Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05 17:50 - Навършват се 144 години от слизането на Ботевата чета на Козлодуйския бряг. Само 1 българин се присъединява кам въстаниците на българска земя https://petel.bg
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 39 Коментари: 0 Гласове:
1




 

Навършват се 144 години от слизането на Ботевата чета на Козлодуйския бряг. Само 1 българин се присъединява кам въстаниците на българска земя 29.05.2020 
image Харесвам0 0 Не харесвам0

 

Снимка: Булфото, архив

Навършват се 144 години от слизането на Ботевата чета на Козлодуйския бряг, съобщиха от Националния исторически музей /НИМ/, цитирани от "Дарик". От музея припомнят, че в края на януари 2020 г. кораб-музей "Параход Радецки" се завърна в град Козлодуй след успешно осъществен планов преглед и ремонт. Музейните експерти от НИМ работят усилено по обновяване на постоянната му експозиция, представяща делото на Христо Ботев.

 

 

След като бъде завършено цялостното обновяване на корабната експозиция, "Параход Радецки" ще отвори отново врати за своите посетители.

"Настъпи 17 май 1876 година, ден многоочакван, ден в който трябваше да се мре. 17 май беше ден, в който наново емблемата на българския народ високо да се издигне, ден, който ни тикна в борба кръвна с вековния враг. Що бе се още зора пукнала, на изток небосклонът се червенееше на талази-талази, тихият ветрец полъхваше по Дунава, когато коминът на "Радецки" се задими, а самият той гордо-гордо почна да пори мътните дунавски вълни." С тези емоционални думи четникът от Ботевата чета Никола Кючуков описва утринта на съдбоносния 29 май 1876 г. /17 май по стар стил/, когато близо 200-те "обикновени пътници", качили се на борда на австро-унгарския параход "Радецки" слизат на Козлодуйския бряг като добре въоръжени и подготвени воини, непоколебими в решимостта си да влязат в битка с тиранина и да оставят костите си в земята, която е тяхно отечество.

От онзи паметен ден насам "Радецки" се превръща в национална светиня и символ на величествения подвиг на Христо Ботев и неговите четници.

90 години по-късно на Козлодуйския бряг отново акостира параход с легендарното име, построен в резултат на безпрецедентна дарителска кампания, обединила повече от милион българи, основно деца, в името на опазването на историческата памет.

Днес корабът-музей "Радецки" продължава да съхранява спомена за събитията от 1876 г., същевременно явявайки се ярко доказателство за преклонението на българския народ към поета-революционер, направило възможно вдъхновяващата инициатива по възраждане на историческата реликва, посочват още от НИМ.

Ето какво пише "Българската история" - https://bulgarianhistory.org/botevata-cheta/

 

Априлското въстание определено е един от онези моменти, в които българите показват на света, че заслужават свободата си и са готови да пожертват всичко, за да я постигнат. Особено ярко доказателство за тази храброст са действията на четата на Христо Ботев. Въпреки че тя стъпва на родна земя в момент, в който въстанието вече е потушено, четниците, предвождани от големия български герой, изпълняват своя дълг към родината. Те поемат по пътя от Козлодуй до Враца и по този начин изписват името си със златни букви в българската история.

След като сформирания в Румъния Гюргевски революционен комитет взема решение, че през пролетта на 1876 година трябва да се организира въстание в българските земи, на дневен ред излиза въпроса за неговата успешна подготовка. Сформирани са четири (според някои пет) революционни окръга, избрани са главни апостоли и техни помощници. И докато в Четвърти революционен окръг подготовката протича доста добре, то в останалите три тя не е на същото ниво. Сериозни затруднения изпитват апостолите в Трети (Врачански) революционен окръг, където дори закупеното оръжие не успява да стигне до бунтовниците. В тази ситуация ръководителите решават да организират чета, която наред с доставяне на оръжието трябва и да подпомогне въстаналите в района българи.

imageБотевата чета слиза на българския бряг при Козлодуй, Художник: Димитър Гюдженов

Преждевременно избухналото въстание на 20 април обаче притиска всички и налага нуждата от бързи действия. Тъй като никой от старите воеводи не се съгласява да оглави четата, тази задача бива поверена на Христо Ботев. Той трябва изключително бързо да набере хора и да закупи необходимото оръжие. Средствата, с които го прави са дарени  от Българското човеколюбиво настоятелство, както и от други родолюбиви българи (в таблицата по-долу сме поместили автентичния текст, който дава информация за дарителите и за начина, по който са изразходвани парите). С големи усилия той успява да събере 205 четници, но липсата на време не позволява да се проведе каквото и да било военно обучение или подготовка. Поради тази причина в четата намират място както добре подготвени бойци, участвали в Първата и Втората български легии, така и млади ентусиазирани момчета, които никога до момента не били хващали пушка.

Един от тези младежи е самият Ботев и поради тази причина за военен ръководител бива определен поручик Никола Войновски, учил в руската Николаевската военна академия. За байрактар е определен Никола Симов, а за знаме се използва ушитото  година по-рано от Петрана Обретенова, дъщеря на баба Тонка. Първоначално е предназначено за друга чета, но след разпръскването  ѝ баба  Тонка го дава на сина си Никола Обретенов, който е един от участниците в Ботевата чета.

Макар не добре обучени и пристиснати от времето, на 16 май четниците се качват на австрийския параход „Радецки“. Нарочно е избран кораб на централноевропейска страна, за да не се предизвикат евентуални усложнения за румънското правителство. Четниците решават да се насочат към Враца, тръгвайки от Козлодуй, въпреки че този план има своите противници, които не вярват, че Стоян Заимов е подготвил добре окръга (и впоследствие се оказват прави) и искат четата да тръгне към Търново. На борда на парахода българите се представят за градинари, пътуващи за Сърбия. Командването на четата предвижда завладяване на кораба и поемане на управлението му в случай, че капитанът откаже да спре на предварително определеното за дебаркиране място.

На 17 май въстаниците слизат на козлодуйския бряг с развято знаме под строй. Те целунали родната земя и положили клетва, че са готови да дадат живота си за нейното освобождение. Четата начело с авангард под командването на Никола Войновски се отправя на поход. Най-напред спира в село Козлодуй, където разпръсва група черкези, набавя си няколко коня за воеводата и щаба му и взема осем коли за импровизирания обоз. Към 14:00 часа тя напуска Козлодуй и до вечерта стигна село Бутан.

Да дава

Да взема

От М. Цветкова…………………фр. 4000
„ Стилияна……………………….„ 227
„ Олтеница………………………„ 287
„ Иван Стоянова………………..„ 496
„ Крайовските хлебари……….„ 529
„ Ангел Бургаза…………………„ 227
„ Дядо Гена (Крайова)………„ 144
„ Петреска…………………….„ 1175
„ Същия………………………„ 35.25
„ Същия………………………„ 500
„ Крайова…………………… „ 341
„ Календжи………………..„ 5000
„ Смилова………………… „ 1000
„ Крайова………………….„ 3400
„Ангелаки……………… „ 340.50
Всичко фр. 17 701.75
„За разни покупки и разноски фр. ………. 3059
„  ……….3534
„ пушки ……….„ 1312
„ също ……….„ 1600
„ също ……….„ 1800
„ патрондаши ……….„ 410
„ две пушки ……….„ 550
„ капси ……….„ 88
„ 4 пушки ……….„ 690
„ тесаци ……….„ 230
„ арвуна на пушките ……….„ 2000
„ също на револверите ……….„ 1000
„ борча на Заимова ……….„ 558
„ Цветкова ……….„ 386
„ Г. Матева ……….„ 176.25
„ револверите от Анг. ……….„ 340.50
Всичко фр. 17 733.75

 

Там четниците използват колите, за да направят мост през пълноводната Огоста и да преминат на другия бряг. Продължават похода си и излизат на пътя Рахово-Враца, като  прекъсват телеграфната връзка. През нощта се вземат мерки за охрана, с които да се подсигури движението в походен ред. Така четата се води от авангард от 30-40 души, а главните сили се движат в две колони от двете страни на обоза. По този начин се създава готовност за водене на бой при внезапно нападение на противника. Движейки се с такива мерки за охрана, четата респектира група черкези, които от време на време откриват огън по нея, но не смееят да я доближат. Преминавайки край село Алтимир, към полунощ въстаниците влизат в село Борован, където претърпяват първото си голямо разочарование. Твърди се, че тук към четата трябва да се присъединят 400 въстаници. С тях обаче тръгва само един.

На следващия ден (18 май) четата е изправена пред първото си сериозно изпитание – близо до рида Милин камък, на 25 километра от Враца, тя бива нападната от черкези и башибозук, към които скоро се присъединява и редовна турска военна част. Особено ярко описание на храбростта на Ботев и неговите четници в този решителен момент дава Захари Стоянов в своята книга „Опит за биография на Христо Ботйов“:

 „Това казал той и хукнал през гъстата трева с коня си право към неприятеля от дясна страна на пътя, като си въртял сабята около главата, която блещяла под утринните слънчеви зари. Град куршуми се посипали върху му, които удряли в
земята и подхвърляли нависоко корените на тревата. По за-
повед на Н. Войновски, който е отбирал от военните работи,
двама души конници се впуснали да върнат войводата, който
на явна смърт отишел да се излага.“

Макар очакваната помощ от Враца така и да не идва, четниците успяват да отбият атаката с цената на 30 ранени, убити и изчезнали между които и знаменосецът Никола Симов – Куруто, загинал при ожесточена противникова атака. Знамето е поето от Димитър Стефанов – Казака, който целувайки се заклева да го брани дори с цената на живота си. Освен това четата губи всичките си коне заедно с обоза.

image Костницата на Ботевите четници в село Скравена

На следващия 19 май се открива възможност за отдих, тъй като турските власти решават да вземат мерки за подсигуряване на положението във Враца, а и очакват четата непременно да влезе в града. За сметка на това обаче на 20 май избухва нов бой, още по-ожесточен от този край Милин камък. Този път неприятелят е два пъти по-многоброен, а липсата на вода отново тормози българите.

Въпреки глада, жаждата и жегата, водените от Христо Ботев юнаци отново проявяват изключителна храброст и не позволяват на врага да превземе върховете Околчица, Купена и Вола. Привечер сражението затихва. И точно в този момент, когато всички се приготвят да си отдъхнат, настъпва повратният момент. На свечеряване, на 20 май 1876 година, пада убит Христо Ботев. И до днес се водят спорове относно обстоятелствата, при които той загива. Традиционната теза гласи, че войводата бива прострелян в челото от неприятел, промъкнал се в тила на четата. В наши дни обаче все повече започва да натежава твърдението за  убийството на поета от член на щаба на четата.

След неговата смърт за войвода е избран Никола Войновски и оттеглянето към Балкана продължава. Изгубила своя водач, четата се разделя на няколко групи и с това бойният ѝ приключва. В крайна сметка от общо 208 четници загиналите са 94, 26 били заточени, 2 умират в затворите, а 76 успели да доживеят свободата на България.




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 13072180
Постинги: 24076
Коментари: 5833
Гласове: 6065
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031