Как арменците защитават земята си Писмо до Ирини Зикидис от една арменка: "Благодаря Ви че пишете за Армения и войната в Нагорни Карабах. Аз съм арменка. Родена съм и живея в България. От онези арменци съм.. Наследници на оцелелите от геноцида 1915 година и спасили се в България."

Гост-автор | 10/10/2020

"Благодаря Ви че пишете за Армения и войната в Нагорни Карабах. Аз съм арменка. Родена съм и живея в България. От онези арменци съм.. Наследници на оцелелите от геноцида 1915 година и спасили се в България. Рядко пиша или коментирам. Но от сърце съм Ви благодарна за обективните думи. Знаете ли.. Иде ми да крещя като чуя по телевизора за арменските "сепаратисти" от Нагорни Карабах. Та по тази логика и Съединението на България е станало от сепаратисти. Хората, които са се били за освобождението на Македония са били сепаратисти.... Малко истина по въпроса. В началото на разпада на Руската империя след 1917 в Южен Кавказ се отделят 4 нови републики Азърбеджан, Армения, Грузия и Карабах.След това всички те се включват в Съветския съюз волю или неволю и Сталин отдава Карабах на Азърбеджан. Отдава и още една населена с арменци територия за която никой не говори Нахичеван. Още по време на Съветската власт тя е "очистена" от арменците и никой никога повече не повдига въпроса за нея. В момента е свободна икономическа зона на Азърбеджан за Турция.

Карабах обаче се оказва костелив орех. Хората са изключително бойни и горди планинци. Не случайно само от две села от тук излизат няколко арменски генерала които са признати военноначалници по време на Втората световна война. Тук през целия период на Съветската власт конфликтите между арменци, които са 90 процента от населението и азерите продължават. Азърбеджан започва да заселва малцинства в района. Цялата зона се държи крайно изостанала и конфликтна. Стига се до там че още преди разпада на Съветския съюз комунистите на Нагорни Карабах пишат открито писмо до Горбачов. Искат присъединяване към Арменската федеративна Република. Естествено им е отказано. От там нататък е ясно Следват Сумгаит, Баку, Първата война за Нагорни Карабах завършила със създаването на непризнатата република. За тези 30 мирни години тя бе превърната в Райска градина. Беше... Знаете ли.. Някои твърдят че сегашната война е повторение на Геноцида 1915 година. Не.. Тя е повторения на едни събития малко по-късно, когато има подписан Севърски договор с инициативата на Американския президент Уилсон за създаване на Арменска държава на историческите и земи в източна Турция, но Американският Сенат не застава зад него, когато така наречената Кавказка република, ръководена от Азърбеджан и Грузия заповядват да се отстъпят исконни арменски територии на настъпващата добре обучена организирана турска армия, когато тя иска Евакуация от Ереван на цялото арменско население, когато болшевишка Русия мълчи и даже открито помага на революционера Ататюрк със злато и оръжие, когато Западния свят ближе раните си от първата световна война и не го интересува какво се случва на онова забутано от бога място. Знаете ли как удържа съществуването си Армения тогава. Църквата застава зад хората. Католигоса на Ечмиадзин заявява - Аз никъде няма да ходя. Няма да напусна църквата и страната. Каквото и да се случи. И нарежда да се бият денонощно камбаните. Две седмици без спиране на това останало парченце земя бият камбаните и събират хора - жени, деца, мъже , войници, бивши офицери от Руската армия, изгнанници от Геноцида. Всички, които могат да се движат. Събират се за да дадат отпор. Битката е чудовищна и победител няма. Но спират врага и остават на земята си... Доста се отклоних... Но то е защото като си говоря с близките си хора там, сега, усещам този същия дух. Да останем, да устоим и да победим. Всъщност те нямат друг избор. Извинете ме за дългото писмо. Сигурно изглеждам пристрастна, но няма как да е по друг начин. Уверена съм че войната не може да бъде решение.. Вярвам в суверенното право на хората да живеят според вярата и морала си в исконната си Родина. Искренно Ви благодаря че ме изслушахте."