Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.10.2019 19:12 - МИСТЕРИОЗНИТЕ СТАРОБЪЛГАРСКИ АМУЛЕТИ http://sparotok.blogspot.com/
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 85 Коментари: 0 Гласове:
0



МИСТЕРИОЗНИТЕ СТАРОБЪЛГАРСКИ АМУЛЕТИ  
Още от най-дълбока древност хората са създавали предмети, за които се е вярвало, че имат защитно действие. Използвани са животински зъби, животински нокти, кристали, златни, медни, сребърни и керамични мъниста. Дори боядисани с червена боя вълнени нишки са служили като апотропей- предпазно средство. За старите българи знаем, че са имали амулети направени от еленови рогчета. Станчо Ваклинов, Димитър Овчаров и други наши учени са представили интересна информация по този въпрос.   Еленовият рог, а и еленът като цяло е от особено значение за българите не само в ранното Средновековие, но и в по-късни времена. Използвайки събрани от Константин Иречек данни, проф. Иваничка Георгиева представя видяното от пътешественика Бусбек у нас през 1553-та година: „На гробовете имаше върху колове или дълги пръчки многообразни фигури на рогачи, сърни и подобни животни, изрязани от дърво" 243 . Бусбек дава следното обяснение: мъжете или бащите искали с такива паметници да засвидетелствуват бързината и прилежанието, с което жените или дъщерите им вършели домашната работа. По-вероятно е да се смята, че подобни изображения на елени и сърни са символизирали безсмъртието на душата или пътуването й с помощта на елен до горния свят.”   Еленът е свещено животно за много народи – както древнобалкански, така също и азиатски. За това, че брадва от еленов рог поставена върху гърдите на починалия, се среща във Варненския некропол, пише Мая Аврамова. Благодарение на нейното проучване, става ясно, че у нас традицията на ползване на еленов рог като апотропей е на около 6500 години. *   От друга страна, цитирайки етнолози и археолози, Иваничка Георгиева съобщава за това, че много народи на Средна Азия и Сибир почитат елена като тотем, добавен е келтският бог Цернун, а същои това, че “изображенията на елен са разпространени на огромна територия на Евразия още в пещерната живопис. Еленът е една от главните теми на зверинния стил на евразийското изкуство.”   Виждаме, че изборът на материал за амулета – еленов рог, не може да ни позволи да разгадаем къде са скрити корените на старобългарските амулети от еленов рог. Стилът на украсата обаче, а и ред други особености могат да дадат силни индикации в каква посока да търсим – дали в Каваз и Средна Азия, или пък на Балканите и Средна, Западна Европа.   Рогчето от Преслав може да се нарече уникално. В горния му край са изрязани четири глави, навярно представящи определено божество. Като близък паралел може да се посочи оброчната плочка на Тракийския Конник намерена в Пловдив. Херосът е изобразен с три глави. Дали на рогчето от Преслав е представен стилизиран образ на тази проява на върховния тракийски бог не може да се каже със сигурност, но от друга страна не разполагам със сведения, които да показват, че в Кавказ или при източноиранските народи са почитани богове с три или четири глави. Във всеки случай, на Балканите, по-точно в Тракия се срещат и други изображения на божества с три глави, като например на оброчната плочка на Хеката (Венедиков).   image
http://www.promacedonia.org/iv_gumno/iv_sn_03.jpg   Доста интересно е и рогчето от Плиска. По неговата повърхност е гравирана фигура на кон (еднорог). Има и надпис с рунически знаци. Опирайки се на информация от работи на Стамен Михайлов и Людмила Дончева-Петкова, Петър Добрев представя описание на артефакта и дори прави тълкуване на надписа.   image
Рогче със знаци от Плиска по (Ст.Ваклинов) http://www.promacedonia.org/sv/sv_151.jpg   Г-н Добрев определя буквите като гръцки и изразява учудването си, че въпреки своята яснота, надписът е останал неизследван. Реално обаче буквите просто няма как да са гръцки. Освен буквите Λ и Е, останалите не могат да бъдат причислени към гръцката азбука. Ако посланието бе с гръцки букви, то би изглеждало като ΛΙΕΔ, но вместо това ние виждаме ΛИΕD.   Последната буква прилича на латинската D-д. Същият знак обаче присъства и на тракийския надпис от Кьолмен като звуковата стойност е Р. Кирилическата буква И може да се разгледа като вариант на N, а оприличената на Λ от Добрев буква може да е всщност У.   В такъв случай, транскрипцията би трябвало да е унер, или рену – в зависимост от посоката на четене, във всеки случай – просто няма как да е написано ЛИЕД. Аз съм склонен да приема четенето унер, като за тълкуване на странната дума бих предложил стблг. унии-по-добър, тук в смисъл на благороден. Наставката -ер се среща в наши съществителни имена като кошер, косер, чокер, да не забравяме и древномизийската дума братер, чиято съвременна форма е брат.   Като имаме предвид, че на елена се гледа като на свещено, благородно животно, то думата унер-благороден е напълно уместна. По-интересно е това, че и на други места в Европа са открити еленови рогчета с надписи, като буквите са идентични на тези от рогчето намерено в Плиска.   Локацията е доста изненадваща – Северна Италия. Там, в земите на старата област Ретия са намерени доста епиграфски паметници, на които са обърнали внимание изследователи като Шумахер, Заварони и др. На надпис от Магре с регистрация (Schum. МА 14) се вижда следния текст: ESIUMNINESUR (или ESIUMNINUSUR по Шумахер).   image
