Джон Уейн не иска да умре Автор: Ерик Земур, “Фигаро”

  04.10.2019 Бялото мнозинство се превръща в малцинство в собствената си родина, а белите хетеросексуални мъже се превръщат в граждани трета категория в страната на Джон Уейн.

 

 

 Дълго време тя беше като другите. Журналистка, следователно лява, неизбежно лява; шеф на бюрото на “Радио Франс” във Вашингтон, тя бе завършен боец (Афганистан, Китай, ЮАР и т.н.), идентифицираща се с колегите си, повечето демократи; французойка, тя мечтаеше да бъде американка, според имперския процес, описан прекрасно от Режис Дебре. Когато най-накрая придобива скъпоценното си американско гражданство, Лоранс Симон стига до своя Граал; започва своя път към Дамаск. Тя описва с рядка честност и журналистически професионализъм, които можем само да похвалим, което не се отнася за стила й, прекалено небрежен и разговорен. Но общият интерес надделява над посредствеността на формата: Лоранс Симон ни показва една Америка, която все повече прилича на старата Европа и особено на Франция, най-често за лошо и рядко за добро. Нашата френско-американска журналистка описва предизвествената смърт на Америка на Токвил, тази бяла, християнска, много християнска Америка, основана на ценностите на труда и свободата, за да бъде заменена от една все по-атеистична Америка, все по-католическа и мюсюлманска, в ущърб на протестантите, все по-малко бяла, все по-социалистическа, все по-управлявана от политическата коректност, все по-доминирана от 
 етническите и сексуални “малцинства”, които се радват на мощно финансиране от милиардери прогресисти, чиито най-виден представител е Сорос,
но далеч не е единственият. Така Фондация “Карнеги” е похарчила през 2003 г. 100 млн. долара, за да защити имиграцията (законна и незаконна). Това е една от американските особености: парите текат като река за крайната левица, била тя проимигрантска, феминистка, ЛГБТ или откровено ислямистка. Всички тези организации, подкрепени от бобита* отвъд Океана, са образували ядра в университетите, медиите и използват правосъдието, за да накарат своите противници да млъкнат и да ги съсипят. Както във Франция. Повече, отколкото във Франция. 
Богатството на донорите и институционализацията на лобитата, които превръщат търсенето на гласове в  купуване на гласове, облагодетелстват богатите (дарителите) и добре организираните (малцинствата). В западната страна, която беше най-неподатлива към социализма и марксизма, политическата коректност завоюва културната хегемония, за която говореше Грамши. 

 

 Лоранс Симон не се колебае да обвини Барак Обама - икона на френските медии - и социалистическите, дори комунистически влияния, подхранили неговата борческа младост. Тази модерна жена изобличава без преструвки еволюцията  на феминистките движения.  

Интервюирала преди смъртта й американската Симон дьо Бовоар, Бети Фридан, тя се осмелява да припомни, че “в личен разговор, както и в своите текстове, тя изразяваше на стари години опасенията си, че феминисткото движение ще бъде обкръжено от лесбийките, в името на приобщаването, но също и с риск от изключването на другите жени. Историята доказа, че е права”. 

Тази тройна демографска, идеологическа и социологическа революция е напът да преобрази американската левица. Демократическата партия открива ново очарование в социалистическите тези, но не само: агресивниият феминизъм, хомосексуализъм, дори транссексуализъм образуват чудата и парадоксална двойка с подема в партията на ислямо-левичарството и неговия млечен брат - антисемитизмът. Илхан Омар заседава забулена в Камарата на представителите.

Американските университети са напоени с финансовата мана на Саудитска Арабия и Катар. 

Още в началното училище прогресисткото индоктриниране надделява над обучението. 
 Но най-трагична и най-трогателна е картината на бяла Америка, която тя обрисува: демографски упадък, съпътстван от професионален, социален, здравен и дори сексуален упадък. 
Истинско бедствие: 

“Сред богатите страни, САЩ имат най-високото ниво на детска смъртност и най-ниската продължителност на живота. (…) Едно от пет деца гладува, а четири от пет са недохранени (да не говорим за медицинската зависимост към опиатите) (…) Нивото на тестостерона е намаляло в щатите на Запад и особено сред белите мъже от работническата класа и средната класа. (…) Шансовете на децата от средната класа да се справят по-добре от родителите си са намалели с 90 до 95 процента, но доходите на най-богатите американци са се увеличили над три пъти”. 

 Между 1999 и 2014 г. са нараснали с 43 процента самоубийствата сред белите мъже и с 10 процента при безработните бели мъже от 25 до 54 години.

 Зашеметяващи цифри, които се обясняват с двойната политика, родена през 60-те години на миналия век: от една страна, масово отваряне за имиграцията, дошла от целия свят, докато до 1965 г. тя е била ограничена до онези, които идват от Европа; въвеждане на методите на 

 позитивна дискриминация в полза на черконокожите, после на жените, 

 която през годините се е превърнала в откровена дискриминация на белите мъже, дори и много квалифицирани, в полза на жените, особено ако принадлежат към етническо малцинство. 

 Този двоен натиск води дотам, че 

 бялото мнозинство се превръща в малцинство в собствената си родина, 

 а белите хетеросексуални мъже се превръщат в граждани трета категория в страната на Джон Уейн.

 Разбираме, че прогресистите са довели Америка до 

 война между половете, война между расите и война между класите. 

 Разбираме, че вотът за Тръмп е бил последният вик на тези “бели мъже от народните класи” (а често и техните жени), които отказват да умрат. Разбираме, че нашата журналистка не само разбира, но и одобрява това жизненоважно сепване. Разбираме, че надбягването с времето и смъртта на бялата Америка придава на мандата на Тръмп трагична окраска, далеч от обидите, с които го заливат, и палячовщините, с които е свикнал.

 * Бобита - от bobos - буржоа бохеми - б. пр.

 Превод от френски: Галя Дачкова