Няколко пъти




предупреждавахме, че това може да се случи. И то вече се случва.

Кризата в Източното Средиземноморие и в Егейско море се задълбочава и всеки момент може да започне военен конфликт между Турция – от една страна, и Гърция, Египет, Франция и Израел – от друга.

Фронтовете са два – газовият, свързан с прокарването на газопровода EastMed от залежите на Египет и Израел към Европа, на което се противопоставя Турция, и либийският – където става дума за нефта на Либия.

В по-широк контекст в конфликта участват, в една или друга степен, САЩ, Русия и Китай.

Газовият конфликт се изостри след подписването на ново споразумение между Гърция и Египет за морските граници.

Турция отговори със свое виждане за границата между Кипър и Крит, и с подписване на споразумение с Правителството на националното съгласие на Либия за морските граници, което прави почти невъзможно прокарването на EastMed в сегашната му идея.

Турция започна и свои сондажни работи около Кипър, като определи споразумението между Гърция и Египет за невалидно.

Гърция отговори с военни маневри. Турция – също.

САЩ заявиха, че са дълбоко озадачени от сондажните работи на Турция във водите около Кипър. Това дойде след като Анкара изпрати в района изследователски кораб.

Анкара протестира, че Атина милитаризира 16 от 23-те острова в Егейско море и изтегли военноморските си сили от Военноморската групировка на НАТО /SNMG2/.

Споменатото споразумение между Гърция и Египет, подписано на 6 август, което определя границите между националните ексклузивни икономически зони, ще даде възможност на Атина и Кайро за максимални изгоди от нефтените и газови залежи в района.

Турция подписа с либийското Правителство на националното единство споразумение за морските граници, което дава различна перспектива на енергийното бъдеще на района.

Турция нараства и своето военно присъствие в Либия не само в пристанището и летището в Триполи и Мисурата, но и с базата на ВВС – Ал Ватиа, и с подготовката на ВМС – база в Ал-Джуфра на юг от Сирт, което ще й осигури контрол над нефтените райони, които сега се намират под фелдмаршал Халифа Хафтер, подкрепян от Египет.

Споразумението на Ердоган с Триполи за морските граници, както споразумението между Египет и Гърция, създават сериозен юридически и траен териториален конфликт.

На нарастващото присъствие на Турция в Либия се противопоставя Франция, която също има планове за завладяването на нефта и на водата на Либия след убийството на Кадафи.

Както неведнъж писахме, в Източното Средиземноморие бяха открити големи газови залежи – Левиатан и Тамар – на Израел, съответно със 620 и 280 млрд. кубометра, разработвани от американската NobleEnergy. тези залежи са оспорвани от Ливан и Палестина в ООН, че не са в териториални води на израел.

В района са и кипърският залеж Афродита – 140 милиарда кубометра, и египетският Зохр – 850 милиарда кубометра.

През 2010 г. запасите в района се оценяваха на 3,45 трилиона кубометра газ и 1,7 милиарда барела нефт. Сега оценките са по-високи – 6,42 трилиона кубометра и 3,8 млрд. барела. Но това са оценки на споменатата Noble Energy на Дик Чейни.

Френската Total и италианската ENI вече правят сондажи в блок 111 до Кипър. В икономическата зона на Кипър през 2011 г. на 160 км от Лимасол същата Noble Energy откри газовия залеж Афродита. Между Брюксел и Никозия през 2017 г. беше постигнат договореност за износ на газ от Афродита към Европа по споменатия Средиземноморски магистрален газопровод EastMed.

В района присъства и Русия, която сътрудничи със Сирия в проекта Зохр, където се води добив от Роснефт и ENI.

Аргументът на Турция е, че в северната част на Кипър съществува Република Северен Кипър, /непризната от никой/, като тази територия беше завладяна от Анкара през 1974 г., която сега счита, че има основания да води проучване в териториалните води на Кипър.

Атина и Никозия категорично не са съгласни.

САЩ заеха страната на Гърция и сключиха договор за сътрудничество във военната област с нови военни бази.

В този лабиринт не може да отсъства и лицето Б. Борисов, което и досега не може да обясни какво разбира под "диверсифициране от EastMed", /ако въобще разбира нещо/, откъде ще дойде този газ и т.н.

Но сериозните анализатори разбират, че дипломацията в района вече е безпомощна и на дневен ред са корабите и самолетите, като шансовете на Турция не са за надценяване.

Войната е на прага и на България във възможно най-тежкия момент от нейното съвременно съществуване. Вероятно това е целта.

П. С. За да станат нещата още по-интересни на 20 август Ердоган съобщи, че са били открити "много големи" газови залежи в турски териториални води в Черно море. Сигурно са по-големи от "големите" залежи на Израел.