Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2019 17:38 - МИСТЕРИОЗНАТА РЕКА ЦУРТА И СТАРИТЕ БЪЛГАРИ ОБИТАВАЩИ ТРАКИЯ http://sparotok.blogspot.com/
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 404 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
МИСТЕРИОЗНАТА РЕКА ЦУРТА И СТАРИТЕ БЪЛГАРИ ОБИТАВАЩИ ТРАКИЯ  
С удивление се натъквам на един постоянен стремеж за омаловажаване на всяко свидетелство, че дедите ни са обитавали земите на юг от Дунава векове преди времето на княз Аспарух. Казионните учени отричат създадената по сведения на Св. Йероним карта, на която намиращата се на юг от Дунава област Мизия е наречена и България. Издателят на картата – Конрад Милер, смята, че тя е достоверна и е създадена през 388 година. За българите Милер изказва силни съмнения, без обаче да се обоснове защо не би трябвало да ги има на юг от Дунава толкова рано.   Немският изследовател явно следва една догма: българите са обявени за късни пришълци, следователно всеки исторически извор за по-ранно българско присъствие на Балканите, трябва да се обяви за недостоверен. Този метод в никакъв случай не може да се нарече научен. В науката е задължително да се следват само фактите, а не предубежденията както отдавна спомена д-р Ценов.   Щом дадено сведение, пряко или коствено, показва, че хора наречени българи са обитавали Тракия още през IV век, това сведение трябва да се провери, а не да се отхвърля само защото някой, някога си е решил, че дедите ни са късно дошли азиатци и няма как да са жители на земите на юг от Дунава и Балкана преди времето на княз Аспарух.   Що се касае до сведенията, които доказват ранно присъствие на българи в Тракия, такива има. В работата си “За управлението на Империята” Йоан Лидийски споменава нещо много интересно. Старият автор казва, че когато Константин Велики напуснал Рим (началото на IV век бел.моя), по императорско решение, онези сили, които пазели Истър се пръснали по долна Азия, а държавата изгубила за хазната си Мизия и Скития защото “варварите” правели набези без някой да им се противопостави – (J.Lyd.GIBI II, c.101).   Йоан Лидийски не споменава името на варварите, но благодарение на други летописци, ние разбираме, че се касае за българи. Анонимният автор на “Patria Constantinopolis” най-уверено твърди, че император Константин Велики (306-337 г.) докарал водопроводни тръби от България (GIBI Vc.322).     http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_322.html   Ако дедите ни населяват земите на юг от Дунава по времето на Константин Велики, то е пределно ясно и защо през 499 година, цяла римска (византийска) армия е унищожена от българите не в Черноморските степи или на север от Кавказ, а само на около 120 км от Константинопол – край река Цурта.   За това важно събитие разказва д-р Ганчо Ценов уповавайки се на работите на стари автори: “Комес Марцелин, който е илириец и съвременник на тези събития, отбелязва в своята хроника под година 499 следното: "Арист, военачалникът на илирийските войски, с петнадесетхилядна въоръжена войска и 250 коли, натоварени с нужното за бой снаряжение, тръгна против българите, които плячкосвали Тракия.  Боят се завърза при р. Цурта (Чорлу), където бяха унищожени повече от четири хиляди наши, било като бягаха, било като падаха от брега в реката” – Кроватова България, с.35.
  Тук не става дума за случаен сблъсък на дошли да грабят империята малки български отряди и редовна римска войска. Дедите ни са били над 15 000 души, за да могат да победят  15 000 добре въоръжени легионери, елиминирайки напълно около една трета от тях. Това е пределно ясно на историците ни и навярно поради тази причина, тези от тях, които са били принудени да следват догмите, правят опити да локализират въпросната битка не в Южна Тракия, а на север от Балкана.   В работата си “Образуването на Българската Държава” Петър Петров пише следното:  “Още по-опустошителен характер имало нападението на прабългари над диоцеза Тракия през 499 г. Срещу тях се опълчил военачалникът на Илирик Арист с 15-хилядна войска и 520 коли. Сражението станало при р. Цурта, вероятно на север от Стара планина. [46] ” – с.103.   В бележката, в която трябва да се обясни къде точно се е състояла битката се казва следното: “46. Реката е наречена Tzorta у Йордан и Tzurta у Комес Марцелин, като е посочено, че била е „високи брегове”. Самото сражение е станало „в Тракия”, т.е. в диацеза Тракия, простиращ се чак до р. Дунав. При това положение най-вероятно е реката и полесражението да се търсят някъде на север от Стара планина.”   http://www.promacedonia.org/pp2/pp_1_2_1.htm#46.   Всъщност няма причина река Цурта да се локализира на север от Стара Планина. Областта Тракия е на юг от Стара Планина, на север са провинциите Мизия и Скития.   image
