Израел, Русия, Сирия, Ил-20, С-300, Су-35 Публикувано на 26.09.2018 в Свят

1. Русия отива в Сирия да воюва с ИДИЛ. Само с ИДИЛ, само от въздуха, и прочее. Формално, поне.

2. Израел обстрелва и бомбардира от въздуха военни обекти в Сирия с оправданието “там има иранци”.

3. Русия разполага С-400 в Сирия, но само за себе си. Който и както си иска, да си бомбардира Сирия, само да не удря по руските бази.

4. Сирия иска С-300 от Русия. Русия отказва, защото Израел щял да се сърди. Това е през 2014 година.

5. Израел пък връща жеста на Русия, като обещава да не продава на Украйна своите безпилотници: както разузнавателни, така и ударни.
Израел е вторият в света и първият на глава от населението производител и износител на високотехнологични военни безпилотници.

6. Руският разузнавателен самолет Ил-20 е свален. 15 човека на борда – кадрови руски военни, граждани на Русия, загиват.
Официалната версия: удари ни сирийското ПВО с руска система С-200, но виновен е Израел. Неофициалните версии… за тях вече писахме.

7. Русия чрез Путин, Шойгу и други генерали се заканват, че ще има ответни мерки забележими от всички.
Като за начало: обещават до 2 седмици да предоставят на Сирия (частично предплатените) системи С-300. Количество: 2 полкови комплекта. Крайно недостатъчно, за да защитят цяла Сирия от всички налични въздушни противници в момента, но предостатъчно за много свалени самолети. Което ще е достатъчно голям повод за още по-голяма война, на още повече държави.

8. Израел е меко казано недоволен от това развитие на ПВО положението в Сирия (обяснимо).
Отвръща, че ще преразгледа договорката за мораториум по доставката на ударни безпилотници за Украйна и (забележете) Грузия.

САЩ, между другото, веднага пригласят на Израел и казват, че С-300 ще бъде заплаха за американските сили в Сирия. Наричат го “голяма грешка”.
Никой даже не пита – какво правят САЩ военни там? Кой и кога ги е канил? Защо нарушават международното право?
Даденост. Природно явление. Какво да се прави. “Силата на правото”, но чрез правото на силния.

9. Русия заявява, че изпраща и най-новите си многоцелеви изтребители Су-35, в количество 8 броя, в Сирия.
Нещо подобно беше след свалянето на Су-24 на 25.11.2015. Тогава Путин отново заяви, че всички техни самолети ще бъдат вече съпровождани с най-новите им изтребители. Даже завърши фразата си с думите
“Пусть попробуют теперь пострелять в нас”
(Нека се опитат (посмеят) да стрелят в нас сега, да видим).
Странно, но Ил-20 не беше съпроводен от изтребители. Въпреки, че боят тогава между израелските F-16 и сирийското наземно ПВО е продължил около 40 минути. Както и да е. Пак някой не си държи на думата и отказва да си учи уроците. Но за това плащат с живота си руските военни там.

Добре, да оставим за момент номерацията.
Да погледнем на нещата от птичи поглед.

Преговорите между Путин-Ердоган-Роухани, както и след това между Путин и Ердоган като краен резултат отмениха предстоящата атака на Идлеб. Това е (поредното) поражение, въпреки, че федералните *СМРАД се опитват да го представят като поредната велика дипломатическа победа.
“Победата” на боксьора на ринга, чийто “хитър план” (спасявал света, видите ли) е да се прави на боксова круша. Но не само – сменя стратегията и тактиката на моменти с това да се прави и на боксов чувал за противника. Боксов чувал-боксова круша – дотук поне това изчерпва всички стратегии и хитри планове.
Стратегии, какво разбирате вие от военно дело… Светът вече наистина не е същият.

Като краен резултат обаче тази договорка за отмяната на атаката на Идлеб фактически спря, или отложи във времето намерението на САЩ да нанася удари по войската на Асад.
Досега, обаче.
Напълно е възможно САЩ с помощта на Израел чрез операцията по сваляне на руския Ил-20 да създадоха умишлено повода да се върнат към работния план за американски удари срещу Асад.
Градусът на напрежението очевидно отново расте. Опасността Русия да получи нова “Цушима” (под Порт Артур в 1904), но този път в Средиземно море и през 2018 е голяма.

В случая Русия е в крайно неизгодно положение там:
Руският контингент там е многократно по-слаб даже от Израел, ако се стигне до пряка конфронтация. Още повече, че няма как Израел да влезе в този конфликт без САЩ, който има огромна огнева и военна мощ, концентрирана в региона.
А най-лошото е, че военният разгром там ще бъде само началото на цяла каскада от наказателни действия по всички възможни други направления. Нещо, за което има пълна готовност и достатъчно желание отдавна.

