В пристъп на бързина „Дневник“ публикува инструкции към редактор колко важно е мнението на Мадлин Олбрайт в защита на Прокопиев и групата му да бъде публикувано
От вчера чета доста екзалтирани мнения как оправдателните присъди на г-н Иво Прокопиев и неговата група са показали, че съдът е жив, справедливост в България може да се постигне и че демокрацията дори и поумряла е жива.
Личното ми мнение е, че нищо от това не е вярно. И не защото присъдите бяха оправдателни. При така нелепо конструираните обвинения и бездарно събрани доказателства – поне от публично достъпната информация за тях – това решение беше единственото справедливо.
Само че това нищо не значи. И не означава(ше), че съдът не може(ше) да прочете и осъдителни присъди. Както го е правил, прави го и ще го прави. Доколкото видяхме от поведението на самите несправедливо обвинени – и те не бяха сигурни дали няма да ги осъдят.
В крайна сметка изходът от делото показа, че решението зависи не толкова от това дали има събрани неопровержими доказателства за твоята виновност, а от това колко и какви влиятелни външни защитници успееш да привлечеш. Без съмнение г-н Прокопиев и групата му успяха да ангажират сериозен хор от хора с позиция, чието мнение тежи.
За мен това обаче няма нищо общо с победа на обществото над свинщината. Това е страхотна лична победа на несправедливо обвинените, но е и ново потвърждение колко брутално зависим е извънредния съд. Как решенията му зависят от изхода на спора „да се опраска“ или „да се покрие“.
Дори мога да си представя разговора: „Алоооу, Ванка, Бебчо, тука ли сте? Абе обади ми се оная Мадлин Олбрайт за тоя Иво Прокопиев…Абе вижте там тех за какво ги съдехме….а…е не е нещо кой знае какво. Дайте там оправете ги, че не искам като хода по Вашингтон и там да ми викат, че държавата ми е дива диктатура“.
Борисов вече е признавал свои разговори с лобиста Олбрайт – около преразпределянето на собствеността в БТК, когато държавата умишлено проспа възможността за 150 млн. евро да придобие 67% от оценения наскоро за 1.3 млрд. евро телеком.
А онзи ден в пристъп на бързина „Дневник“ публикува инструкции към редактор в изданието колко важно е мнението на Олбрайт в защита на г-н Прокопиев и групата му да бъде публикувано.
Та всичко това показва колко е важно да имаш важни външни партньори, които в ключов момент да натиснат вземащите решенията в България фактори. Но не показва нито независимост на съда, нито признаци на живот в демокрацията в България.
Колкото и може би цинично да звучи, много по-голяма полза за обществото щеше да има осъдително решение, защото тогава международният ефект и отклик щеше да е несравнимо по-голям. Сега в крайна сметка имаме измамното послание, че в България съдебната система е справедлива. Е, с някои пропуски, ама то къде няма пропуски.
Да, осъдителното решение щеше да бъде лична трагедия за тези хора, защото щяха да се озоват под стража. Както впрочем са десетки, сигурно и стотици хора, които нямат забележителния шанс да могат да разчитат на лобито на Мадлин Олбрайт.
Единствен положителен ефект от вчерашното решение, който аз виждам е, че г-н Симеон Джянков най-вероятно ще бъде освободен от нелепата си функция да венцеслави на лягане и ставане „нашия лидер“.
Мирослав Иванов
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata