Честит Ден на Независимостта, българи! Манифест за провъзгласяване независимостта на България, прочетен от княз Фердинанд на 22 септември 1908 г. в гр. Велико Търново Публикувано на 22.09.2018 в България

Отбелязваме 110 години независимост!

НА ДНЕШНИЯ ДЕН – 22 СЕПТЕМВРИ 1908 Г., ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, Е ОБЯВЕНА НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ

С този акт България става независима политически и финансово от Османската империя, което й налагат клаузите на Берлинския договор през 1878 г. Българският княз приема титлата „цар“.

Независимо Царство България е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г.
Берлинският договор определя Княжество България като васал на Османската империя, което спира нейното индустриално развитие и значението й на международната сцена. Договорът налага на България да спазва режима на капитулациите, който Великите сили налагат на Османската империя; според него предимство има вносът на европейски стоки в България, което игнорира и спира развитието на вътрешното производство. Затова политиците и правителствата започват да работят усилено за обявяване на независимостта на страната.
През лятото на 1908 г. в Турция избухва Младотурската революция, а Великите сили следят френско-германския спор за Мароко, Австро-Унгария има намерението да анексира Босна и Херцеговина. В България по железопътната линия Свиленград – Ямбол избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва този факт, за да конфискува линиите, които са собственост на Източните железници. Българо-турските отношения се влошават поради факта, че българският представител в Турция – Иван Гешов, е пренебрегнат по времето на честванията на рождения ден на Абдул Хамид Втори. Правителството на Малинов е притиснато да върне конфискуваните жп линии, но то отказва да се споразумее със султана и отхвърля сюзеренитета му, което не съгласува с Великите сили.
В нощта срещу 22 септември министър-председателят посреща княз Фердинанд на яхтата „Хан Крум“ край Русе. Оттам българското правителство и князът поемат към Велико Търново. В това време Малинов написва Манифеста за независимостта на България. Под него се подписват Фердинанд и министрите.
Независимостта на България е тържествено обявена в църквата „Св. 40 мъченици“ във В. Търново на 22 септември 1908 г.
На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
Османската империя заплашва България с война. В страната е обявена мобилизация, но правителството намеква за мирно уреждане на въпроса.
Берлинският договор е нарушен и от София, и от Виена, затова Великите сили не са готови за война и усилията им се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
Русия помага на България да уреди отношенията си с Османската империя. През 1909 г. са подписани българско-руски, руско-турски и българско-турски протоколи. Според споразуменията Русия опрощава османските задължения, останали след Руско-турската война през 1877-1878 г., а империята се отказва от всякакви претенции към България. В срок от 75 години България се задължава да изплати на Русия 82 милиона франка.
Същия месец империята признава независимостта на България, последвана от Великите сили.
Така България се превръща в пълноправен играч на международната сцена.

Оценки на български историци за независимостта на България

Проф. Андрей Пантев:
„ „И все пак Независимостта има реални проекции като национално и държавно постижение. България вече можеше да сключва договори направо, премахнаха се всички финансови обременения върху нея, тя вече можеше да участва във всички междудържавни конференции на равна нога, национализирани бяха източните железници. И по този начин беше окончателно свален духовният фес от лицето и главите на всички българи.
Независимост, разбира се, можеше да се прояви и преди това събитие и тук се срещаме с парадоксалния факт, че преди 1908 г. България като че ли беше по-самостоятелна и решителна в своите действия, отколкото по-късно, когато започна да участва в коалиции, в съюзнически комбинации и в различни договорености с европейските и балканските държави. В този смисъл можем да кажем, че Независимостта е празник, но той не е възпят нито в поема, нито в песен, нито в някаква друга възвишена форма на национално утвърждение. Тя обаче беше необходима стъпка по пътя на окончателното откъсване на държава като България от нейното минало на поробена страна.
България е била в независимост от великите сили дотолкова, доколкото е могла да избира между зависимости. Неслучайно казвам, че до 1908 г. тя е била по-самостоятелна в решенията си. От друга страна, имаме едно тягостно впечатление, че винаги, когато сме взели самостоятелни решения след 1908 г., обикновено сме грешали.“
“

