Гост-автор | 04/11/2020

Търпението на близките на хора с увреждания свърши. Припомняме, че съвсем наскоро и промените в Закона за хората с увреждания също предизвикаха гневна реакция сред  различни групи от тях. "БАНКЕРЪ" вече писа (бр. 39 от 9 октомври 2020 г.), че промените в него облекчават само служителите на министерството, но не и хората, за които се отнася. Тогава припомнихме и за липсващата Държавна агенция за хората с увреждания, която трябваше да започне работа от януари 2021 година.  

След като ресорният министър посегна и на Закона за личната помощ - в стремежа си да върне нещата в старата рамка - в понеделник (26 октомври) членовете на сдружението "Системата ни убива" отново излязоха на протест пред социалното ведомство. Демонстрантите определиха думите на Сачева като "манипулации и демагогия" и обстреляха министерството с яйца.

Такава реакция е обяснима. Споменатият закон бе извоюван от майките и от близки на хора с увреждания след масовите им протести през 2018-а. А в доклада, съпътстващ внасянето на проектозакона в Министерския съвет,  Деница Сачева е написала, че тези протести били довели само до "реформи без ясна перспектива" и затова тогавашните промени трябвало да бъдат променени. Позиция, която също не е изненада за никого, защото още с встъпването си в длъжност през декември 2019 г., тя определи Закона за личната помощ като "проблемен" и "написан на крак".

Прави впечатление, че първите промени са  терминологични - "хора с увреждания" да бъдат заменени с "ползватели". В мотивите на вносителите на проекта никъде не се обяснява защо и кому е нужно това, но явно не е и нужно. Защото, откъдето и да погледнем, да се тревожи българският чиновник за съдбата на някакви си ползватели е далеч по-удобно, отколкото да работи в полза на хора.  

По-нататък, същата работа. "...предоставянето на услугата се прекратява поради липса на кандидат-асистенти..."

Прочетено между редовете, всичко това означава, че хората с увреждания, които са неспособни да се грижат за себе си, ще бъдат оставени на произвола на съдбата. Да, ако съдбата им се усмихне, те може и да получат лична помощ. Но, ако всички вкупом ги споходи "другата" съдба, според авторите на законопроекта животът ще продължи да си е окей. Защото държавата - в лицето на социалното ведомство - ще спази фискалната дисциплина, даже ще реализира бюджетен излишък.

Апатията на управляващите - руска рулетка с чужди животи!

Ето как се изкривяват и фактите, които да пробутат ремонта на Закона за личната помощ през парламента:

"Съобразно отчетените данни от Агенцията за социалното подпомагане, в периода от 01. 04. 2019 г. до момента се наблюдава прогресивен ръст на целевите стойности по личната помощ. Механизмът е тежко бреме за фиска на страната, особено като се вземат предвид обхвата на правоимащите и разхода за финансиране на оказаната подкрепа след 01. 01. 2021 година".

От  думите на вносителите следва да се разбира, че ако Законът остане в сегашния си вид, близо 670 000 български граждани с трайни увреждания вероятно ще са включени в механизма за лична помощ и освен тях, следвайки законовата дефиниция за "хора с увреждания", кръгът им значително щял да се разшири. Но това било  трудно осъществимо, защото на трудовия пазар в страната нямало 670 000 асистенти (минимум)  за обгрижване на тези стотици хиляди хора.

Голямото "Но" е, че 670 000 души са всички хора с трайни увреждания в страната. Но не всеки с трайно увреждане е неспособен да се самообслужва. Премълчава се за ситото на индивидуалната оценка, която определя дали и по колко часа човекът има  нужда от личен асистент.

Този митичен за депутатите феномен, наречен индивидуална оценка, е формуляр с въпроси, които оценяват менталните и физическите дефицити на хората с увреждания. Въз основа на отговорите се дават точки, които определят нуждата от личен асистент. 

До момента "ползвателите" на лична помощ са 31 556, както обяви самата Сачева на брифинг миналата седмица. Прогнозите още от  2018 г. са, че нуждаещите се са около 60 000 души, което вече оборва горното твърдение на социалното министерство.

Например хората с диабет са десетки хиляди, но голяма част от тях ходят на работа и водят самостоятелно пълноценен живот. Когато вече имат ампутация на крайник вследствие на диабета и невъзможност да се справят сами в ежедневието,  тогава влизат в групата на тези, които могат да получат лична помощ. И пак зависи от много други допълнителни условия, заложени в индивидуалната оценка. 

Но пък как ще се спести иначе работата на социалните работници? Още в бр. 39 показахме, че желанието на министерството е служителите му да работят по-малко, да не ходят на място да проверяват лично кой от каква помощ се нуждае. Щели  да затягат контрола, обещават социалните, но...керванът си върви.

Уж щели да прецезират закона, но не прецезираха това, че личните асистенти работят от понеделник до петък, а някои  хора с увреждания са до такава степен неспособни да се грижат за себе си, че през уикенда са обречени на глад и жажда. Явно това не е нужно да се прецизира и не се взима предвид естеството на работа на личния асистент - то е различно от седенето на бюро от 9 до 17 часа всеки делник.

Отново се бетонира несправедливостта на ТЕЛК-овите решения.

Първото необходимо условие да заявиш нужда от лична помощ е в ТЕЛК-овото ти решение да е отбелязано право на чужда помощ. Обаче през 2019 г. стана ясно, че не всички с такава "отбелязка"  в лекарското решение имат нужда от личен асистент и не всички подават документи за такъв. В същото време други хора, които имат неистова нужда от личен асистент не могат да си го поискат, защото лекарската комисия не е отбелязала правото им на чужда помощ .   

Та по въпроса за парите, които все не достигат и за бремето, което са хората с увреждания за фиска, трябва да се припомни и  за корупцията в ТЕЛК-овите комисии -  проблем, за който никой нищо не прави. Колко пари изтичат оттам неправомерно? Колко мними инвалиди се ползват от привилегии?! 

В законопроекта липсва и нещо много важно, което подсказва увереност, че предложените промени са ...съвършени и не подлежат на оценка и анализ.

Удобно няма параграф, подобен на § 7 в настоящия закон, който да задължи социалното министерство да изготви анализ на прилагането на ремонтирания закон след една година. Казано иначе - няма накъде да се усъвършенства този закон.

Източник: Банкеръ