Дали ще бъдат задействани тези С-300 и тези Су-35, е въпрос от първостепенно значение.
Защото Израел не оставя капка съмнение, че ще продължи да атакува иранските подразделения в Сирия. Тези подразделения на КСИР (и други проирански) първо са над 70-80% от пехотата там и второ – са така неотличимо инфраструктурно и териториално смесени с останалата сирийска военни, че всеки израелски удар унищожава и ранява и сирийски обекти и военни.
Сирийците гледат меко казано с неодобрение на пасивността на Русия. Разбираемо – тяхната военна инфраструктура се унищожава от Израел и от другите летящи врагове. Срещу които Русия… не прави нищо, освен да “изразява дълбока загриженост” на дипломатическия фронт.

Засега всичко това изглежда по-скоро като качване на градуса на военната заплаха, но… както е в театъра – ако в първо действие виси пушка на стената, до края на постановката тя ще трябва да стреля.

Достатъчно е да бъде свален само един израелски самолет. Това ще е начало на военен сблъсък не само на Израел с руския контингент там, но и на САЩ. Контингентът, чието снабдяване е почти изключително само през контролираните от Турция Босфор и Дарданели, е обречен на бърза, макар и геройска смърт.
И това ще е само началото. След военния разгром на най-боеспособната част от днешната руска армия и на фактически целия боеспособен флот в количество 9 кораба (те също всички са там), ТВД (театъра на военните действия) ще се пренесе бързо на територията на самата Русия. Да, за Украйна, и за НАТО в Прибалтика става дума. Даже и за Кавказ (Грузия). Там готовността никой не е отменял – напротив, помпането продължава.
Просто ще бъде задействан отново планът “Дропшот”. И дай боже, ако е без ядрени бомбардировки.

В руското общество все по-често звучи една култова фраза: “Акела промахнулся” (Акела пропусна плячката).
Който е чел “Книга за джунглата” на Ръдиард Киплинг, знае – за какво става дума.
Който не е чел, или който не чете изобщо… няма никакво значение. И без това не е стигнал дотук с прочита на този материал.

Д-р Пламен Пасков

* СМРАД = средства за масова реклама, агитация, и дезинформация. Работят за наша сметка, но за чужд, външен интерес.

Аз лично не мисля,че руския президент,който си е ченге(а те докрай си остаат такива)разбира нещо от военна стратегия.По принцип това не е проблем.Същия проблем са имали Сталин и Хитлер,Чърчил и Рузвелт,Кенеди и Хрусчов,кайзер Вилхем и Николай вторида не споенавам по-второстепенните играчи на послесните сто години.Истинския проблем на изборените е,че всички те искрено са си вярвали,че са военни стратези.И за тези заблуди се плаща.От народите...
Иначе можеш да привавищ към изброеното:
1.Отказвайки се от атаката на правителствените сили срещу Адлеб,Путин загуби възможността да реализира сратегическата цел на намесата си.
2.Горното прави неясна перспективата на Русия да се измъкне от Сирия преди стойността на операциите да стане непосилна,както се случи в Афганистан
3.Вместо Русия да изпитва ъзможностите на оръжейните си системи,подобно на Нацистка Германия в Испания вече и слепите разбраха,чи руските военни са забравили основното правило за военния инструментал - Всяка оръжие и оръжейна платформа са точно толкова ефективни,колкото е тактиката им за използване.Е,руските военни като всички послушни чиновници,продължават да демонстрират,че не искат да се учат,а само да спазват протокола.Май си мислят, че Учебната 1942 г. ще им стигне за вечни времена.А последните имат лошия навик да се променят...
4.Разликата между старата С-200 с С-300,С-400 и бъдещата С-500 е добавянето на все по-далекобойни комплекси, все далечно засичане.Но когато се навреш някъде където стрелбата е в упор,какво значение има далекобойността.В тесния окоп, където противниците са на инч разстояние ножа е по-ефективен от щурмовата пушка,снайпера става неудобна тояга.
Може и още много.
Остава основния въпрос.Имал ли е Путин основното нещо за да се намесиш във всякакъв вид конфронтация?!
План за излизане.
Валентин

че си доста на "ти",със стратегиите и тактиката на военното дело.Лично аз мисля,че тук "Русия" е доста въпросен съюзник на Сирия,тъй като "руските" правителство и президент са еврейски и никога няма реално да навредят на Израел.А Израел е основен играч в тази война,макар и да не се афишира, като такъв.Зад Израел са всички участници във войната с изключение на Иран и Сирия. Така че,това положение на нещата обезмисля всички анализи за видове оръжие,тактически "грешки" и пр. Нищо случайно няма и "грешките" също не са случайни.Пък и всички величия си имат съветници та.. Зад завесата се играят игри и ние само можем да се заблуждаваме за това,което става.Поне моето мнение е такова.