Министърът на образованието Красимир Вълчев има 2 сигнала, които крие или за които мълчи и бездейства, свързани с ректора на Югозападния университет - рекордьора по заплата в България, който взема 16 000 лв. на месец от ДЪРЖАВНИТЕ, т.е. НА ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ ПАРИ, КОИТО СЕ ИЗСИПВАТ В ЛЮБИМИЯ УНИВЕРСИТЕТ НА СИК. Първият е от проф. Мирчев, който е бил до т.г. шеф на Общото събрание на ВУЗ-а, което значи, че само с неговия подпис по правилник е било възможно получаването на въпросното възнаграждение на ректора. Бедата е, че такъв документ той никога не е подписвал за мандата си 2014 - 2019 г., но заплата за 2019 г. е декларирана пред Сметната палата от ректора и тя се равнява на 16 000 лв. на месец - близо 7 пъти повече от ректора на Софийския университет. Независимо от сигнала, министърът на образованието, който лично го е получил не е направил нищо, за да се спазва правилникът и законът, а именно негова е контролната функция според правото, както и бденето за парите на хазната, които идват не от неговия на вечен чиновник, а от нашите джобове. Няма направена проверка по случая. Няма никаква информация за него, за сигнала, за каквито и да било активности на МОН за спирането на пилеене на милионите на държавата и народа в този университет, превърнат във феодална владение, алармираха професорите от ЮЗУ Иванка Асенова и Кирил Костов в Студио Хъ на тв 7/8. Няма никаква проверка и по сигналите от университета за откровени плагиатства в работите на хора, получаващи научни звания там. Конвейерът за производство на професори, доценти и доктори на науките - за последната титла кандидатстват в ЮЗУ главният прокурор Гешев и довчерашния вътрешен министър Маринов, работи на пълни обороти с единствения критерий "верен човек". На тази база се организира и заплащането, като в университета с ректорска заплата 16 000 лв. месечно, асистентите изкарват тези пари за 2 години и то бруто. Нето докарват по 12 000 - 13 000 лв. за 2 г. Много от тях в неучебните месеци са пращани на борсата, за да се "пестят пари". Който е слушал, вземат го обратно на работа в обедняващия областен център без сериозна икономика и възможности за работа, разказват професорите. "Системата е: подаване на захарче или камшик", обрисува картината проф. Асенова.