Гост-автор | 08/07/2020
 

Особен исторически късмет има нашето поколение – свидетели сме на упадъка на две системи: комунистическата и либералната. Казвам го като един от многото българи, за които преди 30 години Америка бе символ на свободата, справедливостта, истинската демокрация, високата култура, Ленард Бърнстейн, джазът, Ела Фицджералд и Сачмо, Рей Чарлз и Майлс Дейвис, Хемингуей, Фицджералд, Стайнбек, Вонегът, предаванията на Уилис Кановър по „Гласът на Америка”, филмите на Уди Алън и Копола.

Вместо това те ни предложиха пошло издание на „Кръстникът”, циничен прагматизъм и безскрупулно налагане на собствения си егоистичен интерес. В продължение на 30 години американците работиха упорито, за да разбият всички илюзии, че тук е възможна нормална демокрация. Те умишлено насърчаваха и подпомагаха най-деструктивните процеси и политици от Луканов до Борисов, а сега, след като овладяха напълно българското задкулисие, управляват чрез него страната ни, превърната в бананова република от латиноамерикански тип.

Вместо да помогнат за реформирането на прокуратурата, я овладяха, сключиха сделка с Пеевски и напълно подчиниха политическия елит и бизнеса през бухалката на държавното обвинение. Ето защо клипчетата, заучените фрази на български и жизнерадостната бодрост на Херо Мустафа, която и за секунда не излъчва човешко присъствие, а движи като програмиран робот най-изтърканите клишета на пиара, въобще не могат да ме трогнат. Нито умилят. Знам много добре какво се крие зад тях и не си правя никакви илюзии за бъдещето на България, вкарана дълбоко в неолибералния американски коловоз.