Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.10.2019 20:22 - Тракийското оръжие ромфея Автор: barin
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 300 Коментари: 2 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Тракийското оръжие ромфея


                       Повечето от народите имат по няколко неща, с които могат да бъдат запомнени и остават в историята. Траките като народ, населявал Балканския полуостров през дълъг период от време са оставили много от културата си и са повлияли върху останалите. Като става въпрос за оръжия изпъкват две, които са типични за траките: ромфея и махайра. По-известно като че ли е махайрата и при споменаването на думата трак хората го свързват с него. За мен обаче интерес предизвика ромфеята. Като посетих последната историческа възстановка в Севлиевската крепост Хоталич" Врварски събор" на 14-15 септември видях различни оръжия. Заинтересувах се от някои от тях и забелязах едно познато от преди години, но забравено от мен- ромфея. Имаше го изложено при групата, която представляваше траките със своето въоръжение. Траките са изобразявани със щитове и дълги оръжия. 
image
                         Тракийски войн
                     Траките противно на наложеното от моето детство мнение, че са били мирилюбиви животновъди и земеделци се оказаха добри конници и войни. Служили са в други чужди армии и са били използвани във войните като наемници. Малко за облеклото на древните траки: 
                   Сведенията на античните автори за облеклото на траките не са много изчерпателни, а и засягат предимно разликите. Траките изработват дрехите си от коноп, лен или вълна, обикновено в естествен цвят. Лексикографът Хезихий отбелязва, че носят и пъстри дрехи, бродирани или от тъкани в различни цветове. Пръв Херодот описва писаните им ямурлуци, наричани зейри. Те са дълги до глезените, изработени са от дебел вълнен плат, украсен с единични или двойни цветни ивици, меандри и редове от пъпки (обр. 1). Обикновено зейрите имат прикачена качулка и се закопчават под брадичката.
Други връхни дрехи, споменати от Овидий и носени от гетите в Мизия са кожусите, които еднакво обличали и жените и мъжете. Според същия автор от големите студове в Добруджа населението се предпазвало с широки, “персийски” гащи, каквито са изобразени върху по-късните паметници от Адамклиси и върху Траяновата колона.

image                   Според писмената литературна традиция (Херодот, Ксенофонт) характерен елемент за траките са високите ботуши от еленова кожа с обърната горна част (обр. 2). Полукс твърди, че те са тяхно изобретение и могат да са украсени в горната си част с триъгълници или други изрязани форми.
Друг типичен елемент на тракийския костюм, отбелязван от древните, е шапката от лисича кожа, която покрива ушите и се спуска на врата (обр. 2) (Херодот, Ксенофонт). Следващ вид шапки, носени от гетите и даките, са островръхите калпаци – “пилоси”, изработвани от плъст или от кожа с козината навън. Те са признак на благородно потекло и на принадлежност към жреческото съсловие.

За съжаление описаното от античните автори облекло (освен върху червенофигурните гръцки съдове) не намира потвърждение в изображенията от самата Тракия. Там е представен доста по-различен костюм с много “варварски” елементи. Многобройни са образите върху метални съдове и други предмети на торевтиката или върху стенописи от гробници, които позволяват да се добие представа за традиционното облекло на траките.
ПРОМЯНА В ОБЛЕКЛОТО
                        
                       Оръжието махайра е по-популярното,  което  го свързваме с траките. Махайра е оръжието на древните траки, представляваща къс меч с едностранно острие. .Това, което виждате е ръчно изработено острие от дамаска стомана, което е ковано в продължение на един месец Наричат го още "Тракийски меч": 
 
                  image   
                        Махайра.
                   На територията на България са открити много археологически находки на това оръжие, които показват, че то се появява в Тракия през VII - VI век пр.н.е.. Има различни типологически варианти с чупка или плавна извивка на острието, както и такива с врязана украса. Махайрата е известна от по-стари времена, в сравнение с ромфеята. Дотук за махайрата.
                  Другото оръжие на траките е ромфеята. За него реших да пиша, защото при две събирания, на които присъствах с приятели по тези дни се оказа, че никой не знаеше за него.
 image
                     

                         Ромфея- оръжието на траките
                   Ромфеята е била характерно оръжие, използвано от траките. Най-старите сведения за нейното използване са от около 400 г. пр. Хр. Представлява дълъг 1.42 м. извит меч. Използвал се е при войните на траките през IV и  III в. особено често, а и в по-късните войни. Наскоро по поречието на р. Арда беше намерен тринадесетия екземпляр от ромфея по българските земи. Нужна е била голяма сила, за да се борави с него. Със своята дължина 1.42 м. ромфеята е колкото десетина годишно дете. За тежестта има различни сведения, но, тъй като металната му част е била желязна трябва да е бил доста тежък. При това е имало възможност да се използва в различни посоки. Според казаното от ръководителя на тракийската група на възстановката ромфеята е била най-страшното оръжие за римската армия. Учените дълго време спорят дали това е меч или копие, защото дръжката му е необичайно дълга. Вакрая надделява мнението, че все пак е меч, размахван с две ръце от тракийските воини. Ромфеята им позволявала да съсичат сухожилията на конете на противниците си и дори хоботите на слоновете, когато са воювали с персите. Това е било едно от най-страшните оръжия на тракийските пехотинци, описано и в античните източници. То е с едно заточено острие. Служело е за сечене и мушкане.

  image                  
 
                           Тракийски войнс ромфея
                     Ромфея е намерена по следните места из България: 
- с. Сатовча, Гоцеделчевско. В гроб от каменни плочи. Оръжието-силно корозирало. Запазена дължина:83 см.; дължина на дръжката:78 см. Открито заедно с бронозов шлем тракийски тип, бронзова броня, две бронзови фибули, железни верижки, къс и широк железен меч(?), глинени съдове. Датировка: ІV в. пр. Хр.
- с. Дебрен, Благоевградско. В гроб. Оръжието е определено от откривателите като “тънка желязна сабя”. Месосъхранение-неизвестно. Открито е заедно с бронзов шлем тракийски тип. Датировка: ІV в. пр. Хр.
- гр. Разлог, Благоевградско. В каменен гроб. Оръжието – силно разрушено, открито върху дясната ръка и рамо на погребания. Запазена дължина: 110 см.; ширина на листа: 2,20 см.. Открито е заедно с шест бронзови торкви, фибула с билатерална спирала и спираловиден пръстен. Датировка: ІІІ-ІІ в. пр. Хр.
с. Забърдо, до природната забележителност Чудните мостове. Ромфеята е открита в пещера. Общата и дължина е 147 см, дължина на дръжката е 58 см, а острието е извито. Оръжието има два отвора в задната част на дръжката и в долната част на острието. Вероятна датировка: III-I в.пр. Хр.
- с. Плетена, Благоевградско. Зидан каменен гроб. Оръжието е повредено-липсва голяма чяст от острието. Запазена дължина: 115 см.; дължина на дръжката: 38 см.. Открито е заедно с железен шлем тракийски тип, бронзови наколенници, шест бронзови торкви. Датировка: края на ІV в. пр. Хр.-първата половина на ІІІ в. пр. Хр.
- с. Руен, Пловдивско. В каменен гроб. Дължина:137 см., като горният край е отчупен; дължина на дръжката:53 см-в задния край с кръгъл отвор. В широката част на острието-кръгъл отвор. Нережещият ръб на оръжието е снабден с жлеб. Датировка-ІІІ-ІІ в. пр. Хр.
- с. Червен, Пловдивско. Запазена дължина: 145 см.; дължина на дръжката: 58 см. Върхът и част от дръжката са отчупени. В края на острието и в началото на дръжката-по един кръгъл отвор. Ширина на острието: 2,50 см. Датировка: ІІІ-ІІ в. пр. Хр.
- Асенова крепост, Пловдивско. силно повредено-върхът е отчупен, а дръжката-сцепена на две. Запазена дължина:128 см.; дължина на дръжката:52 см., като в задната и част има два отвора. Кръгъл отвор в широката част на острието. Датировка: ІІІ-ІІ в. пр. Хр.
- с. Кочан. Оръжието е намерено в каменен гроб. Общата му дължина е 128 см, като в последните 52 см мечът има почти правоъгълна форма. Дължина на острието е 76 см, а ширина на листа е 4 см. Има два жлеба от тъпата страна, а в началото на острието има останка от желязна халка. Датировка: IV в. пр.Хр.
- с. Цар Калоян, Пловдивско. Зидан гроб. Оръжието е определено от разкопвача като “желязно копие, остро само от едната страна, дълго 1,17 м., изковано от цяла желязна пръчка така, че по-широката му част е дълга 0,63 м., а останалата част-по-дебелата, съставя дръжката, която види се е била натъквана на върлина”. Дръжката на оръжието има два отвора, а долната по-широка част на острието е снабдена с два отвора, в които има две железни халки. Открито е в гроба заедно с глинени съдове, бронзова торква, бронзова фибула и гривна, железен връх на копие. Датировка: ІІІ-І в. пр. Хр. 
- с. Брястовица, Пловдивско. Открито в зидан гроб. Било е счупено на три части. Ширина около 3 см.Датирано в IV в. пр. Хр
с. Забърдо, Смолянско. Открито е в пещера. Дължина: 147 см.; дължина на дръжката:58 см.; острието е извито. Два отвора в задната част на дръжката и в долната част на острието. Оръжието е подобно на това от с. Цар Калоян. Вероятна датировка:ІІІ-І в. пр. Хр.
Въз основа на горните данни може да се обобщи следното заключение: налице е едно оръжие със средна дължина на запазените екземпляри:145 см. То е изработено от една пръчка желязо, като тялото му може да се раздели на две ясно разграничени части:
1.острие с издължена триъгълна форма-право, а в два от случаите със закривена вътрешна страна, на която е разположен режещият ръб. Външната страна е по дебела и няма режещ ръб. Средна дължина: 86 см.; ширина при основата: 3,50-2,20 см. В долната си част към режещия ръб, острието е снабдено с кръгъл отвор, а в два от случаите в отворите има железни халки.
2.дръжка с трапецовидно сечение. Средна дължина:59 см. В долния си край дръжката има оформена ръкохватка с два отвора, а при някои от екземплярите се срещат идатини, които я ограничават от двата края.( Фиг. 1 )
Какво е описаното по-горе оръжие? Борис Дякович го нарича “желязно копие”. По-късно Петър Детев го описва като “меч-копие”, а проф. Георги Михайлов отбелязва приликата му с оръжието, държано от някои даки от релефите от Адамклиси. ( Фиг. 3 )
                  Сравнявайки находката от с. Плетена с два пасажа от Плутарх и Тит Ливий, Димка Стоянова-Серафимова предполага, че това е описваната от тях ромфея /румпия. Характеризирайки това оръжие като меч, към мнението на Стоянова-Серафимова се присъединяват Христо Буюклиев и Камен Колев,а Кирил Жуглев се връща към терминологията на П. Детев и го нарича “копие-меч”. Като цяло в гореспоменатите автори се оформя представата за оръжие, използвано за мушкане и сеч от пеши и конни войни.Производството му се локализира в Родопите, като е използвано изключително от траки.Най общо датировката му се отнася към IV-I в. пр. Хр.
За по-детайлна защита на тезата ни, която ще изложим по-долу, ще си позволим да цитираме споменатите пасажи от Тит Ливий и Плутарх. Първият описвайки бойните действия между консула Сулпиций и Филип V през 202 г. пр. Хр., между другото казва:
“…Повечето от околните места били гористи и като такива крайно неудобни за действието на македонската фаланга…пък и траките дори не могли да си послужат със своите румпии, които бидейки предълги, преплитали се между спускащите се отвред клони на дърветата…”.
Плутах пък описва битката при Пидна през 168 г. пр. Хр. така:
“…Първи настъпили тракийците, от чиито вид Назика, както сам казал, най-много се изплашил. Те били снажни мъже, въоръжени със светли и блестящи големи щитове (τυνεοι-б.н.) и перикнемиди, отдолу облечени с черни хитони, поклащайки на дясното си рамо издигнати нагоре тежки ромфеи”.
            материали от форум"Бойна слава"
image
                 
Мечът ромфея се изработва от желязо, чрез многократно изковаване и сгъване. Състои се от две основни части – острие и дръжка, без предпазител за ръцете. В основата на острието, често има желязна халка, която служи за окачване на ремък при носене. Общата дължина на оръжието е около 120 – 140 см или повече, в зависимост от ръста на собственика му, от които дръжката е около 40 – 60 см. Въпреки дължината си, меча е лек и може да се използва и с една ръкаДръжката е дълга и изтънена. Състои се от две части: долна и горна. Долната част е облицована с дърво с ширина около 2 см, пристегнато с железен нит в най-долния край. Горната, освен с дърво е покрита и с кожа. Острието има триъгълна форма и сечение. При някои ромфеи то е почти право, а при други е сърповидно.То е дълго, едностранно заточено, със заострен връх. В основата си е широко, а в посока към върха постепенно се изтънява. На плоските страни, често е декорирано.Вариант на ромфеята е използваният от даките фалкс.[1] Основната разлика между ромфеята и фалкса се съ дава основание да предложим следната хипотеза. Оръжието, описвано в научната ни литература като ромфея се състои от право и по-рядко извито, едностранно заточено острие и дълга дръжка, завършваща с ръкохватка, която е била обкована с дърво или кост. Според нас оръжието се е носило по следния начин: едната ръка е стояла върху ръкохватката, а другата се е разполагала върху трапецовидната дръжка, която навярно на това място е била облечена с кожа или друг подходящ материал, изпълняващ ролята на амортисьор. Силно издължената форма на острието с тънкия връх е спомагала за нанасянето на мушкащ удар, проникващ през противниковия доспех. Като се има предвид високата цена на оръжието в онази епоха и сложната технология на изработване (направено е от една пръчка желязо), както и богатия гробен инвентар, открит с него може да заключим, че с това оръжие са били въоръжени състоятелни войни, воюващи като пешаци. стои в степента на извиване на острието. При ромфеята, то е право или леко извито, докато при фалкса е силно извито.
                Основни битки, в които според историческите извори се е използвала ромфеята са: при Хидасп 326 г. пр. Хр.; Пидна 168 г. пр. Хр.
 
Блогът на barin :: Края на Антична Македония след битката при Пидна 168 г. пр. Хр.
                    Други битки: при Киносекфала 197 г. пр. Хр.;  п; Калиник 172 г. пр. Хр. Магнезия 190 г. пр. Хр. 
                      Оръжието постепенно навлиза  на въоръжение при съседните народи и се използва до към IV в. сл. Хр. Последно се използва масово във войните на император Траян в Дакия в началото на II в. сл. Хр. Тракийския меч Ромфея.
Ромфеята е един от първите мечове за две ръце в световната история. Към 2015г са открити едва тринадесет екземпляра, всички впечатляващи с размерите си - цялостната им дължина варира между 120 и 150 см, от които към 1/3 е дръжката (40-60 см).
              Написаното дава основание да предложим следната хипотеза. Оръжието, описвано в научната ни литература като ромфея се състои от право и по-рядко извито, едностранно заточено острие и дълга дръжка, завършваща с ръкохватка, която е била обкована с дърво или кост. Според нас оръжието се е носило по следния начин: едната ръка е стояла върху ръкохватката, а другата се е разполагала върху трапецовидната дръжка, която навярно на това място е била облечена с кожа или друг подходящ материал, изпълняващ ролята на амортисьор. Силно издължената форма на острието с тънкия връх е спомагала за нанасянето на мушкащ удар, проникващ през противниковия доспех. Като се има предвид високата цена на оръжието в онази епоха и сложната технология на изработване (направено е от една пръчка желязо), както и богатия гробен инвентар, открит с него може да заключим, че с това оръжие са били въоръжени състоятелни войни, воюващи като пехотинци.
                     Траките са известни у нас и със златните и сребърните си съкровища:

image
                         
                       Като войни траките са били използвани за наемници във войските на гърци, римляни и други народи. Те са били отлични войници и са умеели бойните изкуства. При нас обаче много от бойните изкуства се свързват с българите, наричани от историците погрешно"прабългари". Все пак да припомня, че Спартак е бил тракиец, роден в района на Сандански. В града има негов паметник. 
                         image        
                             Според казаното от водещият при представяне на въоръжение на войници по време на възстановката през 2018 г. в крепост Туида, Сливен ромфеята се е използвала по-често през IV-I  в. пр. Хр., а по-късно бива заместена от други оръжия. Навсякъде е така- нищо не е вечно и като му намерят начин за противодействие се заменя с друго по-ефективно. Новаторството често води до успехи и победи, но трябва в случая и добри пълководци. Понякога и тактиката на разполагане и водене на бойните действия помага.
  image
        
                         
                              Тракийски войни, въоръжени с ромфея
                        При даките се среща оръжие, подобно на ромфеята- фалкс. Разликата е в степента на извиване на оръжието. Иначе по размер и тежина са били приблизително еднакви, а и другите характеристики са били сходни.  Повечето ромфеи имали право или леко извито едностранно заточено острие, поставено върху прът, който бил значително по-дълъг от острието. Вариант на ромфеята е използваният от даките фалкс.
Острието на ромфеята било от желязо, което чрез триъгълен напречен разрез се вкарвало в дръжката. Дължината му била приблизително 60 до 80 сантиметра, а частта, която влизала в дръжката около 50 см, с което се осигурявала значителна устойчивост и надеждност на оръжието, което можело да се ползва и за забиване и посичане на врага. Към въоръжението на траките трябва да се спомене зейрата и пелтата. Зейрата представлява тракийска връхна дреха, а пелтата е  лек щит, изплетен от трастика или върбови пръчки, облечен с кожа. В гръцкото изкуство най-често той се придава с форма на непълна луна, като изрезът се намира от горната страна. Пак според изкуството, тези щитове могат да са големи, с по-малък изрез и малки с голям изрез. Захватите също са два, както на хоплитският щит и с една дръжка разположена в центъра на щита.
           Херодот, изброявайки народите взели участие в похода на Ксеркс срещу гърците през 480 г. пр. Хр., упоменава и траки живеещи в Мала Азия, носещи пелти. От тук безспорно се приема, че този щит е тракийско откритие. Още информация за облеклото на траките: Мъжете са носели облекло от две части – дълъг панталон и риза, която е пристягана в кръста с колан. В по-студено време е ползвано пъстроцветно, дълго до глезените вълнено наметало с качулка /т.н. зейра/, закрепвано при рамото.  Краката са обути в ботуши или обувки от кожа. На главата е носена шапка от лисича кожа.

               Женският костюм е представен в няколко варианта. Той може да е от едно дълго парче плат, което се увива около тялото и кръстосвайки се под и над  раменете, пада на множество дипли. Друг вариант е типичният хитон, закопчаван при раменете и пристяган с кръстосани около горната част на тялото ленти.

                Костюмите и за двата пола са били завършвани с различно съчетаване на накити – диадеми, обеци, огърлици, гривни, пръстени и фибули.
image
                 Хора, облечени в тракийски дрехи.
               Част от тях носят пелти и е разбираемо че тя е тракийски щит. 
Ромфеята била използвана в комбинация със щит. При близък бой е била ефикасно оръжие срещу сгъстените редици на римските кохорти. Римската армия е била построявана в гъсти редици и е използвала късия меч за битки срещу врага. От стрели се предпазвала чрез построяване на костенурка и отбиване на първоначалния натиск и обстрел. Тракийската ромфея е била далеч по-опасно оръжие от скитските стрели. При близък бой с ромфея е можело да се нарани римския легионер в краката и например да се принуди присвит от болка да изпусне или снеме щита си. 
 
image
           
                         Тракийски оръжия от експозицията в Добрич
                     Накрая откъс от книгата на Димитър Гергинов"В сянката на боговете, войната за Тракия":
                         Май траките от високите планини на югоизток правеха подобни оръжия. Имаше толкова много неща, които ми се губеха, приличах на фокусник, бъркащ в торба. Само дето не беше моята и всеки път, когато излезеше нещо, най-изненаданият бях аз. Огледах по себе си и за други придобивки, но такива нямаше. Бях в зелен хитон, сандали и кожен колан с калъф, преметнат през гръб. Е, имах ромфеята и нещо ми казваше, че съвсем скоро ще ми се наложи я използвам. 

Така и стана – неочаквано иззад стълб отдясно излезе воин с щит и меч. Спартанец – мисълта дойде неканена и по-добре, защото гадни копелета бяха тия. Баш милитаристи на милита­ристите – страховити воини и безмилостни убийци. Кръгъл щит с два грифона, бълващи огън, и късият, разширяващ се към остри­ето, меч. Метална ризница и чифт студени очи, които пронизваха през цепките на шлема. Нямаше нужда от приказки, воинът удари церемониално щит в меч и нападна по-бърз от оса. Не знам как оцелях в първата атака, острието мина на по-малко от пръст покрай хълбока ми. Завъртях се и отстъпих бързо три крачки назад, стиснал ромфеята с две ръце пред мен. Имах предим­ството на дължината и нищо друго. Спартанецът бе брониран, а наличието на щит правеше битката почти предрешена. Атакувах ли, щеше да ме блокира с него и ако бе достатъчно близо – да ме разпори. Той бе наясно и нападна отново с щита напред.
             Отстъпих, докато усетих, че допирам с гръб един от шпиловете.  Плъзнах се надясно и мечът му откърти парче обсидан на мястото, където само преди миг се намираше гърлото ми. Замахнах над глава в разсичащ удар, но бях блокиран. Е, беше твърде оптимистично – помислих си механично. Врагът нападаше с идеята да ме притисне, а аз отстъпвах до някой шпил и се плъзгах встрани. Пазех дистанцията в тази смъртоносна игра на котка и мишка. Теоретично по него имаше повече железа и би трябвало да се умори първи. Да, ама не, този бе спартанец – припомних си, дишайки все по-тежко. Човекът методично напираше, жаден за кръвта ми. Трябваше да опитам нещо, и то бързо, гърците бяха по измамите, но и аз бях понаучил нещичко. Направих две допълни­телни крачки назад и се хванах за корема, падайки на коляно.
                 Воинът, явно решил да приключва, се спусна с меч напред и отворен щит. Миг преди да ме прониже, се претърколих стра­нично и замахнах ниско. Усетих пукота на раздрана плът и приятното пращене на строшени кости. Изправих се бързо, а спартанецът се завъртя вече с щит напред. Твърде късно, десният му крак не ставаше за нищо. Погледнах го в очите и да, беше разбрал, но нямаше страх...
                     В книгата става дума за оръжията в древния свят, много от които отдавна са забравени и не са се използвали за дълго време, но изпъква със своята поразяваща сила тракийската ромфея.

***

...Не бях подготвен за леда, който ме прониза. Нямаше такъв студ в света на живите, пък и това беше само началото. Разпадах се на частички, коя от коя по-ситна, тялото се разбяга след секунда, съзнанието го последва миг по-късно. Бях хиляда същности и никой, имах спомени, които се про­сти­раха до началото и не означаваха нищо. Виждах колесницата на Хелиос сред звездите, едни се раждаха, други умираха. Опа­шати комети се стрелкаха, извили дълги опашки. Черни дупки поглъщаха светлина, за да я повърнат другаде – като преял затворник на царска трапеза. Водите на Стикс носеха умора, чийто произход можеше да се проследи еони назад. Ентропия в най-чистата форма, вкусна като боров мед и ледена като планинска вода. Течението на реката се движеше по някакъв свой си начин. Завихряше се във всички посоки – горе и долу, ляво и дясно бяха относителни. Дори за напред и назад не бях съвсем сигурен.  

Според всички закони на мирозданието не трябваше да изпитвам каквото и да е. Бях се разпаднал, разградил, разтворил и едва ли ми се полагаше нещо по-различно от покой и безраз­личие. Да, ама не стана така, усещах, чувствах, виждах и възприемах. Това, изглежда, предизвика някакъв смут, защото започнах да долавям хор от гласове. Бяха възмутени и ядосани, сякаш тлъсто мазно петно беше наклепало снежнобелите им чаршафи – "... катастрофа... жив... как са допуснали... жив... отврат... гадост... пфу... махнете го"...

***

...Бойното поле предлагаше зловеща гледка, която можеше да изправи косите и на най-коравите мъже. Дори подземният бог на смъртта Танатос изглеждаше смутен. Такава хекатомба не беше виждал от времето на Троянската война, а дори и там като че ли размерите отстъпваха. Десетки хиляди трупове лежаха във всевъзможни пози. По гръб и по очи, странно прегънати, други така оплетени, че направо неразличими.




Гласувай:
1


Вълнообразно


1. barin - Благодаря, Ник за помощта и разп...
03.10.2019 06:03
Благодаря, Ник за помощта и разпространението на материала. Доста търсих информация, преди да напиша темата. Според мен се получи добре, като засега отзивите отвсякъде бяха повече от добри.
Поздрави!
цитирай
2. nikikm - barin - Благодаря
03.10.2019 16:47
Определено материалът е интересен и такива неща трябва да се разпространяват! Всъщност,ние читателите трябва да благодарим.Жив и здрав!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 19704700
Постинги: 44667
Коментари: 6160
Гласове: 7174
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031