст, съгласно изчисленията трябва да създадат още по-голям натиск върху природните ресурси и биосферата на планетата. В някакъв момент трябва да се случи катастрофа в резултат на изтощаване на природните ресурси и смъртно опасно замърсяване на околната среда.

Докладите на Римския клуб публикуват и вариант за възможна гибел на човечеството от парниковия ефект в резултат на мащабните емисии в атмосферата на въглероден диоксид. Сценариите се различават по срокове кога ще настъпи катастрофата, но при всеки случай се предвижда, че „топлинната гибел” ще настъпи не-по-късно от половин век. През 1974 г. е публикуван още един доклад на клуба „Човечеството на кръстопът” подготвен под ръководството на М. Месаромич и Е. Пестел. През 1976 г. се публикува докладът на Я. Тинберген „Преразглеждане на международния ред”.

Тези и последвалите доклади на Римския клуб (към 2017 г. са подготвени 43 доклада) създават нервна атмосфера – и едновременно в общественото съзнание се внедрява мисълта, че предотвратяването на световната катастрофа е възможно чрез спирането на икономическия и демографски ръст. Така започва да се оформя концепцията на „нулевия ръст”. Всъщност това е завръщане към малтусианството – доктрина, съгласно която рътът на населението води до бедност и нищета, а от там до войните, епидемиите и другие катаклизми, отнемащи живота на големи маси хора, трябва да се смятат за положителни явления. Неомалтусианството на Римския клуб предвижда, наистина „цивилизовани” методи за намаляване на населението. Един от тях трябва да стане „семейното планиране”.

През 70-те години, когато тези идеи се представят на публиката, разривът на равнище икономическо развитие (показателите на производството и потреблението на глава от населението) между Севера и Юга вече е огромен. На развиващите се страни на практика се предлага да признаят наложилия се разрив и да не се опитват да се измъкват от бедността.

С времето идеята за „нулевия ръст” е заменена с концепцията за „органичния ръст”, за първи път прозвучал в доклада „Човечеството на кръстопът”. Нейната същност се състои в това, че всяка страна, всеки регион трябва да се разглежда като клетка от единния жив организъм на човечеството и да има свой подход. А определянето на този подход и функциите на „клетката” трябва да се водят от същия този Римски клуб, приемащ ролята на „мозък” в този „световен организъм”.

И така, за половината век свое съществуване този „мозък” генерира 43 доклада. Какво остава? Трите идеи, назовавани в докладите и разпространявани от националните асоциации за съдействие на Римския клуб са следните:

Първата идея се заключва в това, че светът трябва да прекрати икономическия си и демографски ръст. Това е задачата минимум. Задачата максимум е рязкото снижаване на мащабите на икономическата дейност и радикалното съкращаване на числеността на населението на планетата. Повечето членове на Римския клуб смятат, че хората на земята не трябва да са повече от един милиард. Фактически Римският клуб разработва „интелектуалното обосноваване” на политиката на глобален геноцид, провеждан под контрола на стопаните на парите.

Втората идея гласи, че държавният суверенитет е пречка пред решаването на глобалните проблеми на човечеството. В частност се издига тезата за това, че „замърсяването на биосферата не признава държавни граници”, следователно за борбата срещу замърсяването на световния океан и атмосферата, за предотвратяването на „топлинната смърт”, за защитата на озоновия слой на Земята трябва международно сътрудничество, което ще бъде ефективно единствено, ако се свалят държавните граници. Същото се отнася до останалите глобални проблеми на човечеството като енергетиката и продоволствието.

Третата идея е финалната: за спасяването на човечеството е необходимо световно правителство. С времето глобализацията трябва напълно да унищожи националните държави, техните функции трябва да преминат към световното правителство.

Заради това Дейвид Рокфелер и създава Римския клуб, имитиращ „световен мозък”. Миналата година „мозъкът” в лицето на Дейвид Рокфелер умира. В осъществяването на плана изникват усложнявания. Дошлият в Белия дом Доналд Тръмп започва да действа явно не според плановете на Рокфелер. Явно, шестото сърце на милиардера (на няколко пъти му трансплантират сърцата на други хора) не издържа такъв стрес. Остава тайна кой е поел руля на оправлението на Римския клуб след смъртта на създателя му.

През 1972 г. авторите на „Пределите на ръста” плашат, че запасите на ресурси на планетата се изтощят, а взривния ръст на населението ще доведе до ръст на потреблението. През 1976 г. Пол Ерлих, член на Римския клуб, пише в книгата „Популационна бомба”: „Трябва да прекратим опитите да лекуваме симптомите и да започнем лечението на самия рак. Тази операция, вероятно, ще изисква множество жестоки и безжалостни решения”. Едно от конкретните „жестоки и безжалостни решения” се предлага от другия член на Римския клуб” Тед Търнър. През 1996 г. той казва, че 95% намаляване на числеността на населението на планетата до 225-300 милиона трябва да бъде „идеално”. През 2008 г. този „хуманист” коригира позицията си и заявява, че е достатъчно населението на планетата да се съкрати до два милиарда души. При всеки случай, настоява той „имаме твърде много хора”.

Превод: Поглед.инфо

Източник: http://pogled.info/svetoven/trite-idei-na-rimskiya-klub.97329


Четете още на: http://www.budnaera.com/201803f/180800622.html#ixzz5QQSZgfuq
Научете за преследването на Фалун Гонг от Китайската комунистическа партия



Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 19702417
Постинги: 44667
Коментари: 6160
Гласове: 7174
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031