Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.01 18:34 - КРАХЪТ НА ИМПЕРИИТЕ И ОТКРАДНАТАТА БЪЛГАРСКА СЛАВА https://sparotok.blogspot.com/
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 41 Коментари: 0 Гласове:
2



КРАХЪТ НА ИМПЕРИИТЕ И ОТКРАДНАТАТА БЪЛГАРСКА СЛАВА  

 

Историята не е просто купчина документи съдържащи дати и събития, не е описание на живота велики владетели и пълководци. Историята е преди всичко биографията на един народ, неговата памет, тя е и средство за възпитание. Способните държавници знаят това отлично и се грижат поданиците им да получат самочувствието, което трябва да има един силен и уверен в себе си човек. Само такъв индивид може да пази добре своята родина, само такъв индивид ще е готов да се изправи гордо срещу по-многоброен враг и то с готовност да победи.

Тит Ливий, летописецът живял по времето на император Октавиан Август създава съвсем съзнателно книгата Достопаметни герои и деяния. В тази творба той не просто представя добродетелите на своя народ, но и дава ръководство как да се стане истински римлянин. Примерите на героите Гай Муций Сцевола, Марк Валерий Корв и др. не са подбрани случайно. Също така неслучайно Ливий свързва героите от Троя с предците си. Без високо самочувствие младото поколение ще израсне със сервилно поведение, а добивайки зрялост няма да има силата да се противопостави на врагове.

 

image

Изобр. Medium69 https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a6/Roman_soldier_in_lorica_segmentata_1-cropped.jpg/800px-Roman_soldier_in_lorica_segmentata_1-cropped.jpg

Рим побеждава не само с меч, дисциплина и военна техника. Потомците на Ромул побеждават и с дух, с увереността, че имат правото да управляват други народи. Това обяснява и защо когато Вечният град потъва в корупция и губи морала си, идва и край на старото величие. В този случай историята е и урок какво не бива да се прави – престанеш ли да бъдеш себе си, изневериш ли на старите традиции за теб няма бъдеще. 

Въпреки крахът си, Рим е сравнително пощаден от съдбата. Обитателите на Апенинския полуостров макар и да опознават страданията на победения, все пак не изпитват ада, на който са подложени нашите деди. Никой нашественик на Апенините не набива хората на кол, никой не организира обезглавявания, зверски мъчения, никой не оковава масово мъже, жени и деца и не ги откарва като стока на пазарите на Ориента. Съдбата е снизходителна към потомците на Ромул и по отношение на нещо друго – те нямат врагове, които с ориенталски фанатизъм за издирят книжнината им и да я горят. Древната памет не е унищожена, както е било у нас.

Всъщност не точно съдбата, а една определена група от дедите ни са били снизходителни спрямо римляните. Участта на тези хора можеше да е друга, ако Атила - владетелят на царските скити (познати още като масагети и кимерийци, или северни траки според д-р Ценов) не бе показал милост. През 452 г. благородникът наречен още бич Божий нахлува с огромна армия в северните части на Апенинския полуостров и подлага всичко на опустошение. Папа Лъв I се среща с Атила в град Мантуа и го умолява да пощади населението на страната. Какво точно духовният водач е казал на царя на скитите не се знае, но Атила се завръща с войската си в Източна Европа.

 

image                                 Атила, картина на Йожен Дьолакроа   https://en.wikipedia.org/wiki/Attila#/media/File:Eugene_Ferdinand_Victor_Delacroix_Attila_fragment.jpg

Възможен е бил обаче и друг сценарий. Реално нищо не е било в състояние да спре армията на царските скити и техните съюзници са подложат целият Апенински полуостров на опустошение. Нищо не би попречило пълните с ценни ръкописи библиотеки да бъдат опожаряване, а познаващите миналото летописци са бъдат избити.Така паметта на римляните би била унищожена, а корените им със славното минало прекъснати.

Какво би се случило след това? Както Балканите, така и Апенините имат планини и гъсти гори. Определена част от населението би могла да намери убежище там и да се опази от опасностите. Следвоенните години биха били трудни, но известна група хора все пак биха оцелели.

Да оцелееш и да вегетираш обаче не е същото както да водиш достоен живот на горд човек. Не познавайки славното минало на предците си, потомците на оцелелите биха били скептични, ако някой им разкаже, че са наследници на народ, който е властвал над държави по три континента. Този, който живее в немотия не може да си представи, че в далечното минало е било съвсем различно. Веднъж превърнат в скот, човек трудно поглежда нагоре и напред.

Такива индивиди предпочитат удобството на игото пред неудобствата, които би причинила борбата за по-добро бъдеще. Такива индивиди биха оказали упорита съпротива на всеки, който направи опит да разкрие старата слава и величие на предците си. Донякъде е разбираемо – как да вярваш, че дедите ти са носили позлатени доспехи и са карали дори смели народи да треперят, ако в момента водиш жалко съществуване? Как да се държиш като стопанин и горд човек, ако си потънал в бедност?

Същата причина предизвиква скептицизъм у мнозина сънародници, които са станали жертва на създадените от безсъвестни индивиди заблуди за нашия произход и история.

За много българи е трудно да приемат, че историята ни не започва през прословутата 681-ва година, а хилядолетия по-рано. Не са малко тези, които са склонни по-скоро да се съгласят, че дедите им са наричани роби, отколкото, че са се назовавали славни. Докараният до положение на скот не само не може да погледне нагоре и напред, но не е в състояние да почерпи мъдрост и сила поглеждайки назад във времето.

Голям е грехът на тези врагове, които са нахлували в страната ни и са оставяли пепелища след себе си. Голям е грехът на тези слуги на мамона, които са слагали вериги на врата на народа на светлината – дедите ни, а и са ги продавали в робство. Голям е и грехът на бездушните фанариоти издирвали и унищожавали старите ни книги.

Не по-малък е грехът на тези сънародници, които са спомогнали за насаждането на лъжи за нашата история и произход. Чужденците проявяват ориенталска жестокост защото такъв е моралът им, защото са научени да вярват, че имат правото да градят държава върху страданията и костите на други хора, считани за рая, добитък, предмети.

Какво обаче оправдава тези от нашите историци, археолози и езиковеди, които помагат с трудовете си за продължаване на живота на старите и вредни за България заблуди? Не мога да проумея какво може да мотивира един индивид да вреди на собствения си народ, ощетявайки го със съдържащите неверни неща свои работи. Всеки може да направи грешка, човешко е, но не е човешко и не е справедливо заради една кариера да се погребе бъдещето на цял народ и то народ, от чиито данъци идва заплатата на учените.

И други хора са потомци на някога велики народи, изгубили в последствие своето богатство и благополучие, но има една съществена разлика в сравнение с нас. Коптите – наследниците на старите египтяни знаят кои са дедите им и знаят, че историята на народа им започва през четвърто хилядолетие преди Христа. Асирийците живеещи на територията на Турция, Армения, Иран, Русия и т.н. знаят, че дедите им някога са били абсолютните господари на Ориента, знаят, че са наследници на хората създали Асирийската империя.

Докато понастоящем копти и асирийци са потиснато малцинство в държавите на дошли по време на Средновековието жестоки нашественици, ние все още имаме своя държава. Египет пада под властта на други хора и никога повече не се съвзема. Въпреки силата и величието си, през VII в.пр. Христа Асирия е съборена в праха и никога повече не се съвзема. А ние – изправяйки се като феникс от пепелища отново и отново, все пак, все още имаме своя държава. Нима това не е повод за гордост, нима това не е невероятен пример, нима това не е доказателство за силата ни!

Това, което ни липсва е знанието за истината за произхода на народа ни и деянията на нашите деди. Тази истина е идеалът и моторът на новото възраждане и възход. Без да вижда светлина пред себе си, човек няма как да търси по-доброто. Без гордост и самочувствие никой няма да се противопостави на тези, които го унижават, грабят и убиват тихо.

Без идеал не може да се живее. Без да имаш примера на предците си, няма как да бъдеш себе си и да живееш собствен живот. Великият родолюбец Пенчо Славейков е осъзнал това и е запечатал важни послания в творбите си. Едно от най-важните е това от Кървава песен:

 

"Но ний сме слаб народ!" На мене ми додея

таз стара песен все и денем и ноще

да слушам да се пей. Един народ расте

сам с идеалите си, с задачите, що взема

на свойте плещи, и с тях се той възйема

до подвизи, зарад каквито вчера сам

не се е смятал за кадърен. Ето вам

и пример: с векове народа ни мърцина

живя в душевен мрак, и ражда се и гина

со скотовете скот. Кое го възроди?

Кое заспала мощ в юначните гърди

събуди? В подвизи кое го днеска води?

Водачът всемогъщ за мъртвите народи —

светият идеал!

 https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=105&WorkID=14550&Level=2

 Бъде ли ти внушено, че си слаб и ти повярваш, наистина ще станеш слаб. Бъде ли ти внушено, че трябва да се уповаваш на други, ще останеш до края на съществуването си зависим от милостта на други. А светът е жестоко място, слаби и зависими няма как да оцелеят, потомството на такива е осъдено да слугува на хитри и брутални народи, а с течение на времето и да изчезне.

Грехота е това да стане. Грехота е потомците на народа на светлината да изчезнат. Вярвам, че изпитанията, които са на плещите ни сега, само ще ни направят по-силни. Вярвам, че мъдростта попита в гените ни ще ни помогне да превъзмогнем отровата бълвана от пропагандната машина на враговете ни. Вярвам, че за пореден път небето над нас ще грейне и тези, с които историята започна ще продължават да пишат история.

 




Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 13754746
Постинги: 26242
Коментари: 5872
Гласове: 6321
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930