Имал съм възможност да разговарям с наши историци, археолози, музейни работници.Те, както и останалите представители на обществото са хора с различен характер, интелект и манталитет. Някои могат да бъдат наречени благи, на други по-подхожда определението плахи, а съществуват и такива, за които най-добре пасва думата нагли.
Най-продуктивните разговори са тези проведени в тесен кръг. Тогава всеки се отпуска и казва много повече неща. Дори през 90-те години, когато все още нямаше проведени генетични проучвания, някои наши историци и археолози бяха готови да приемат, че във вените на повечето българи тече кръвта на старите балканци влезли в историята под името траки.
По време на кратка беседа, един историк сподели с мен следното: “Логиката ме кара да мисля, че траките не са изчезвали, ами са с ново име през 681 година. Не може огромен стар народ да се изпари, на негово място да се появи друг, различен нов народ, а керамиката, погребенията и външния вид на населението на същата територия да останат същите.”
Когато предадох думите на този човек на негов колега, реакцията бе следната: “Гледай сега, не вярвам прабългарите да са тюркски номади, но да ги приема за траки ми идва нанагорно. Ако се опиташ да прокараш такава теза в научните среди, старите кадри ще те разкъсат жив. Това са хора с връзки, много здрави връзки и е голяма грешка да им се пречкаш.”
Излезе, че престижа на старите кадри се явява основен критерий при приемане или отричане на определена информация. Пасва ли нещо на старите виждания – то е истина, но оборва ли нещо това, което е общоприето – трябва непременно да се отрече и обяви за несъстоятелно. Поне за мен – това е доста притеснителна ситуация, която не би трябвало да е допустима в научните среди. За жалост обаче – тя е реалност.
След общуването с благия и плахия представител на историческата наука се сблъсках и с други нейни представители. През 2009 година започнах да публикувам в blog.bg и не след дълго се появиха анонимни коментатори, чиито изявления бяха изпълнени със злоба. В някои случаи бе премината не само границата на приличието, но и на закона. Имам предвид многобройните заплахи за бесене, изкарване на червата, обезглавяване.
В началото не им обръщах внимание защото знаех, че немалко лабилни хора се включват във форуми и блогове не да защитят дадена позиция, а, за да получат необходимото им внимание. Такива обикновено мирясват за месец-два. При мен обаче положението бе различно – атаките продължиха няколко години. Това показа ясно, че не се касае просто за лабилни индивиди, а за хора, които смятат интересите си за застрашени и поради това реагират така остро. Най-гневен и злобен е този, когото са изобличили.
Не всички противници бяха анонимни, някои коментираха открито и без стеснение защитаваха наложената от Златарски теза за тюркските корени на старите българи. Тези, които не криеха името и лицето си, се държаха сравнително спокойно и културно, макар в доста случаи да реагираха с раздразнение когато представях факти, които те не можеха да оборят. В някои случаи пък – когато моята информация променяше не просто детайли, а разрушаваше напълно старите виждания, не идваше никаква реакция.
Противниците ми се оттегляха тихо осъзнавайки, че критиката им само ще привлече вниманието на публиката и още повече хора щяха да научат за неудобните данни.
С течение на времето събрах доста съмишленици и с тяхна помощ узнах кои са някои от хората чернещи и заплашващи ме. Оказа се, че едни са учители, а други доценти в университети в София и Шумен. Обикновено очакваме културно, спокойно поведение и аргументирана дискусия когато общуваме с такива хора, но навярно анонимността, им бе дала смелост да пробудят бесовете в себе си.
Разбрах и друго, а именно това, че плахият историк, с когото разговарях преди да започна да пиша в блога е прав. Част от противниците ми наистина се оказаха влиятелни хора – свързани със старата ДС и все още притежаващи връзки. За някои дори се носеха слухове, че са свързани и с чужди разузнавателни служби.
Съвсем нормално е историците, археолозите и дори езиковедите да се страхуват от индивиди, които лесно могат да сложат край на кариерата им и да ги обрекат на бедност и забвение. Страхът е реален и предпазливостта на много наши учени е напълно разбираема.
Реално, общоприетите и превърнали се в догма виждания за етногенезиса на народа ни се поддържат от сравнително малка група хора. Надеждата, че след като остареят прекомерно, те ще напуснат руслото на науката е само една химера.
Промяна няма да дойде, защото въпросните индивиди взели активно участие в манипулирането на историята ни, са се погрижили да си създадат заместници. Подбрани са разбира се не най-способните, а най-послушните, подбрани са дребните душици, кариеристите, неспособните на критическо мислене индивиди.
Избраниците не могат да създадат нищо оригинално, не са в състояние да изградят своя, прогресивна работа, но недостатъците си те компенсират с фанатизирана, яростна поддръжка на казионната наука, а доволните стари кадри се отплащат с гарантиране на работното място и лесната заплатка.
Новото поколение защитници на догмите е лишено от въображение, лишено е от съвест, култура. Оставам с впечатление, че някой е създал специални инструкции, по които избраните да се водят. В продължение на доста години събирах данни за способите на моите противници и стигнах до извода, че те наистина действат по някакво ръководство. Просто няма как да си обясня по друг начин повтарящите се методи на тролове (анонимно коментиращи) и млади “историци и археолози”. Сякаш някой стар представител на казионната наука е създал десет свещени заповеди, които всеки желаещ да има добра кариера трябва за спазва. Ето ги и заповедите:
1.Не признавай за прави други хора освен твоите доценти и професори, дори някой друг да представя по-ясни, по-точни и по-убедителни аргументи.