Изразът ESIUMNINESUR може да се раздели на няколко части:   ESI е обяснимо със стблг. есь-ти си. UMNI отговаря на стчсл.стблг. оумнѣ-благоразумно, умно. NE е отрицателната частица не. SUR може да се свърже със суров, в смисъл неопитен.   Преводът е: Ти си умен, а не неопитен. Явно наистина се касае за амулет с особена сила и възможност да даде увереност на неговия притежател. Удивителна е не само приликата със знаците от рогчето намерено в Плиска, но факта, че надписът от Северна Италия е обясним с помощта на старобългарски.   Ако вярваме на казионните учени, на тези, които твърдят, че по време на Античността не е имало българи на Балканите, а още повече на Апенините, то надписа на еленово рогче от Магре остава необясним феномен. В науката обаче не бива да съществуват необясними феномени и мистерии.   Приемем ли, че старите българи принадлежат на огромното тракийско семейство, всичко си идва на мястото защото има сведения за присъствие на стари балканци на Апенините.   За една древна и слабо позната тракийска миграция споменава Страбон. Според него след Троянската Война енети (венети) придружени от траки отпътуват от Мала Азия за земите на север от Адриатическо Море – “Maeandrius says that the Eneti first set forth from the country of the White Syrians and allied themselves with the Trojans, and that they sailed away from Troy with the Thracians and took up their abode round the recess of the Adrias”-Strab. 12.3.25.   http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html   Разбира се всеки исторически извор трябва да се разгледа критично. Нужно е да се провери дали има и други индикации за тракийско присъствие в земите между Адриатическо Море и Алпите. Оказва се, че едно от най-солидните доказателства за това е самото име на Адриатическо море. То е съпоставимо с това на река Адрия, наречена още Атрианус от Клавдий Птолемей- Ptol.3.16.20 .   Атрианус е само вариант на името на тракийската река Атрус – днешната Янтра, чието име се обяснява със стблг.  ѩдръ-бърз. В областта, в която е текла река Атрианус срещаме интересни топоними като Кремона,  Белунум, Беруа, Хемония (Емония). Да не не забравяме също реките Арсия и Плавис. Названията им не могат да се обяснят с езиците на старите италийски народи, но пък паралелите с тракийските Бела, Берое, Емон, Оросина и др. са налице.   Не само сведението на Страбон, паралелите с еленовите рогчета и топонимите доказват, че дедите ни са населили Апенините още в най-дълбока древност. За това свидетелства и генетичната близост между българи и италианци. Общите за двата народа маркери обаче не са типични за кавказки и средноазиатски популации, а за древните средиземноморски народи, към които спадат и траките.   Богата е историята ни, но и ужасно осакатена от нашите враговете. Страшното е, че процесът на осакатяване и ощетяване продължава с пълна сила и днес. Въпреки данните от генетичните проучвания показващи ясно, че народът ни като цяло е потомък на местни хора, въпреки много исторически извори, в които старите българи са наричани траки, пеони, мизи, някои хорица се опитват да скрият истината и да сложат прародината ни колкото може по-далеч от Балканите, като така режат не векове, а хилядолетия от историята на предците ни.   He в прословутата 681-ва година започва формирането на нашия народ, а повечe от 6000 години по-рано. Все пак типичните за нас българите генетични маркери I2, E-V13, R*L23, J2, а и значителна част от R1a са наследени от хора населяващи Балканите преди 13 000-9000 години. Как след като приемствеността от времето на Мезолита, Неолита и т.н. до ново време е очевидна, ние няма да сме наследници на героите участвали в Троянската война? Чии потомци да сме, след като в нашия фолклор, въпреки приемането на християнството, ние сме запазили култовете към Дионис, Бендида, Хероса, Залмоксис, Земела?   Кръвта вода не става. Колкото да се мъчат кариеристите и чуждопоклонниците, истината за произхода и миналото ни не може да бъде унищожена. Бентът се скъса и истината потече с пълна сила. Тези, които са избрали да застанат на пътя ѝ, ще бъдат пометени и ще се озоват на бунището – там където е мястото им.   Използвана литература:     Ст. Ваклинов,   Формиране на старобългарската култура VI-XI век, Българско Историческо Дружество, Издателство Наука и изкуство, София 1977; П.Добрев, М.Добрева, Древнобългарска епиграфика, ИК ТАНГРА ТанНакРа, София 2001; И.Георгиева, Българска Народна Митология, Изд. Наука и Изкуство, София, 1993;   Извори от интернет:    A.Zavaronni, Ancient North Italic Inscriptions, Magre (посл.вид. 01-10-2019) http://adolfozavaroni.tripod.com/magre.htm М.Аврамова, Варненски Некропол 2, гроб 3(посл.вид. 01-10-2019) http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=414&Itemid=102 *Функцията на брадвата от еленов рог в гроб от Варненския некропол като апотропей е мое тълкуване. Р.Мирчева, ДНК-ТО НИ СОЧИ: ИТАЛИАНЦИТЕ СА НИ РОДА, 08.09.2011(посл.вид. 01-10-2019) https://www.bulgaria-italia.com/bg/bg_news/news/01558.asp Geography of Strabo publ. in Vol. V of Loeb Classical Library edition, 1928 (посл.вид. 01-10-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html   Ив. Венедиков,  Медното гумно на прабългарите, Издателство към Частен колеж „Тракия”, II прераб. изд.Митове на българската земя, Книга първа. Медното гумно Стара Загора 1995(посл.вид. 01-10-2019) http://www.promacedonia.org/iv_gumno/index.htm http://www.promacedonia.org/iv_gumno/iv_gumno_gal.htm



Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 13072194
Постинги: 24076
Коментари: 5833
Гласове: 6065
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031