Диоцез Тракия - Map of the Diocese of Thrace (Dioecesis Thraciae) ca. 400 AD, showing the subordinate provinces and the major cities.- изобр. Cplakidas - Base map found at en:Topographic map#Global 1-kilometer map, otherwise self-made. Data based on maps in atlases and the internet and on contemporary sources, primarily the Notitia Dignitatum. Note: The exact course of the provincial boundaries is very uncertain and in many cases only approximate. https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1c/Dioecesis_Thraciae_400_AD.png   Има и друга важна подробност засягаща местоположението на сблъсъка на българи и римляни. Още в края на XIX век -1893-1894 г., правейки проучвания на тракийските хидроними, Вилхелм Томашек идентифицира Йордановата Zurta с Čorlu-sы (Чорлу бел.моя) – Die Alten Thraker II, 2, c.99. Чорлу се намира не просто на юг от Стара Планина, а е само на около 120 км от Константинопол.   По-късно, през 1957 г., цитирайки своят колега Томашек, Димитър Дечев уточнява, че Цурта е река Чорлу: “Zurta, Tzurta, Bezeichnung des Čorlu-sы.” - с.498.   През 1977 г. Владимир Георгиев съобщава, че името на споменатата от Марцелин и Йордан река Tzur-ta, Zurta, Tzorta, е погрешно записано вместо *Tzur-la=Чорлу дере – Траките и техния език, с.96. Прочее, виждането за записване на Цурта вместо Цурла се споделя също от Дечев и Томашек.   За период от около 83 години, трима известни лингвисти свързват Марцелиновата Цурта с Чорлу дере, която е в Южна Тракия. Сега трябва да си зададем важния въпрос: Какво пречи на официалните теории, река Цурта да е в Южна Тракия, недалеч от Константинопол?   Всъщност проблемите са два и то доста сериозни. Първият се състои в това, че ако Цурта беше на север от Стара Планина, то от страна на официалните теории, присъствието на българи би било лесно обяснимо с временно, бързо нахлуване за плячка.   Ако обаче Цурта е недалеч от столицата на Римската Империя (Византия), то е несериозно да се твърди, че след събитията от средата на V век, няма да са взети мерки за укрепване на Дунавския лимес (северната римска граница на Балканите, бел.моя), а и проходите на Стара Планина. За незабелязано, бързо проникване на българска армия от 15 000 души през Дунава и Стара Планина изобщо не може да се говори, това е абсурд.   От друга страна, ако българите са стари поселници на Тракия, то победата им над римската войска е много лесно обяснима. Местните хора познават най-добре областта, в която живеят, а доброто познаване на терена е важен фактор за печелене на битка. За Арист и неговата армия знаем, че не са стационирани край Цурта, те идват там, за да спрат българите, които “плячкосвали Тракия”, следователно не познават терена и лесно могат да станат жертва на засада.   На пръв поглед е странно българите да плячкосват свои сънародници. Не трябва да забравяме обаче, че сведението идва от устата на римлянин, а римляните са окупатори в земите ни. На римляните принадлежат богатствата на страната ни, римляните живеят в големи и богати домове, римляните експлоатират дедите ни и както неведнъж се е случвало – подтиснатите въстават и предприемат действия срещу чужденците, т.е. римляните обитаващи Тракия.   Вторият проблем е още по-сериозен. Той се състои в това, че името на река Цурта е българско, или казано с други думи – обяснимо е на български език. Названията на реките са вдъхновени най-вече от тяхната големина, цвят на водата, бързина, но има и други фактори. Името на Клокотница например идва от клокотя, клокотене-звукът, който издава течащата вода.   В БЕР, Т2, с.453, имената на няколко български хидронима Клокот, Клокотиш, Клокотица, Клокотница, Клокотник  и др. са обясенни със стблг. клокотати-вря, кипя, извирам, кокоча. По същият начин е изградено и името на описаната от Плиний Стари река Колапис. Преди да започне с описанието на земите на мизите, Плиний съобщава, че Колапис се влива в река Сава –Plin.III.148. Колапис може да се обясни със стблг. клопотъ-шум, тропот, грохот, блг. клопам-вдигам шум.   Не е трудно да се разбере, че по същия начин е изградено и името на река Цурта – от цуртя, цвъртя-издавам остър звук, църкам-изтичам на тънка струя. Чорлу дере не е голяма река, през лятото може да се е превръщала в малка, църкаща струя и това да е дало името ѝ.(1)*   Има и други доводи в полза на твърдението, че сблъскалите се с войската на Арист българи, са местно население, а не извършващи мълниеносен десант азиатци, които прекосяват с невиждана скорост пълноводните реки Дон, Днепър, Днестър, Дунав, минават незабелязани през старопланинските походи и оплячкосват Тракия.   Отново трябва да се спрем на работата на д-р Ценов, който цитирайки Йоан Зонара разказва, че император Анастасий (430-518 г.) изградил огромно защитно съоръжение – така наречената Дълга стена: от Черно Море до Селимврия на Мраморно море, против нахлуванията на мизите, или българите и скитите – Кроватова България, с. 45.   image

