БЪЛГАРСКИ ДУМИ УПОТРЕБЕНИ ОТ ОМИР В ИЛИАДА И ОДИСЕЯ  
Преди време ми направи впечатление, че определени стари автори са не просто честни и обективни в описанията си на “варварските” народи, но в някои случаи дори признават моралното превъзходство на чуждите за гърци и римляни хора. Когато проверих етническата принадлежност на съвестните летописци, се оказа, че те не са гърци и това обяснява липсата на омраза, която дедите на южните ни съседи хранят към най-древното балканско население – нашите предци.   Докато Херодот твърди, че траките не са в състояние да се организират и обединят, то живелият по същото време Тукидид без увъртане споменава, че Одриската Империя е най-богатата и най-могъщата държава в Европа. Владетелят Терес I е направил това, което не се е одало на никой грък-да обедини в една държава няколко сродни етнически групи. Тукдид е внук на тракийския цар Олор и това без съмнение е причината за обективността на стария летописец.   Павзаний нарича принадлежащите на северните траки - костобоките разбойници, но творилия по-рано Страбон не се колебае да посочи добротата, великодушието и почтеността на живеещите на север от Елада народи. Както може да се досетим – Страбон е от тракийски произход. Според Юрий Откупщиков във вените на този стар автор тече фригийска кръв.   Теофан Изповедник назовава дедите ни мръсен и нечист народ. Този автор внушава, че старите българи са нашественици в земите на юг от Дунава, но за сириеца Йоан Малала, българите са древен балкански народ наречен в миналото мирмидони, същите мирмидони, които Ахил Пелеев води по време на Троянската война.   Освен Малала има и друг автор, който свързва дедите ни с героите от Троянската война. Става дума за произлизащия от средите на грузински благородници Йоан Цеца. Той  подобно на писалия по-рано сирийски летописец, отъждествява старите българи с Ахиловите мирмидони, но също и с пеоните – стрелци с криви лъкове.   Ако имаме предвид отъждествяването на българи с мизи направено от Димитри Хоматиан, то на пръв поглед информацията е противоречива защото докато мизите и пеоните са съюзници на Троя, то мирмидоните са врагове на цар Приам.   Всъщност няма нищо странно защото Троянската война е конфликт между роднини. Битката не е за завръщането на хубавата Елена, а за властта над протоците: Дарданелите и Босфора. Те са важен търговски път и този, който владее протоците, контролира търговията в Черноморието и източното Средиземноморие, а това докарва огромни богатства.  

Хората проливащи кръвта си край стените на Троя са говорили един и същ език, имали са един и същ бит, а и са делили едни и същи погребални обреди. Както ахейците, така и трако-трояните са известни с майсторското си владеене на бойната колесница. Както ахейците, така и трако-трояните издигат могила над гроба на благородник, а и, което е по-важно - провеждат военни игри в чест на починалия.   Интересна подробност е факта, че ахейците и трако-трояните ползват общи имена като Автоной, Акамант, Димант, Долопс, Ейоней, Еномай, Медон, Меланип, Ойлей, Орест,  Офелт, Перимед, Подарк, Хелен, Хипсенор, Хромий.   Най-същественото обаче е това, че описвайки конфликта пред стените на Троя, Омир не споменава нито веднъж думата варвари. В далечното минало тя е ползвана за обозначаване на хора, които говорят език различен от гръцкия. След като Омир не прави това разделение, а и трако-трояните делят с ахейците общи имена, погребални обреди и т.н., то единственото логично обяснение е, че става дума за представители на една и съща етническа общност, нямаща нищо общо с гърците от Класическата епоха.   Прочее, това се подтвърждава и от друго място. Троянската война е през XIII в.пр. Христа, като конфликтът е за владеенето на протоците. Гърците се научават да правят кораби способни да се справят със силното течение на Босфора половин хилядолетие по-късно – чак през VIII в.пр. Христа. През Бронзовата епоха дедите на южните ни съседи са облечени в кози кожи африкански номади и могат само да си мечтаят да се отделят от сушата и да водят война за морски пътища.   За сметка на това, точно през XIII в.пр. Христа траките дардани, тевкри, веси, мизи, да не забравяме и пеласгите, са познати на египтяните като Морски народи. Старите балканци са известни и със своята войнственост. На тях се приписва падането на Хетската Империя, потеглилите от Балканите и Мала Азия наши предци за малко не превземат даже и Египет.   Самото име ахейци е необяснимо на гръцки език. Ахейци, или както е правилно акеи-вои е изградено по същия начин както тракийските етноними сика-вои, перкаи-вои (сюкабои, перхеби). Eлементът –вои може да се изтълкува лесно със стблг. вои-войни, бойци, като трябва да се отбележи и, че лично име Войнес/Foινες е отбелязано на един от най-старите фригийски надписи с регистрация – G 286.   