Проф. Георги Марков:
„ „Това е един забравен нов стар празник. На първата годишнина през 1909 г. той се чества много тържествено. В архива на цар Фердинанд, който внукът му Симеон Сакскобургготски дари преди две години на Централния държавен архив, има снимки от първата годишнина – с царя, със семейството му, с правителството. 22 септември се чества по българските легации и консулства в чужбина, издава се възпоменателен кръст, взима се решение да се състави Зелена книга на независимостта, която обаче не излиза по външнополитически съображения. След Първата световна война празникът е честван едновременно с възшествието на цар Борис III по нов стил на 5 октомври. Поради тази причина след 1944 г. празникът е обявен като царски и е забранен. И така до 1998 г., когато става официален. Сега се пада в понеделник, преди 100 години пак е било в първия ден от седмицата. Все още обаче не може да се схване от народа ни, че това не е обикновен почивен ден. Повечето българи не могат да разберат значението му. Знае се за 3 март и за 6 септември, но не се знае, че в продължение на 30 години България е била васално княжество на Османската империя и българският княз е васал на своя сюзерен – султан Абдул Хамид II. България не е била призната за международноправен субект, не е можела да изпраща свои делегации на конференции и конгреси, нямала е право да обмитява стоките от Великите сили, българският съд не е можел да осъди поданик на Велика сила, извършил убийство на наша територия, и т.н. Освен това в Южна България е съществувала компанията „Източните железници“, която формално е била собственост на Османската империя, но де факто е германско-австрийска и е управлявана от барон Хирш. В същото време през тези години страната ни е преживяла един огромен възход – стопански, политически и културен. Тя става европейска държава като съдържание и просто се е чакал сгодният момент да бъде призната за независима. Това е т.нар. Балканска криза от 1908 – 1909 г.“ “
Проф. Никола Георгиев:

Интересни факти

1. Търновската общественост е тази, която полага основите на честването, непосредствено след 22 септември 1908 г., осъзнавайки изключителната значимост на събитието и водена от основателно самочувствие за мястото и ролята на града в него. Това е и единственият празник, който получава своята адекватна оценка още по време на самия акт.

2. Любопитен и малко известен е фактът, че само три дни след провъзгласяването на Прокламацията, на редовната си сесия Градският общински съвет на Търново, одобрява и гласува предложението на двама общински съветници, живописните улици “Фердинанд”, “Съборна” и “Митрополска” да се преименуват на “Цар Фердинанд I”, а улица-булевард на улица “22 септември”.
Това на практика е първата проява не само в старата столица, а и в България, ознаменуваща събитието 22 септември.
3. Търновци остават удовлетворени от местното общинско начинание, но считат, че то съвсем не е достатъчно за увековечаването на датата 22 септември. Затова главният лесничей от това време предлага да се избере подходящо място за залесяване в града, което да напомня на българите за станалото във Велико Търново.
Така в извънредна сесия на 1 декември 1908 г. Общинският съвет одобрява предложението и преценява, че най-подходящ за това е хълмът Трапезица, тъй като е не само в непосредствена близост до града за разходка, но е и неразривно свързан с историята на средновековния град.

4. На 22 и 23 септември 1909 г. в Търново се провеждат първите тържества в България, посветени на Независимостта. Те се отличават с изключителна пищност, отговаряща на значимостта на събитието.

5. За първото честване в града пристигат цар Фердинанд I, царица Елеонора, принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски, както и членовете на Министерския съвет. Тържественото отпразнуване включва молебен в националната светиня “Св. 40 мъченици”, празненства на Царевец и посещения на височайшите гости на Преображенския манастир.

Манифест за провъзгласяване независимостта на България, прочетен от княз Фердинанд на 22 септември 1908 г. в гр. Велико Търново

«По волята на незабвенния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна. Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.
Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.
Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.
Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги – бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.
Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!»