Карта показваща локацията на Дългата Стена и намиращата се недалеч от нея тракийска крепост Цурулон, край която тече река Цурта - днешната Чорлу дере
Селимврия, явяваща се южен край на Дългата стена, носи днес името Силиври и се намира недалеч от Чорлу – старият Цурулум, край който тече река Цурта. Дългата стена е ефективно средство за отбрана на Константинопол от хора живеещи в близост, като например в Цурулум. Налудничаво е да се строи до столицата на империята стена за защита от хора, които през V век би трябвало да са доста далеч - на север от Кавказ и Черно Море.   image
Карта показваща разположението на Чорлу спрямо Истамбул-старият Константинопол https://www.weather-forecast.com/locationmaps/Corlu.8.gif
Много по-ефективно е да се позволи за някое племе да се засели край Дунава със задача да пази границата. Военни лагери край Дунав са най-добрата защита за империята, защото прекосяващите реката нашественици са уязвими. Ефикасно е също да се разположат военни части в старопланинските проходи, които са лесни за отбрана и всеки опитал се да ги премине, би дал огромни жертви.   Не за степни номади (иранци или тюрки без значение), а за защита от българите обитаващи Тракия през V век е строена Дългата стена. Същите тези българи са в армията на Виталиан, който през 513 година възстава против император Анастасий. При описанието на военните действия, Йоан Никиуски използва един много интересен израз – провинция България
And he also gave battle to Vitalian, and there was great slaughter on both sides. Cyril the general retired into the city named Odyssus, and stayed there while Vitalian withdrew into the province of Bulgaria. Jh.Nik.Chr. LXXXIX.75   http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm   За предвождащия българи Виталиан Теофан Изповедник твърди, че успял да погуби 65 000 души от императорската войска – (Theo.GIBI, T.III, 1960, c.233) http://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_233.html   Това означава, че армията на Виталиан е била огромна и макар да не знаем точния брой на българите в нея, то те ще са били множество, иначе областта, в която те живеят не би носила името провинция България.   От една страна имаме картата на Йероним, според която през IV век, на юг от Дунава има географска област България. Това се потвърждава от анонимният автор на “Patria Constantinopolis”, който твърди, че император Константин Велики докарал водопроводни тръби от България (GIBI V, c.332). От друга страна, описвайки събития от началото на VI век, Йоан Никиуски също говори за България на юг от Дунава, но уточнява, че тя е провинция (на Римската Империя бел. моя).   Тези сведения са в пълна хармония с виждането на д-р Ценов, че състоялата се през V век битка между българи и римляни край река Цурта, не е сблъсък между нахлуващи да грабят номади и римляни, а между местно население, което търси правата си и воюва успешно срещу окупационните сили.   Да, имало е наши предци и на север от Дунава и Черно море, но тези територии са обитавани от стари балканци поне от времето на Неолита. Неотдавна излязоха и резултатите от генетични изследвания на древна ДНК принадлежаща на скелетни останки от времето на Триполската култура. А.О.Никитин, работещ за лабораторията на Алъндейл, САЩ стига до заключение, че създателите на Триполие са смесица от балканци и население от Средна Европа. Явно балканския елемент е по-силен защото Никитин говори за балкански предци    “Спустя еще три года наши выводы о генетических корнях трипольцев получили подтверждение в результате сравнительного анализа филогенетических истоков неолитических предшественников трипольцев в Центральноевропейском — Балканском регионе. Трипольцы, так же, как и их балканские предки, несли в себе материнские генетические линии, характерные для всей земледельческой неолитической ойкумены, уходящие корнями на территорию Малой Азии, прародину европейского сельского хозяйства.    https://www.e-anthropology.com/Katalog/Arheologia/STM_DWL_TMBg_Flb79aXgo8nE.aspx   По-голямата част от дедите ни обитаващи земите на север от Дунава и Черно море са успели за запазят своята независимост. От II до VII век, тези наши предци правят опити за освободят от властта на римляните братята си обитаващи териториите на юг от Дунава. Същевременно, старите балканци намиращи се под римска власт, не са стоели със скръстени ръце, а когато са можели са се борили за свобода. Въстанието на предвождащият българи Виталиан е доказателство за това.   Винаги трябва да се прави разлика между диаспора и родна земя. Прародината на старите сакси е Северна Германия. Сакси има и в Британия, че дори и в Трансилвания, но присъствието на сакси в Британия и Трансилвания не ни дава право да кажем, че това са най-старите земи на саксите.   По същия начин е неправилно въз основа на български поселения извън Балканите да се прави заключение, че старите българи са дошли от Средна Азия, Кавказ, или друго място. Още по време на древността, стари балканци са се заселили както Кавказ, така и земите край Бактрия и Индия. Сведенията на Плиний, Страбон, а и автори от ново време като разказващият за траки в Кавказ Киркор Джаукян, дават пределно ясни данни за това.   Жалко е само, че тези данни не се използват адекватно от хората заели се с изучаване на старата ни история. Всъщност ценните данни не се използват изобщо, все едно не съществуват. Това меко казано е безотговорно, изключително безотговорно.   Точно във века на информацията, да се премълчават сведения е неразумно. Рано или късно данните излизат на бял свят и тогава българския читател разбира, че дълго време е бил заблуждаван и ощетяван. Наистина недоумявам на какво се надяват историците, които се опитват да внушат, че корените на народа ни са в Средна Азия, че сме се оформили като етнос в Кавказ и тем подобни глупости.   Би ли повярвал някой англичанин, че прародината му е Индия или Хонконг понеже в Индия и Хонконг са живели англичани? He разбира се, подобно твърдение би било прието с насмешка. Причината за това е наличността на достатъчно информация за миналото на англичаните, а и фактът, че никой враг не е горил ангийската книжнина и не е правил опити да манипулира историята на тези хора.   До неотдавна, информацията за миналото ни беше в ръцете на шепа индивиди, които поддържаха създадените от чужденци теории. Днес положението е различно, днес всеки буден човек може да достигне както до стари исторически извори, така също и важни работи на археолози, етнолози, антрополози. След това, нещата опират до интелигентност, а ние я имаме по природа. Ако притежаваме достатъчно информация – разбираме кое е истина и кое измама. А знаейки истината ще опознаем силата и потенциала си. После вече пътят напред е отворен.  


Използвана литература и пояснения:     1.Г.Ценов, Кроватова България  и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998; 2.Петър Петров, Образуване на българската държава, Изд. Наука и изкуство,  София, 1981; 3.Български Етимологически Речник, Т.2, И-КРЕПЯ, В.И.Георгиев, Й.Заимов, Ст.Илчев, М.Чалъков, Й.Иванов, Д.Михайлова, В.Атанасов, У.Дукова, М.Рачева, Т.Тодоров, участ. в обс. Р.Бернар, Г.Риков, Е.Машалова, Л.Димитрова, БАН, София, 1979; 4.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977; 5.ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ-FONTES GRAECI HISTORIAE BULGARICAE, Tом III, cъст. и ред. Иван Дуйчев, Геновева Цанкова-Петкова, Василка Тъпкова-Заимова, Любомир Йончев, Петър Тивчев, БАН, София, 1960; 6.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, herausgegeben von D.Detschew in Sofia, Цstereichischen Akademie der Wissenschaften, Schriften der Balkankommission, in Kommission bei Rudolf M. Rohrer, Wien, 1957; 7.W.Tomaschek, Die Alten Thraker, Eine ethnologische Unterzuchung, Verlag der Цstereichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1980; 8.K.Miller, Mappae mundi - Die дlteste Weltkarten, Stuttgart, Jos.Rotscheverlagshandlung, 1898; 9.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;    (1)* Томашек търси значението на името на Цурта с арменската дума džur-вода. Подобно е и виждането на Георгиев, той предлага арм. ǰur-вода.Тук обаче се касе за случайна прилика, все пак, келтската, уелска дума dwr също означава вода, но на келтски обяснение няма. Dwr  идва от по-старо dubro-яма с вода – дума отговаряща на нашата дума дебра-дълбоко място.   Извори от интернет:   John, Bishop of Nikiu: Chronicle. London (1916).  English Translation, THE CHRONICLE OF JOHN, BISHOP OF NIKIU (посл.вид. 28-11-2019) http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm А. Г. Никитин (Аллендейл, США), Генетические корни трипольцев: что мы узнали после восьми лет исследований (посл.вид. 28-11-2019) https://www.e-anthropology.com/Katalog/Arheologia/STM_DWL_TMBg_Flb79aXgo8nE.aspx GIBI, T.V, 1964 (посл.вид. 28-11-2019) http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_322.html GIBI, T.III, 1960 (посл.вид. 28-11-2019) http://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_233.html Петър Петров, Образуване на българската държава, Изд. Наука и изкуство,  София, 1981(посл.вид. 28-11-2019)  http://www.promacedonia.org/pp2/pp_1_2_1.htm#46.



Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 19702417
Постинги: 44667
Коментари: 6160
Гласове: 7174
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031