Ето и как истината за хората сблъскали се пред града на цар Приам се губи и как историята за конфликта бива преиначена. По време на Троянската война избухва чума, като заразата е пренесена и в Ахея от завръщащите се от Мала Азия бойци. В резултат на епидемията населението на Южните Балкани намалява силно, а и отслабва силно. За дошлите от Африка предци на гърците е лесно да завземат земите принадлежали на Менелай и Агамемнон. В по-късни времена, заемайки писменост от фригите, гърците създават “своя” история, като разбира се приписват на себе си геройствата на хората живели в Пелопонес, Тесалия, Атика и т.н. много преди тях.   Оцелялото местно население, носещо кръвта на хората обитаващи Тракия е поставено в незавидно положение. Потомците на гордите някога ахейци, по време на Античността са представени от периеките и илотите. Те обработват земята и се грижат за добитъка, плащат данъци на Спарта, участват във водените от лакедемоните войни. По този начин коренното население постоянно намалява за сметка на дошлите от Африка деди на южните ни съседи.   Във времето когато Омировите творби започват да се споменават от авторите от времето на Античността, коренното население на Южните Балкани е почти асимилирано от гърците. Понеже благородническата прослойка, която е запозната със старата история е елиминирана много по-рано, местните хора дори не подозират, че окупаторите на територията им са отнели и историята им.   Днес ние не разполагаме с оригиналния тект от “Илиада” и Одисея. Омровите творби са преписвани и редактирани многократно, като хората извършили това са добавяли неща, което са били удобни на силните на деня, като същевременно угоднически са премахвали неудобното за своите господари.   Още навремето представители на южните ни съседи са недоволствали от това, че Омир е използвал прекалено много варварски думи. Само можем да гадаем до каква степен стиховете са променяни, колко думи са заменени и колко са преиначени.   Има някои неща обаче, които манипулаторите на миналото не са могли да заличат. Касае се за основни думи зясягащи семейството, бита, а и названия на реки, селища и т.н. Колкото и дошлите от Африка пришълци да са се опитвали да преработят речта си, за да я отдалечат от тази на старите обитатели на Ахея, Тесалия, Атика и т.н., просто няма как да се премахнат думите от основния речников запас.   Голяма част от тези думи свидетелства за това – какъв език е говорен на територията на Гърция по време на Бронзовата епоха. Нека хвърлим поглед към така наречения Омирически гръцки и обърнем внимание на определени думи. На първо място е Троя, или по-точно – алтернативното ѝ име Илион. Както можем да очакваме – селище с подобно име съществува и на Балканите, в Южна Тракия. Там, но и в Македония, Стефан Византийски локализира градове с название Илион.   Сродно е и името на течащата в Атика река Илисос, като тук трябва да се спомене свидетелството на Страбон, че някога (преди Троянската война бел.моя: Атика е била обитавана от траките: “Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus” –Strab.VII.7.1   http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html   Иван Дуриданов търси обяснение на Илион с ц.слав (стблг.бел.моя) илъ-кал, гр. ἰ̄λύ̄ς-тиня и т.н. Като имаме предвид, че най-старите обитатели на Тракия, Атика и Троада са били дедите ни, то не е трудно да се разбере, че гр. ἰ̄λύ̄ς-тиня е заемка.   За името на Пеней, която се явава най-голямата река на Тесалия, Владимир Георгиев предлага тълкуване със стслав. (стблг.бел.моя) пѣна-пяна. Както можем да очакваме, съществуват сведения за присъствие на траки край река Пеней дълго преди времето на Троянската война. Херодот разказва за това как мизите и тевкрите покорили всички траки и стигнали чак до река Пеней: “ Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios.” –Her.VII.20   https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm   Както вече бе посочено, в по-късни времена мизите са отъждествени със старите българи от Димитър Хоматиан: “Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи.”   http://macedonia.kroraina.com/bugarash/ko/kratkozhitie.html   Освен в Тесалия, река с име Пеней тече и в Пелопонес – там където е и земята на ахейците. Благодарение на Страбон ние знаем, че полуостров Пелопонес е получил името си от фригиеца Пелопс, който е населил мястото със своите хора дълго преди идването на гърците:   “ Now Hecataeus of Miletus says of the Peloponnesus that before the time of the Greeks it was inhabited by barbarians. Yet one might say that in the ancient  times the whole of Greece was a settlement of barbarians, if one reasons from the traditions themselves: Pelops brought over peoples from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him”-Strab.VII.71.   http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html   Самият Пелопс е баща на Атрей, а Атрей е баща на Агамемнон и Менелай. Това се знае от всеки историк, но по необясними причини, макар сведението да показва, че поне благородническата прослойка на ахейците е от тракийски произход, учените пропускат информацията и гледат на опиталите се да превземат Троя братя като на гърци.   Да продължим обаче с употребените от Омир думи имащи обяснние на български език. Старият автор споменава течащата във Фокида река Кефисос. За името ѝ Владимир Георгиев търси обяснение с ие. kāph-īs(y)o, съотвестващо на стблг. капати-капя, авест.kafo-пяна, като посочва и българските топоними и хидроними Капищец, Капна, Капката, Капощница, Капчек, Капчовец, Каплещ и др.   Фокида не е случайно място, там в град Давлида е властвал тракийския цар Терей:  “Thracians who came with Eumolpus, Daulis in Phocis by Tereus…”-Strab.VII.71. http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html   В работите си Омир споменава древния град Гортус, чието название Владимир Георгиев съпоставя с Гордион (столицата на Фригия бел.моя), Гординия селище в древна Македония и др., като дава обяснение с ие.*ghordo-град, селище.   Доста интересно е името на Коринт и то не само поради умалителната наставка –инт, присъстваща в тракийската глоса вол-инт, но и поради това, че корена е обясним с наша дума. Цитирайки фламандския изследовател Ван Виндекенс, Албер Карни вижда в Коринт думата гора-планина: “Korinthos, eponyme de Corinthe. — Le nom de cette ville est pregrec et a servi d’abord a nommer l’acrocorinthe puisque en pelasgique κορ- peut venir de l’i. e. ger- ≪ tourner ≫ (Rg. 2) et designe souvent des sommets arrondis. Ce nom peut aussi etre ramene au slave gora ≪ montagne ≫ [V. Windekens, Pelasg. 107, Onom. 16].”   Омир пише и за река Сатниоис, чието име по-късно става Сафниоис. Владимир Георгиев смята, че древното название идва от *sałtniowents-солен, като дава примери с армен.аłt-солен, стблг. сланъ-солен (идваща от *saltīna БЕР с.856). Сравнението е правилно, но трябва да се добавят блг.слатина-извор, от който водата не блика силно, а изтича бавно, слатини-минерален извор, а и многото български топоними съдържащи елемент Слат: Слатина, Бяла Слатина, Слатината, Сулина слатна, Калната слатна, Слатенец и т.н.   Омировият език разбира се съдържа не само топоними, хидроними и антротопоними, но и други думи. Една от най-интересните е ἄττα/ата-отец, баща. За нея Алберт Йорис Ван Виндекенс смята, че е пеласгийска заемка в гръцкия. От друга страна, Стефан Младенов предлага древна форма *atikъ на стблг. отьцъ-баща.   Друга ползвана от Омир дума за роднина е δᾱήρ/даер-девер. Интересното е това, че при нас българите е запазена оригиналната форма – тази съдържаща в девер. Хялмар Фриск смята, че гр. δᾱήρ идва от по-стара форма *δαιFήρ.   Наша заемка в Омерическия гръцки е и ἑκυρος/екурос-свекър. На гръцки тя няма обяснение, там тя е запазена в променен вид поради това, че предците на южните ни съседи не са разбирали добре речта на нашите деди. В речника на Мехлер е посочено, че древната форма на ἑκυρος е била *σFἑκυρος-свекурос. С други думи – отново при нас е запазена оригиналната форма.   Гальовна дума за баща, тате е Омировата τέττα/тета, като по-късен вариант е ταττα/тата. Тя бива считана за дума от детската реч и поради това е трудно да се даде етимология, но имайки предвид, че дедите на гърците идват от Африка и изконния им език е бил семито-хамитски, то е повече от ясно, че τέττα/тета и ταττα/тата са наши думи, които южните ни съседи са заели.   Създателят на Илиада и Одисея дава и други особени думи като  εἰνατέρες/еинатерес-етърви. Тя е много близка до фригийската ἰανατέρα/янатера-етърва, а фригите както бе упоменато са древни жители на Пелопонес –дом на ахейците Менелай и Агамемнон. Според нашите езиковеди, древният вариант на българската дума етърва е бил *jętry (*yentry/йентръ), т.е.  почти идентична на фригийската ἰανατέρα/янатера-етърва.   Като потвърждение на казаното до тук, трябва да се спомене още един факт, чието значение е огромно, но над споменаването му сякаш тегне страшно табу. Става дума за това, че древните трояни са ползвали писменост, чиито знаци са идентични с руните на дедите ни. Броят на еквивалентите е прекалено голям, за да бъде наречен случайност.  


Сравнения на Троянска писменост (по Шлиман) със старобългарски руни (по Успенски, Шкорпил, Лепор, Айналов, Панченко, Елих)
В старогръцкото изкуство трако-трояните са представяни като стелци с лък, облечени с тесни панталони и тесни куртки - типичните за старите българи дрехи.
Ако в миналото историята ни не бе осакатена и ощетена от следващи интересите на държавите си чужди учени и следващи го покорно наши изследователи, за никого не би било мистерия това, че българската реч е запечатана от Омир.   Историците са знаели, че в древността на пеоните се е гледало като на преселници от Троя. Известно е било и това, че според Йоан Цеца в далечното минало българите (или поне част от българите) са носили името пеони. Йоан Малала също е ясен свързвайки Ахиловите мирмидони с дедите ни. Не са били тайна и свидетелствата на Херодот, Есхил, Страбон и Плиний за идването на гърците от Африка, но веднъж съчинена и наложена, наглата лъжа за средноазиатския произход на старите българи пуска корени и бива защитавана с ориенталски фанатизъм.   Лошото е, че дори днес когато имаме необоримите доказателства на генетиката, учените ни отказват да преразгледат вредните за народа ни теории. Какво му е трудното за разбиране: типичнита за нас хаплогрупи I2, R1b/*L23, E-V13, J2, G2, а и значителна част от R1a са наследени от хора, които са обитавали Балканите във времената преди потопа – хиляди години преди Троянската война.   От друга страна, за гърците е доказано, че са роднини на обитаващите Африка етиопци. Преди деветнадесет години бе установено, че македонците (спадащи към българската народност бел.моя) не са роднини с гърците, които не принадлежат към по-стария средиземноморски субстрат, за сметка на това гърците показват близост с етиопците, като идването на южните ни съседи е било във времето на египетските фараони: “Macedonians are not related with geographically close Greeks, who do not belong to the "older" Mediterranenan substratum, 3) Greeks are found to have a substantial relatedness to sub-Saharan (Ethiopian) people, which separate them from other Mediterranean groups. Both Greeks and Ethiopians share quasi-specific DRB1 alleles, such as *0305, *0307, *0411, *0413, *0416, *0417, *0420, *1110, *1112, *1304 and *1310. Genetic distances are closer between Greeks and Ethiopian/sub-Saharan groups than to any other Mediterranean group and finally Greeks cluster with Ethiopians/sub-Saharans in both neighbour joining dendrograms and correspondence analyses. The time period when these relationships might have occurred was ancient but uncertain and might be related to the displacement of Egyptian-Ethiopian people living in pharaonic Egypt.”   https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11260506   Ако свидетелствата на езика се потвърждават от генетиката, то какво още е нужно, за да бъде призната истината? Не е ли време лъжите мърсящи паметта на дедите ни и отравящи съзнанието на много от нас, да бъдат разобличени? Не е ли време да се обясни на младото поколение, че носи кръвта на благородници, а това задължава за придържане към поведение на благородници: странене от пороци, търсене на справедливост, придържане към доброта и честност.