2.Не приемай в никакъв случай ничие друго виждане, освен това на твоите доценти и професори, те са винаги безгрешни: в миналото, понастоящем и в бъдеще. Те, те, те и само те са способни да видят истината, никой друг.
3.Само работите на казионните историци и археолози са научни, всичко останало е псевдонаука – повтаряй това колкото може по-често, наблягай на това, че имаш диплома, наблягай, че тя те прави прав и безгрешен: в миналото, понастоящем и в бъдеще.
4.Наричай доказателство само това, което подкрепя теориите на твоите доценти и професори, всичко останало, колкото и да е убедително то – трябва да се обяви за фантазия, измислица, несъстоятелно.
5.Корените на българския народ трябва да бъдат поставени колкото може по-далеч от Балканите, желателно е Памир, Тибет и Сибир, но и Кавказ е приемлива опция.
6.Премълчавай и игнорирай резултатите от няколко мащабни генетични проучвания, които доказват, че вижданията на казионните историци и археолози са грешни.
7.Клевети, обиждай и се подигравай на всеки, който не е съгласен с казионните историци и археолози.
8.Ако ползваш работа на някой казионен учен, ти си длъжен винаги да се съгласиш с абсолютно всичко, не посочвай никога грешки и недостатъци – такива няма, не е имало и не може да има.
9.Дори недоказаната информация, според която старите българи са нашественици на Балканите трябва да се счита за неоспоримо доказателство – истина, която не подлежи на съмнение, проверка и промяна – нито сега, нито в бъдеще. Старите българи трябва да бъдат изкарани номади командвани от живеещи в юрти канове, Плиска и Преслав не са строени от местни хора, а от арменски, сирийски и всякакви други майстори, нищо, че няма никакви сведения за това – щом казионната наука го казва – значи е вярно, било е вярно в миналото, вярно е сега, вярно ще и в бъдеще.
10. Направи си колкото може повече профили във Фейсбук, за да можеш с тях да защитаваш казионната наука, с всеки профил убеждавай, че само казионната наука трябва да се приеме насериозно, само работите на казионните учени са стойностни и трябва да се защитават със зъби и нокти.
Сигурен съм, че немалко хора ще избухнат в смях когато прочетат десетте заповеди на казионната наука, но всъщност работата не е за смях, а за плач. Причината е, че се касае за една сравнително дълга традиция. Това личи от думите на великия родолюбец д-р Ганчо Ценов. Той с огорчение сподели следното : "Как се избира в България професорския персонал? В България не става избор, или подбор, защото няма подготвени кандидати за това. В другите страни Министерството на науката се грижи за прираста на университетския преподавателски персонал. Подготвят се доценти и извънредни професори и то в голямо количество, та като се освободи някоя катедра, да може да се направи избор между мнозина, често между стотина кандидати, от които се избира най-достойният. В България тази класа не съществува, Министерството не я е създало, защото него, както казахме, науката не го интересува...Защо няма кандидати? Защото никой не ги е създал. ЗАЩОТО НИКОЙ МЛАД БЪЛГАРИН, КОЙТО НЕ СЕ ПОЛЗВА С ЛИЧНИТЕ СИМПАТИИ НА ПРОФЕСОРА, С ЧИЯТО СПЕЦИАЛНОСТ ИСКА ДА СЕ ЗАНИМАВА, НЕ СЕ ОСМЕЛЯВА ДА СЕ ПОСВЕТИ НА АКАДЕМИЧНА КАРИЕРА, ПОНЕЖЕ ТОЙ НЕ САМО НЯМА ДА БЪДЕ ДОПУСНАТ ДО УНИВЕРСИТЕТА, НО ЩЕ БЪДЕ ПРЕСЛЕДВАН И ИЗВЪН УНИВЕРСИТЕНА..." – Д-р Ганчо Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Изд. Златен Лъв, Пловдив, 1998, с.221.
Успехът на малка група бездушни човечета се дължи не толкова на това, че дълго време са контролирали и ограничавали колегите си историци, археолози и езиковеди (а и продължават да го правят потискайки талантливите учени). Не, успехът на тези, които са допринесли за налагането на вредните лъжи в нашата история се дължи на това, че те съумяха да си подготвят заместници.
Старите кадри, от които моят събеседник се плашеше, все още разполагат с огромно влияние, те ще предадат това влияние на послушниците си, но и ще ги уверят, че могат да разчитат и на подкрепа от чужбина. А тя при нужда ще дойде, защото великите сили участвали в създаването на заблудите в нашата история имат интерес статуквото да се запази.
За една група е важно гетите да са се изпарили в нищото, а готите да бъдат изкарани на всяка цена германи.
За друга група е важно да остане в сила вярването, че прародината на славяноезичните народи е в Припятските блата на Украйна.
За трета група е важно гърците да останат на своя пиедестал и никой да не оспорва, че траките са им дали култура и знания.
За четвърта група е от жизнена важност никога да не се разбере кой и как е организирал геноцида над дедите ни влезли в историята под името траки.
Ясно е, че заинтересуваните истината да не излезе на бял свят са много и както у нас, така и в чужбина историци, археолози и езиковеди следват не принципите на науката, а се водят от политическата конюнктура. Борбата не е между Давид и Голиат, а между Давид и легион от Голиатовци. Това разбира се не бива да ни обезкуражава, напротив – трябва да ни мотивира да се борим още по-упорито за истината.
Тя засяга не само разкриването на приноса на дедите ни в оформянето на европейската култура, но и очистването на името на далечните ни предци от натрупалите се лъжи. Тези, които направиха нашето съществуване възможно, не бива да бъдат оставяни да тлеят в небитието, а трябва да бъдат поставени на пиедестала, който заслужават.
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata