„Пазарният принцип е основен минус на системата. Пациентът категорично не е в нейния център, той е някъде в периферията – между интересите на здравното министерство, болницата и съответното отделение като клинична единица“.
Това казва пред m.clinica.bg д-р Ерсин Исмаил – ординатор в отделението по медицинска онкология на МБАЛ „Добрич” и в Спешното отделение на болницата. Ето какво още сподели д-р Исмаил:
– Защо избрахте да станете лекар?
– Винаги се замислям над този въпрос, колкото и често да ми го задават. Взех решение да кандидатствам медицина напълно сам, в семейството ми няма други лекари. Оценявам високо лекарската професия, поради фундаменталната ѝ роля в обществото, както и неограничената възможност за личностно и професионално развитие. Може би още в 9 клас вече знаех, че искам да съм част от този динамичен процес и за мое огромно удоволствие, вече говоря от името на новозавършил лекар.
– Към коя специалност се насочихте? Защо?
– Избрах да се занимавам с онкология, като вече от месец работя като ординатор в отделението по медицинска онкология на МБАЛ „Добрич”. Като студент темите от конспектите, свързани с туморна патология, винаги са ми били интересни и са провокирали в мен желание да прочета колкото е възможно повече. Освен това, онкологията е сравнително млада специалност, в която е съсредоточен огромен научен потенциал и се развива с бързи темпове. Наблюдава се тенденция за трайно изместване на смъртността от сърдечно-съдова патология от тази от онкологични заболявания. Истина е, че в последните години се постигна много, особено в лечението на карцинома на млечната жлеза, простатата и дебелото черво. Искам да работя в услуга на хората с онкологични заболявания, за премахване на стигмата от тях и чувството, че диагнозата им е присъда.
– Удовлетворен ли сте от образованието си по медицина?
С изключение на недомислиците с онлайн обучението в последната година, мога да кажа, че съм доволен. Смятам, че нашата семестриална група имаше късмета да попадне на добри и отдадени асистенти, които ни предоставиха възможност да придобием знания за един успешен старт в професията.
– А от сблъсъка си със здравната система?
– Този сблъсък е неизбежен и различно тежък за нас, в зависимост от здравното заведение, в което изберем да работим. До известна степен се стига до отдалечаване в посока „пътечна” и документална медицина. За моя радост, в МБАЛ „Добрич” се работи коректно и с грижа за пациента.
– Кои са плюсовете на здравната ни система?
– На първо място бих посочил достъпността до здравни грижи. Не се налага пациентите да чакат с месеци за прием в болница, болшинството от процедурите са покрити от Здравната каса. Достъпността до спешна медицинска помощ също е адекватна, дори в условията на пандемия. Освен това, бих отчел свръх-капацитета на болничната помощ или с други думи – винаги се намира място, в което да се приеме пациент с индикации за хоспитализация. Разбира се, нещата не стоят така с болните от коронавирус.
– А минусите?
– Тук може да се говори дълго, но ще изтъкна основното според мен – пазарният принцип на здравеопазването, тенденцията болниците да функционират като търговски дружества и безкрайно неадекватната политика за клиничните пътеки и НРД. Ресурсът, заложен в клиничната пътека, често пъти не е в състояние да покрие всички диагностични и лечебни мероприятия, особено при възрастни и полиморбидни пациенти, които се нуждаят от по-дълъг болничен престой.
– Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?
– Пациентът категорично не е в центъра на системата. Той е някъде в периферията из между интересите на здравното министерство, на болницата като институция и съответното отделение като клинична единица. С това се обяснява и честото недоволство и агресия, което се поражда, а те за жалост са насочени към лекуващите лекари, а не към системата като цяло.
– Бихте ли останали да работите в България? Защо?
– Имам огромното желание да остана в България и засега нямам планове да напускам страната. Вярвам, че в идните години предстоят промени в положителна насока, които да накарат младите колеги да остават в България. Това ще повиши конкурецията, а с това и нивото на здравните услуги.
– Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?
С правилна организация и визия, смятам, че в България всеки млад лекар може да се изгради като качествен професионалист. Въпреки недъзите на здравната система, членството ни в ЕС отваря редица врати за курсове и програми за повишаване на компетентността, които се провеждат в Западна Европа.
– Удовлетворява ли ви заплащането, което бихте получавали като лекар в избраната от вас специалност?
Заплащането в която и да е специалност в нашата сфера, е недостатъчно и несъответно на отговорността за положения труд. Но все пак, не заплащането бе първопричина да избера медицината. В първите години определено ще е трудно, но това са години на професионална инвестиция, която ще се отплати с времето.
– А условията, в които ще работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?
– Не смятам, че е редно медицинските сестри да се коментират в един контекст с апаратура и материално-техническа база. Те са неделима и фундаментална част от нашата екипна работа, а кадровият дефицит вече се усеща все по-осезаемо, дори и в големите болници. Що се отнася до апаратурата, с правилна политика на здравното заведение се подменя амортизираната, с високотехнологична техника, която повишава качеството на работа.
– Плаши ли ви агресията сред пациентите? С какво си я обяснявате?
– След малко повече от месец работа в спешно отделение, не съм попадал на случай с физическа агресия спрямо мен. Разбира се, нерядко пациентите остават недоволни от това, което системата може да им предложи, особено тези, които не са здравно осигурени. С правилен подход, може да се сведе до минимум агресията, особено вербалната. Трябва да се говори повече с пациентите, с техните близки, стига да има време за това.
– Смятате ли, че правилата, по които работи НЗОК с лекарите и болниците са добри? Защо?
– На този етап не мога да отговоря на този въпрос. Трябва ми малко повече време в системата, за да давам подобни оценки.
– Мислите ли, че има нужда от промяна на системата? В каква посока?
– Трябва да има промени в системата, ако искаме да повишим качеството на здравеопазването. Привърженик съм на демонополизирането на НЗОК – трябва да има минимум 2 институции, едната от които да осигурява основен пакет медицински услуги, другата – по-разширени. Така броят на неосигурените ще намалее, а с това и дилемите за болнично лечение.
– А на етичните стойности в гилдията?
– Да се работи с грижа за пациента. Да се обособят инструменти и механизми за недопускане на това пациент да изпадне в здравна безизходица. Подписването на информирано съгласие ни пази юридически, но доколкото е възможно, трябва да търсим решение на проблемите на пациента.
– С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?
– С политическата система, категорично. Здравеопазването никога не е било приоритет на управляващите партии. Сега покрай кризата с COVID-19 започна да се гледа по-отблизо на гилдията и проблемите да излизат наяве. Време е да се вземат решения за положителни промени, които да стимулират съсловието в целия му спектър – от студентската скамейка до колегите в пенсионна възраст.
– Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според вас? Какво бихте им казали?
– Колкото и да ми се иска да отговоря, че това сме ние, младите хора, истината за мен е друга. Бъдещето на здравеопазването е в ръцете на политическия елит, който засега само потушава протестите с решения „на дребно”. Надявам се настоящата здравна криза да покаже, че без устойчива политика в здравеопазването, в много близко бъдеще ни очаква катастрофа. Така че нека направят нужното, за да я предотвратят. А ние ще работим – с грижа за пациента.
Дунав мост
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. stela50
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata